Пазарът на труда

Xellos · Post by **Xellos** » Sun May 27, 2012 5:42 pm

Дешифриране на обявите за работа:

Написано: "работа в динамичен млад екип"
Да се чете: "Толкова често се сменят работниците във фирмата, че им изпуснах края, ти просто си поредния балък дръзнал да се хване на работа при идиот като мене"

Написано: "...изпълнена с предизвикателства”
Да се чете: Предизвикателство е да поемаш работата на всички, на които не им дреме вече, да поработваш средно по 20-24 часа дневно, като ти плащам за 6 или 8 часа (все пак вкъщи какво ще правиш!?), предизвикателство ще е и разпределението на семейния бюджет.

Написано: "Заплащане базирано и на индивидуалните ви резултати"
Да се чете: Ако сме ви казали 500 лв - ще ги стигнете само ако сте трима, и работите по 28 часа дневно.

Написано: “безплатно обучение”
Да се чете: Отначало ще ти напълним главата с всичките простотии, за които трябва да си наясно. Реално, на нас не ни трябва точно програмист... трябва ни таксиджия + готвач + секретарка + чистачка + пиколо . Първият месец - с това ще се занимаваш - ние поемаме отговорността да те преквалифицираме към всички тези мега-турбо видни позиции и всичко това - напълно безплатно!

Написано: "CV придиружено с мотивационно писмо"
Да се чете: В CV-то виждаме, че сте ядрен инженер, 7 висши, борещ се за въпросните 500 лв. месечно. Очакваме в "мотивационното писмо" да оближете задника на шефа до метален блясък.

Post by **Moridin** » Sun May 27, 2012 6:02 pm

Още малко полезно по темата:

http://www.nova-rabota.com/2008/05/21/c ... ly-hiring/

Arlina · Post by **Arlina** » Sun May 27, 2012 8:53 pm

Moridin wrote:Още малко полезно по темата:

http://www.nova-rabota.com/2008/05/21/c ... ly-hiring/

Наистина има много обяви, които стоят в Джобс с месеци. Но високите изисквания или невъзможността да си задържат хората не са единствените причини.. за жалост.

Аз бях попаднала на една фирма, която буквално през две седмици пускаше нова обява. Мисля, че ставаше въпрос за рецепционист в СПА център или нещо подобно. С една колежка решихме да видим за какво става въпрос и се обадихме да разберем кое пък е толкова сложно в записването на часове по цял ден за 700 лв, че и процент от оборота. И това за 15 дни в месеца. В крайна сметка се оказа, че всеки, който започва работа там трябва да изкара пробен период, който е 2-3 седмици и не се заплаща. Сладури. 700 лева за Варна са ок, а за работа на която си клатиш краката по цял ден и само записваш часове по телефона са си направо супер.
Та страшно много млади хора бяха паднали в този капан..

Другото, което ми направи впечатление е, че има много фалшиви обяви от сайтове за закупуване на ваучери. Обявяват някаква приятна позиция с някаква много приятна заплата - над 1000-1500лв. и съответно някъде из обявата стои и препратка към самият сайт за пазаруване. Обявата е пусната за всички възможни градове. Там не знам каква им е врътката, реклама ли си правят взаимно или тези от сайтовете си плащат за всяка една обява. Нямам идея, а и не ме интересува, все пак човек си изпраща личните данни..
Има и такива, които не можеш да ги хванеш, че са измамници, но го разбираш по-късно като започнат да ти пълнят пощата със спам.

Така, че много олигофрени се навъдиха, много трябва да се внимава, разните съмнителни типове, които са ми звъняли със странни въпроси по всяко време на денонощието пък няма да ги коментирам...

tigermaster · Post by **tigermaster** » Sun May 27, 2012 10:16 pm

Arlina wrote:
Moridin wrote:Още малко полезно по темата:

http://www.nova-rabota.com/2008/05/21/c ... ly-hiring/
Наистина има много обяви, които стоят в Джобс с месеци. Но високите изисквания или невъзможността да си задържат хората не са единствените причини.. за жалост.

Аз бях попаднала на една фирма, която буквално през две седмици пускаше нова обява. Мисля, че ставаше въпрос за рецепционист в СПА център или нещо подобно. С една колежка решихме да видим за какво става въпрос и се обадихме да разберем кое пък е толкова сложно в записването на часове по цял ден за 700 лв, че и процент от оборота. И това за 15 дни в месеца. В крайна сметка се оказа, че всеки, който започва работа там трябва да изкара пробен период, който е 2-3 седмици и не се заплаща. Сладури. 700 лева за Варна са ок, а за работа на която си клатиш краката по цял ден и само записваш часове по телефона са си направо супер.
Та страшно много млади хора бяха паднали в този капан..

Другото, което ми направи впечатление е, че има много фалшиви обяви от сайтове за закупуване на ваучери. Обявяват някаква приятна позиция с някаква много приятна заплата - над 1000-1500лв. и съответно някъде из обявата стои и препратка към самият сайт за пазаруване. Обявата е пусната за всички възможни градове. Там не знам каква им е врътката, реклама ли си правят взаимно или тези от сайтовете си плащат за всяка една обява. Нямам идея, а и не ме интересува, все пак човек си изпраща личните данни..
Има и такива, които не можеш да ги хванеш, че са измамници, но го разбираш по-късно като започнат да ти пълнят пощата със спам.

Така, че много олигофрени се навъдиха, много трябва да се внимава, разните съмнителни типове, които са ми звъняли със странни въпроси по всяко време на денонощието пък няма да ги коментирам...

Присетих се за последната ми работа... където изкарах по-малко от месец и заплата, в крайна сметка, не взех.

Виждам обявата в джобса и обявената заплата ми харесва. Струва ми се леко нереална за ниските изисквания към кандидатите, но все пак кандидатствам. Викам си, че ще е по-добре да се хвана да работя нещо, та да поспестя малко кинти, вместо да вися по цял ден вкъщи, нали... Хубаво, кандидатствам... Два дни по-късно ме викат на интервю. Офисът се намира нейде на майната си, в полите на Витоша или нещо от тоя род. Шофьорът на таксито не намира проходим път до там.
Интервюто се провежда от някакъв тип в костюм, видимо на моята възраст(типът, де, не костюмът), но титуловащ се ГЛАВЕН МЕНИДЖЪР на фирмата. Задава ми въпроси, свързани с познанията ми по работата, която би се очаквало от мен да върша, на което директно му казвам, че нямам никаква идея. Пълни ми главата с глупости за супер висока заплата. "Ей така", вика, "да щракна с пръсти и ще взимаш по два бона месечно." Буквално... Държи се супер рязко и непрекъснато крещи, впрочем, което ме изнервя доста и на някои от въпросите му смотолевям някакъв не особено членоразделен отговор.
Заради това очаквам повече да не ми се обадят.
Само дето ме извикват на "обучение", на което ми казват, че това, което съм прочел в обявата и съм чул на интервюто, всъщност не е баш тъй. Първо, работното време се оказва не от девет до седемнайсет часа, както ми беше казал ГЛАВНИЯТ МЕНИДЖЪР, а от осем до осемнайсет. Второ, твърдо ще взимам 400 лева месечно, като останалото са бонуси. Трето, няма да работя като това, което беше ш*****то заглавие на обявата, а като телефонист... "Хубаво", викам си, "четиристотин - четиристотин, пък и щом има бонуси..."
Започвам. Скоро разбирам, че и тия четиристотин няма да ги бъде, а и виждам как хора, дошли преди няма и пет дни, напускат работа в търсене на нещо по-изгодно.
Причината - огромен стрес, поддържан изкуствено от ГЛАВНИЯ МЕНИДЖЪР и колегите му, които крещят като ненормални с повод и без повод, най-често без, отвратителни условия на работа - трябва човек да се надвиква с още двайсетина крещящи по телефона събирачи на клиенти, надут до пръсване звук от телевизорите наоколо... Фактът, че неспокойната атмосфера и шумът в офиса се отразяват и на потенциалните клиенти и вместо да ме изслушат спокойно, те ми крещят, че не ме чуват и да им се обадя, когато е по-спокойно - което пък е невъзможно заради графика, който са ни спуснали отгоре - и това, че в крайна сметка голяма част от тези проблеми може да бъде решена адски лесно, но шефовете не искат и да чуят, в крайна сметка прави така, че единствените, които остават там са, първо, хора с наистина железни нерви и, второ, хора без някакво по-сериозно хоби.
Аз железните нерви ги имам. Само дето прецених, че при начина, по който съм принуден да работя, разходите, които ще набия в път до офиса и ядене, както и времето, което ще похабя - общо 14 часа на денонощие с пътя, пет дни в седмицата, на национални празници не се почива - не си струват усилията. И не само аз. Служители, изкарали три месеца там, се водеха за стари и опитни. Буквално.

А ако обявата на тази фирма беше малко по-коректна и близка до това, което в действителност се работи, и условията на труд бяха малко по-човешки - т.е. без надути телевизори и крещящи мениджъри - текучеството щеше да е далеч по-малко.

Arlina · Post by **Arlina** » Sun May 27, 2012 11:31 pm

Дам... за съжаление това е положението на много места. Аз нямам железни нерви, всичките ми интереси за жалост(?) са свързани все с неща, в които пари няма.. поне в България

И към този момент общо взето работя само заради парите, но като цяло бих искала да намеря нещо, в което да влагам и някаква част от себе си, защото работата заема немалка част от ежедневието ни и е доста натоварващо да правиш нещо просто ей така. В един момент започва да се отразява и на качеството ти на работа. Кофти е като цяло..

Последната работа, на която бях беше при едни кукундрели влезли в критическата. Естествено, стандартна ситуация - обявата и интервюто нямаха нищо общо с реалността. Един месец изкарах с 300 зора и за това време точно един път свърших нещо, за което бях отишла в крайна сметка. То какво ли не бях - брокер, секретарка, барманка, кошче за душевни отпадъци, всичко правих. Обаче едната леля като реши, че може да ме изпраща до магазина, за да й купувам тоалетна хартия (!) много се обърка. Както казах нямам железни нерви, но по принцип реагирам спокойно на всякакви простотии, този път обаче, чак аз се изненадах какви неща казах

Събрах си бумагите, а като си поисках парите ме отрязаха с 200 лв, защото много съм ги била ощетила, била съм се занимавала с всичко друго, но не и с преводите си, даже как не ме било срам да излизам да ям на обяд... лол. Още ме е яд, че не й извъртях един шамар, та да ми запомни името най-сетне...

Поне вече ги надушвам такива от 100 метра и втори път няма да се вържа, когато на интервюто всичко е прекрасно, пеят птички и подскачат розови зайчета...
Половината ми приятели заминаха към София, понякога и аз се замислям, даже майка ми е от там и имам къде да живея, обаче не искам, харесва ми тук.. Няма угодия при мен.

Оф, излях си го

Amikae · Post by **Amikae** » Mon May 28, 2012 12:05 am

И аз съм имал лек допир с подобно отношение от работодатели. Чак се чудих дали не го правят за да разберат колко точно могат да си позволят преди да изядат един бич в зъбите.

За щастие усетиха кога трябва да спрат.

RRSunknown · Post by **RRSunknown** » Mon May 28, 2012 12:07 am

Така в българия - робовладелци и роби в провинцията освен ако не заминеш за София и не извадиш късмет да намериш работа в която да не те излъжат и преди да ти свършат оскъдните средства.

Саморазправата винаги е вариант освен в слчуаите в когато не познаваш никой с власт а шефа ти е гъст с инспекцията по труда и окръжна прокуратура. В този случай може да се окаже че и ощетил фирмата , откраднал си нещо - намират се и свидетели и се оказва че не само няма да ти дадат заплатата но имаш и да даваш.

Както каза един собственик на известна габровска мандра - винаги държа обавя в jobs.bg за да имам винаги кандидати ако ми се приска да изгоня 4-5 човека които проявяват наглоста да питат кога ще се плащат заплати.

Arlina · Post by **Arlina** » Mon May 28, 2012 12:33 am

Тя и София си има капацитет все пак

И като гледам с каква сила се изнася всичко живо в тази посока, ще взема да си намеря свястна работа тук

Не че и във Варна не е пълно с пришълци

Но и аз съм една идеалистка, изобщо.. понякога чак се ядосвам. Предпочитам да си стоя с по-малко пари, но доволна и щастлива. Изобщо парите не са ми цел, не ми осмислят ежедневието, имам нужда от тях колкото да живея по-спокойно. Много ми е трудно да си представя да се изнеса на 500км. заради пари. Ако е нещо, което ме влече и на Луната ще отида, но иначе шанса е минимален.
Но знае ли човек...

Xellos · Post by **Xellos** » Mon May 28, 2012 9:39 am

Бе де да знам, в София мащаба е по-голям да, но и разходите са по-големи (наеми, сметки, транспорт). Със сигурност няма база за сравнение с почти всички останали градове. НО в крайна сметка като теглиш чертата какви пари и свободно време ти остават за месеца, не е вече кой знае какво цвете и тук. Единствената полза да съм родом софиянец е собственото жилище. Града като град е вече доста некомфортен за живеене, бих се преместил във Варна примерно ако не бях вързан тук. Аз съм сменил доста работодатели и чужди (ливански, американски, руски) и български от всякакъв тип и основно съм отивал директно чрез познати, пък после съм се напъвал да се доказвам и докато ми дойде акъла на 30+ си стигах фаза 24/7, докато се скапя и ми писне да ме използват измекяри от цял свят. Още сме масово на чорбаджийска система в татковината в отношенията работодател-служител. Самата дума служител трябва да я забранят като политически инкоректна ама найсе. Чужденците също идват с палав блясък в окото тук, както беше казал някой от министрите - Заповядайте - прекрасен, квалифициран, евтин персонал владеещ чужди езици имаме... Тепърва сега от любопитство пускам в джобса да видя кво що и положението определено не е весело.
Масовото преселение нема лошо, стига да не идваха масово авантюристично настроени с огромно самочувствие младежи, готови да прегазят всичко и всички в името на изкарването на пари в големия град...
Ама фрииленса си е рисков та за това хващам сега с едни познати нископлатена работа с леко работно време да имам някакви сигурни суми и от там да си докарвам вече с рандъм поръчки без да си продавам задника напълно. Така или иначе с проектите по дизайн и предпечат основно от вкъщи и по интерет си комуникирам, най много да се дигна с лаптопа до офиса на клиента вместо да ме наврът в кюбикъла. Пък с едното око към чужбината, че и там питка са замесили за мене ама не се знае свят широк, българи навсякъде

.

Ta както гласи един съвременен виц - коя е социалната мрежа на абитуриентите - jobs.bg

Arlina · Post by **Arlina** » Mon May 28, 2012 10:31 am

Наемите и сметките в София не ме притесняват, защото майка ми е от там и имаме апартамент. Друго ме тормози мен, вече едва издържам във Варна, какво остава за София.. Не обичам големи градове, много са ми шумни, разстоянията са неудобни, много хора, мръсно, бла...
Има едно градче в Ирландия, някой ден там ще отида, ако ще заминавам, но да видим кога ще е

Аз нямам и много опит с работодатели, била съм на 2-3 места само, като на последното бях 4 години, при чужденец. Доста са се променили нещата от тогава, 2007-8 си имаше работа, на ден ходих на поне 3 интервюта, сега за 1 месец са толкова

И повечето са изроди, някои даже не се опитват да го скрият. Живеят с мисълта, че те купуват за 500 лв. на месец и да те изпратят до магазина за тоалетна хартия, да им платиш водата и тока или да им бършеш задника от където минат си го имат за даденост.

Изобщо на нашите работодатели са им много изкривени представите за тези отношения... Даже като кажат 500 лева, с една такава гордост го казват, все едно живота ми спасяват и аз смирено трябва да се поклоня до земята.

Post by **Moridin** » Mon May 28, 2012 10:50 am

Боже верно като ви чета започвам да се чувствам ебаси късметлията.

Най-големият ми проблем с работодател беше първият, за който най-лошото, което мога да кажа, беше, че беше безкрайно невротичен и неприятен французин, който веднъж-дваж ме държа по нощите и толкоз.

На всички търсещи си нискоквалифицирана, досадна, корпоративна и добре платена работа, препоръчвам HP. И без това очевидно са се засилили да наемат половин София.

Morwen · Post by **Morwen** » Mon May 28, 2012 11:21 am

Moridin wrote:Боже верно като ви чета започвам да се чувствам ебаси късметлията.

Аз като ти казвам, че си построил комунизма...

Arlina · Post by **Arlina** » Mon May 28, 2012 11:27 am

Този чужденец при който бях беше ОК в началото. Беше спокойно, заплатата беше прилична, постоянно идваха други чужденци, което на мен ми беше интересно. Обаче беше добре за мен, ако питам бившата колежка как й е, сигурно ще ревне с глас

Момичето само гащите не му переше за някой стотак отгоре и за престижната титла Главен мениджър, хах. Много се вживяваше тя в тази роля, а той много я тормозеше - обиждал я е пред офиса, пред клиентите, пред кой ли не. Просто се изумих тогава какво биха понесли хората за да поддържат някакъв измислен стандарт, да си купуват парцалки за 300лв. и да се подхилват на простолюдието, което няма телефон за 1000 лв. Мислех, че това е по-скоро някаква женска черта, но и при много мъже го забелязвам вече

После много се промени човека, пропи се на дърти години, започна да прави опити да се държи така с всички, аз обаче не търпя и си заминах. Понякога съжалявам, че така реших, в най-голямата криза без работа останах, но ми е достатъчно един път да се чуя с колежката по телефона за да разбера, че е било добро решение. Нещата стават още по-зле. Останали са да работят само тя и тези, които имат деца.

Та, за мен тази работа си беше много хубава, чувствах се късметлийка, уважаваше ме шефа, но многото лични проблеми го смазаха, жалко.. :/

Xellos · Post by **Xellos** » Mon May 28, 2012 11:55 am

Morwen wrote:
Moridin wrote:Боже верно като ви чета започвам да се чувствам ебаси късметлията.

Аз като ти казвам, че си построил комунизма...

+1

Коце - http://www.jameshance.com/ Гениален е този

Devoted of Slaanesh · Post by **Devoted of Slaanesh** » Mon May 28, 2012 12:39 pm

Arlina, София е в България. Когато се прибрах от чужбина, за 4 години смених 5 работи. И все аз не съм разбрал условията, на интервютата лъжат за пари и облаги кат разпрани, а после - живо чудо, милион задължения и никакви права. На последната си работа останах 4 години, последната уреждайки си работа в чужбина, защото и там шефовете се побъркаха и се изкурвиха нечовешки. Пример - нямали пари да ти дигнат 100-200 лв на месец заплатата, ма имат да се иде на пиянски безсмислен тимбилдинг за 2 дена струващ 5-6 бона минимум. И ред дивни простотии от калибъра ...
Та местенето в София май няма да ти реши проблема ...
От 4 месеца съм в чужбина и се чувствам прекрасно ...
За мен връщане назад няма, сигурно е

Пазарът на труда

Who is online