ShadowDance

Напоследък все повече ме хваща един яд. Яд от това, че има толкова много книги за четене, толкова много автори, толлкова много заглавия от всякакъв жанр...и толкова малко време. Яд от това, че и цял живот само да чета пак няма да успея да прочета всичко, което искам. Всяка година по света се издават милиони (буквално) книги от всякакъв род и число. От знайни и незнайни автори. Самата мисъл ме...потиска. Сериозно. Но въпреки всичко има някои книги, които изпъкват над всички останали, някои книги които трябва да се прочетат. На всяка цена.
Кои са онези 10 книги (от онези, които сте чели досега, разбира се), които са ви докоснали най-много, които (според вас) всеки трябва да прочете до края на живота си.
И понеже тука сме форум за фентъзи и фантастика, нали, нека направим две класаци:
Топ 10 на фентъзи и фантастика за вас и топ 10 на всичко останало.

Дано ви се занимава и не сметнете темата за тъпа. Просто мисля, че на всеки би му било интересно какви са любимите книги на останалите. А и това е един прекрасен начин да намериш някое ново заглавие, което да прочетеш. : )


едит

Тази класация не цели да е обективна, а точно обратното. Книгите, разбира се, може да не са 10, може да са по-малко или пък повече. И нещо много важно - тази класация е от книгите, които сте чели до момента. Това не означава, че тя е постоянна. Просто е интересно, кои са най-значимите книги за вас до този, настоящ, момент. Няма значение кой колко е чел и на колко е години


Ето и моята класация. Слагам номерата само за нагледност, иначе не мога да ги подредя по коя ми е харесала повече...

Фентъзи и фантастика:

1. Хиперион - целият цикъл. Тази книга е толкова гениална, че за мен лично това е най-добрата и недостижима фантастика писана някого. И до днес не съм намерил книга, която да ми хареса повече.
2. Джонатан Стрейндж и мистър Норел - може би най-любимата ми книга. Има книги за магия и книги по магия. „Джонатан Стрейндж и мистър Норел” е книга по магия. Това не е книга в която се разказва история за магьосници, които правят магии, това е книга в която магьосниците наистина съществуват, в коята магията, пропита в капчиците мастило, живее във всяка думичка. Тя е от онези произведения, които ти въздействат толкова силно, че четейки ги си като омагьосан и всичко друго, освен текста пред теб, губи значение. За мен „Джонатан Стрейндж и мистър Норел” е събитие в литературата, което се случва веднъж на десетилетие.
3. Последният Еднорог - четох я като по-малък и тогава наистина успя да ме докосне. Една от онези книги, които променят Привидно това е една приказка, напълно нереалистична и измислена, но същевременно криеща в себе си толкова истина… Приказка, способна да те разплаче и разсмее, да те накара да се почувстваш не толкова самотен, малко по-добър, много по-топъл и наистина Човечен.
4. Хари Потър - Странно ви е, че виждате тази книга тук, нали? Да, има книги, които са много, много по-яки, по-смислени и по-добре написани от Хари Потър. Факт. Това не е любимата ми поредица. Никак. Но това е поредицата, която ми е дала най-много и която ме е променила най-много. Не за друго, а защото ми даде старта, защото ме накара да чета. Това беше първият роман, който съм прочел изобщо. В първи клас. Съвсем буквално точно моето поколение израстна с тази поредица. Първата книга излезе когато бях на 7-8 а последната, когато бях на 17-18. Още си спомням как ми я подаряваха всяка година - или за края на учебната година, или за Коледа, в зависимост от това на кой 13-ти я пускаха. Това ще е първата поредица, която някой ден ще дам на децата си да четат.
5. Морт/Малки Богове/Стражите!Стражите! - първите 3 книжки, които прочетох на Тери Пратчет и онези три книжки, които тотално ме пристрастиха към него.
6. Дюн - Чел съм само първия том. Това е единствената книга, освен Хари Потъровците, които четох когато бях малък, която ме накара съвсем буквално 2 дена да не стана нито веднъж от леглото, освен да ям и до тоалетната. Докаро не я изядох до последната страница. Класика.
7. Пътят - първият път, когато я четох ме смаза толкова много, че от тогава животът ми съвсем буквално стана по-ценен, водата стана по-хубава, а прясната ябълка по-вкусна. Защото се начих да оценявам това, което имам.
8. Никога, никъде, никой/Американски богове - обожавам Нийл Геймън. Кълна се, обожавам го. Най-любимият ми автор като цялостно творчество.
9. Пътеводител на галактическия стопаджия - Тери Пратчет във фантастиката. Великолепна. Едва ли има книга, която да ме е усмихвала повече.
10. Патрулите на Лукяненко - ако горните книги са ме докосвали отвътре по някакъв начин, ако са ми променяли и т.н, тази е тук само заради невероятната си, коласална четивност, увлекателност и оригналност. Заради "нашенския" стил, заради живите герои и историята, която е толкова грабваща, че не те оставя, докато не приключиш и последната страница.


Това са книги, които ми хрумнаха на прима-виста. Ако питаш след 20 минути сигурно списъка ще е променен. Книги които също бих сложил в списъка са:
"Резерватът на таласъмите", "Пикник край пътя", "Трудно е да бъдеш бог", "451 по Фаренхайт", "Всичко живо е трева", "Песен за огън и лед", "Градът", "Невромантик", и много, много други.

Други:
1. Парфюмът - е тази книга, наистина ме смаза, когато я четох. Дори не знам защо ме впечатли толкова, но нямаше нещо, което да не ми хареса у нея.
2. 1984 - тука какво има да коментирам? Дори човек да не чете, трябва да прочете тази книга. На всяка цена. Едно от най-потресаващите неща, които може да ти се случи е именно прочитането на 1984-та....
3. Шерлок Холмс - никога не съм бил фен на криминалните романи или детективските сериали, ама след прочитането на цялата "сага" бях толкова зарибен и запленен, че за Хелоуин се маскирах като познайте кого.
4. Параграф 22 - абсолютна класика. Задължителна книга за всеки себеуважащ се човек, дори да не му хареса.
5. Майсторът и Маргарита - при все, че не съм запознат много подробно специално с този период от руската история и не разбрах доста неща, книгата е великолепна. А след няколко години, когато я препрочитам и съм по-информиран, съм сигурен, че ще ми хареса още повече
6. Трилогията Троя - това няма нищо, ама абсолютно нищо общо с фентъзито. Невероятен исторически роман, които ме накара да съпреживявам историята на героите. Действие, увлекателнос, интриги, любов, омраза, смърт, битки...има от всичко по много.
7. Винету - следващата поредица освен Хари Потър, която ме накара да обичам четенето. Толкова бях запален, че за отрицателно време изчетох почти всичко на Карл Май, което ми беше подръка.
8. Спасителят в ръжта - не ми хареса особено, защото я четох твърде голям и твърде малък. Да прочетеш тази книга на 18 не си е е работа. Но въпреки всичко смятам, че е задължителна за всеки.
9. Хамлет/ Дон Кихот/ Декамерон/ Ад - задължителните класики от по-далечното минало. 10-ти клас ми беше любимата година по литература. Жалко, че в училище не се набляга на истински смислената литература, а на българската лайняна поезия и проза (в по-голямата си част)
10. Крадецът на книги - не е класика, но е толкова силно атмосферична, въздействаща и добре написана, че мога да я сравня единствено със "Списъкът на Шиндлер".

Тепърва започвам да чета класики и книги, които човек трябва да е прочел на всяка цена. Затова съм сигурен, че само след една година горния списък ще е коренно различен.

Е, пусни си първи ти класациите, трябва си пример Такива теми с ТОП едиколкоси бол по принцип, но на мен лично ми е интересно да видя как са се развили вкусовете на хората

И не се тормози толкова за нямането на време, то не важи само за книгите така или иначе

Ето моя топ 10:
1. КЛИФЪРД САЙМЪК - Магистралата на вечността
2. ДАН СИМЪНС - Илион/Олимп (за мен това си е 1 книга в 2 части)
3. ДИЙН КУНЦ - Чудакът Томас 3: Брат Од
4. ЕДМУНД КУПЪР - The Overman Culture
5. ФРАНК ХЪРБЪРТ - Дюн
6. ФИЛИП ДИК - Юбик
7. РОБЪРТ ХАЙНЛАЙН - Неприятната професия на Джонатан Хоуг (това е повест, но пък си заслужава да се отбележи)
8. БРАТЯ СТРУГАЦКИ - Охлюв на склона
9. СТИВЪН КИНГ - Дългата разходка
10. РОДЖЪР ЗЕЛАЗНИ - Създания от светлина и мрак

Сигурно пропускам доста любими произведения, но на първо четене това ми идва в ума.

Ами аз мисля че не бива да се пускат такива класации, поне от хора като мен и Данте, които имат да четат още доста. Вярно че при наистина големите книги не е така, но една книга ти харесва, после не, и не е изключено тя да е в такава класация която си написал някъде. Иначе книги които обективно всеки трябва да прочете според мен са:
1984
Ферма за животни
На западният фронт нищо ново
Разказите на Карел Чапек и Р.У.Р.
Кланица 5
Галапагос
Повелителят на мухите

По - късно вече може да добавя по - субективна класация за фентъзито. Малко е тъжно че горната няма и десет...

Не обичам аз такива класации. И защо точно 10, тези произволни числа някак си превръщат такъв тип класации във фарс...
Както и да е аз че посоча само 3 книги
"Шогун" Дж. Клавел; книгата, която ме "накара" да чета
"Истината" Т. Пратчет; книгата, която ми показа че съществуват и други жанрове освен историческите романи
"Илиада" Омир; гениална

нищо от останалото което съм чел не може да предизвика емоциите, които тези 3 книжлета са сътворили в мене (макар че Троя на Гемел и Илион на Симънс се доближават много)

но като сте казали 10 нека са 10
фентъзи/фантастика без определен ред

Студени играчки са звездите, Лукяненко - Много ми допадна книгата, доста интересни раси и протагониста руснак просто ми стопли душата. Уви втората част има доста слаб край (последните 50ина страници), затова споменавам само първата книга

Истината, Пратчет - Първата ми и най-любима книга на Пратчет.

Илион Дан Симънс - Една от най-силните книги, който съм чел. Фантастика преплетена с троянската война, което ми е любимо четиво също просто неповторимо. Жалко само че Олимп бе доста по-слаба, особено края та затова само Илион споменавам

Сблъсък на крале, Мартин - Най-добрата за мене от цикъла на песните за огън и лед. През цялото време ме държа на нокти и неопределеността на събитията доста ми допаднаха

Пътеводител на галактическият стопаджия, Д. Адамс - просто класика, която бе пълна със запомнящи се елементи. Че дори и успя да ме докара да се разсмея с глас, което не се отдава на всяка книга

Вещерът, Сапковски - Първото многотомно фентъзи, което подхванах. Определено на доста добро ниво с одста интересен свят, сюжет и не лоши герои (въпреки и малко стандартни/шаблонни)

Килн хора, Д. Брин - Доста добра фантастика, която ме изненада с лесната си четимост и интересните идеи на автора

всичко на тема Древногръцки митове и легенди - могат спокойно да минат за фентъзи, че дори някои автори могат да завиждат за идеите прокарани в древногръцката митология

Тъмната страна на слънцето, Т. Пратчет - Изключително забавна (моята любима) книга на Пратчет с развиващо се действие извън света на диска. Доста добра пародия (заедно със Страта) на фантастиката като жанр

Еликсир в Ада, Зотов - доста интересно четиво идващо топло, топло от Русия. Гаврата с доста известни личности, както и интересната интерпретация на Ада са основни плюсове в творбата на Зотов.

други без определен ред

Цар Плъх, Клавел - Наред с Тай-Пан и Търговска къща най-доброто от Клавел. Шогун е много силна, но Цар Плъх е връх в творчеството на Клавел, поне в моите очи.

Облак Врабчета, Есенен мост, Мацуока - едно от най-силните неща, които съм чел свързани с древна Япония. Стила и внушенията са безпрецедентни. За атмосфера и достоверност е една идея по-близо от всички останали западни автори, все пак човека си е от Япония

Сага за клана Отори, Л. Хърн - много интересна поредица, която може да се отнесе и към фентъзито. За мене е по-скоро исторически роман, защото за основа са взети ценостите и разбиранията на древна Япония

Троя, Д. Гемел - Като изключително голям фен на всичко свързано с троянската война тази трилогия ми напълни душата

Цезар, Чингис Хан, Кон Игълтън - две изключително силни поредици историческа проза. Изкючително леки за четене, пълни с интересни факти. Безпрецедентно описание на битки (по 20+ страници), изключителна увлекателност.

Параграф 22, Хелър - класика показваща парадоксите и траги-комичната страна на войната

Термопили в пламъци, Пресфийлд - историческа проза свързана с битката при термопили (на база на която е направен комикса на Ф. Милър и в последствие филма 300).

Тютюн, Димов - бях скептичен като почнах да го чета, но се оказа един доста приятен роман. Едно от малкото български произведения, които се откъсват от българският битовизъм и предоставя сравнително модерна гледна точка с размах върху българия и всички сбъркани неща царуващи по време на комунизма.

Класациите винаги са привлекателни, мамка му!

Моят топ 10 (на книги с фентъзи/фантастичен елемент), не претендира за нищо, даже и не го мислих особено много, плюс кратки коментари. Също да уточня, че не са подредени по "любимост", освен №1, така че общо взето всички нататък са ми еднакво на сърцето:

1. Пътят - Кормак Маккарти
Каквото и да опитам да напиша за Пътят, все ми се струва жалко. Ако има книга, в която думите "любов" и "надежда" наистина се превръщат в нещо повече от думи, това е шедъовърът на Маккарти.

2. Приказка без край - Михаил Енде
Неостаряваща класика, не мога да си представя сериозен читател на художествена литература, който да не открива себе си в тази приказка за възрастни. На 23 години я четох последно и пак на места ми идваше да заплача..

3. Дългата разходка - Стивън Кинг
Любимата ми книга на Кинг, и може би най-"хорър" изживяването, което може да бъде пресъздадено върху хартия. И сега потръпвам като си помисля за разходката..

4. Троя - Дейвид Гемел (включвам цялата трилогия на едно място)
Лебедовата песен на Гемел и очарователен разказ върху един от най-вълнуващите митове в историята.

5. 1984 - Джордж Оруел
Много е говорено за тази книга, от хора безкрайно по-компетентни от мен. И да искам не мога да се сетя за някакъв суперлатив, който да не е бил отнесен към 1984, затова умно си замълчавам.

6. Песен за огън и лед - Джордж Р.Р. Мартин (поредица)
Почти перфектното фентъзи. Мрачно, реалистично, грубовато и именно заради това - ужасно чаровно. Смятам, че Мартин изпуска въздуха след 3-та книга, но просто не мога да си представя тази класация без Песента.

7. Живият хаос - Патрик Нес (още една трилогия)
Ако преди година някой ми беше казал, че представител на младежката литература ще се озове тук, щях да го изгледам доста скептично. Обаче Нес е нестандартен, интригуващ, а простичката му история и страхотните герои са толкова пленителни, че се влюбих в тях от пръв прочит.

8. Нощен Патрул - Сергей Лукяненко (поредица)
Ако Кинг е хроникъор на американската действителност от втората половина на миналия век, Лукяненко е модерният му руски еквивалент, със засилен акцент върху свръхестественото. Много "уютен" и четивен автор, интересен микс от идеи и всичко това насред ироничната руска действителност. Какво повече може да иска човек?

9. Изгубеният полк - Уилям Форсчън (включвам го като отделна книга, макар да е поредица от 9 книги, на български са издадени само първите две)
Най-субективният момент в класацията. Храбър американски полк от Гражданската война попада в "дупка в пространството" и се озовава в алтернативен средновековен свят, където хората са изполвани за храна от зловещи орди извънземни. Нашите момчета естествено не харесват статуквото и правят отчаян опит да издърпат технологията на човеците до ниво, което да им позволи ефективна съпротива. Доста клишета и доста патриотизъм, но тук, учудващо, не ме подразниха. Пак казвам, обективно не е голяма книга в никакъв случай, но аз винаги си прекарвам страхотно в компанията й. Чувал съм, че следващите книги много свалят качеството, но не мога да говоря от собствен опит.

10. Властелинът на пръстените/Хрониките на Амбър - Дж. Р. Р. Толкин/Роджър Зелазни
Стигнах дотук, и не ми даде сърце да изключа една от двете за сметка на другата. Това са първите ми стълкновения с фентъзито и съответно имат доста сантиментална стойност, освен несъмнените си качества. Едва ли някой е пропуснал точно тези книги и няма собствено мнение за тях, та смятам да се въздържа от възторжени възгласи. Коруин FTW!

UPDATE - и класацията ми за книги без фантастичен елемент, отново подредбата е просто за удобство, тоя път без коментари:

1. Богат, беден - Ъруин Шоу

2. На Изток от Рая - Джон Стайнбек

3. Тортила Флет - Джон Стайнбек

4. Живот и страдания на Майкъл К. - Дж. М. Кутси

5. Крадци на Лебеди - Елизабет Костова

6. Мизъри - Стивън Кинг

7. Термопили в пламъци - Стивън Пресфийлд

8. Дрога - Уилям Бъроуз

9. Братството - Робин Йънг (трилогия)

10. Няма място за старите кучета - Кормак Маккарти

Това не е обективна класация дори за моите предпочитания и след пет минути бих дал нещо съвсем различно сигурно. Все пак, без никакъв ред:

Perdido Street Station на Чайна Миевил
Пикник край пътя на братя Стругатски
The Book of All Hours на Хал Дънкан
Book of the New Sun на Джийн Улф
Iron Dragon's Daughter на Майкъл Суонуик
A Scanner Darkly на Филип Дик
Lord of Light на Роджър Зелазни
Little Brother на Кори Доктороу
Майстора и Маргарита на Булгаков
Gaea поредицата на Джон Варли (Titan, Wizard и Demon)

Безреден списък с никакви опити за подреждане (твърде несравними понятия):

Най-най:
Последният еднорог;
Игра на тронове;
Добри Поличби;
О, Шипка (и доста друга възрожденска и революционна лирика)
Малки Богове
Приказка без край
Мери Попинс (ах, детство свидно)

Почетни споменавания: Метро 2033, Драконови ездачи на Перн, абсолютно всичко от Тери Пратчет, Вещицата от Портобело (заради спомена за една девойка), The Scar и Kraken (China Mieville), Звездна вълна се надига (Д. Брин), Хрониките на Амбър и Една нощ през самотния Октомври (Р. Зелазни), първите пет части на Малазана, Хиперион (Д. Симънс), Това се случи на 35 Май (още един хубав детски спомен), поредицата "На Запад от Рая" (заради Ерефнаис), всичко от Джо Аберкромби - и мн., мн. други!

Странното е, че дори не можах да ги докарам до 10 наизуст. Но си отворих sfbg.us и се разрових в старите поредици, които съм чел.
In no particular order:

Странник в странна страна - Робърт Хайнлайн
Заглавието на български е просто гениално. Тази книга е в списъка ми, не защото е класически шедьовър на фантастиката, а заради един определен цитат от книгата, който макар да не е нищо особено, ми направи огромно впечатление навремето. Дори се поразрових и го намерих.

Spoiler: show

— Дюк, нищо им няма на камерите. Кое е под прав ъгъл спрямо всичко останало?

— Не ме бива по гатанките.

— Можех да те препратя при господин Квадратков от Плоскоземия, но ще ти отговоря все пак. И така, кое е перпендикулярно на всяко друго нещо? Отговорът — два трупа, един револвер и празен кашон.

Лабиринтът на Отраженията и т.н - Сергей Лукяненко
Най-добрия киберпънк, който съм чел. За мен е много по-добра от много по-прехвалени книги.

Хиперион и Ендимион - Дан Симънс
no comment

Хари Потър - Джоан Роулинг
Защото е неоспорим феномен и защото съм един от зарибените фенове.

Станция Пердидо - Чайна Миевил
Не е честно да я слагам в такъв списък толкова скоро след прочитането. Но е много изпипана книга.

Джонатан Стрейндж и мистър Норел - Сузана Кларк
А тази е още по-изпипана

Падналите богове - Дейвид Зиндел
Гадният финал ми остави буца. Това вечно ще го помня.

Играчът на играчите - Йеин М. Бенкс / Пътешествията на Тъф - Джордж Р. Р. Мартин
Далеч са от "Всеки трябва да ги е прочел", но старшно ме изкефиха и двете, не мога да избера коя повече.

Пътеводител на галактическия стопаджия - Дъглас Адамс
Най-смешната научна фантастика

Светът на диска - Тери "Бог в човешки облик" Пратчет
Който не се влюби в тази поредица не заслужава да мърси gene pool-а на човечеството

Последните две можеха и да са на една позиция, но чийтнах леко, за да ги докарам до 10. Просто има страшно много неща, които не съм чел, а трябва.

edit: никой нищо не е видял
edit2: Забравих Луната е наставница сурова.

Едва ли мога да дам съвети за фентъзи на някой тук… Но ще представя фаворитите си за другата класация:) Без номерация, не за друго, а просто защото най-любима от тях ми е винаги тази, която чета в момента Но мога да ги разделя на две петици, примерно
Джон Стайнбек – На изток от Рая
Димитър Талев – Железният Светилник (+ останалите три романа от поредицата)
Рей Бредбъри – 451 градуса по Фаренхайт
Маргарет Мичъл – Отнесени от вихъра
Антон Дончев – Време разделно

Уилям Голдинг — Повелителят на мухите
Фьодор Михайлович Достоевски – Братя Карамазови
Габриел Гарсия Маркес – 100 години самота
Уилям Текери - Панаир на суетата
Лев Толстой – Ана Каренина (предполагам с голяма вероятност, че Война и мир ще ми хареса още повече, но не съм я чел)

Нарочно не написах моята класация, за да не натоварвам първата страница, преди хората да са прочели условието на темата.
Едитнах го.

Само 10?

Дейвид Брин - книгите за Ъплифта
"Звездна вълна се надига", "Войната на Ъплифта", "Потапяне в слънцето"
има още книги от поредицата, които за съжаление не са на нивото на тези трите.

Уилям Гибсън - Невромантик
КиберпънкЪТ

Дейвид Зиндел - "Падналите богове" ("The Broken God"), "The Wild", "War in Heaven"
За съжаление само първата я има на български, цялата трилогия е страхотна. Което ми напомня, че втората и третата книга стоят от година и нещо в Драгън

Дан Симънс - "Хиперион", "Падането на Хиперион", "Ендимион", "Триумфът на Ендимион"
Завършекът на последните две книги не се харесва на някои, но това не прави поредицата по-малко задължителна

Дан Симънс -"Илион", "Олимп"
Тук можем да препишем почти дословно написаното за Хиперионите

Джордж Р. Р. Мартин - Песен за Огън и Лед
За съжаление не е реалистично да дочакаме да я завършат скоро

Сергей Лукяненко - Патрулите
Някакси начинът, по който Лукяненко описва света и героите си много ми допадат. Сигурно защото тяхната руска действителност не е май чак толкова различна от нашата

Catherynne M. Valente - "The Orphan's Tales"
Най-якото нещо, което четох предишната година. Не е издавана на български за съжаление. Чете се малко трудно в началото, но в един момент не можеш вече да я оставиш. Уникална поредица.

Стивън Кинг - "Дългата разходка"
Любимата ми книга на Кинг.

Тери Пратчет
Пратчет много книжки е написал, няма смисъл да отделям кои са по-яки от други. Заедно със Зиндел книгите му водят личната ми класация за най-много препрочитани книги, при това с много

Не съм сигурен, че хората правят ясно разграничение между "любима" и "която всеки трябва да прочете" бтв...

Не правят.
И не съм сигурен, че изобщо има книга, която всеки "трябва" да прочете.

Roland wrote:Не съм сигурен, че хората правят ясно разграничение между "любима" и "която всеки трябва да прочете" бтв...

Добре, сложи ги и "любима". Имах предвид кои са книги, които НАЙ-много са ви докоснали и харесали. Би ми било интересно да видя твоята класация. Честно. : )