Беше единствената с нивото на writing на първия портал.Claymore47_Fen wrote:Иначе от към комедия, частта с Кейв Джонсън беше най - яка май.
Deus Ex: The Human Revolution
Moderator: AlDim
-
The Dragon
- Elder God
- Posts: 9054
- Joined: Wed Jan 14, 2004 9:03 pm
Е, ОМГ, как кораба ще е скучен беее? Това ми беше едно от най - любимите нива, заедно с VersaLife в Хонк Конг, катакомбитe в Париж и лабораториите под ЮНАТКО (това колко тъпо изглежда на българскиAmelia wrote:
Париж е много як. Засега май ме кефи най-много от трите града, а и сякаш историята взе да се позадвижва повече. Имаше едно ниво, в което трябваше да потапяме някъв кораб, натоварен с вируса на Сивата Чума. Умрях от скука там - ебаси безцелното мотаене из някви хангари. Сашко вика, че това му е от любимите нива, щото било приятно за игра. За гледане обаче не беше толкова приятно.
). Иначе си взех директърса, от gamersgate като го видях на 4 евро, гат довърша Ридик и третите Светци го почвам.Май си прав.The Dragon wrote:Беше единствената с нивото на writing на първия портал.Claymore47_Fen wrote:Иначе от към комедия, частта с Кейв Джонсън беше най - яка май.
Last edited by Claymore on Mon Dec 16, 2013 12:21 pm, edited 1 time in total.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Моята фигурка на Адам още я няма. 
Ще откача! ИСКАМ СИ Я!!!!!!!!!!!!
Вижте хората, които си имат фигурка на Адам колко хубаво се забавляват с нея:
http://adamn-it-jensen.tumblr.com/post/ ... k-for-this
http://wheresadamjensen.tumblr.com/image/70610219652
Ще откача! ИСКАМ СИ Я!!!!!!!!!!!!
Вижте хората, които си имат фигурка на Адам колко хубаво се забавляват с нея:
http://adamn-it-jensen.tumblr.com/post/ ... k-for-this
http://wheresadamjensen.tumblr.com/image/70610219652
Буахахахаха!
БТВ, Human Revolution ми е доста по - трудна на времето от Деус Екс, ако се опитам да играя чист екшън, въпреки че това може да е щото се тутках докато най - накрая реша дали искам да играя стелт или екшън, защото в случая май не може да се направи хибрид. И директърс кът или не, боса пак беше гаден, архаичен геймплеен елемент набутан от нищото. Нямам нищо против бос битките, но принцпино преди бос винаги ти е телеграфирано "СЛЕДВА БОС БИТКА". Тук не беше, а имах 50 патрона в автомата и никакви гранати, та умрях 10 пъти преди да успея да хвърля всички варели и газови бутилки по него и да използвам каквито муниции имах да го сваля. Странното е, че при все прикритията и ъпгрейдите за оръжия, дори в открита битка е много по - удобно да се ползва приспивателната пушка. Или револвера, де.
Вече го развивам на full-tank с Тайфун и дермална броня, може би някой ден ако преигравам мога да пробвам да играя пацифист рън или гоуст рън, но е малка вероятността, предвид колко съм зле на стелт игри.
И нещо рандъм, при зареждане на ниво и при движение през хъба на Детройт, понякога засича за по секунда. Досега в Хенгша не ми се е случило в хъба. Според моите лаишки представи, може би това е защото играта е с поддръжка на АМД, а аз съм с нВидия... Щото и SR3, което е на АМД при 10 или повече експлозии насичаше понякога
БТВ, Human Revolution ми е доста по - трудна на времето от Деус Екс, ако се опитам да играя чист екшън, въпреки че това може да е щото се тутках докато най - накрая реша дали искам да играя стелт или екшън, защото в случая май не може да се направи хибрид. И директърс кът или не, боса пак беше гаден, архаичен геймплеен елемент набутан от нищото. Нямам нищо против бос битките, но принцпино преди бос винаги ти е телеграфирано "СЛЕДВА БОС БИТКА". Тук не беше, а имах 50 патрона в автомата и никакви гранати, та умрях 10 пъти преди да успея да хвърля всички варели и газови бутилки по него и да използвам каквито муниции имах да го сваля. Странното е, че при все прикритията и ъпгрейдите за оръжия, дори в открита битка е много по - удобно да се ползва приспивателната пушка. Или револвера, де.
Вече го развивам на full-tank с Тайфун и дермална броня, може би някой ден ако преигравам мога да пробвам да играя пацифист рън или гоуст рън, но е малка вероятността, предвид колко съм зле на стелт игри.И нещо рандъм, при зареждане на ниво и при движение през хъба на Детройт, понякога засича за по секунда. Досега в Хенгша не ми се е случило в хъба. Според моите лаишки представи, може би това е защото играта е с поддръжка на АМД, а аз съм с нВидия... Щото и SR3, което е на АМД при 10 или повече експлозии насичаше понякога
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Би трябвало да можеш да играеш смес от стелт и екшън. Аз обаче мисля, че чист стелт е най-яко, щото хенд-ту-хенд комбат сцените на тейк даун са много красиви понякога, а и виждаме Адам по-често, пък това на мен ми е важно. Това беше едно от нещата, които ужасно ми липсваха в доста по-архаичния геймплей на оригиналния Деус Екс.
За бос битките - мда, няма обявление, че такава предстои. Има ли по принцип в другите игри??? Звучи ми глупаво някак. Аз иначе се кефя на босовете в ДЕХР, щото Адам все пак има някво сюжетно отношение към тях, а не са просто некви по-мощни репички, които просто ти цъфват там. Напоследък ги опознах още повече, щото новелата Deus Ex: Icarus Effect се върти донякъде около тях. В Ютюб има разни клипчета с идеи как да биеш босовете, може да ги прецъкаш ако някой от тях ти се опъне повече. Тоя последния от наемниците може да е доста коварен, особено ако си взел някои решения преди това. В уолктру-то, което гледах пичът уби първите два боса за под 10 секунди всеки, като ги замеряше с мини. Те ти идея как да се справиш с тях.
Иначе аз така и не си споделих споделянето за оригиналния Деус Екс, който довършихме преди 10-ина дена. Ама оттогава имаме гости в къщи и не ми остана време. Ениуей, яка игрица, но накрая сериозно беше почнала да ми писва. Бяха едни прескачания от остров на остров, които ми се видяха абсолютно излишни и разтеглени - досущ като нивото с кораба. Та писна ми от шляене по коридори и убиване на мутирали твари, разнервничих се, станах саркастична и Сашко ми се обиди. Финалът откровено не ми хареса - нито един от изборите не ми допадна. Бяха го измислили добре да е обвързан в геймплей, а не да е натискане на копче като в ДЕХР, ама сериозно, опциите бяха съюз с традиционен потомствен мегаломан, с объркан китайски мегаломан или с мегаломан - изкуствен интелект. Исках опция, в която JC им теглява една майна на всичките илюминатски изчадия и производни и се хваща да си живее живота и да се оправя със света както си иска. Не мисля, че му е ин керъктър да се съюзява с който и да е от тея.
Като цяло Боб Пейдж ми беше супер недостоверен. Тоя ли клоун точно е успял да разкаже играта на ЗОМФГ мастития орден, дето от 1000+ години се окопава по всички властови нива на цивилизования свят? Изобщо не получих усещане за всемогъщество и зловредие нито от него, нито от няколкото илюминатски убитака, с които си имахме вземане даване. Оттам цялата история нещо не успя да ми достави. А мен историята, сетинга и персонажите на игрите ме вълнуват много по-дълбоко от геймплея. Имах проблем и с предисторията на JC. Инфото в играта е недостатъчно и объркващо и трябваше да чета някви гайдове и енциклопедии, за да науча повече за произхода на тоя персонаж. Отделно, JC имаше някои яки проблясъци, но си остана просто поредния гейм персонаж за мен. Адам за сметка на това е един от мъжете на живота ми.
За тежестта на избора - странно, но при все богатия избор в Деус Екс вселената, не усетих някакви сериозни дълготрайни последствия от нито едно действие. В смисъл, имаме много козметични промени в сетинга и сюжета и в двете игри - примерно, Пол Дентън или Фарида Малик може да си вземат, но те нямат никакво значение за историята и за това как JC или Адам решават основните куестове от играта. Така че разните изявления на Ейдос Монреал екипа, дето натякваше, че ДЕХР е игра, в която всяко решение има значения последствия, ми се виждат като изхвърляне. Вероятно игри като Фейбъл или Мас Ефект се справят по-добре с това.
Ако трябва да сравнявам сетингите на игрите - тоя на ДЕХР ми харесва повече. Там имаме преходния момент, съвсем в началото на огментациите със всичките социални и морални проблеми, които произлизат от това. Трансхуманизма ми е пъти по-интересен от стандартната илюминатска конспирация или себеосъзнали се AIs. В ДЕХР освен това нямахме ясно изразен лошковец (освен босовете, ама те не бяха кой знае колко ключови фигури в повествованието). Накрая наистина ми беше трудно да реша на кого симпатизирам повече и на чия страна бих застанала. Т.е. финала ми се видя по-въздействащ и смислен въпреки малоумния геймплеен елемент с копчето.
Оригиналния Деус Екс обаче има доста сериозното достойнство, че в 2000-а година е показал сетинг, в който разни властови фракции използват тероризма като претекст за раздуване на собствената им власт. Играта е отпреди 11-ти септември, а в нея се виждат кристално ясно разни неща, с които се разправяме понастоящем. Свалям шапка, просто. И чакам с нетърпение да видя дали и ДЕХР ще има подобна предиктивна стойност. 2027-а ей я къде е.
От геймплей не разбирам така че няма да го коментирам. Но богатството на способности и техники е впечатляващо дори в оригиналната игра, където все още нямаме гъзарски неща като Икарус лендинг систем-а.
Като тегля чертата, ДЕХР ми хареса доста повече като персонажи и сетинг. Историята и на двете игри ми харесва, тая на ДЕХР свършва с по-смислени избори. Диалозите с разни НПЦ-та са по-яки в оригиналния Деус Екс, но пък в ДЕХР ме кефи повече как Адам интерактва с тея дето му се обаждат по инфолинка - доста по-реалистично и живо е някак. Музиката е яка и в двете игри. Визията и геймплея няма да ги коментирам, щото не е честно. Та ДЕХР си остава МОЯТ Деус Екс.
Това беше едно от нещата, които ужасно ми липсваха в доста по-архаичния геймплей на оригиналния Деус Екс.За бос битките - мда, няма обявление, че такава предстои. Има ли по принцип в другите игри??? Звучи ми глупаво някак. Аз иначе се кефя на босовете в ДЕХР, щото Адам все пак има някво сюжетно отношение към тях, а не са просто некви по-мощни репички, които просто ти цъфват там. Напоследък ги опознах още повече, щото новелата Deus Ex: Icarus Effect се върти донякъде около тях. В Ютюб има разни клипчета с идеи как да биеш босовете, може да ги прецъкаш ако някой от тях ти се опъне повече. Тоя последния от наемниците може да е доста коварен, особено ако си взел някои решения преди това. В уолктру-то, което гледах пичът уби първите два боса за под 10 секунди всеки, като ги замеряше с мини. Те ти идея как да се справиш с тях.
Иначе аз така и не си споделих споделянето за оригиналния Деус Екс, който довършихме преди 10-ина дена. Ама оттогава имаме гости в къщи и не ми остана време. Ениуей, яка игрица, но накрая сериозно беше почнала да ми писва. Бяха едни прескачания от остров на остров, които ми се видяха абсолютно излишни и разтеглени - досущ като нивото с кораба. Та писна ми от шляене по коридори и убиване на мутирали твари, разнервничих се, станах саркастична и Сашко ми се обиди.
Финалът откровено не ми хареса - нито един от изборите не ми допадна. Бяха го измислили добре да е обвързан в геймплей, а не да е натискане на копче като в ДЕХР, ама сериозно, опциите бяха съюз с традиционен потомствен мегаломан, с объркан китайски мегаломан или с мегаломан - изкуствен интелект. Исках опция, в която JC им теглява една майна на всичките илюминатски изчадия и производни и се хваща да си живее живота и да се оправя със света както си иска. Не мисля, че му е ин керъктър да се съюзява с който и да е от тея.Като цяло Боб Пейдж ми беше супер недостоверен. Тоя ли клоун точно е успял да разкаже играта на ЗОМФГ мастития орден, дето от 1000+ години се окопава по всички властови нива на цивилизования свят? Изобщо не получих усещане за всемогъщество и зловредие нито от него, нито от няколкото илюминатски убитака, с които си имахме вземане даване. Оттам цялата история нещо не успя да ми достави. А мен историята, сетинга и персонажите на игрите ме вълнуват много по-дълбоко от геймплея. Имах проблем и с предисторията на JC. Инфото в играта е недостатъчно и объркващо и трябваше да чета някви гайдове и енциклопедии, за да науча повече за произхода на тоя персонаж. Отделно, JC имаше някои яки проблясъци, но си остана просто поредния гейм персонаж за мен. Адам за сметка на това е един от мъжете на живота ми.
За тежестта на избора - странно, но при все богатия избор в Деус Екс вселената, не усетих някакви сериозни дълготрайни последствия от нито едно действие. В смисъл, имаме много козметични промени в сетинга и сюжета и в двете игри - примерно, Пол Дентън или Фарида Малик може да си вземат, но те нямат никакво значение за историята и за това как JC или Адам решават основните куестове от играта. Така че разните изявления на Ейдос Монреал екипа, дето натякваше, че ДЕХР е игра, в която всяко решение има значения последствия, ми се виждат като изхвърляне. Вероятно игри като Фейбъл или Мас Ефект се справят по-добре с това.
Ако трябва да сравнявам сетингите на игрите - тоя на ДЕХР ми харесва повече. Там имаме преходния момент, съвсем в началото на огментациите със всичките социални и морални проблеми, които произлизат от това. Трансхуманизма ми е пъти по-интересен от стандартната илюминатска конспирация или себеосъзнали се AIs. В ДЕХР освен това нямахме ясно изразен лошковец (освен босовете, ама те не бяха кой знае колко ключови фигури в повествованието). Накрая наистина ми беше трудно да реша на кого симпатизирам повече и на чия страна бих застанала. Т.е. финала ми се видя по-въздействащ и смислен въпреки малоумния геймплеен елемент с копчето.
Оригиналния Деус Екс обаче има доста сериозното достойнство, че в 2000-а година е показал сетинг, в който разни властови фракции използват тероризма като претекст за раздуване на собствената им власт. Играта е отпреди 11-ти септември, а в нея се виждат кристално ясно разни неща, с които се разправяме понастоящем. Свалям шапка, просто. И чакам с нетърпение да видя дали и ДЕХР ще има подобна предиктивна стойност. 2027-а ей я къде е.
От геймплей не разбирам така че няма да го коментирам. Но богатството на способности и техники е впечатляващо дори в оригиналната игра, където все още нямаме гъзарски неща като Икарус лендинг систем-а.
Като тегля чертата, ДЕХР ми хареса доста повече като персонажи и сетинг. Историята и на двете игри ми харесва, тая на ДЕХР свършва с по-смислени избори. Диалозите с разни НПЦ-та са по-яки в оригиналния Деус Екс, но пък в ДЕХР ме кефи повече как Адам интерактва с тея дето му се обаждат по инфолинка - доста по-реалистично и живо е някак. Музиката е яка и в двете игри. Визията и геймплея няма да ги коментирам, щото не е честно. Та ДЕХР си остава МОЯТ Деус Екс.
Бе стелт като баш стелт трудно може да се смеси с екшън, в смисъл стелт импланти и прочие, но иначе смесвам промъкване и несмъртоносни оръжия ( имам P.E.P.S., електрошок, транквилант) и смъртоносно промъкване, което е доста лесно като си пипмнах обикновения пищак със заглушител и бронебоен механизъм, всеки враг ми е на едно хедшотче. С роботи и картечници се справям с Таифуна, който измаксах набързо заедно със Social Enhancer след като се шматках в квартал Южао и хаквах неща и намерих Праксис кит в една маза и си бях купил един от клиника (имах 10000 кредита от хакване и крадене). И на револвера сложих демидж ъпгрейд и лазерен мерник, ама много са рехави засега мунициите за него. Иначе изхвърлих мизерния автомат и при първа възможност взех преносимата картечница, за по - напечени ситуации.
Относно финала на Деус Екс - ами то в цялата игра се обсъжда връзката между ИИ, имплантите и природата на властта и начините по който се осигурява тя, финала е доста по - мащабен май от този на HR и на мен ми харесват трите идеи поради различни причини, макар че този който избрах първи и ми харесва най - много е сливането с Хелиос, с идеалистичната надежда че JC Denton ще е добър управник. Жалко че в Invisible War за да има някакъв сюжет осират този край най - много.
И мисля че екипа са говорили по - скоро за геймплей решения и избори, защото наистина в двете игри няма някакви истински последствия.
П.П. Относно босовете, имах предвид че архитектурата на нивото, кътсцените когато наближаваш и като цяло цялата атмосфера често ти "казват" че предстои бос битка. Тук беше леко гадно, просто.
Относно финала на Деус Екс - ами то в цялата игра се обсъжда връзката между ИИ, имплантите и природата на властта и начините по който се осигурява тя, финала е доста по - мащабен май от този на HR и на мен ми харесват трите идеи поради различни причини, макар че този който избрах първи и ми харесва най - много е сливането с Хелиос, с идеалистичната надежда че JC Denton ще е добър управник. Жалко че в Invisible War за да има някакъв сюжет осират този край най - много.
И мисля че екипа са говорили по - скоро за геймплей решения и избори, защото наистина в двете игри няма някакви истински последствия.
П.П. Относно босовете, имах предвид че архитектурата на нивото, кътсцените когато наближаваш и като цяло цялата атмосфера често ти "казват" че предстои бос битка. Тук беше леко гадно, просто.
What's a goon to a goblin? What's a shooter to a shotta?
I can boom shakalaka your medulla oblongata
I can boom shakalaka your medulla oblongata
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest