ShadowDance

Няколко дни преди официалната премиера албумът вече може да се намери из трюмовете на корабите, развяващи Веселият Роджър.

Накратко - много сила, много красота, много епика. Оркестрациите, фолк мотивите и изобщо композицията като цяло са смазващи. Албумът е композиран като саундтрак на мюзикъл/филм, а всичко звучи фантастично дори без съответния визуален материал и вдъхновението от работата на Тим Бъртън и Нийл Геймън определено се усеща.

Има джаз песен - разкошна е! Идва леко изненадващо при първо слушане, тъй като е доста в началото на албума, но след третото пускане се влюбих в нея.

Леки недостатъци:
- рециклирането на разни рифове от стари композиции (тоя в Ghost River даже ми звучи на 90% като Ван Хален)
- Arabesque е като клонинг на Wheel of Time на Blind Guardian - предполагам семпъла е от същата банка с арабски ритми, но и оркестъра звучи доста сходно.


Ако преди 4 години някой ми беше казал, че ще харесам албум на Nightwish, а след това и втори такъв, щях да му се изсмея.
Сега просто съм щастлив, че имам шанса да чуя такава прекрасна музика.

Хм, излязъл е значи. Ще трябва да го преслушам.
Първият сингъл Storytime е доста блудкав, особено на фона на много силните нови такива на Within Temptation, Evanescence, Lacuna Coil, но нататък нещата може да се подобряват.

edit: Прослушах го. Само 4 песни си харесах, най-много The Crow, The Owl and The Dove. Звученето е страхотно както винаги, но вече съм стар за тези 6-7 минутни симфонии с по 1 минута пеене.

Напълно те разбирам - на първо слушане аз дори четири не харесах и бях на път да го изтрия.

Ден по-късно го пробвах по-сериозно, без да си отвличам вниманието с четене и browsing, и мнението ми се промени изцяло. Предполагам, че е защото чух музиката в детайли, докато първият път като че ли се ослушвах за хитови, запомнящи се песни.

Точно, Nightwish вече не залагат на сингли, а на симфонично звучене. Хубаво е да има и такова, но заедно с талантлива певица. Авно тъй като Анет няма силен глас като Таря и са решили да й дадат по-малко екранно време. Nightwish винаги ми е била една от любимите групи, но с този последен албум са ми на едно ниво дори със Stream of Passion, въпреки по-слабия им трети албум.

А с повторения всичко може да ти хареса(всъщност точно така става, в cracked има статия по въпроса), но хубавите песни се познават по това, че ти харесват от първо слушане. Образно казано са на една вълна с мозъка ти.
Както и да е, много офтопик стана. Добре е албума, ако не беше на Nightwish, но е техен и им е под нивото.

Лично аз обожавам Imaginaerum. От цялата дискография на Nightwish той най-много ми е останал в сърцето наравно с Once поради една причина - и двата албума са изключително обособени, еднотемни, като цялостни, отделни, завършени глави от книга. Това, естествено, с много голяма сила важи за този албум, защото умишлено е писан като история за разказване - тази на едноименния филм, който ще излезе скоро. Освен това песните в Imaginaerum са написани с вече по-голямо познание относно гласовите дарби и възможности на Анет и повече й прилягат от Dark Passion Play. Особено "Slow, love, slow" & "The Crow, The Owl and The Dove" - страхотни изпълнения, настръхвам всеки път, когато ги слушам! (:

Изобщо - прекрасен и любим албум. С нетърпение чакам да видя и филма! ^^