ShadowDance

RRSunknown wrote:Е доста малоумно загуби честно казано, водеше с 1:0 и просто трябваше нищо да не прави 30-тина секунди и вместо това я тушираха.

penzata wrote:

RRSunknown wrote:Е доста малоумно загуби честно казано, водеше с 1:0 и просто трябваше нищо да не прави 30-тина секунди и вместо това я тушираха.

Айде да не се изразяваме по такъв начин за Станка.

RRSunknown wrote:

penzata wrote:

RRSunknown wrote:Е доста малоумно загуби честно казано, водеше с 1:0 и просто трябваше нищо да не прави 30-тина секунди и вместо това я тушираха.

Айде да не се изразяваме по такъв начин за Станка.

чети с разбиране, загубата беше глупава , не спортистката която сама каза че след 1:0 се е прецакала.

" Спортните" нации са три вида. Първият е като пирамида - изключително широка основа и напълно заслужен връх. Там всеки млад човек спортува, всеки се състезава, а вече професионалният спорт е чист бизнес. Такива държави са САЩ, Англия, Австралия, Япония и пр. Те имат пълно право да се гордеят с медалите си. Вторият вид е обърната пирамида - никой сред широките народни маси не спортува изобщо, младежта се разкапва, но една малка каста от професионалисти тренира каторжно вместо целокупния народ. Държавата инвестира в нея, за да отчита успехи. Такива са България, Гърция, Румъния, Русия, Казахстан и пр. Ако в първия вид спортни нации зад всеки медал стоят поне по 1 млн. активно спортуващи хора, при втория зад всеки медал стоят не повече от хиляда. Не спортуваме, а плащаме на други да спортуват вместо нас. Третият вид спортни нации направо си купува спортисти от втория вид. Това са Бахрейн, Катар и другите богати емирства. Развитите държави също си награбиха атлети от разпадащия се източен блок. Обърнатата пирамида се оказа нетрайна конструкция и закономерно рухна за радост на мародерите. В един момент Турция изкупи българските щангисти от турския етнос, а другата половина отиде в Катар и прие арабски имена.

Когато гоненето на "показатели" е самоцел, съвсем естествено спортната бюрокрация се насочва към най-маргиналните спортове - борба, тежести, стрелба и пр. Така основата на пирамидата се стеснява, а върхът й все повече изпростява. Появи ли се странен спорт като женските щанги или борба - ура!

Вместо да се гордеем, трябва да ни е срам, че в училищата ни има само по 1-2 часа физическо на седмица и че в тези часове половината от младежите носят извинителни бележки, а другата половина изобщо не успява да се изпоти. Едно сравнение - в САЩ физическото е по 1 час всеки ден и в този час се спортува интензивно - баскетбол, футбол, плуване. Всеки ден! Това е минимумът за един млад човек. Освен него всяко училище има отбори по различните спортове и те тренират също всеки ден, защото постоянно се състезават. Всички университети приемат с предимство училищните спортисти и на това отгоре им дават стипендии. Милиони бедни деца така завършват висшето си образование. Защо САЩ все вадят по някой Фелпс? Ами защото там всяко училище има басейн и в него децата постоянно тренират. Освен това кажи-речи на всеки километър има и по един басейн на УМСА (младежката християнска асоциация) и там също мало и голямо плува и се състезава на аматьорски първенства. Отделно си има и общински басейни. На практика всеки американец минава през басейна и всяко голямо училище има поне един плувец, който бие българските национални рекорди Колко са състезателните басейни в България? По-малко, отколкото бяха преди 20 години.

" Спортните" нации са три вида. Първият е като пирамида - изключително широка основа и напълно заслужен връх. Там всеки млад човек спортува, всеки се състезава, а вече професионалният спорт е чист бизнес. Такива държави са САЩ, Англия, Австралия, Япония и пр. Те имат пълно право да се гордеят с медалите си. Вторият вид е обърната пирамида - никой сред широките народни маси не спортува изобщо, младежта се разкапва, но една малка каста от професионалисти тренира каторжно вместо целокупния народ. Държавата инвестира в нея, за да отчита успехи. Такива са България, Гърция, Румъния, Русия, Казахстан и пр. Ако в първия вид спортни нации зад всеки медал стоят поне по 1 млн. активно спортуващи хора, при втория зад всеки медал стоят не повече от хиляда. Не спортуваме, а плащаме на други да спортуват вместо нас. Третият вид спортни нации направо си купува спортисти от втория вид. Това са Бахрейн, Катар и другите богати емирства. Развитите държави също си награбиха атлети от разпадащия се източен блок. Обърнатата пирамида се оказа нетрайна конструкция и закономерно рухна за радост на мародерите. В един момент Турция изкупи българските щангисти от турския етнос, а другата половина отиде в Катар и прие арабски имена.

Когато гоненето на "показатели" е самоцел, съвсем естествено спортната бюрокрация се насочва към най-маргиналните спортове - борба, тежести, стрелба и пр. Така основата на пирамидата се стеснява, а върхът й все повече изпростява. Появи ли се странен спорт като женските щанги или борба - ура!

Вместо да се гордеем, трябва да ни е срам, че в училищата ни има само по 1-2 часа физическо на седмица и че в тези часове половината от младежите носят извинителни бележки, а другата половина изобщо не успява да се изпоти. Едно сравнение - в САЩ физическото е по 1 час всеки ден и в този час се спортува интензивно - баскетбол, футбол, плуване. Всеки ден! Това е минимумът за един млад човек. Освен него всяко училище има отбори по различните спортове и те тренират също всеки ден, защото постоянно се състезават. Всички университети приемат с предимство училищните спортисти и на това отгоре им дават стипендии. Милиони бедни деца така завършват висшето си образование. Защо САЩ все вадят по някой Фелпс? Ами защото там всяко училище има басейн и в него децата постоянно тренират. Освен това кажи-речи на всеки километър има и по един басейн на УМСА (младежката християнска асоциация) и там също мало и голямо плува и се състезава на аматьорски първенства. Отделно си има и общински басейни. На практика всеки американец минава през басейна и всяко голямо училище има поне един плувец, който бие българските национални рекорди Колко са състезателните басейни в България? По-малко, отколкото бяха преди 20 години.