От доста време ме сърби да напиша нещо по-въпроса, но все не стигах дотам. Както повечето хора тук знаят, вече три години откак живея в Щатите, и понеже за разлика от повечето международни студенти около мен, аз всъщност зная английски на нивото на нейтив спийкър, вместо да гравитирам около "своите", така се получи, че повечето ми приятели тук са американци. В резултат смея да твърдя, че имам доста по-добра представа за тази държава от повечето ми сънародници - дори тук, а какво остава за хората, живеещи в България.
В съседната тема, чието заглавие тази имитира, редовно се пускат разни "шокиращи" истории какви закони били приети, как "американците' са такива и онакива, и това мен много ми бърка по отверстията, и не по начина, по който обичам, и съответно този топик има за цел да се опита да даде малко контекст от гледната точка на човек, който все пак ги живее тия работи от първа ръка.
Част първа -"Американците? Кои точно американци?"
Живеейки в европейска държава с население по-малко от това на Ню Йорк Сити, за българина е лесно да говори за "американците" като за един народ. Но при все, че определено има общи черти, в общия случай малко неща могат да се кажат за "американците" като цяло. На първо място, Амерка е нация от имигранти. Хората, живеещи в средните щати, са от различно място спрямо тези в Тексас или Калифорния, или в Нова Англия да речем. Това са буквално различни народи, всеки от които си пази някаква форма на традиции отпреди да дойде в Новия Свят.
Съединените Американски Щати са петдесет отделни държави, някои от които в близък контакт една с друга, други - крайно противоположни. Те обхващат всички възможни видове климат и се простират на пет часови пояса (шест с Хавай, ако не ме лъже паметта). Между изтрещелия юг, който все още не може да преживее загубата на робите си, и прогресивния североизток, където Ню Йорк е някакъв тотален център на вселената, или западния бряг, който движи световната поп-култура... Това не са едни и същи "американци". Това са абсолютно различни народи, които просто живеят под едно правителство. И в този ред на мисли...
Част втора - "Who Watches the Watchmen?"
Докато първата част е лесна за разпознаване където и да се намира човек, то втората е почти невъзможна, докато не си поживял известно време в Америка. Нещо повече - това, че те дирижират световната политика и че България е една от най-силно американизираните държави в Европа, допълнително пречи човек да осъзнае колко драстично различен е американският манталитет по отношение на властта.
Нека почнем с федералната система. И да, ясно ми е, че някои от вас това го знаят, но имайте търпение. При все параноичните глупости със злите правителствени конспирации, с които сме свикнали от филмите, истината е, че правителството на Щатите има десетократно по-малък контрол върху живота на гражданите от КОЕ ДА Е европейско правителство. Самата им конституция ги ограничава в огромна степен.
Само един пример - гражданите на САЩ не са задължени да притежават форма на идентификация. ВСЕКИ има шофьорска книжка и това е масовият state-issued ID документ, но ако не караш, не си ходил в чужбина и не си си дал зор да идеш до майна си райна да ти издадат някакъв документ, ти реално нямаш начин да докажеш, че си ти. ДОРИ при гласуване на много места е достатъчно да покажеш чек от работа примерно, и можеш да гласуваш. Това в момента е голяма драма, защото оснвоно бедните са тия, които нямат идентификация, и съответно Републиканците искат да въведат закони за задължителни документи при гласуване, за да не могат малцинствата да гласуват срещу тях, но да не се отплесвам.
Американецът е параноичен към правителството си. Той иска да бъде управляван на щатско ниво, от хората, които познава лично и лично е избрал. Глобалното правителство в DC e "Врагът", който трябва да бъде ограничен и на който не бива да се дава власт. Целият майндсет на американеца е посветен на анти-правителство, анти-деспотизъм и - нека си го кажем в прав текст - анти-Европа. Не в смисъл на ненавист, а в смисъл на това, че Америка се е зародила и развила като анти-теза на Европейските монархии, в които държавата контролира целия ти живот от до. Дори съвременните Европейски правителства притежават десетократно повече власт, отколкото Американецът някога би допуснал, поради простата причина, че са еволюирали бавно от монархии.
Оттам насетне всеки щат има собствена конституция, която позволява или забранява определени неща. В момента има тридесет и два щата, в които конституцията определя брака като между един мъж и една жена например. Това означава, че единственият начин този закон да се промени, е чрез референдум. Всеки щат провежда референдуми ежегодно, в които народът целокупно се изсипва да гласува за разни работи. Всичко може да бъде поставено за гласуване, ако събереш достатъчно подписи (между десетки и стотици хиляди според кой е щатът и колко е голям). Всеки щат има собствен конгрес и house of representatives (както и да се превежда това), които помежду си създават законите, които после губернаторът да приеме или отхвърли. Тези закони не могат да нарушават конституцията на щата ИЛИ тази на САЩ.
Третият крак на триножника е Върховният Съд, който е ултимативната инстанция. На теория той е недостижим както за федералното, така за щатските правителства, което означава, че каквото се реши там, е окончателно и не може да бъде променено, освен пак от него. На практика това е горе-долу така, макар че президентът назначава съдиите. Оттам насетне обаче дори той няма контрол върху него. Върховният Съд е причината в САЩ официално да няма сегрегация. Забавен факт - в множество южни щати конституциите все още забраняват смесени бракове. Но веднъж Върховният Съд постанови ли нещо, всеки трябва да се съобразява. Той е окончателният интерпретатор на Конституцията на САЩ и никой няма властта да го оувъррулне.
С която дълга експозиция се опитвам да обясня, че управленческата система на САЩ е тотално извънземна в сравнение с коя да е европейска такава (освен известни прилики с Германия, която след Втората Световна биде реконструирана от американците по техен образ и подобие). Разни идиотски предложения (bills) се правят на всякакви нива - от най-най-местно (град, county) през щатски сенат, та до правителството в DC - ежедневно и безспирно. Но има толкова различни нива, на които те трябва да бъдат приети, и толкова много ограничения в зависимост от това на кое ниво са били приети, че много малко от тях дават какъвто и да е поглед върху "Америка" като цяло. Така че когато някой види как "американците" например позволявали креационизъм в училищата, първо трябва да види КЪДЕ, после КОЙ, след това дали наистина е приет проектът, на кое ниво, и окончателно ли, и чак тогава да надува гневния тромпет. Понеже...
Част трета - "Certain Inalienable Rights"
Конституцията на САЩ определя ролята на правителството. Вторият документ, прилепен към нея, е "The Bill of Rights", определяща какви права имат гражданите на държавата. Америка, например, обожава оръжията си. Тук е между безкрайно и обидно лесно да притежаваш оръжия и за всеобщ ужас The National Rifle Association е най-могъщата и богата организация в Щатите с най-голямото лоби.
Америка, също така, няма официална религия (за разлика от почти всички - дори най-атеистичните - държави в Европа). Всеки има правото да изповядва каквато религия пожелае, стига да се придържа към светските закони. Има официално разделение между "church and state", което гарантира, че извън неофициално влияние, никоя религиозна институция няма правото да се меси в управлението на държавата, и правителството няма правото да се меси на никоя религиозна институция.
И американците са ОБСЕБЕНИ от тези си права. Част от причината всеки тук постоянно да се съди за нещо е, че те имат много повече свободи от нас и много повече от тях подлежат на различни интерпретации. Те имат много по-активно участие в управлението на държавата, и много по-голямо влияние върху хода на развитието й. Което е и причината да развиват много по-силно чувство на "общество", в което ако помагаш на околните, помагаш на себе си, и всички работите заедно за нещо по-голямо от вас. Дразнещият български цинизъм в стил "след мен и потоп" и "ако аз не се грижа за себе си, няма кой да се грижи за мен" съществува и в САЩ, естествено, но редом с идеята, че ако помагаш за развитието на общността от която си част, тя ще ти помогне когато ти имаш нужда. Нещо, за което всеки нормален човек би следвало да им завижда впрочем.
Епилог - Ако прилича на вибратор, но изправя коса...
Така че да - в много отношения САЩ прилича на нас, защото светът през втората половина на 20-ти век като цяло заприлича на тях, НО тази прилика е само повърхностна. Това е държава, построена на изцяло различни принципи от Европейските, работеща със съвсем различна система, и населена от хора с тотално различно себеусещане и концепция за правителство и тяхната роля в него. Това са хора, които от самото зачеване на Щатите са се отказали от сигурността в името на повече възможности. Тук няма значение в коя каста си роден, винаги имаш шанс да се издигнеш над нея - шанс, който статистически погледнато в Европа е многократно по-малък. Можеш да бъдеш уволнен за щяло и не щяло, но можеш и да се издигнеш до невъобразимо високи нива в професията си, защото за да задържиш позицията си, трябва да си най-добрият в нея, но ако си най-добрият в нея, ще бъдеш реално възнаграден подобаващо.
И да, естествено, че тези свободи и права могат да бъдат абюзвани - двупартийната система, базирана на бясна пропаганда, спонсорирана от мегакорпорации и религиозни групи, е доста видим пример през последното десетилетие. Но независимо дали цялостният резултат ни харесва, или не, това е смесица от народи и култури, която някакси функционира като едно цяло на някои нива, докато същевременно не би могла да е по-разнородна на повечето други. И меренето им с нашия аршин просто не води до адекватен резултат.
Те са много лоши и много виновни за Всичко...
