Стихотворения
Posted: Sat Oct 20, 2012 9:58 pm
Тия дни имах много свободно време и нащраках няколко стихотворения. Ще се радвам ако изкажете мнението си 
Кръв от раната му блика
тъмна и гореща.
Поредният глупак
излязъл ми насреща!
Яростта бушува
в моите гърди.
Пръскам с тежка брадва
щита му на трески.
Бавно той се свлича
на колене в снега
с остър меч отсичам
неговата глава.
Прииждат враговете
от всичките страни
От тридесет човека
останах аз - един.
Валхала ме очаква
скоро ще съм там.
Но ще се погрижа
да не ида сам.
===========================
Имало отдавна
един славен крал.
Той властвал със стомана
народа не щадял.
Един прекрасен ден
в двора дошъл младеж.
И рекъл: "Господарю,
ний трябва да поканим
техничния прогрес."
Но бе арогантен краля-
- в лицето му се смя:
"Защо се месиш, въшко
във кралските дела?!"
Прокудиха младежа
и време се мина
и ето че надвисна
над кралството беда
война му обяви
съседната страна.
Рицарите храбри
потеглиха на бран.
Всеки годен ратник
понесъл ятаган.
Загубиха куража
на бойното поле.
И рекоха си дружно
"Днеска ще се мре."
Защото враговете
застанали пред тях.
Носеха сал пушки
топове - подир тях.
Куршумите свистяха
из бойното поле
Рицарите мряха
избити кат овце.
Народа се разбяга
остана краля сам.
Спомни си младежа
изпълни се със срам.
Но вече беше късно
куршумът изсвистя
и пръсна му сърцето
той падна
и умря.
Кръв от раната му блика
тъмна и гореща.
Поредният глупак
излязъл ми насреща!
Яростта бушува
в моите гърди.
Пръскам с тежка брадва
щита му на трески.
Бавно той се свлича
на колене в снега
с остър меч отсичам
неговата глава.
Прииждат враговете
от всичките страни
От тридесет човека
останах аз - един.
Валхала ме очаква
скоро ще съм там.
Но ще се погрижа
да не ида сам.
===========================
Имало отдавна
един славен крал.
Той властвал със стомана
народа не щадял.
Един прекрасен ден
в двора дошъл младеж.
И рекъл: "Господарю,
ний трябва да поканим
техничния прогрес."
Но бе арогантен краля-
- в лицето му се смя:
"Защо се месиш, въшко
във кралските дела?!"
Прокудиха младежа
и време се мина
и ето че надвисна
над кралството беда
война му обяви
съседната страна.
Рицарите храбри
потеглиха на бран.
Всеки годен ратник
понесъл ятаган.
Загубиха куража
на бойното поле.
И рекоха си дружно
"Днеска ще се мре."
Защото враговете
застанали пред тях.
Носеха сал пушки
топове - подир тях.
Куршумите свистяха
из бойното поле
Рицарите мряха
избити кат овце.
Народа се разбяга
остана краля сам.
Спомни си младежа
изпълни се със срам.
Но вече беше късно
куршумът изсвистя
и пръсна му сърцето
той падна
и умря.
