Начи, кат стана дума за пръсно пране....
През последните 5 години аз, като всяка млада съпруга, извадена от рандъм български сексистки виц, безуспешно се опитвам да изкореня някои стари навици на Сашо. Или да му внедря нови - може и така да се разглеждат нещата предполагам.
Сега, познавате ме и знаете, че не съм човек, който изисква невъзможни, нереалистични и неразумни неща от околните. По принцип гледам да не изисквам от тях нищо, което не бих направила сама. Та в случая говоря за изискване, което според мен е не само обикновено и нормално, но и прозаично дотолкова, че всеки нормален човек го изпълнява автоматично на ниво гръбначен стълб. Или поне би трябвало. Става дума за това мръсните гащи и чорапи да се хвърлят в пригодения за това кош, а не да се оставят да се въргалят по земята или да висят на закачалката на кърпите в банята. У нас кошът се намира в спалнята, във вградения в стената гардероб. Леглото ни е на около метър от него, а частта от леглото, в която Александър спи и прилежащия й под се падат на малко повече от 2 метра. Споменавам прилежащия под, защото това е площта, която бива системно затрупвана с мръсно бельо от страна на Александър. А специфичните цифри са, за да илюстрирам потенциалното усилие, което изисква хвърлянето на мръсната дреха в коша. Начи, по дребни предварителни пресмятания, на Александър би трябвало да му коства допълнителна енергия от около 1.7 Джаула и евентуалното включването на още само 2 мускулни групи, за да извърши това така сложно действие на хвърляне на мръсните чорапи и гащи в коша за пране вместо на пода до леглото. Всъщност, току що ви онагледих с числа как ВЪПРОСНИЯТ АКТ НЕ ИЗИСКВА НИКАКВО УСИЛИЕ И НЯМА ОПРАВДАНИЕ, ЗА ТОВА, ЧЕ ПОСТОЯННО НЕ Е ОСЪЩЕСТВЕН.
Но нека се върнем на това колко прекрасен и рационален човек съм. Бидейки така прекрасна и рационална, аз също хвърлям дрехи по пода от време на време, но понеже съм единственият човек, който полага няква грижа за тая къща, считам, че на мен ми е позволено. Да не говорим, че не оставям дрехи да се залежават по пода повече от 24 часа. В случая заради Александър обаче се беше стигнало до това да не припарвам до неговата страна на леглото в дните, в които не приготвям дрехите за пране, поради културния шок, който ме сполита всеки път. А и там обикновено няма къде да се стъпи. Понеже отказвам да приема ролята, която свекърва ми е имала в живота му, а и вярвам, че мъжките човеци (предвид всичките им Нобелови награди, вицове за интелекта им, превъзхождащ женския и т.н.) би трябвало да се справят с прости неща като това как се отваря хладилника и къде се хвърлят дрехите за пране, в продължение на 5 години наблюдавах феномените в къщи и се опитвах да им задам правилна посока посредством добре изпитани педагогически методи, които са приучили не едно мое куче или котка на дисциплина. Мисля, че от набора ми с трикове остана само тоя с натъркване на дупето с хартийка и оставянето й в съответното таргетно място, в случая коша за пране. А да, също така все още не съм въвирала муцуната на Александър в белята, която е направил, за да разбере, че не трябва да се прави така. Ама опитах всичко в общи линии - опитах да чистя след него, опитах да не чистя след него, опитах да му говоря с благ тон, опитах да му се карам, зададох дежурния въпрос дали е расъл в пещера, обясних предимствата от това да се ползва коша за пране и недостатъците от това дрехите да се оставят по земята из цялата къща. В един миг даже перях само тази част от дрехите, които си беше сложил в коша, обаче това доведе до ревове: "Жена, нямам гащииииииии!!!" и пускане на пералнята само с няколко самотни чорапа и боксерки в нея.
Та това ме довежда до последния ми експеримент. Идеята ми беше дадена от една приятелка, която има мъж и двама сина в къщи, т.е. обръгнала е на всякакви такива неща и отдавна се е научила как да комуникира желанието си за ред и чистота в термини, които мъжете разбират. Та тя ми каза просто да събирам гащите и чорапите от пода, да ги сгъвам чинно и прилично и да ги прибирам в шкафа при чистите докато лицето не се научи да ги слага където трябва. Проведох няколко предварителни семинара в къщи, за да подготвя почвата. Да не кажете, че нещо издевателствам прекомерно над мъжа си и не му е даден heads-up, second chance, benefit of the doubt и квото там може да се даде. Предупреден беше повече от веднъж, даже повече от три пъти. След което се захванах да прилагам на практика съвета. Последната седмица сгъвах мръсни гащи и чорапи и ги слагах в шкафа при чистите. После гледах с научен интерес как Сашко си ги обува за ен-ти път без да забележи. И вчера докато си говорехме със свекърите, споменах нещо по темата и Сашо ми се изсмя и каза, че само приказвам и не съм почнала да си изпълнявам заплахите. Физиономията му, когато го осветлих, че от поне 5 дена носи мръсно бельо, беше прайслес и ме накара да се почувствам отчасти отмъстена. Не че държа да се чувствам отмъстена - аз все пак съм над тея неща, бидейки прекрасният човек, който съм.
Което не може да се каже за Сашко. Щото той се почувствал уязвен и решил да си отмъсти. И аз осъмнах на следващата сутрин с чифт прилежно сгънати мръсни НЕГОВИ чорапи в МОЯ шкаф. Смея се истерично колчем се присетя оттогава и хората в рейса ме гледаха притеснено вчера по тая причина. Представяте ли си мисловния процес в тая голяма, ръбеста глава, дето е довел до това? В смисъл НЕГОВИТЕ чорапи в МОЯ шкаф. WTF was he thinking????
Сашкооооооо, Сашко... Ако решим тоя проблем на дневен ред са ни незагасянето на лампите, незатварянето на вратите из апартамента и незаключването на входната врата.
Батета, докато стигнем до митичните капак на тоалетната чиния и зле изстисканата тубичка с паста за зъби, може и да сме навъртяли около век брачен живот с тея темпове.