Post
by Marfa » Sun Apr 29, 2012 8:23 pm
Съжалявам, ако ви заприличвам на навита латерна, ама понеже щото европроектите са ми болна тема, та... Да вземем например идиотщината "Инфopмиpaни и здpaви", която цоца финанси закъмто пет милиона лева. Цел - да научим хората как да умрат възможно най-здрави. За изпълнението на тази цел се провежда масова рекламна кампания, която информира населението колко е вредна готварската сол, без да се обяснява точно колко все пак е вредна и защо въобще е вредна. Да де, съгласна съм, че ако човек яде сол със супената лъжица, със сигурност ще си докара сериозни проблеми. Няма значение, прескачаме нататък и минаваме на травматизма - битов, транспортен, производствен. Как се борим с войната по пътищата? Ми много просто - с хепънинги, песнички, тениски, химикалки и двеста чадъра (без майтап).
Как отчитаме дейност? Като показваме на финансиращия орган в колко печатни издания е пусната статията, клеймяща солта и ходенето по улиците без наколенки и с неподходящи грайфери на подметките, съответно показваме в колко телевизии е разпространен рекламният клип, по колко радиостанции и с колко флаери са били оспамени пощенските кутии на невинни граждани.
Рапорт даден, рапорт приет.
Пример Б.
Моята месторабота. Нарочно не назовавам, щото гугъл има навика да индексира неподходящи данни.
Какво точно става. Голяма културна институция кандидатства за европейско финансиране по различни програми. Целта е доста неясна, тъй като проектите, доколкото схващам, задължително се пишат на език, който аз не го говоря, обаче трябва надлежно да се обясни рефлексията на контроверсията върху импакт фактора на релевантната аудитория. Или нещо такова. Както вече споменах, този език не го говоря и не смятам тепърва да го уча. В общия случай институцията печели проекта, чието изпълнение протича по горе-долу следния начин. Събират се някакви хора, повечето от чужбина. Обикалят по културните забележителности, снимат, качват заснетото във фейсбук, изкарват си един курорт, накрая се отчита дейност по проект ВЪВЕДИИМЕТОМУТУКА, според която хората са се научили да работят с цифрови фотоапарати, да рисайзват снимки през пейнтбръш и после да ги качват във фейса. Финансирането обаче изчезва, напълно удавено в документация. Очевадното е, че някакви хора, общо 4-5 човека, си разпределят някакви пари, защото са вършили глупости от името на институцията, в която работят. Очевидно обаче това нещо остава напълно недоказуемо, защото според документите средствата са отишли за изхранването на участниците, поенето им, подслона им и входа за музея.
Но за да не решите, че ганьовщината е местно проявление, искам да уточня, че родната ми институция научи тези хватки от испански другари, специализирани в цоцане на европроекти.
Притеснителното в този случай е, че не говорим само за някаква спорадична глупост за солта, нито за внезапно развилнял се институционален кърлеж. Страхувам се искрено, че Европа успешно и безвъзвратно се е превърнала в една бюрократична безмозъчна структура, нацепена от дълбоки пукнатини, от която не цоцат само тези, които страдат от пристъпи на морал, като същевременно биват стимулирани всеячески хора, които разсъждават на принципа "дай ми на мене Солунската митница".
Това може да свърши само по един начин - с криза, каквато светът не е познавал дори и по военно време.
А, относно реакцията ако науча, че някой близък върти далавери. Далавераджиите никога не са ми били приятни, обаче мога да кажа как се чувствам, когато виждам как ръководният състав на държавната институция, в която работя, се държи като собственик на памукова плантация. Познайте дали не е яко да бачкаш за 400 лв. бруто и да изпълняваш и най-налудничавите искания на хора, които искат от теб да им изплюнчиш всички възможни рекламни материали, сайтчета и прочие дивотии, с които да покажат какъв импакт-фактор е постигнал проектът, с който участват от името на институцията, без самата институция да получава каквото и да е благо от това, но служителите биват третирани като негри, на които системно трябва да им се набива в канчето каква сволоч са. Да беше жив сега Алеко...
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!
<-
Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви 
Уук.
