ShadowDance

Слънцето бавно целува земята
Лъчите му нежно докосват пръстта
Вятъра милва все още млада трева
Деня си отива и идва ноща
Там някъде , в нищото
броди малка душа .....

Следва пътя - невидим
Вярва в мечти
Търси загубено щастите
намира - сълзи

Ден подър ден
стъпка след стъпка
навлиза в съня
Дъх подир дъх
миг след минута
остава сама

В това царство забравено има една красота
тъжно мълчание казва се тя
Там отчаяние няма , а все сивота
Там и радости няма , а все тишина
В това царство забравено има истина една
мъчителна смърт казва се тя

Вятъра вие във празната гробница
Луната бледа свети сега
Гората е страшна и мрачна
Романтика носи ноща
Там някъде в нищото
броди малка душа .....

Красиво... Макар че на моменти красотата се губи...

Да, хубаво е, само че на някои места ритъмът куца и се накъсва. Но иначе ми хареса :)

Красиво е, определено. Ама малко неошлайфано ми звучи. Съжалявам, че и аз се присъединявам към тълпата, казваща "Гениално. НО...", просто вярно ми звучи малко неошлайфано.

Е, в крайна сметка, ошлайфването се постига само с повече писане, така че... продължавай, определено има за какво.

Ми да, сигурно е така ...!?..

Аз ще продължавам да пиша, а когато се престраша- пак , ще ви покажа до къде съм стигнала