Айде бе, алшу, гледай го тоя Лейн!
Btw, аз сега се разрових назад и видях, че споря с Алшу, който всъщност не е гледал и няма да гледа (за да направи на инат на някой си) споменатото аниме и изведнъж се зачудих възоснова на какво спорим... В смисъл, напълно мога да разбера човек, който не е харесал Лейн по хиляди причини (както и който е, разбира се), ама човек, който теоретизира как ако евентуално друг би го гледал, то не би имал валидна причина да го направи или хареса - сори, не.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Morwen
Ъ?
Както и да е...не го обичам този похват и за мен с него не може да се изрази нищо интересно.
С други думи - човек може да разбере обективно Lain само ако силно и субективно го преживее. С което естествено не съм съгласен.
.
А кои сте "вие"...ами всичките които хвалите Lain (и един двама защитници на драмата, които не си падат по него) и някак не можете да изтъкнете, какво точно ви е харесало. Тук се включва личната ми статистика.
Хората хвалят Code Geass...защо? Защото имал невероятен сюжет, неповторими герои и невероятен mecha design. За мен нищо от това не е вярно. Сюжетът е сбор от помия, каквато може да се намери навсякъде...но може би е малко по-концентрирана и смрадлива. Героите - порой от клишета. Mecha design-а...wow тук са познали...за редовите модели...обаче моделите с които и срещу които воюват главните герои са пълен кич и изглеждат абсолютно непрактично в бой. CG обаче може наистина да се похвали с нещо друго - тонове драма и сапунджийски туистове.
Хората хвалят Full Metal Alchemist. Моето впечатление: сюжет - чушки, герой - досадни, магическа система - някаква там шарения, но пък със сигурност има тонове емоции, сълзи, сополи и покъртителна драма.
Хората хвалят Death Note. Според мен, защото страшно се кефят на Райто и как обича да тъпче хората. Същите остават слепи за другите му качества.
Извод - не питай хората защо харесват нещо!
Или ще си премълчат или ще те излъжат нещо. Те винаги харесва едно и също - драмата и чуждите страдания
.
Колкото повече character braking толкова по-добре.
И тука идвате вие с вашия Lain. Много ви е харесал, но някак не искате да обясните в детайли защо. Автоматичният ми извод - с героите се случват някакви неописуеми злини и гадости
kalendarа_ska4a
Само дето това е изключително рядко събитие, а съдейки по формата на Lain няма шанс то да е изкуство.
А и съм сигурен, че казах не просто "телевизията", а "сериализиранита ТВ продукция". Т.е. не единично предаване или мини серии, а заглавия които се точат със сезони и сезони.
) залитате само и единствено по такава?
Morwen
(Статистика до която съм стигнал след дълги и тъжни спорове, като този тук, сочи в такава посока.)
kalendarа_ska4a твърди, че не.
Claymore47_Fen почти каза да.
Останалите подозрително си мълчите
.
Някак не разбрах, че правиш точно това.Сравнявам похватите на този тип кино с похватите на този конкретен сериал.
Не е табу думата (независимо), просто тотално не ми беше ясно, какво искаш да кажеш с нея...направих грешно предположение...и трябваше да измина доста дълъг път докато обясниш, че говориш за изразните средства.И откога "независимо кино" някаква дума табу, че да не я ползвам, всъщност?
"Игрането по душевна струна е напълно тривиален и използван похват"="има смисъл да гледаш не особено забавни неща, ако ти импонират по някакъв друг начин"Като да съм го направила...
Ъ?
Както и да е...не го обичам този похват и за мен с него не може да се изрази нищо интересно.
Не буквално, но има нещо ето тук:Цитирай ми къде е наречен обективен метод, моля те
В тези две изречения ти правиш връзка между моето "отчайващо", което го сложих заради "струната" на Snusmumrik и твоето "напълно тривиален и използван похват"...и аз си направих следния извод: "струната" е единствения и "не изненадващ" начин да се разбере Lain.Общо взето половината независимо кино се опира на този, в крайна сметка, доста логичен принцип - има смисъл да гледаш не особено забавни неща, ако ти импонират по някакъв друг начин. Не виждам нищо отчайващо, изненадващо или странно в тази логика.
С други думи - човек може да разбере обективно Lain само ако силно и субективно го преживее. С което естествено не съм съгласен.
Гледната ми точка е, че принципно хората игнорират множество качества и наблягат масово на драматичните елементи - колкото по-пошли, сапунджийски и шокиращи толкова по-добреДа, а каква точно гледна точка защитаваш с това и кои точно сме ние, че се изгубих малко в общата маса?
.А кои сте "вие"...ами всичките които хвалите Lain (и един двама защитници на драмата, които не си падат по него) и някак не можете да изтъкнете, какво точно ви е харесало. Тук се включва личната ми статистика.
Хората хвалят Code Geass...защо? Защото имал невероятен сюжет, неповторими герои и невероятен mecha design. За мен нищо от това не е вярно. Сюжетът е сбор от помия, каквато може да се намери навсякъде...но може би е малко по-концентрирана и смрадлива. Героите - порой от клишета. Mecha design-а...wow тук са познали...за редовите модели...обаче моделите с които и срещу които воюват главните герои са пълен кич и изглеждат абсолютно непрактично в бой. CG обаче може наистина да се похвали с нещо друго - тонове драма и сапунджийски туистове.
Хората хвалят Full Metal Alchemist. Моето впечатление: сюжет - чушки, герой - досадни, магическа система - някаква там шарения, но пък със сигурност има тонове емоции, сълзи, сополи и покъртителна драма.
Хората хвалят Death Note. Според мен, защото страшно се кефят на Райто и как обича да тъпче хората. Същите остават слепи за другите му качества.
Извод - не питай хората защо харесват нещо!
Или ще си премълчат или ще те излъжат нещо. Те винаги харесва едно и също - драмата и чуждите страдания
.Колкото повече character braking толкова по-добре.
И тука идвате вие с вашия Lain. Много ви е харесал, но някак не искате да обясните в детайли защо. Автоматичният ми извод - с героите се случват някакви неописуеми злини и гадости
kalendarа_ska4a
Всъщност телевизията винаги, още от най-първите си черно-бели излъчвания на живи театрални постановки е запознавала зрителите си и изкуство.че телевизията не е качествен медиум за истинско изкуство, е голяма отживелица вече
Само дето това е изключително рядко събитие, а съдейки по формата на Lain няма шанс то да е изкуство.
А и съм сигурен, че казах не просто "телевизията", а "сериализиранита ТВ продукция". Т.е. не единично предаване или мини серии, а заглавия които се точат със сезони и сезони.
Като е толкова лесно, защо всички (по теорията ми от по-гореСърцераздирателната" драма са обикновено евтини напъни за експлоатацията на човешката емоция като продукт (както ти каза), които много лесно се отсяват сред по-качествените заглавия.
) залитате само и единствено по такава? Morwen
Ето това ми е интересното на мен в случая - дали познах за драмата?ама човек, който теоретизира как ако евентуално друг би го гледал
(Статистика до която съм стигнал след дълги и тъжни спорове, като този тук, сочи в такава посока.)
kalendarа_ska4a твърди, че не.
Claymore47_Fen почти каза да.
Останалите подозрително си мълчите
.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
-
RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Извод - на вкус и цвет товарищ нет. Това, че за теб не са убедителни тези обяснения не значи, че хората, които ги дават един вид лъжат себе си, че въпросните сериали са им харесали. Да не говорим, че аз лично съм виждал много добре обосновани мнения точно за тези три сериала (нито един от които не ми е сред любимите, btw). Примерно съм виждал фенове на Death Note, които хич не обичат Райто, но им е интересно да проследят докъде може да стигне човек с месиански комплекс и средства, с които наистина да се пробва да промени света. Много ясно, че за всеки сериал има тълпа фенчета, които се кефят на най-повърхностните неща. По тая логика и Cowboy bebop е тъп, защото съм сигурен, че за бая народ най-хубавото нещо в него са циците на Фей.Хората хвалят Code Geass...защо? Защото имал невероятен сюжет, неповторими герои и невероятен mecha design. За мен нищо от това не е вярно. Сюжетът е сбор от помия, каквато може да се намери навсякъде...но може би е малко по-концентрирана и смрадлива. Героите - порой от клишета. Mecha design-а...wow тук са познали...за редовите модели...обаче моделите с които и срещу които воюват главните герои са пълен кич и изглеждат абсолютно непрактично в бой. CG обаче може наистина да се похвали с нещо друго - тонове драма и сапунджийски туистове.
Хората хвалят Full Metal Alchemist. Моето впечатление: сюжет - чушки, герой - досадни, магическа система - някаква там шарения, но пък със сигурност има тонове емоции, сълзи, сополи и покъртителна драма.
Хората хвалят Death Note. Според мен, защото страшно се кефят на Райто и как обича да тъпче хората. Същите остават слепи за другите му качества.
Извод - не питай хората защо харесват нещо!
Надявам се, че си наясно, че кое е "евтини напъни за експлоатацията на човешката емоция" и кое е изкуство е въпрос само и единствено на личен вкус? С други думи ако за теб драмата примероно в Code Geass е самоцелна, за мнозина други не е. И на мен Lain ми се видя голяма боза, от която нищо не си спомням, освен, че едва не ме приспа от скукa, но нямам нищо против други хора да си го тачат.Като е толкова лесно, защо всички (по теорията ми от по-горе ) залитате само и единствено по такава?
+1.За човек който заявява че обича да анализира, доста прибързано спусна божествената истина кой сюжет е боклук, кои герои са пошли и т.н. без да се обосновеш с нищо.
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."
RRSunknown
Сигурно...но не се използва точно така в съвременния ни език, нали?
Не и когато описваме книги, филми, театрални пиеси и пр.
Ако наистина държиш на подробности, моля. Приемам заявки!
Само спомени омразното ми заглавие и ще те отрупам с информация, какво точно ненавиждам в него.
Matrim
(Е, помня че Роланд беше похвали и анимацията и много други неща, ама аз не говоря за него в момента.)
Освен това срещам масова омраза към Cowboy Bebop, при това от фенове дето се имат за "сериозни".
Предполагам пак трябва да обвиня лисата на достатъчно количество дра...това де, трагедия. Тяхното официално обяснение е - хуморът бил тъп и излишен, аркът би само един, а епизодите малко, поради което героите не можели "да се развият".
Думата „драма“ (стгр. драма) означава „действие“
Сигурно...но не се използва точно така в съвременния ни език, нали?
Не и когато описваме книги, филми, театрални пиеси и пр.
Хайде сега...отговарях на поне 5 основни въпроса и реших, че ако изпадна чак в такива детайли, ще направя моята стена от текст още по-нечетлива и неразбираема.За човек който заявява че обича да анализира, доста прибързано спусна божествената истина кой сюжет е боклук
Ако наистина държиш на подробности, моля. Приемам заявки!
Само спомени омразното ми заглавие и ще те отрупам с информация, какво точно ненавиждам в него.
Matrim
Не, хипотезата ми не гласи това...тя твърди, че хората си харесват заглавието, но по причини различни от тези, които споделят.Това, че за теб не са убедителни тези обяснения не значи, че хората, които ги дават един вид лъжат себе си, че въпросните сериали са им харесали.
И аз съм виждал добре обосновани мнения...после същите автори, бълват огън и жупел по де факто същите елементи, но от друго заглавие. Засечката показа липсата на същото количество трагедия (щом "драма" не ви хареса) във второто заглавие.Да не говорим, че аз лично съм виждал много добре обосновани мнения точно за тези три сериала
Това би било интересно да се прочете, за съжаление не съм попадал.фенове на Death Note, които хич не обичат Райто, но им е интересно да проследят докъде може да стигне човек с месиански комплекс и средства
(Е, помня че Роланд беше похвали и анимацията и много други неща, ама аз не говоря за него в момента.)
Не помня някой да си е признал, че това за него това е най-привлекателният елемент.По тая логика и Cowboy bebop е тъп, защото съм сигурен, че за бая народ най-хубавото нещо в него са циците на Фей.
Освен това срещам масова омраза към Cowboy Bebop, при това от фенове дето се имат за "сериозни".
Предполагам пак трябва да обвиня лисата на достатъчно количество дра...това де, трагедия. Тяхното официално обяснение е - хуморът бил тъп и излишен, аркът би само един, а епизодите малко, поради което героите не можели "да се развият".
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
За мен няма лиса...за тях има...примерно в сравнение с FMA.
Иначе за стотен път ще кажа...не псувам наличието...а качеството.
CB-то е рядко качествено, дори не го водя за депресарщина (както някои), защото именно "лошият край" беше конструиран доста естествено и логично.
ПП
"Истински герои"...аре да не изпадаме, в крайности8-) ...по-скоро герои, които се възприемат леко и естествено.
Иначе за стотен път ще кажа...не псувам наличието...а качеството.
CB-то е рядко качествено, дори не го водя за депресарщина (както някои), защото именно "лошият край" беше конструиран доста естествено и логично.
ПП
"Истински герои"...аре да не изпадаме, в крайности8-) ...по-скоро герои, които се възприемат леко и естествено.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Къде я срещна тази масова омраза, че аз поне от познатите в този форум не се сещам за някой, който да не му е фен...Освен това срещам масова омраза към Cowboy Bebop, при това от фенове дето се имат за "сериозни".
Въобще имам чувството, че от мен се очаква да изкупувам грехове и да оправдавам мнение и на някакви други, непознати за мен хора...
Т.е. ако не ти го обясня точка по точка (които не зная как ще възприемеш правилно, при условие, че не си го гледал), то значи ти имаш право да си сигурен, че някакви твои произволни изводи са верни? Ми не. Честно казано, нито го помня толкова добре, че да мога да ти обясня по какъв точно начин ми е импонирал плот-туиста в шести епизод и защо обективно би или не би трябвало и на теб да ти, нито считам, че си струва усилието, при условие, че ти си го отписал заради някакъв преразказ по картинка, който си изградил в ума си.И тука идвате вие с вашия Lain. Много ви е харесал, но някак не искате да обясните в детайли защо. Автоматичният ми извод - с героите се случват някакви неописуеми злини и гадости.
Това е като да съдиш за книга по цвета и формата на корицата. Не че понякога не казват нещо, но да ми го пробутваш като абсолютен критерий е смешно.Само дето това е изключително рядко събитие, а съдейки по формата на Lain няма шанс то да е изкуство.
Но явно за теб изкуство е само... не знам, някакви огромни и вместващи се съвсем точно в определени жанрове шедьоври. За повечето хора не е така.
Не разбрах въпроса, честно казано.Ето това ми е интересното на мен в случая - дали познах за драмата?
(Статистика до която съм стигнал след дълги и тъжни спорове, като този тук, сочи в такава посока.)
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Morwen
Няма нужда от точки.
.
Т.е. ако не ти го обясня точка по точка...
Има ли дълбока трагедия в Lain или не?Не разбрах въпроса...
Няма нужда от точки.
Ако ти видиш една книга чиято корица е покрита с вдлъбнати/изпъкнали/позлатени/посребрени букви и обсипана с разноцвети холограмки...в секцията YA...няма ли да се замислиш?Това е като да съдиш за книга по цвета и формата на корицата
По целия широк свят...чел съм такива мнения и тук...ама няма да посочвамКъде я срещна тази масова омраза, че аз поне от познатите в този форум не се сещам за някой
.Ми не...просто аз не очаквам да бъдете откровени (дори когато твърдите обратното)...вчера ми избиха чивиите и си го казах в прав текстимам чувството, че от мен се очаква да изкупувам грехове
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Ми зависи какво наричаш дълбока. И да, защото в животът на Лейн се оказва не това, за което го мисли, и не, защото фокусът не е толкова върху личната й драма. Има дълбока депресия, като постоянно присъстващо настроение, ако това питаш, но би трябвало да го знаеш, дори след най-повърхностното описание на сериала.Има ли дълбока трагедия в Lain или не?
Няма нужда от точки.
Естествено, че ще се. Но ако някой ми обяснява, че книгата е много добра, няма да му кажа "Ама тя има златни букви, не е възможно да е такава." Бтв, първото издание на "Бленуващите кристали" на Стърджън беше с една невъзможно инфантилна и доста неестетична корица, но книгата въобще не беше такава.Ако ти видиш една книга чиято корица е покрита с вдлъбнати/изпъкнали/позлатени/посребрени букви и обсипана с разноцвети холограмки...в секцията YA...няма ли да се замислиш?
Е, защо, посочи, не е някакъв грях ако човекът не го харесва, но ми е интересно кой е бил. А по целия широк свят какви ли не хора има.По целия широк свят...чел съм такива мнения и тук...ама няма да посочвам
И защо да не сме?Ми не...просто аз не очаквам да бъдете откровени (дори когато твърдите обратното)
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Morwen
(Сълзи от умиление.)
(Да има статия от Роланд - пропуснал съм я. Не че имам нещо против писанията му, просто ги консумирам след, а не преди
)
А ето да кажем описанието от MAL:
Да, става дума за различни вкусове, обаче как да преценя дали този който ми я хвали се е впечатлил от общите и качества (които могат да ми допаднат и на мен) или просто е разпознал някакъв свой конкретен фетиш?
Откакто прилагам следствията от "хипотезата за чуждата драмата" (викайте и трагедия, щом е по-правилно), някак разпознавам и разбирам чуждите впечатления по-добре и имам по-голяма практическа полза от тях.
Иначе съм съгласен, че и една ужасно оформена книга може да има убийствено съдържание и че "всяка трънка трябва да се проверява за зайци".
Просто в случая на Lain жанровата принадлежност, плаката, синопсиса, вашите реакции и реакциите на едни други хора ме настроиват малко скептично.
Т.е. това "Има дълбока депресия, като постоянно присъстващо настроение" беше информацията, която търсех и съм ти благодарен за нея.
.
Не, мерси...ако пък толкова не ми вярваш приеми, че тук няма такива "черни овце"...но АнимеС-а и MAL-а е пълно...
?
Ъъъ...всъщност че изписах маса (умерено обиден) текст означава, че не съм съвсем убеден...и колкото и де е странно наистина се интересувам от мнението ви.
Което естествено ще престана да получавам, ако не взема да престана с тези безобразни постове
Доживях!И да, защото в животът на Лейн се оказва не това, за което го мисли, и не, защото фокусът не е толкова върху личната й драма. Има дълбока депресия, като постоянно присъстващо настроение
(Сълзи от умиление.)Всъщност не. Никой тук не си направи труда да направи такова.но би трябвало да го знаеш, дори след най-повърхностното описание на сериала
(Да има статия от Роланд - пропуснал съм я. Не че имам нещо против писанията му, просто ги консумирам след, а не преди
)А ето да кажем описанието от MAL:
Което може евентуално да е началото на някакво киберпънк ноар детективско разследване - мрачно, зловещо, но не и чак трагично.Lain Iwakura appears to be an ordinary girl, with almost no experience with computers. Yet the sudden suicide of a schoolmate, and a number of strange occurrences, conspire to pull Lain into the world of the Wired, where she gradually learns that nothing is what it seems to be... not even Lain herself.
Ето тук стигаме до разковничето на всичките ми излияния. Всеки път когато попадна на такава книга, някой тръгва да ми обяснява, колко е велика...а аз като проверя - ужас нищо общо! Случвало ми се дори след чужди препоръки да пропусна точно тези качества, които биха ме изкефили и да намразя излишно някое заглавие.Но ако някой ми обяснява, че книгата е много добра...
Да, става дума за различни вкусове, обаче как да преценя дали този който ми я хвали се е впечатлил от общите и качества (които могат да ми допаднат и на мен) или просто е разпознал някакъв свой конкретен фетиш?
Откакто прилагам следствията от "хипотезата за чуждата драмата" (викайте и трагедия, щом е по-правилно), някак разпознавам и разбирам чуждите впечатления по-добре и имам по-голяма практическа полза от тях.
Иначе съм съгласен, че и една ужасно оформена книга може да има убийствено съдържание и че "всяка трънка трябва да се проверява за зайци".
Просто в случая на Lain жанровата принадлежност, плаката, синопсиса, вашите реакции и реакциите на едни други хора ме настроиват малко скептично.
Т.е. това "Има дълбока депресия, като постоянно присъстващо настроение" беше информацията, която търсех и съм ти благодарен за нея.
Ми ако взема да се изкелефренчи и тръгне да обяснява, че не това е имал в предвид...другият пък може да мине в настъпление и да почне да доказва каква ретардщина е да се харесва CBне е някакъв грях ако човекът не го харесва
.Не, мерси...ако пък толкова не ми вярваш приеми, че тук няма такива "черни овце"...но АнимеС-а и MAL-а е пълно...
Е, това е една от централните идеи в "хипотезата" ми, налиИ защо да не сме?
?Ъъъ...всъщност че изписах маса (умерено обиден) текст означава, че не съм съвсем убеден...и колкото и де е странно наистина се интересувам от мнението ви.
Което естествено ще престана да получавам, ако не взема да престана с тези безобразни постове
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
алшу, успокой топката малко.
Наистина, никой не е длъжен да харесва и разбира нещата, които ти харесваш и разбираш, по начина, по който ти ги харесваш и разбираш. И ще се радвам ако успееш да избегнеш мъмренето на другарчето на базата на вкуса му.
Драма бтв за мен означава аниме, което не е комедия. На онова, за което говори алшу аз му викам мелодрама, мисля. В смисъл, като искам да сложа няква негативна конотация на липсата на хумор в някое заглавие, наричам нехумористичните драматични елементи в него мелодрама. Или евтина драмичка.
Естествено, не е задължително във всяко заглавие да има хумор. Аз примерно предпочитам по-смешни неща, но това не ги прави по-правилни или по-качествени в никакъв случай. Към драмите обикновено имам по-високи изисквания отколкото към комедиите (щото самите те предполагат такива, взимайки се насериозно) и затова тези, които ми харесват, са по-малко, щото рядко намирам драма, която да си оправдае претенциите, заради които се взима насериозно. Подозирам, че сме от един отбор с алшу по тоя въпрос, всъщност. Но отново - това е въпрос на лично мнение, лични възприятия, личен опит, личен вкус и изобщо, лична личност. Няма какво да се съдим за тея неща.
За Коуд Гиас - аз примерно доста го харесвам. Не като драма (макар че финалът бая ми въздейства), ами като сюжет - обратите бяха толкова много, че ме позашеметиха, независимо от качеството им. Забавлявах се, с една дума. Коуд Гиас не е аниме, което ще остане в моята персонална история като някакво безкрайно значително и качествено заглавие, определено. Но няма да го нарека и "лошо" заглавие, в никакъв случай.
ФМА има 2 сериала. Първият е мелодраматичен некохерентен бълвоч, срещу който съм повела кръстоносен поход откакто е излязъл. Вторият е с много по-умерена мелодрама и съответно - много по-приятно преживяване за мен. И той не е алфата и омегата на аниме индустрията, но е прилично заглавие. Разбирам защо обаче доста хора ще се трогнат от него повече отколкото се трогвам аз - в крайна сметка има популярни тиър джъркъри там, които са станали популярни по определени причини. Са, може би трябва да се сърдя на хората, заради които са популярни, щото сега се налага да ги гледам по-често, ама не е прилично. По-прилично е да бия шута на анимето, което не ми харесва и да го оплюя зверски после, ако ще и пред феновете му. Ако е пред феновете му ще е даже по-весело. Ама нека не оплюваме феновете.
Лейн не си го спомням. Когато го гледах ми се видя доста оригинално, но то тогава не бях гледала много неща и може да съм сгрешила за оригиналността. Не ми допадна като тематика - там разни сайбършайтз и виртуални реалности - дълбоко не ме влекат тея неща, особено ако се забие в неква философия по техен повод. Трябва да го видя пак, за да реша какво мисля за него. Може пък да ми хареса повече, знае ли човек. Имаше хубава атмосфера, май. За някои хора това може да не е достатъчно да харесаш едно аниме, но понякога наистина е. Поне за мен. Аз нямам формула, по която да оценявам заглавията. Има няколко елекемнта, които гледам - идеи, история, персонажи, похвати - и бих могла да заобожа някое аниме дори ако само едно от тея 4 неща е направено по някъв як според мен начин, пък другите 3 са си някъв посредственяж там. И като сте се хванали за душевната струна - да уточним малко семантиката и там, преди да се караме един на друг. Аз го разбирам това със струната като "допада ми на душевността и мирогледа". Не като "тиърджърква ме по рефлекс". Оттам, хората които се кефят на Лейн вече няма и с кво да ги обори човек - личният вкус не се оборва с аргументи.
Дет Ноут... В него има твърде много яки неща, за да не го хареса човек. Да, дори Райто сам по себе си е твърде як. Та съм склонна да се съглася с феновете, които пищят от възторг покрай заглавието - аз съм една от тях все пак.
Некви ей такива неща.
Наистина, никой не е длъжен да харесва и разбира нещата, които ти харесваш и разбираш, по начина, по който ти ги харесваш и разбираш. И ще се радвам ако успееш да избегнеш мъмренето на другарчето на базата на вкуса му.
Драма бтв за мен означава аниме, което не е комедия. На онова, за което говори алшу аз му викам мелодрама, мисля. В смисъл, като искам да сложа няква негативна конотация на липсата на хумор в някое заглавие, наричам нехумористичните драматични елементи в него мелодрама. Или евтина драмичка.
Естествено, не е задължително във всяко заглавие да има хумор. Аз примерно предпочитам по-смешни неща, но това не ги прави по-правилни или по-качествени в никакъв случай. Към драмите обикновено имам по-високи изисквания отколкото към комедиите (щото самите те предполагат такива, взимайки се насериозно) и затова тези, които ми харесват, са по-малко, щото рядко намирам драма, която да си оправдае претенциите, заради които се взима насериозно. Подозирам, че сме от един отбор с алшу по тоя въпрос, всъщност. Но отново - това е въпрос на лично мнение, лични възприятия, личен опит, личен вкус и изобщо, лична личност. Няма какво да се съдим за тея неща.
За Коуд Гиас - аз примерно доста го харесвам. Не като драма (макар че финалът бая ми въздейства), ами като сюжет - обратите бяха толкова много, че ме позашеметиха, независимо от качеството им. Забавлявах се, с една дума. Коуд Гиас не е аниме, което ще остане в моята персонална история като някакво безкрайно значително и качествено заглавие, определено. Но няма да го нарека и "лошо" заглавие, в никакъв случай.
ФМА има 2 сериала. Първият е мелодраматичен некохерентен бълвоч, срещу който съм повела кръстоносен поход откакто е излязъл. Вторият е с много по-умерена мелодрама и съответно - много по-приятно преживяване за мен. И той не е алфата и омегата на аниме индустрията, но е прилично заглавие. Разбирам защо обаче доста хора ще се трогнат от него повече отколкото се трогвам аз - в крайна сметка има популярни тиър джъркъри там, които са станали популярни по определени причини. Са, може би трябва да се сърдя на хората, заради които са популярни, щото сега се налага да ги гледам по-често, ама не е прилично. По-прилично е да бия шута на анимето, което не ми харесва и да го оплюя зверски после, ако ще и пред феновете му. Ако е пред феновете му ще е даже по-весело. Ама нека не оплюваме феновете.
Лейн не си го спомням. Когато го гледах ми се видя доста оригинално, но то тогава не бях гледала много неща и може да съм сгрешила за оригиналността. Не ми допадна като тематика - там разни сайбършайтз и виртуални реалности - дълбоко не ме влекат тея неща, особено ако се забие в неква философия по техен повод. Трябва да го видя пак, за да реша какво мисля за него. Може пък да ми хареса повече, знае ли човек. Имаше хубава атмосфера, май. За някои хора това може да не е достатъчно да харесаш едно аниме, но понякога наистина е. Поне за мен. Аз нямам формула, по която да оценявам заглавията. Има няколко елекемнта, които гледам - идеи, история, персонажи, похвати - и бих могла да заобожа някое аниме дори ако само едно от тея 4 неща е направено по някъв як според мен начин, пък другите 3 са си някъв посредственяж там. И като сте се хванали за душевната струна - да уточним малко семантиката и там, преди да се караме един на друг. Аз го разбирам това със струната като "допада ми на душевността и мирогледа". Не като "тиърджърква ме по рефлекс". Оттам, хората които се кефят на Лейн вече няма и с кво да ги обори човек - личният вкус не се оборва с аргументи.
Дет Ноут... В него има твърде много яки неща, за да не го хареса човек. Да, дори Райто сам по себе си е твърде як. Та съм склонна да се съглася с феновете, които пищят от възторг покрай заглавието - аз съм една от тях все пак.
Некви ей такива неща.
-
Snusmumrik
- Merchant
- Posts: 80
- Joined: Thu Jun 28, 2012 3:31 am
Alshu, ако искаш, мога да ти опиша накратко защо аз харесвам Лейн. Няма да се занимавам обаче с критически анализ - винаги съм намирал вербалната дисекция на каквито и да било продукти на висшата човешка нервна дейност, били те "произведения на изкуството" или "масмедийна плява", за твърде неприятен процес, след който оставаш само с един разпорен труп и затъпен скалпел. Пък и имам лоши спомени от упражненията по Теория на литературата в университета навремето. Също така, по необходимост впечатленията, изложени по-долу, ще са много общи, защото и аз не си спомням анимето в детайли и в главата ми спомените за него са просто поредица от статични картини, свързани от определен... аромат, ако щеш. Но силни такива, nevertheless.
Лейн ми допадна, на първо място, заради пословичната си "атмосфера" - тоя път в кавички, понеже и това е не особено надежден термин, т.е. не е нещо, което се мери и тегли - и тя е плътна и тежка в монотонността и мрачността си до степен, каквато, ако си говорим само за аниме, не съм срещал на друго място. "Трагедия" има - в смисъл на съпреживяване, катарзис и туй-онуй (е, ако протагонистката те нервира колкото нервира RRS и kalendara_ska4a, няма да я усетиш, естествено ); никаква мелодрама няма, обаче. Няма и откъде да се вземе, предвид изключителната емоционална студенина на анимето като цяло. Като стана дума за "мелос" - в Лейн няма почти никаква музика. Има постоянни индустриални звуци, които в комбинация с честите неподвижни кадри и "втф-ефекта" на анимето доста напомнят за филм на Дейвид Линч (чисто външно сходство, не ги сравнявам и не намеквам за взаимовръзка между двете неща). Сюжетът е доволно стандартен за киберпънк история, с все виртуалните си реалности, личностни раздвоения, произтичащи от тях, и засукана конспирология. Но е добър, интересен и ангажиращ, до известна степен с това, че почти до края се питаш какво, по дяволите, се случва на екрана. Развръзката, както споменах в преден пост, е може би малко по-обикновена, отколкото би трябвало, на фона на очакванията, които анимето изгражда в процеса на гледане, но това са бели кахъри. За "философската" подложка нарочно не отварям дума - тия неща често са толкова дълбоки, колкото искаш да ги видиш.
И всички тези неща на мен много ми се нравят. А другиго биха изнервили до смърт, да.
Иначе аз до известна степен разбирам резервираността ти. И аз не обичам да ми прехвалват разни работи, а Лейн е едно от аниметата, на които почти никой не смее да се цупи, за да не изглежда прост. Но това в никакъв случай не го прави задължително надценено. Според мен.
Също така, по необходимост впечатленията, изложени по-долу, ще са много общи, защото и аз не си спомням анимето в детайли и в главата ми спомените за него са просто поредица от статични картини, свързани от определен... аромат, ако щеш. Но силни такива, nevertheless. Лейн ми допадна, на първо място, заради пословичната си "атмосфера" - тоя път в кавички, понеже и това е не особено надежден термин, т.е. не е нещо, което се мери и тегли - и тя е плътна и тежка в монотонността и мрачността си до степен, каквато, ако си говорим само за аниме, не съм срещал на друго място. "Трагедия" има - в смисъл на съпреживяване, катарзис и туй-онуй (е, ако протагонистката те нервира колкото нервира RRS и kalendara_ska4a, няма да я усетиш, естествено
); никаква мелодрама няма, обаче. Няма и откъде да се вземе, предвид изключителната емоционална студенина на анимето като цяло. Като стана дума за "мелос" - в Лейн няма почти никаква музика. Има постоянни индустриални звуци, които в комбинация с честите неподвижни кадри и "втф-ефекта" на анимето доста напомнят за филм на Дейвид Линч (чисто външно сходство, не ги сравнявам и не намеквам за взаимовръзка между двете неща). Сюжетът е доволно стандартен за киберпънк история, с все виртуалните си реалности, личностни раздвоения, произтичащи от тях, и засукана конспирология. Но е добър, интересен и ангажиращ, до известна степен с това, че почти до края се питаш какво, по дяволите, се случва на екрана. Развръзката, както споменах в преден пост, е може би малко по-обикновена, отколкото би трябвало, на фона на очакванията, които анимето изгражда в процеса на гледане, но това са бели кахъри. За "философската" подложка нарочно не отварям дума - тия неща често са толкова дълбоки, колкото искаш да ги видиш.И всички тези неща на мен много ми се нравят. А другиго биха изнервили до смърт, да.
Иначе аз до известна степен разбирам резервираността ти. И аз не обичам да ми прехвалват разни работи, а Лейн е едно от аниметата, на които почти никой не смее да се цупи, за да не изглежда прост. Но това в никакъв случай не го прави задължително надценено. Според мен.
Snusmumrik
Мерси за усилието. Сега разбирам какво ти харесва в него.
Като стана дума за "кратко описание" аз пък да споделя.
Обикновено на мен ми пука за - избора на визуален арт (там character design, фонове), как е реализирана анимацията, за какво става дума горе-долу в историята (синопсис, жанрова принадлежност, сетниг), играта на сеютата и музиката (дали е хубава (силно индивидуална оценка) и дали е употребена правилно).
Затова и като обсъждам някое аниме пиша ако има нещо за отбелязване по тези теми. Или пък ако има и други интересни неща - да кажем умишлено странен монтаж и пр.
Нищо толкова софистицирано, като твоето резюме.
И все пак си мисля, че изречението на Morwen "Има дълбока депресия, като постоянно присъстващо настроение" ми беше най-полезно в случая
Ми предполагам никой не държи на "пълните резултати от аутопсията".неприятен процес, след който оставаш само с един разпорен труп и затъпен скалпел
Мерси за усилието. Сега разбирам какво ти харесва в него.
Като стана дума за "кратко описание" аз пък да споделя.
Обикновено на мен ми пука за - избора на визуален арт (там character design, фонове), как е реализирана анимацията, за какво става дума горе-долу в историята (синопсис, жанрова принадлежност, сетниг), играта на сеютата и музиката (дали е хубава (силно индивидуална оценка) и дали е употребена правилно).
Затова и като обсъждам някое аниме пиша ако има нещо за отбелязване по тези теми. Или пък ако има и други интересни неща - да кажем умишлено странен монтаж и пр.
Нищо толкова софистицирано, като твоето резюме.
И все пак си мисля, че изречението на Morwen "Има дълбока депресия, като постоянно присъстващо настроение" ми беше най-полезно в случая
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 0 guests