Загледах Бакемоногатари. Засега виждам досадни персонажи, претенциозност без покритие и тъжни, ама много, много тъжни, опити за оригиналничене. Ще се радвам безкрайно ако SHAFT спрат да си прекопират формулите от предишни успешни анимета. А прехвърчащите екранчета с текст по тях може да си ги заврат айде да не казвам къде.
Трети епизод беше болезнено скучен с някви безкрайни безсъдържателни логорейки. Той автора на тея книжлета обича да пише диалози, ма нещо не му се отдава особено.
В Катанагатари беше МНОГО по-добре.
Monogatari Series
Загледах първа серия на Black★Rock Shooter.
Някаква училищна драма (с yuri отношения
?) + сюрреалистичен екшън със садо-мазо елементи 
.
Сюрреалистичната фаза е интересно нарисувана, но някак не ми пука достатъчно или пък за нищо друго от анимето.
Дроп.
OVA-то не съм го заглеждал и не смятам да го правя.
Amelia
Сега, като не ви кефят масата полу-безсмислени диалози и безкрайните локуми дропвайте навреме, де.
Аз пък съм фен на такива глупости и им се кефих.
А Nisemonogatari-то направо го скипнете...дори аз едвам го понасям.
Някаква училищна драма (с yuri отношения
?) + сюрреалистичен екшън със садо-мазо елементи .Сюрреалистичната фаза е интересно нарисувана, но някак не ми пука достатъчно или пък за нищо друго от анимето.
Дроп.
OVA-то не съм го заглеждал и не смятам да го правя.
Amelia
Ами Bake-то им е по-продавано от Sensei-а...дори се води най-продаваното на видео аниме...подозирам, че се дължи на популярността на книгите и автора им, а не че хората са го харесали чак толкова.aко SHAFT спрат да си прекопират формулите от предишни успешни анимета
Сега, като не ви кефят масата полу-безсмислени диалози и безкрайните локуми дропвайте навреме, де.
Аз пък съм фен на такива глупости и им се кефих.
А Nisemonogatari-то направо го скипнете...дори аз едвам го понасям.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Тъжното е, че имаше все пак 1-2 яки момента (оная овца като телбодира устата на главния мухляк примерно). Та очаквах доста повече от това аниме, но за съжаление ми се предлага няква бавна Харухи среща Зецубо-сенсей гмешавня, представляваща отегчително керъктър стъди с поне 14 пъти по-тъпи персонажи от тия в Харухи и с поне 14 пъти по-тъп хумор от тоя в Зецубо-сенсей. Следователно, като почнат със задълбочените характероразкриващи диалози, на мен ми става безкрайно скучно, по простата причина, че самите персонажи са ужасно скучни и вътрешният им свят изобщо не е успял да ме заинтересова. Много е вероятно да го дропя. Визуално също не ми предлага кой знае кво - тея похвати бяха толкова по-добре направени в Зецубо-сенсей.
Изобщо не мога да разбера кво му харесват хората. Дотук ШАФТ са произвели точно две неща, които харесвам истински - Аракава и Зецубо-сенсей.
Изобщо не мога да разбера кво му харесват хората. Дотук ШАФТ са произвели точно две неща, които харесвам истински - Аракава и Зецубо-сенсей.
Овата беше училищни неща, в които не знаеш кво става-екшън с ония двете-училищни неща-екшън. Приключи с "Уаташи уа... Буракку Рокку Шуутаа"... И тва беше.alshu wrote:Загледах първа серия на Black★Rock Shooter.
Някаква училищна драма (с yuri отношения
Сюрреалистичната фаза е интересно нарисувана, но някак не ми пука достатъчно или пък за нищо друго от анимето.
Дроп.
OVA-то не съм го заглеждал и не смятам да го правя.
Аз ли грешно си спомням, или в Бакемоногатари има толкова много екрани единствено с надбягващи се йероглифи поради малък интерес? Не бяха ли последните три епизоди ова/интернетни само, щото студиото нямало никви пари?Ами Bake-то им е по-продавано от Sensei-а...дори се води най-продаваното на видео аниме...подозирам, че се дължи на популярността на книгите и автора им, а не че хората са го харесали чак толкова.
Сега като се разтърсих обаче... Тва е сериозно бе. Класацията е: НГЕ, Гъндам (79), Бакемоногатари, и после някви Драгън Болл, ФМА, Гиас, Бибоп, Харухи, Гъндам 00, Лъки Стар...
Русият пич дето вечно ориентираше нашия кво да прави и как да върши, (Мемо? сорт ъф) по няква причина мноого ме накефваше.Сега, като не ви кефят масата полу-безсмислени диалози и безкрайните локуми дропвайте навреме, де.
Бтв, почнах Легендата, дето толкова време отказвах да я почна. ТТГЛ! На 11 еп съм... Първите 8 епизода бяха безобразно кефещи,
- Spoiler: show
Depending on your request, whether I will laugh or get angry, that will decide your lifespan, boy.
Rashugun
Да продуктът е, като за без пари, но мисля че така си е планиран. Не е Shaft да нямат пари (и преди, и след Bakemonogatari).
Nisemonogatari пак изглежда по същия експериментален и евтин начин. Дори в първа серия имаше известно количество рециклирани кадри.
Amelia
Мен ме кефят безкрайните идиотски диалози, странната недовършена анимация и деконструкцията на популярни trope-ове. Примерно Senjougahara уж е типичното trundere, но всъщност е Tsun Tsun...освен това е откровена садистка и control freak...Araragi пък май я харесва по чисто мазохистични причини...но но пък и кръшка с всяка срещната друга мадама (включително и бившото и yuri гадже - Kanbaru)
Въобще целият харем на Araragi е пълна гавра с класическите аниме хареми и е комбинация между природна катастрофа и смъртоносен капан.
Не е произведение на изкуството, нито си заслужава хайпа. Комерсиалният му успех (ако е истина) ми звучи, като някаква временна мода...но пък ми беше забавно докато го гледах.
ПП
Освен това, както написа Rashugun, русият тип е симпатяга...това че накрая заряза главния герой, да се оправя както знае, също е много показателно.
Мисля не. Няма такъв ТВ формат 15 серии. Може да са нямали пари/материал/време да направят 24. Затова са сключили договор за 12 серии, а останалите са ги публикували в алтернативни медии (има такава практика в други студиа).Не бяха ли последните три епизоди ова/интернетни само, щото студиото нямало никви пари?
Да продуктът е, като за без пари, но мисля че така си е планиран. Не е Shaft да нямат пари (и преди, и след Bakemonogatari).
Nisemonogatari пак изглежда по същия експериментален и евтин начин. Дори в първа серия имаше известно количество рециклирани кадри.
Amelia
За хората не знам. Мисля, че го величаят за неща, които не виждам в него.Изобщо не мога да разбера кво му харесват хората.
Мен ме кефят безкрайните идиотски диалози, странната недовършена анимация и деконструкцията на популярни trope-ове. Примерно Senjougahara уж е типичното trundere, но всъщност е Tsun Tsun...освен това е откровена садистка и control freak...Araragi пък май я харесва по чисто мазохистични причини...но но пък и кръшка с всяка срещната друга мадама (включително и бившото и yuri гадже - Kanbaru)
Въобще целият харем на Araragi е пълна гавра с класическите аниме хареми и е комбинация между природна катастрофа и смъртоносен капан.
Не е произведение на изкуството, нито си заслужава хайпа. Комерсиалният му успех (ако е истина) ми звучи, като някаква временна мода...но пък ми беше забавно докато го гледах.
ПП
Освен това, както написа Rashugun, русият тип е симпатяга...това че накрая заряза главния герой, да се оправя както знае, също е много показателно.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
12ти епизод на Бакемоногатари напълно осмисли гледането му. Разкошен!
Като цяло, качеството се качи след онзи бавен ужасен ужас с охлюва. Арковете с маймуната и змията бяха приятно наситени с действие и ме накараха малко по малко да харесам главния герой. С 12 епизод си паднах леко и по цундерето, което има достатъчно дере моменти, че да си го наречем цундере вместо цунцун. Лесбийката ми допада и тя, а лолито-змия поне не ме дразнеше като лолито-охлюв. Котката обаче поосра впечатлението ми от 12-ти епизод. Харемността и много евтиния фенсървис ми дойдоха свръх вече при нея. Така и не разбрах ква е тая масова епична страст по главния - кат че ли е единственото създание с пишка на планетата, че даже и мацката дето не се интересува от пишки да вземе да се увива около него. Не мисля, че се гавреха с харема. Не го усетих като пародия изобщо.
Визията ми хареса - такава геометрична една. И редкия екшън беше много як - доста зли масакрици имаше. Примерно маймуната как развяваше главния герой за червото му - незабравимо просто. Имаше бая тежест в ударите, можеш да ги усетиш направо. Само да не бяха сластните пози на женския каст, изкривените вратове, близките кадри на очи и тотално ненужните прехвърчащи екранчета с текст, това аниме щеше да е наистина хубаво. Аз в знак на протест не паузирах нито веднъж, за да чета текста. Ако са искали да го прочета, да са ми го пуснали с нормална скорост. Не вервам да съм загубила нещо.
Това сигурно ще е яко на книга.
Като цяло, качеството се качи след онзи бавен ужасен ужас с охлюва. Арковете с маймуната и змията бяха приятно наситени с действие и ме накараха малко по малко да харесам главния герой. С 12 епизод си паднах леко и по цундерето, което има достатъчно дере моменти, че да си го наречем цундере вместо цунцун. Лесбийката ми допада и тя, а лолито-змия поне не ме дразнеше като лолито-охлюв. Котката обаче поосра впечатлението ми от 12-ти епизод. Харемността и много евтиния фенсървис ми дойдоха свръх вече при нея. Така и не разбрах ква е тая масова епична страст по главния - кат че ли е единственото създание с пишка на планетата, че даже и мацката дето не се интересува от пишки да вземе да се увива около него. Не мисля, че се гавреха с харема. Не го усетих като пародия изобщо.
Визията ми хареса - такава геометрична една. И редкия екшън беше много як - доста зли масакрици имаше. Примерно маймуната как развяваше главния герой за червото му - незабравимо просто. Имаше бая тежест в ударите, можеш да ги усетиш направо. Само да не бяха сластните пози на женския каст, изкривените вратове, близките кадри на очи и тотално ненужните прехвърчащи екранчета с текст, това аниме щеше да е наистина хубаво. Аз в знак на протест не паузирах нито веднъж, за да чета текста. Ако са искали да го прочета, да са ми го пуснали с нормална скорост. Не вервам да съм загубила нещо.
Това сигурно ще е яко на книга.
На мен пък точно арката с котката ми хареса най-много, заради няколко неща:
1.
Amelia ) - волю-неволю мадамата почва да се влачи след него, което демитологизира и денконструира целия харем, защото се оказва форма на проклятие.
2. Hanekawa го харесва отпреди да стане вампир, но влиянието на vampire eye-ът води до появата на котката...която пък иска да го убие
3. В този арк на Meme Oshino му писва да го вади от кашите и го оставя да се оправя сам. Това вещае лошо бъдеще за Araragi (заради склонността му да налита на damsel in distress-ки и да ги "снима") въпреки евентуалната помощ от Shinobu Oshino.
Т.е. кефи ме как накрая всичко се оказва малко по-завързано и сложно.
Другият пародиен момент са реакциите на Araragi...как така уж е верен на Senjougahara пък се опитва да и кръшне с всяка срещната мацка...при това доста нескопосано.
А склонността му към педофилия и инцест да ги изтъквам ли ? (Второто си личи повече в Nisemonogatari.)
ПП
Загледах една силно карикатурна изродщина наречена Usavich - странни и леко цинични гегове със зайци затворници в един приблизително руски затвор.
Засега опуках 10 серии, но те са по минута-две, така че ще наваксам бързо.
1.
Amelia
Точно при котката е обяснена причината - не че го харесват толкова, дори го ненавиждат защото си е пълен идиот...само дето притежава способността "vampire eye". Погледне ли някоя мацка с него (дори пускат един звуков ефект с щракане на фотоапаратТака и не разбрах ква е тая масова епична страст по главния
) - волю-неволю мадамата почва да се влачи след него, което демитологизира и денконструира целия харем, защото се оказва форма на проклятие.2. Hanekawa го харесва отпреди да стане вампир, но влиянието на vampire eye-ът води до появата на котката...която пък иска да го убие
3. В този арк на Meme Oshino му писва да го вади от кашите и го оставя да се оправя сам. Това вещае лошо бъдеще за Araragi (заради склонността му да налита на damsel in distress-ки и да ги "снима") въпреки евентуалната помощ от Shinobu Oshino.
Т.е. кефи ме как накрая всичко се оказва малко по-завързано и сложно.
По-горе отбелязах, че този харем е форма на проклятие.Не мисля, че се гавреха с харема. Не го усетих като пародия изобщо.
Другият пародиен момент са реакциите на Araragi...как така уж е верен на Senjougahara пък се опитва да и кръшне с всяка срещната мацка...при това доста нескопосано.
А склонността му към педофилия и инцест да ги изтъквам ли
? (Второто си личи повече в Nisemonogatari.)За мен това си беше част от бъзика, а ги има ги в още маса Shaft-щини.Само да не бяха сластните пози на женския каст, изкривените вратове, близките кадри на очи и тотално ненужните прехвърчащи екранчета с текст, това аниме щеше да е наистина хубаво.
ПП
Загледах една силно карикатурна изродщина наречена Usavich - странни и леко цинични гегове със зайци затворници в един приблизително руски затвор.
Засега опуках 10 серии, но те са по минута-две, така че ще наваксам бързо.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Баси, в последния епизод в прав текст си казаха, че не е заради вампиризма. Щото 1. нашият е прекалено ламе, за да има такива способности, 2. то не действа кат любовен еликсир - вампира те прави на марионетка. И го питаха - "от сичките жени дето знаеш, има ли барем една дето да ти се подчини безпрекословно?" И той си ги визуализира и някак разочаровано каза - "не". След което котката беше леко гузна, щото така изпорти чувствата на цайсатката пред обекта на интереса й.
Така че великата им страст не е заради вампирското око, ами щото нашият е добър, мил пич и им е помогнал в някъв момент, а и очевидно е единственият мъж на планетата с изключение на оня Ошино и бащата на цундерето. Тая малката змия си го харесва доста отпреди да е станал вампир, щото, разбираш ли, й оправил колелото и се държал мило с нея. А котката се активизира, не щото нашият е облъчил стопанката с вампирските си очи, а щото стопанката й е била на път да развие язвичка покрай това, че Арараги се загаджи с цундерето.
Иначе нашият се забъзиква безвредно с цялото женско войнство, ма то си е нормално за недоебан младеж. И все пак е верен на оная, че даже декларира пред котката колко й е верен и що. Поне в тоя сезон, нали. Те иначе нека му шават очите (че и ръцете) - важното е, че се спира овреме.
А Ошино го напусна не щото му писна да се занимава с него. Той си беше някъв чергар поначало и беше ясно, че няма да стои там во веки. Образова си протежето до няква степен и хвана гората.
Продължавам да не виждам гавра в харемната част. Това, което виждам е керъктър стъди на взаимоотношения между човеци с тежък емоционален багаж. Те няма как да са нормални, но не мисля че осмиват нещо.
Така че великата им страст не е заради вампирското око, ами щото нашият е добър, мил пич и им е помогнал в някъв момент, а и очевидно е единственият мъж на планетата с изключение на оня Ошино и бащата на цундерето. Тая малката змия си го харесва доста отпреди да е станал вампир, щото, разбираш ли, й оправил колелото и се държал мило с нея. А котката се активизира, не щото нашият е облъчил стопанката с вампирските си очи, а щото стопанката й е била на път да развие язвичка покрай това, че Арараги се загаджи с цундерето.
Иначе нашият се забъзиква безвредно с цялото женско войнство, ма то си е нормално за недоебан младеж. И все пак е верен на оная, че даже декларира пред котката колко й е верен и що. Поне в тоя сезон, нали. Те иначе нека му шават очите (че и ръцете) - важното е, че се спира овреме.
А Ошино го напусна не щото му писна да се занимава с него. Той си беше някъв чергар поначало и беше ясно, че няма да стои там во веки. Образова си протежето до няква степен и хвана гората.
Продължавам да не виждам гавра в харемната част. Това, което виждам е керъктър стъди на взаимоотношения между човеци с тежък емоционален багаж. Те няма как да са нормални, но не мисля че осмиват нещо.
Абе, позабравил съм го, но при обясняването на вампирските способности съм останал с впечатлението: не че ги няма и не че те не са причината, а че просто не работят както на Araragi му изнася.
В анимето има много примери на "приказват едно, но се разбира друго".
За мен "правият текст" не е достатъчно доказателство и мисля, че точно тук намекваха за обратното.
Т.е. някак съм го прочел "между редовете".
И откъде Hanekawa изведнъж придоби свръхестествени способности, а не просто "язвичка"?
Явно има някакво "вредно облъчване" над цялата група.
Поредното самозалъгване на Araragi.
Анимето е фрашкано с тях. Обявява нещо с главни букви - после авторите по директен или не толкова директен начин демонстрират, че не е съвсем откровен, а говори по емоционален порив.
Senjougahara най-често го засича и реже в тези ситуации.
Има определени сценки, реакции, жестове и пр. клишета взаимствани от стандартните хареми (на стандартните каквито съм попадал, не твърдя че съм ги гледал всичките). Тук те се леко различни и водят до странни, понякога смешни, а понякога зловещи реакции.
Това е общо впечатление и не мога да го подкрепя с примери.
Цялото аниме ми звучи, като пародия на нещата които представя - ритуали, вампири, проклятия, шоненски романтични глупости и т.н.
По същия начин и Puella Magika Madoka ми звучи, като пародия на жанра mahou shoujo. Участват типичните персонажи, с тях се случват сходни ключови събития, но развитието е различно и все в мрачно-зловеща перспектива. Някак всичко е изчанчено в "грешна" за жанра посока.
Но понеже и в двете заглавия не се прекалява с драмата и мрачните емоции (или поне на зрителя не му пука толкова за героите, а може да се забавлява садистично), затова и ги водя пародии .
Или поне се смеех на глас, когато не се случваха стандартните неща.
В анимето има много примери на "приказват едно, но се разбира друго".
За мен "правият текст" не е достатъчно доказателство и мисля, че точно тук намекваха за обратното.
Т.е. някак съм го прочел "между редовете".
Ми това може да е някаква самозаблуда и псевдорационализация, на действието на вампирското око.щото, разбираш ли, й оправил колелото и се държал мило с нея
А последното според хипотезата ми се дължи предимно на вампирското око.А котката се активизира, не щото нашият е облъчил стопанката с вампирските си очи, а щото стопанката й е била на път да развие язвичка покрай това, че Арараги се загаджи с цундерето.
И откъде Hanekawa изведнъж придоби свръхестествени способности, а не просто "язвичка"?
Явно има някакво "вредно облъчване" над цялата група.
(на Senjougahara)даже декларира пред котката колко й е верен
Поредното самозалъгване на Araragi.
Анимето е фрашкано с тях. Обявява нещо с главни букви - после авторите по директен или не толкова директен начин демонстрират, че не е съвсем откровен, а говори по емоционален порив.
Senjougahara най-често го засича и реже в тези ситуации.
Ми не знам, как да обясня защо го виждам в такава светлина.Продължавам да не виждам гавра в харемната част.
Има определени сценки, реакции, жестове и пр. клишета взаимствани от стандартните хареми (на стандартните каквито съм попадал, не твърдя че съм ги гледал всичките). Тук те се леко различни и водят до странни, понякога смешни, а понякога зловещи реакции.
Това е общо впечатление и не мога да го подкрепя с примери.
Цялото аниме ми звучи, като пародия на нещата които представя - ритуали, вампири, проклятия, шоненски романтични глупости и т.н.
По същия начин и Puella Magika Madoka ми звучи, като пародия на жанра mahou shoujo. Участват типичните персонажи, с тях се случват сходни ключови събития, но развитието е различно и все в мрачно-зловеща перспектива. Някак всичко е изчанчено в "грешна" за жанра посока.
Но понеже и в двете заглавия не се прекалява с драмата и мрачните емоции (или поне на зрителя не му пука толкова за героите, а може да се забавлява садистично), затова и ги водя пародии
.Или поне се смеех на глас, когато не се случваха стандартните неща.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Получи се диалог за Бакемоногатарито, та реших да сплитна темата. Тук можем да пишем и за Нисемоногатари и Кизумоногатари. И квото още излезе от тоя франчайз.
Та, алшу, аз определено продължавам да не виждам индикации за това с вампирското око. То изобщо се заговори за него чак към края, когато оная очилатата подхвърли няква реплика. Нищо в действието не навежда на подобна мисъл. Определено мисля, че те си се влюбват в оня, щото той се държи човешки с тях. Може дори да имаме някакъв протяжен диалого-монолог на тема тва истинска любов ли е или благодарност в крайна сметка.
Иначе за него съм съгласна, че не е особено наясно с чувствата си и че не обича онази толкова, колкото разправя. Не сме го видели да го докаже по някакъв начин, а и честно казано, няма кой знае кви причини да я обича толкова. Оставя я да му се качи на главата, ма той оставя всичките да го правят, така че оная не е кой знае колко специална. Но ме кефи как е направено колебанието му и това някак слизесто онождане на всеки женски персонаж от него. Доста реалистично ми изглежда.
На пича му се ебе, а избърза и се заби с няква повредена идиотка, която сега няма да му пусне 5 сезона подред. Как да не заглежда други жени при това положение?
Та, алшу, аз определено продължавам да не виждам индикации за това с вампирското око. То изобщо се заговори за него чак към края, когато оная очилатата подхвърли няква реплика. Нищо в действието не навежда на подобна мисъл. Определено мисля, че те си се влюбват в оня, щото той се държи човешки с тях. Може дори да имаме някакъв протяжен диалого-монолог на тема тва истинска любов ли е или благодарност в крайна сметка.
Иначе за него съм съгласна, че не е особено наясно с чувствата си и че не обича онази толкова, колкото разправя. Не сме го видели да го докаже по някакъв начин, а и честно казано, няма кой знае кви причини да я обича толкова. Оставя я да му се качи на главата, ма той оставя всичките да го правят, така че оная не е кой знае колко специална. Но ме кефи как е направено колебанието му и това някак слизесто онождане на всеки женски персонаж от него. Доста реалистично ми изглежда.
На пича му се ебе, а избърза и се заби с няква повредена идиотка, която сега няма да му пусне 5 сезона подред. Как да не заглежда други жени при това положение?
Добре де, за вампирското око нямам достатъчно доказателства, но определено няма "любов" в това заглавие.
Всъщност всички (с изключение на Hanekawa) се държат гадно с Araragi - въпреки, че декларират чувства или благодарност за спасението, вечно дебнат както да го подиграят и отрежат.
Той пък вечно е първосигнален и прозрачен в намеренията си.
(Както вече писах - пълен идиот.)
Това че уж са гаджета със Senjougahara за мен е очевидна гавра.
Първо до сега не са предприемали никакви действия характерни за тези отношения .
Второ Senjougahara постоянно ползва този "статус", за да го юрка, мачка и подиграва, но на Araragi явно му харесва. Получава се като традиционно комедийно дуо, в което единият (boke) ръси глупости, а другият (tsukkomi) го коригира и го бие с харисена по главата.
http://en.wikipedia.org/wiki/Manzai
(Е, то така се държаха и главните двойки във FMP-то или да кажем Lovely Complex, но там атмосферата беше по-различна.)
Затова и ги водя, че са в садо-мазо отношения.
Senjougahara едва ли го има за истинско гадже, а по-скоро за чучело върху което да си излива злобата (пък и нали не може да го нарани истински). Другото характерно нещо, е че във всеки техен разговор тя декларира защо го харесва - при това с едни и същи думи и един и същи тон...на мен това ми звучи, като ирония и подигравка.
Такива ми бяха мислите за двамата докато гледах Bakemonogatari.
Защитавал съм тази позиция и пред още един-двама фенове, които пък смятаха Araragi и Senjougahara за идеалната двойка (Дааа бе... ).
Хипотезата ми се потвърди, когато Nisemonogatari почна със сцена между тях двамата, която си беше на половин крачка в садо-мазото . Вярно е, че има обяснение, но за мен подтекстът е очевиден.
Всъщност всички (с изключение на Hanekawa) се държат гадно с Araragi - въпреки, че декларират чувства или благодарност за спасението, вечно дебнат както да го подиграят и отрежат.
Той пък вечно е първосигнален и прозрачен в намеренията си.
(Както вече писах - пълен идиот.)
Това че уж са гаджета със Senjougahara за мен е очевидна гавра.
Първо до сега не са предприемали никакви действия характерни за тези отношения
.Второ Senjougahara постоянно ползва този "статус", за да го юрка, мачка и подиграва, но на Araragi явно му харесва
. Получава се като традиционно комедийно дуо, в което единият (boke) ръси глупости, а другият (tsukkomi) го коригира и го бие с харисена по главата.http://en.wikipedia.org/wiki/Manzai
(Е, то така се държаха и главните двойки във FMP-то или да кажем Lovely Complex, но там атмосферата беше по-различна.)
Затова и ги водя, че са в садо-мазо отношения.
Senjougahara едва ли го има за истинско гадже, а по-скоро за чучело върху което да си излива злобата (пък и нали не може да го нарани истински). Другото характерно нещо, е че във всеки техен разговор тя декларира защо го харесва - при това с едни и същи думи и един и същи тон...на мен това ми звучи, като ирония и подигравка.
Такива ми бяха мислите за двамата докато гледах Bakemonogatari.
Защитавал съм тази позиция и пред още един-двама фенове, които пък смятаха Araragi и Senjougahara за идеалната двойка (Дааа бе...
).Хипотезата ми се потвърди, когато Nisemonogatari почна със сцена между тях двамата, която си беше на половин крачка в садо-мазото
. Вярно е, че има обяснение, но за мен подтекстът е очевиден.The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Идеална двойка не бих ги нарекла, доколкото и двамата са доста емоционално повредени и страдат от взаимоотношенията си. Но все пак аз виждам любов там, особено от страна на Сенджогахара. Тя се разголи емоционално пред Арараги (и физически, ма за нейния персонаж тва второто не беше проблем). Това хич не е проста работа, особено за такъв урсуз като нея. Отделно, че имаше моменти на нежност - примерно като го намери полумъртъв на влаковата линия. Коленичи до него, сложи ръка на челото му и го погали с палец. После го флашна на всичкото отгоре.
През цялото това време устата й работеше и лееше вербален тормоз, ама и той не е толкова лош и искрен, че човек да вземе да се почувства зле от него. Идиотката просто така комуникира и на всичкото отгоре е ужасен кок-тийз.
После не го уби от бой, а му прости, когато маймуната го беше изкормила. То това си е равно на прегръдки и целувки направо. Заплахите й до този момент си остават на ниво приказки само.
А 12ти епизод с дейта им с бащата в колата, това как обарваше крака на Арараги и после небето и звездите - няма нужда от коментар даже. Там Сенджогахара беше просто страхотна.
Арараги също има няква любов към нея, ама засега не я виждам толкова силна и конкретно към нея. Пичът има месиански комплекс и е готов да умре за всичките женски там. Върти се около Сенжогахара, щото му се иска да има истинска връзка, ама би имал такава с която и да е девойка там. И за да е със Сенджогахара се наслагват привличането към нея, нуждата от някаква романтична връзка и чувството му за отговорност. И това, че тя се абонира за него първа.
Всъщност, прекрасно изградени персонажи са и колкото повече време минава и си мисля за тях, ми харесват все повече. В началото ми бяха супер скучни садо/мазо цундере/мухльо клишета, ама после ги развиха много добре.
Та любов има, ма не е от стандартния захарен, маморващ тип, а е между някви изкилиферчени болни създания и следователно е болна и тя. Ма си е мрачна девиантна романтика, която ми влиза много добре!
През цялото това време устата й работеше и лееше вербален тормоз, ама и той не е толкова лош и искрен, че човек да вземе да се почувства зле от него. Идиотката просто така комуникира и на всичкото отгоре е ужасен кок-тийз.
После не го уби от бой, а му прости, когато маймуната го беше изкормила. То това си е равно на прегръдки и целувки направо. Заплахите й до този момент си остават на ниво приказки само.
А 12ти епизод с дейта им с бащата в колата, това как обарваше крака на Арараги и после небето и звездите - няма нужда от коментар даже. Там Сенджогахара беше просто страхотна.
Арараги също има няква любов към нея, ама засега не я виждам толкова силна и конкретно към нея. Пичът има месиански комплекс и е готов да умре за всичките женски там. Върти се около Сенжогахара, щото му се иска да има истинска връзка, ама би имал такава с която и да е девойка там. И за да е със Сенджогахара се наслагват привличането към нея, нуждата от някаква романтична връзка и чувството му за отговорност. И това, че тя се абонира за него първа.
Всъщност, прекрасно изградени персонажи са и колкото повече време минава и си мисля за тях, ми харесват все повече. В началото ми бяха супер скучни садо/мазо цундере/мухльо клишета, ама после ги развиха много добре.
Та любов има, ма не е от стандартния захарен, маморващ тип, а е между някви изкилиферчени болни създания и следователно е болна и тя. Ма си е мрачна девиантна романтика, която ми влиза много добре!
Аз пък не ги виждам нещата в такава светлина.
А сега няколко думи за Nisemonogatari.
Някак същите идиотии които ме кефеха в Bakemonogatari, в Nise-то ми лазят по нервите.
Темпото е по-развлачено (за 5 серии имахме събития като за 2.5 предишни серии), новият противник не го показват много (само две сцени с нега, а ми е симпатичен) и въпреки че основната тема са гадните сестрички ни загубиха времето с охлювката, маймуната и змията. Имаше отделено внимание както за крабката, така и за Shinobu, но това е правилно, защото все пак Senjougahara е по-централен персонаж, а със сенчестата вампирка беше време да ни запознаят по-подробно.
Повече няма да спойля докато не приключи сериала (още 6 серии).
Не съм доволен. Някак не е "още от същото". Липсват ми псевдоекзорсистките изпълнения, а "празните приказки" не са толкова разнообразни и пълни с дървена философия, като в Bakemonogatari.
Може вината да не е в Shaft, а да си е така в самата книга.
За мен това си беше поредната поза.Тя се разголи емоционално
Тъй де, садизъм: "Кво ми се измъкваш на части?"После не го уби от бой, а му прости, когато маймуната го беше изкормила. То това си е равно на прегръдки и целувки направо.
А сега няколко думи за Nisemonogatari.
Някак същите идиотии които ме кефеха в Bakemonogatari, в Nise-то ми лазят по нервите.
Темпото е по-развлачено (за 5 серии имахме събития като за 2.5 предишни серии), новият противник не го показват много (само две сцени с нега, а ми е симпатичен) и въпреки че основната тема са гадните сестрички ни загубиха времето с охлювката, маймуната и змията. Имаше отделено внимание както за крабката, така и за Shinobu, но това е правилно, защото все пак Senjougahara е по-централен персонаж, а със сенчестата вампирка беше време да ни запознаят по-подробно.
Повече няма да спойля докато не приключи сериала (още 6 серии).
Не съм доволен. Някак не е "още от същото". Липсват ми псевдоекзорсистките изпълнения, а "празните приказки" не са толкова разнообразни и пълни с дървена философия, като в Bakemonogatari.
Може вината да не е в Shaft, а да си е така в самата книга.
The coffee had been steadily growing more and more execrable for the space of three weeks, till at last it had ceased to be coffee altogether and had assumed the nature of mere discolored water — so this person said. He said it was so weak that it was transparent an inch in depth around the edge of the cup. As he approached the table one morning he saw the transparent edge — by means of his extraordinary vision long before he got to his seat. He went back and complained in a high-handed way to Capt. Duncan. He said the coffee was disgraceful. The Captain showed his. It seemed tolerably good. The incipient mutineer was more outraged than ever, then, at what he denounced as the partiality shown the captain’s table over the other tables in the ship. He flourished back and got his cup and set it down triumphantly, and said:
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
“Just try that mixture once, Captain Duncan.”
He smelt it — tasted it — smiled benignantly — then said:
“It is inferior — for coffee — but it is pretty fair tea.”
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 18 guests