Skyrim

[RRSunknown]

А това е силно, даже мислех да го пускам


@Коле , не мерим нищо - просто споменавах факта че играта жъне успехи - факта че Фамицу са я отличили не мери нищо, просто си е факт.

А ти най-добре спри да я оценяваш докато не я изиграеш. Това че тебе не те грее за даден жанр не означава че в него не можеш да посочиш фаворити.

Аз например колкото и да се чудя не мога да се сетя да нито една игра по-добра от Скайрим според мен, субективно, аз казвам и т.н.

.

[Delegat]

По-добра игра въобще или в жанра си? Не се заяждам, просто питам. И ще ми е интересно ако някога превъртиш Fallout New Vegas дали мнението ти за Skyrim ще се запази

[RRSunknown]

По-добра игра въобще или в жанра си? Не се заяждам, просто питам. И ще ми е интересно ако някога превъртиш Fallout New Vegas дали мнението ти за Skyrim ще се запази

Ами няма как да знам на този етап- след като го изиграя февруари ултимат версията ще коментирам.

Отделно отговарям на сериозния пост по темата
Амикае като цяло си прав но ми се струва че виждам в думите ти синдрома на мечтата по невъзможни неща, сякаш скайрим се е оказал на граница за която почват да ти се струват възможни неща за които в други игри дори не си помисляш защото звучат абсурдно.

Е аз принципно неимоверно се кефя на Скайрим и съм фен на TES игрите, но МЕ си ми остава по-любимото RPG.

При мен така се завъртяха нещата че точно Mass Effect 2 изиграх преди Скайрим.

Ако трябва да бъда честен обаче, според мен истината не е нито в едното, нито в другото. МЕ2 е прекалено линейна, въпреки че това си работи съвсем добре и играта е невероятна.

Според мен има какво да се желае по формулата - това което най-ме дразнеше е че като за игра изцяло изградена около персонажите точно персонажите бяха абсолютни ботове по време на мисия и игра извън кораба. Рядко си отварят устата, само за да повторят един и същ боен вик. Никога никой не участваше в обсъждане на важно нещо по време на разговор в мисия (не говоря за лоалноста където задължително си казват репликата). Отделно нямат никакви отношение и почти никакви разговори помежду си (освен единичните случаи на тали-легион и джак-миранда). Нямат никакъв уклон и морал геймплеен в който ако вземеш ренегат решение добрите да се подрзанят а гаднярите да се изкефят. Е дееба - в Бладур'с Гейт 2 и Плейнспейп тези неща ги имаше - персонажи дори са ме на напускали заради и нападали. Обаче в Mass Effect 2 са играли на сигурно - да не може да се прецакаш. А диалозите - няма никакво значение какво казваш - казваш няколко различни неща но резултата е един и същ. Игра на сигурно - фейл за мен.

Skyrim е прекалено нелинейна, но отново формулата и работи.

Има и тук дразнещи неща с които се сблъсках по към края и които ми насират имършъна.

И двете формули имат своите недостатъци. За мен истината е някъде по средата. Ако имаме огромният отворен свят на TES игра, но линейност съществува под някаква форма, това за мен би било най-доброто, което може да има едно RPG. И понеже в общи линии последно време играя само Skyrim и не мога да спра да се кефя на изключителния свят. Просто се замислям какво ли би било, ако в играта имаше някакъв реализъм. Защото когато се разхождам из ледения север, а повечето около мен са с къси ръкави и едва облечени, или пък скачам и се чипкам в полузамръзнало море, сериозно ми се притъпява имерсията. Би било невероятно, ако всъщност трябва да се съобразяваме с природата.

Несериозно - няма такава игра която да предлаа такъв реализъм. В Готик 3 имаше на книга значение студа но бързо го махнаха и там в един от първите пачове. Със сигурност модове ще се появят - аз обаче няма да ги играя защото битовизмите от рода на това да ядеш, спиш, пикаеш и сереш може да реалистични но в игра не стоят удачно.
Има други по дразнещи неща - защо животните те нападат веднага - на Готик първо те предупреждаваха. Защо животните не спят? На Готик спяха. Защото вместо стадо от 20 елена виждаме единични бройки. Защо хората ти позволяват да тичаш с гол меч или да стоиш с маска пред тях? Защото всеки сульо има право да види Ярла и да говори с него.

Как за мен би било по-добре - дните да са по-дълги, fast travela да е невъзможен. Когато посред нощ пресичаш планински проход и те връхлита буря да ти се наложи да намериш подслон, ако искаш да оцелееш. Нощите да са по-тъмни, при големи бури да няма видимост, снегът да се трупа и около нас, и по нас. Когато мразовита река ни пресича пътя да не можем просто да цопнем и да я преплуваме, а да ни се наложи да търсим мост или магия, която да ни позволи да оцелеем в студа. Според мен тази сериозна доза реализъм ще направи природните стихии нещо повече от просто ай канди, преживяването ще е различно, геймплея ще е много по-дълбок.

Фаст Травел и стрелки за куести никой не те задължава да ползваш. Даже има и мод който ги маха. Снега и мен ми се иска да се натрупва повече но уви такова техническо постижение на този етап няма как да има.

Също нека картата е огромна, както сега, но да има някаква линейност, примерно под формата на определени зони по самата карта, като във всяка можеш да отидеш, но ако не си достатъчно силен, гадините да те пастират. Защото идеята гадовете да скалират убива епиката драстично. Аз напрактика от самото начало на играта мога да отида, където поискам на картата и без значение колко епична е локацията, гадюгите там ще са скалирани така че да отговарят на моята сила. Не мерси. Трябва да има някаква иерархия.

Това до някъде съм съгласен, ама не работи за този тип игра - в Мороуинд беше така - всичко беше фиксирано предварително. Проблема е че като не знаеш къде какво има и се натрисаш на някакви непобедими гадини или обратното (което е по-големия проблем) - ти си як ама всички са ти слаби в зоната и няма смисъл да играеш. Идеята на Скайрим принципно не е да си направиш УБЕР персонажа който сам да изнесе всичко а по скоро както един приятел играе - прави персонаж, минава само гилдията му с няколко странични куеста и прави нов обикаляйки с него други места.

Разбира се гадините да не скалират няма да работи изобщо в този вид на Skyrim, защото в играта няма грам линейност и на практика няма какво да те спаси, ако се вкараш в хай левел зона. Затова разделянето на картата на зони(които отново ще са големи и ще ти дават много за разкриване) и по-тясната свързаност на израстването на героя с главния куест - и наличието на много по-дълъг главен куест, който да върви заедно с теб през всички зони и през всичките 100-150 часа игра - ще направят преживяването много по-въздействащо, отколкото е сега.

Точно това не трябва да става - точно това отличава играта - че може да обикаляш навсякъде. Ако те зонират играта става стандартна само с по- широки нива. А това за "главния" куест хептен не трябва да става. Не искам със всеки нов герой да минавам един и същ куест - нали точно затова се кефя на играта - че не ме задължава да се занимавам със задължителен главен куест. Аз го минах последно от всички неща и не смятам да го минавам отново с нов герой.

Skyrim загатва за това какво може да бъде едно ултимативно RPG, но макар да е GOTY не е най-доброто RPG евър. По-скоро е едната половина на това, което един ден би могло да се нарече перфектното RPG. Mass Effect е другата половина.

Да не е - Фаллоут 2 и Балдур Гейт 2 са

За едно светло бъдеще обаче бих си пожелал гилдиите да се развиват като Мас Ефект - с разговори с членовете, бих си пожелал една Фейбъл концепция в която да ставаш известен (не да ти повтарят едно и също), да има жестове и да променяш света със заповедите си когато станеш шеф на нещо и да купуваш собственост.
От Елдър скрощината ми се иска веднъж завинаги да изчезне всякъкъв луут на хиляди мечове и брони и парите в играта да се печелят само с куести или много редки неща. Просто е адски нелепо търговеца в който и да е град да ти купува хилядите ужасно скъпи неща - икономиката на Елдер Скролс е пълен гъз.

[Amikae]

RRS, няма такава игра, която предлага такъв реализъм, да. Но аз в Skyrim виждам положени основите(умишлено или не) за такава игра. И за мен това е логичната следваща стъпка. Крайно време е ролевите игри да дърпат напред, стига тъпкане на едно място. Ако оставим МЕ/TES на страна, жанра не е мръднал с нищо последните години. Крайно време е да направят нещо ново и невиждано. "Битовизмите" могат да не бъдат изобщо досадни, ако са част от някаква епика. Епика, колкото щеш има в Skyrim, но нали ти казвам, чувствам се дистанциран от нея. Бих предпочел, когато плющи някаква невероятно красива буря, аз да не съм просто наблюдател, а да има последствия от това, че седя на откритото, като идиот.

Зонирането нямах предвид да е такова с някакви стриктни лимитации. Цялата карта може пак да е отключена, но да предлага значително предизвикателство. Както е в момента, играта не предлага никакво предизвикателство, в който и момент на развитието на героя ти. Аз в момента на Master трудност не съществува гадинка в играта, която дори да ме накара да пия колба за живот. А не съм abuse-вал системата, всичко съм направил чрез перковете, които играта ми предлага. Така че експириънса е равномерен през цялото време. И това допълнително ме дистанцира, няма никакъв съспенс. Главният куест е дълъг няколко часа и изобщо с нищо не ми въздейства. А и като цяло куестовете и историята в играта не ми въздействат по никакъв начин точно заради липсата на съспенс и каквато и да е линейност. Яко е да имаме огромна и нелинейна игра, но едно RPG винаги е по-добро, когато има добър сюжет. А добър сюжет не може да има в Skyrim. Бъкано е с всякакви готини странични куестове, гилдии и т.н., но понеже главния сюжет по никакъв начин не ги засяга, изведнъж се оказваш в ситуация, в която си спасителя на света, велик убиец на дракони, а някакви бухали ти се карат и те подритват на ляво на дясно, като чираче. Така че това може да отличава играта, но и точно това и е основния недостатък. Трябва да има някаква кохерентност, иначе каквото и да правим, все ще ни се струва незначително. И разбира се, свободата трябва също да се запази. Но до следващия TES има много време.

[RRSunknown]

RRS, няма такава игра, която предлага такъв реализъм, да. Но аз в Skyrim виждам положени основите(умишлено или не) за такава игра. И за мен това е логичната следваща стъпка. Крайно време е ролевите игри да дърпат напред, стига тъпкане на едно място.

Ами човек, честно да ти кажа аз това го отдавам на ограниченоста на хардуера в момента и колкото да ми се разсърдят братята конзоладжии - на вече прекомерно разтегнат кърънт джен.
Реалистично да чакаме следващия джен за видим наистина реализъм.

За линейноста не си прав, или си прав за себе си - аз лично се изкефих и на главния куест (който слава Богу е супер кратък!) и на другите.

Това което рантваш не е история а механика на играта - и в Мас Ефекта 2 бях Шепърд спасителя на галактиката и въпреки избих един милион наемници... На Фейбъл съм краля а ме пращат да цепя дърва.
А централния куест беше също толкова безумно тъп с цели 4 мисии ако изключиш сайдовете с екипажа.

Току що се сетих за един от най-култовите моменти в Балдур Гейт 2 еспанда - един магьосник се опитва да ти даде куест за някакви плъхове и ти му казваш - Я го духай ве , аз съм 35 левъл ще се занимавам с подобни глупости и пращаш вместо това някаква малка група начинаещи приключенци , които после се опитват да те убият с експлойт и лоудват. Беше супер смешно но си беше easter egg.


Баланса на ВСИЧКИ рпг-та които съм играл отива в кофите в големите нива - това е незибежно, освен ако няма някаква измислена трудност с която да се налага да експойлтваш. Без да експлойтвам нищо съм размазвал Иреникус за някакви секунди, мачкал съм Франк на фолаут двойката и всякакви такива - просто така са направени рпг игрите - в началото е зор, в един момент на кантар и има една граница в която се нагрухваш и ставаш бог. Даже и прословутия Готик ставаше разходка в парка от средата на играта нататък, Демон Соул също по едно време какво стана и почнах да мачкам.
В Скайрима този момент е някъде към 30 ниво когато макснеш 2-3 те си важни скила, и си приключил с линията на гилдията която си избрал за основна. Всичко нагоре преебава баланса. С основния куест нива не е възможно да вдигнеш нива защото просто повечето са приказки и чат пат бой с дракони и има само един дънджън в цялата линия. Някъде по-това време тряба да се почне нов герой, а нагоре ставаш бог .(освен ако не си магьосник - тогава си на хард моуд).


Като се замисля най- зарибявщото от Скайрим е момента в който се срещнете 4-5 човека играли не повече от няколко дена и всеки разкаже коренно различната си история. По натам като се смесят нещата и почнат да се минават наред не е същото.

[Amikae]

Да, обаче в МЕ нещата са скриптирани, и примерно в двойката всичко се надгражда до Suicide Mission. И каквото и да ми приказваш, в МЕ имаш култови персонажи, докато в Skyrim персонажите са там само за пълнеж. В единият случай имаш гарантирано пълнокръвно RPG изживяване от до. В другия имаш неограничена експлорация, която щеше да бъде амнайсе пъти по-яка, ако не ставаш бог толкова лесно и рано. И в крайна сметка думичката бог наистина е подходяща да опише какво точно се случва. 1600 армор/80% Magic Resist capped и няма какво да ме докосне. Имам към 80 часа игра и ако трябва да бъда честен, може и още толкова да навъртя. Причината да играя играта толкова много чисто и просто е зашеметяващия свят. Огромният брой локации и страхотната визия просто отвяват всякакви мисли за нещата, които не ме кефят в играта. И точно това казвам, ако въпреки нулевото внимание към персонажите и разпокъсаното съдържание, играта е толкова добра, какво би било, ако персонажите бяха на нивото на МЕ, а ние бяхме част от нещо по-голямо. Ето ти сам казваш "слава богу е супер кратък". Как слава богу? Главната сюжетна линия трябва да е най-дългото нещо в една игра. Без нея сме просто незначителни авантюристи в един необятен свят. Наистина явно различни неща ни харесват. Просто аз не мога да се залъгвам. Колкото и адиктивна да е Skyrim, колкото и много да ме зомбира и да я играя, това не я прави по-добро RPG от Mass Effect. Може да е по-голям Time sink с много повече съдържание, но определено има какво да се желае откъм ролевата част на играта.

[RRSunknown]

Не са само за пълнеж, моля моля - има хиляди персонажи с които има интеракция а не 15 с които са водиш интересни диалози а остналите да са ботове.
Явно имаш странен стандарт що е РПГ изживяване - за мен да вляза в роля означава да имам свобода - и в обикалянето и в действията си. Мас Ефекта няма нищо такова.

1600 армор е безмислен , капа е на 682

Имам към 80 часа игра и ако трябва да бъда честен, може и още толкова да навъртя. Причината да играя играта толкова много чисто и просто е зашеметяващия свят. Огромният брой локации и страхотната визия просто отвяват всякакви мисли за нещата, които не ме кефят в играта.

Там е проблема - вместо да имаш 80 с един герой и да жънеш всичко възможно само защото са ти дали тази опция, ако беше направил четири героя щеше да усетиш по друг начин нещата. Сложи си ръка на сърцето и кажи че за първите 20 часа си имал същите негативни усещания които критикуваш.

Ето ти сам казваш "слава богу е супер кратък". Как слава богу? Главната сюжетна линия трябва да е най-дългото нещо в една игра.

Грешка - голяма грешка. Точно затова Елдър Скролс са уникални - защото пет човека пуснали играта разказват пет различни истории. Пет човека играли Мас Ефект 2 обсъждат едно и също нещо. Пет пускания с нов герой на Скайрим означават пет различни игри и сюжети. Пет пускания на Мас Ефект 2 означават повтаряне на едно и също.

Мас Ефект е всичко друго но точно РОЛЕВА игра не е , и не се опитва да бъде. Ролево усещане е да правиш каквото си искаш, по каквито си искаш начини - пълна свобода от първата минута до последната. Обратното са оковите на линейните, взимащи се на сигурно игри - гот са първото изиграване, първите 30-тина часа но след това ги забравяш. А на 30-те часа на игра като Скайрим още не си видял и 10% от съдържанието. В скайрим може да си всякъкъв - може дори да се биеш с никой и да се забавляваш часове живеейки живот в играта с търговия и кражби.
Мас Ефекта я превъртях точно за 6 часа! - 6 часа в спийдръна ми на Инсейн когато се занимавах само с централната мисия и заебах макото. От тия 6 часа 5 бяха безидеен еднообразен екшън с помпане с две умения. Ако изслушаш всички диалози (защото те само се слушат - участието на играча и ролевоста му се изразяват да цъкаш избори за повече информация).
По скоро трябваше да дадеш за пример Драгън Ейджа където се разцепих от решаващи избори , нищо че геймплейно играта е екшън без право на обжалване.

[RRSunknown]

Бетесда току що пуснаха официален пост на форума с информация какво работели в момента и защо фейвали пачовете
Creation Kit (PC Only) - януари излизат свободно туловете които самите Бетесда са работили.
Steam Workshop (PC Only) - опция да си ползваш модовете в Стийм, и да търсиш в Стийм нови модове.

Пач 1.3 - следващата седмица, първо за PC. Това е истинския пач - пач 1.2 е пуснат избързано колкото да скърпи текстурите на Xbox360.

След нова година ще излизат пачове променящи баланса и ребалансиращи играта.

[Amikae]

Не, ако започна играта на ново по никакъв начин няма да разкажа различна история. И отново не, няма смисъл да започна играта на ново. Защото след като съм минал едно съдържание, едни куестове веднъж, това че втория път ще ги мина в различен ред или малко по-различен начин - казвам малко, защото всъщност избор почти няма, колкото и да ти се иска да има - няма да направи преживяването ми с нещо по-различно. Както и да го въртим и сучем, единствената мотивация за нов герой е изцяло нов подход към геймплея - стрелец, маг, крадец.

Свободата, която дава Skyrim не е някакъв голям коз, който я прави страхотна ролева игра. Да, свободата е нещо хубаво в една ролева игра, но в Skyrim имаш само това. Съжалявам, но диалозите в МЕ/Dragon Age са някакви светлинни години пред тези в Skyrim, да не говорим за история, в Skyrim почти липсва такава.

Не знам дали си играл някога настолни ролеви игри, но аз съм играл, и ако исках да имам тотална и абсолютна свобода, мога да я получа от всяка настолна игра, защото там всичко се върти около въображението ми. Компютърните игри обаче са един съвсем друг медиум. Затова Mass Effect е много повече ролева игра, отколкото Skyrim. В Mass Effect 100% от времето съм в роля, дори при кьотека, в Skyrim 90% от играта е Dungeon crawl и експлорация. Което както казах е прекрасно, но не е достатъчно. Двете игри предлагат коренно различни преживявания и се играят по коренно различни причини. Mass Effect нали не си мислиш, че някой я играе защото е някакъв изключителен шутър? Играем я защото е страхотно RPG. От друга страна Skyrim се играе предимно заради зашеметяващия и свят и визия. Диалозите в играта са постни, а куестовете не ти дават никакъв избор. Ето мен малко по малко ми се трупат цели куестове, не Misc, които просто няма да завърша, защото могат да се минат само по един начин и понеже не е характерно за моя герой да прави нещата, които ми искат тези куестове, просто на цяло трябва да ги зарежа. Ебати. Първият случай не можах да повярвам, че наистина не ми дават никакъв избор, като очевидно трябва да имам избор. Вторият път започнах да се нервя. На третият вече не ми пукаше. Сигурно имам 4-5 такива куеста. Иди примами едикой си свещенник за да го подчиниш на злия даедрически бог и след това да му разбиеш черепа със скиптъра на злото... Ми, ако не искам?

Така че хайде да не се изсилваме с коментарите за пълна свобода, защото пълната свобода в Skyrim се изразява в това, че можеш да отидеш, където искаш, когато искаш и да ринеш съдържанието, в какъвто ред пожелаеш.

[RRSunknown]

Защото след като съм минал едно съдържание, едни куестове веднъж, това че втория път ще ги мина в различен ред или малко по-различен начин

нали точно това НЯМА да се случи ако прави единичен ултра персонаж с който да обиколиш всички градове и да минеш всички гилдии. Ти май продължаваш да не схващаш за какво ти говоря и продължаваш да тънеш в дълбока заблуда че трябва да се минава всичко с един герой. Не не трябва - МОЖЕ но НЕ Е НИТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО нито, подчертавам препоръчително. Аз си имам отделен персонаж за всяка от гилдиите и със всеки персонаж играх различни градове различни куести. На практика освен интрото не съм повторил нищо ! Ти ми говориш че минавали едно и също.

Съжалявам, но диалозите в МЕ/Dragon Age са някакви светлинни години пред тези в Skyrim според мен, да не говорим за история, в Skyrim почти липсва такава.

fixed

Двете игри предлагат коренно различни преживявания и се играят по коренно различни причини. Mass Effect нали не си мислиш, че някой я играе защото е някакъв изключителен шутър

Всъщност познавам мнозина които точно затова я играят и скипват репликите.

Сигурно имам 4-5 такива куеста. Иди примами едикой си свещенник за да го подчиниш на злия даедрически бог и след това да му разбиеш черепа със скиптъра на злото... Ми, ако не искам?

Е не знам какъв мод играеш но точно при същия аз го оставих да завърши ритуала и ми стана спътник. А някой да те кара да минаваш ВСИЧКО , така играта дава безкрайни куести - известно ти е това предполагам ?

Затова Mass Effect е много повече ролева игра, отколкото Skyrim. В Mass Effect 100% от времето съм в роля, дори при кьотека, в Skyrim 90% от играта е Dungeon crawl

Изцепка на месеца! В каква роля си като може да прави само едно нещо - да стреляш, нито има промъкване, нито алтернативни пътища нито преговори с които да избегнеш стрелбата - линейност без право на обжалване. Каква е разликата на Дънджън Краула (което не е вярно защото едно 40 часа може да се занимаваш с Гилдиите на Крадците и Убийците където няма дънджън краул , при повечето от Драедриците също ) със престрелките които са ВСИЧКИ, не процент а всички от мисиите на Мас Ефект 2.


Съзнавам че се паля по темата но в момента се гавриш с концепцията за РОЛЕВА ИГРА и десетилетната история и традиция на жанра. Съвременните игри единствено намаляват ролевите си концепции - избори с решаващи последици, разнообразие при отиграванията на една и съща ситуация , реален диалог и система зависеща не от рефлексите на играча а от статистиките на ПЕРСОНАЖА МУ.

[Amikae]

Ти не се палиш, във фенщината си за теб просто няма нищо по-добро от Skyrim. В смисъл, на мен Mass Effect може да ми е любимия франчайз, но изобщо не ми е проблем да посоча проблемите, които има и никога не съм се държал толкова болно. А за теб Skyrim рулира във всеки аспект, което просто не е така.

В смисъл дивата логика - да започна играта на ново и да ходя на места, на които не съм бил за да разкажа различна история. Ей това е смисълът брат! Пак ти казвам, спри и помисли, какво значение има дали ще мина това, което не съм минал, с нов герой, или с първия си герой? В никакъв случай няма да има по-голямо предизвикателство и в никакъв случай няма да го мина по по-различен начин. Героя ми може да изглежда по-различно и да се бие по-различно, това ще е единствената разлика. За първи път те виждам така да се пениш за игра. Сякаш стане ли дума за Skyrim, спираш да разсъждаваш.

Останалото дори няма да го коментирам. Няма смисъл.

[Delegat]

Междудругото това със зоните го има има във Fallout New Vegas, където като почнеш още в началото виждаш светлините на Новия Вегас, но ако тръгнеш по права линия към него посмъртно не можеш да стигнеш. Просто има определен път (и буквално и преносно), който трябва да извървиш и това поне според мен е правилното решение за РПГ с отворен свят. В Готиците доколкото си спомням е по същия начин или поне в Готик 2, 3ката нещо не ми хареса особено. И Амикае аре стига вече с тоя Мас Ефект, нито е еталон в жанра нито нищо. Радо имам две думи за теб - успокой топката

[Amikae]

Mass Effect е най-големия еталон в жанра от KOTOR насам, колкото и хейтърчетата да се придрискват от тоя факт.

И в интерес на истината Skyrim също заслужава подобен суперлатив, но го постига по друг начин. Крайно време е да спрете да богохулствате и просто да пробвате играта. И чак след това искам някой да каже, че New Vegas е по-добра.

[Delegat]

Whatever you say, добре че са Обсидиан и европейските РПГ дивелопъри, че да не се налага да играя пробитите игри на Биоуеър и Бетезда

[RRSunknown]

Пак ти казвам, спри и помисли, какво значение има дали ще мина това, което не съм минал, с нов герой, или с първия си герой?

Братле ти наистина ли не може да осмислиш разликата в усещането и геймплея на чисто нов стелт персонаж, с пъркове нанесени върху стелт уменията му изпълняваш куестове с промъкване и преговори с това за минеш същите тези куести с нагрухания си глиган воин.

Относно зоните
Много искам да видя как убивате трима великана или драгънприйст на 3 левъл на мастър без експлойти.
Ходиш в 9-те равнопоставени града =/= можеш да ходиш където си искаш на картата.
Това което правиш Амикае е като да превъртиш 3 пъти подред мас ефект 1 (защото Скайрим си я играл вече за 10 превъртания на МАс ефекта) и после да се чудиш защо няма предизвикателство.

Само не мога да разбера как не ти омръзна макото и буквалните копи-пейст базички с по 3 стаи които бяха 80% от геймплея на Мас Ефект.
Другото което не мога да разбера е защо не ропта против това че на Мас Ефект 2 всички 15 и повече мисии след първите четири набора за абсолютно в случаен ред избираеми и нямат зониране явно.


И вярно стига с тоя Мас Ефект че ми е пресен и още му се нервя на недомислиците.

Делагате стига с тоя Ню Вегас - нямат нищо общо двете игри, не ме карайте да пише дисертация защо Вегаса с алтернативните си куести , системата за фракции и залагането на диалози и спийч чекове се различава от екплорейшъна и екшъна на Скайрим.
Само затова че стоят като пукали ден и нощ на едно място НИП-овете на Вегас ми е достатъчно да я сложа по-долу от Скайримските които симулират живот извършвайки дейности (най-ценната концепция въведена от готик към симулацията на виртуални светове).