A Dance With Dragons [СПОЙЛЕРИ до 4-та книга вкл.]

[Moridin]

Амбартанен малко те заблуждава :Р

ПЪРВАТА глава на Тирион е крап.
Следващите 4-5 глави са много добри (и вдигат летвата).
След това сбозва пак чак.

[Devoted of Slaanesh]

Аз лично съм в потрес от качеството на 5 част, навремето четвъртата ми се видя слаба. Но такъв батак и словоблудстване не очаквах, а чакахме толкова време ... И на края получихме едно голямо нищо ...

[Moridin]

Айде престанете ако обичате да храните книгата особено пред хората, които я четат. Доста е куцо!

[passer-by]

Споко, мен няма да ме разкандърдисат, но поне съм предупреден да не очаквам нещо от нивото на 1-3 (а и ти не ми звучиш възторжено).

Минах първата глава на Джон (доста добра) и първата на Бран (отделни добри неща, ама пак много пълнеж).

Впрочем, малко е объркващо човек да обясни на други докъде е стигнал само по глави - айде първите на всеки персонаж, ОК, ама после...



Лично аз си пожелавам в края на Песента да оцелеят Дух и Нимерия поне, кефят ме най-много тия две вълчища.

[Moridin]

Може да не съм очарован от всичко в петия Мартин, но е прекалено да се твърди, че било "голямо нищо", огромно разочарование и т.н.

Иначе ясно, всичко субективно, алабала.
Фактът, че почти година след като я прочетох, още ми е интересно да зяпам форуми и да гледам какво пишат хората за нея, и да чакам шестата с нетърпение, ми самодоказва, че книгата е достатъчно добра.

И определено е над четвърта по всеки показател, а особено пък по обем на екшъна и сюжетното развитие.

Единственият НАИСТИНА сериозен проблем на книгата е Денерис, която е неприятна, не прогресираща в характера си, и хабяща безкрайно много излишни страници.

[Trip]

Аз лично съм в потрес от качеството на 5 част, навремето четвъртата ми се видя слаба. Но такъв батак и словоблудстване не очаквах, а чакахме толкова време ... И на края получихме едно голямо нищо ...

Точно пък в четвърта има сума ти интересни неща. (Не, нямам предвид "стил", понеже тоя на Мартин е могъществено ненатрапващ се, на ниво изречение поне - говоря за character arc-и и структурирането им) Ама явно си трябват по пет Блекуотъра на книга, та да се брои за "интересна"...

[Dr. Horrible]

Аз наистина не разбирам как може да има чак такова недоволство от петата, на мен тя май ми е любимата... Или поне е наравно с третата.

Беше ми супер атмосферична, доста повече от предишните, влизаше адски готино в съзнанието на героите, развитието на персонажите беше хем консистентно с предишните томове, хем много яко направено.
Прологът ми беше някакъв божествен, категорично любимото ми начало. На Дани главата ме радваше, а финалът й беше изкъртващ. И на Тирион главата супер много ме кефеше, имаше разни страхотни моменти като

Spoiler: show

Sleep had never come easily to Tyrion Lannister. (...) At least he did not dream. He had dreamed enough for one small life. And of such follies: love, justice, friendship, glory. As well dream of being tall. It was all beyond his reach, Tyrion knew now. But he did not know where whores go.

Супер изгубен е Тирион в тази част и то с основание. И на Джон и Дани всички глави бяха силни. И на Рийк, и на Куентин, и на героите от четвъртата книга, и на всички. А, всъщност имаше две тъпи - на Виктарион. Ама пак се ядваха...

[Drigan]

За мен проблемът на четвърта и пета е различното качество в отделните сюжетни линии; аз лично съм много доволен от отделни части и от двете книги - а като се позамисля, и в трета имаше доста части, които ми бяха пълнеж, тъй че... Качеството е спаднало, но това все още си остава една от най-великите поредици в тази епоха - ергом, над средно ниво :>> Вчера си препрочитах сцените

Spoiler: show

В замъка на Мандърли с The North Remembers

На английски текстът просто върви по невероятен начин!

[passer-by]

Точно пък в четвърта има сума ти интересни неща.

Съгласен, и на мен ми допадна по един малко по-спокоен начин след като някои напрегнати ситуации от първите три книги намериха един или друг завършек и сега светът и хората си поемат дъх и се ориентират в обстановката преди следващата порция таквоз да полети към вентилатора.

Даже в нея е един от любимите ми откъси в цялата поредица:



— Сир? Милейди? — попита Подрик. — Прекършен разбойник ли значи?

— Повече или по-малко — отвърна Бриен.

Септон Мерибалд не се съгласи.

— По-скоро по-малко, отколкото повече. Има много видове разбойници, както има много видове птици. И кюкавецът, и буревестникът имат криле, но не са едни и същи. Певците обичат да пеят за добри хора, принудени да нарушат закона, за да се бият срещу някой зъл лорд, но повечето разбойници са по-скоро като вилнеещата Хрътка, отколкото като Господаря на мълнията. Прекършените повече заслужават жалостта ни, макар че може да са също толкова опасни. Почти всички са обикновени хорица, простолюдие, което не се е отделяло на повече от миля от дома, в който се е родило, докато някой ден господарят им не ги е събрал, за да ги отведе на война. Оскъдно облечени и обути, тръгват под знамената му, често с не повече от сърп или наточена мотика за оръжие, или боздуган, като овържат с кожения ремък някой камък за дебелия кривак. Братя тръгват с братя, синове с бащи, приятели с приятели. Слушали са песни и приказки и тръгват с жадни сърца, с мечти за чудеса, които да видят, за богатства и слава, с които да се сдобият. Войната им изглежда чудесно приключение, най-великото нещо, което повечето от тях ще преживеят.

— А после виждат какво е битката.

— За някои само това е достатъчно, за да ги прекърши. Други продължават с години, докато не изгубят броя на всички битки, в които са се били, но дори човек, който е преживял сто боеве, може да се прекърши на сто и първия. Братя виждат как братята им умират, бащи губят синовете си, приятели виждат как приятелите им се мъчат да задържат червата си, след като ги е изкормила брадва. Виждат как господарят, който ги е повел, пада посечен и някакъв друг им реве, че вече са негови. Нанасят им рана и още преди тя да е зараснала, им нанасят друга. Яденето все не стига, обущата се разпадат от ходене, дрехите се късат и гният и половината се насират в гащите си от пиене на лоша вода.

— Ако искат нови ботуши или по-топло наметало, или да речем някой ръждясал шлем, трябва да го вземат от някой труп, а скоро почват да крадат и от живите, от простите хорица, в чиито земи воюват, мъже също такива, каквито са били и те. Колят овците им и им крадат пилците, а оттам има само една стъпка до отвличането и на дъщерите им. А един ден се оглеждат и разбират, че всичките им приятели и близки са си отишли, че се бият сред чужди, под знамена, които едва познават. Не знаят къде са, нито как да се върнат у дома, а господарят, за когото се бият, не знае имената им, крещи им да се строят, да се бият и да не отстъпват. А рицарите им връхлитат, безлики мъже, облечени от глава до пети в стомана, и железният тътен на щурма им сякаш изпълва света… — Той въздъхна. — И човек се прекършва.

— И се обръща и бяга, или пълзи върху труповете на убитите, или се измъква мълчешком в черната нощ и намира някъде да се скрие — продължи след кратко мълчание. — Всякаква мисъл за родния дом вече си е отишла, и крале, господари и богове значат за него по-малко от някоя мръвка вмирисано месо, която ще го опази жив още за ден, или мях вкиснато вино, което може да удави страха му за няколко часа. Прекършеният живее от ден за ден, от ядене до ядене, повече звяр, отколкото човек. Лейди Бриен не греши. Във времена като тези пътникът трябва да се пази от прекършени хора и да се бои от тях…но би трябвало и да ги съжали също.

Мерибалд свърши и малката им група потъна в гробно мълчание. Бриен чуваше вятъра, шумолящ в крайречните върби, и смътния далечен зов на гмурец. Чуваше тихия задъхан хрип на Куче. Тишината се проточи дълго. Накрая тя промълви:

— На колко си бил, когато те отведоха на война?

— Ами че не на повече, отколкото е вашето момче — отвърна Мерибалд. — Вярно, много бях малък за такова нещо, но всичките ми братя отиваха и не исках да остана само аз. Вилам рече, че мога да съм му скуайър, нищо че Вил не беше никакъв рицар, само прислужник, с един кухненски нож за оръжие, отмъкна го от селския хан. Той умря на Каменните стъпала, без и един удар да нанесе. Него го взе треската, тя и за брат ми Робин се погрижи. Оуен умря от един боздуган, разцепи му главата, а приятеля му Джон Пъпката го обесиха за насилване.

— Войната на кралете на деветте петака ли? — попита Хюл Хънт.

— Така я нарекоха. Макар че нито крал видях, нито петак спечелих. Но си беше война. И още как.

[passer-by]

Вече ми захареса и петата, след малко слабото начало, което може и да съм възприел така заради по-високи или неправилни очаквания след позабравянето на структурата на предишните.

Вече и разтягането не ме дразни, все пак за любими персонажи иде реч и се кефя на ставащото с тях, пък макар и твърде бавно разгръщащо се. При разказването на историята Мартин май прилага съвета "Stop and smell the roses" и се получава доста добре.

Не изтраях, отскочих до Васил за една бройка от пета (забърсах и новото издание на първата, дето е с Нед на корицата - по-голям размер и съответно по-едър шрифт е).

От 1117 страници чисто (без телефонния указател накрая) съм на стр. 211, където Тирион се любува на сутрешното къпане на септа Лемор (интересно коя ли е тя, мяза на благородничка и е раждала...).

Вече всички глави ме радват, дори тези на Тирион (приятна обстановка, ако и мудничко развиваща се) и на Денерис (добро показване как се учи да е кралица - трябва си суха тренировка преди да отиде във Вестерос, плюс терзанията й около драконите).

Джон засега ме радва най-много как се учи да е шеф, на когото се налага да се дистанцира от подчинените си, за да ги ръководи безпристрастно, плюс взаимодействието със Станис, Брановите глави са интересни, но пак бавнички, тази на Давос също, Рийк е страхотен "нов" персонаж (Мартин обича да променя героите си, вече го видяхме с трите Старкови жени, които до една са с променена самоличност сега), Куентин Мартел за момента ми е безразличен (знам защо е включен ).


Като се има предвид, че ми остават само 10 епизода до края на Six Feet Under, а го спрях, за да изчета Танца, явно съм отново зарибен по Песента.


Всъщност, ако съм сигурен, че Мартин ще доживее да си допише поредицата, не бих имал нищо против и 10 книги да стане, за да чета повече за персонажите, които са ми все интересни в една или друга степен, и за добре описваните различни краища и общества, които обогатяват света на Песента. Е, ако може книгите да излизат на година-две, би било чудесно. Разчитам на сериала да го мотивира да ги пише по-бързо.

[Dr. Horrible]

Всъщност, ако съм сигурен, че Мартин ще доживее да си допише поредицата, не бих имал нищо против и 10 книги да стане, за да чета повече за персонажите, които са ми все интересни в една или друга степен, и за добре описваните различни краища и общества, които обогатяват света на Песента. Е, ако може книгите да излизат на година-две, би било чудесно. Разчитам на сериала да го мотивира да ги пише по-бързо.

Напълно подкрепям.

[Rentless]

Тъй, преди малко най-сетне прочетох книгата. Като цяло съм доволен, макар да свършва доста внезапно и да се точи излишно на места.

Честно да си кажа, вече имам желание Мартин да прескочи следващите книги и да напише направо последната. После ако иска, нека да се върне назад и да запълни дупките.

От сега се досещам какво ме чака във Ветровете на Зимата. Ще наподобя лейди Мелисандра и ще нахвърлям една торба предказания със съмнително качество, а след десет години като излезе томчето ще видим дали съм познал. Абсолютно сте свободни да не ми четете глупостите:

Spoiler: show

- Церсей ще тръгне по пътя на Джайм и Теон и ще се изкупи пред читателите. Ще глътне вода до края на томчето, ама ще отнесе със себе си някой непредпазлив тип, който си го заслужава. Може би дори Варис.

- Аря ще се мота още малко, после ще си зареже обучението и ще тръгне на запад. Ако извади късмет пътят и може да се пресече с новата бойна дружинка на Тирион.

- Тирион ще забие някоя мадама, има нужда момчето да му се позакърпи сърцето. Мадамата няма да е курва тоя път, нито пък онова джудже. Ако Аша не беше на другия край на света, щях да заложа на нея.

- Денерис ще е все същата шматка, макар и с повече дотраки около нея. Силно да се моля Баристан да има повече глави от това момиче, горката ми досади ужасно.

- Някой ще яхне поне един от другите дракони. Може би Виктарион - достатъчно луд е да пробва, а и има червен жрец да му шепне мъдрости в ухото.

- Джон ще възкръсне. Дали Бран ще му хвърли спасителна сламка от най-близкото язово дърво/гарван или Мелисандра ще го изцери, както другият жрец изцери ръката на Грейджой, не знам.

- Санса и Кутрето ще се мотат още малко в Орлово гнездо. Идея си нямам накъде е задухал вятъра там, а и мина доста време от както съм чел Пир за Врани. Възможно е Кутрето да се присъедини към Егон и Дорн, но ще видим, не го виждам на бойното поле.

- Повечко Сам Тарли. Дебелакът ще се мота из библиотеките на Староград, ще трупа брънки на вратлето и ще храни благите читатели с информация за всичко от Валирия и драконите, през Вала и Другите, та чак до по-модерни събития от разнообразен характер.

- Валът ще падне, въпросът е дали ще е в тази книга. Кой ще надуе Рога на Зимата, не бих могъл да предположа.

[Drigan]

По принцип доста нещо е възможно да се случат, единствено относно:

Spoiler: show

Съдбата на Церсей, все още си мисля, че нейният валонкар (по-малък брат) ще я удуши, и това е Джайм, който е по-малък от нея с около секунда!

[Moridin]

НИКОЙ, НЕПРОЧЕЛ КНИГАТА, ДА НЕ ЧЕТЕ

Spoiler: show

Съгласен съм с Дриган, точно това ще стане с Церсей.

Джайм със сигурност ще е най-интересното развитие в рамките на епоса.

Според мен в следващата книга Денерис трябва поне да ТРЪГНЕ към Вестерос (ако не да стигне). Катарзисът в пустинята и предстоящите й 4-5 глави при новите дотраки ще докарат необходимите обстоятелства. Мийрийн и темподобните са загубена кауза, не можеш да промениш цял народ, ако ще се махаш оттам, а тя трябва да се махне.

За Джон е ясна работата, единственото интересно нещо е дали някак ще остане в Стражата или (по-скоро) не.

Силно се надявам да си прав за Сам. Пълното пропускане на черния Марвин или къфто беше там в пета книга беше най-големият удар връз сърцето ми. ДАЙТЕ ДРАКОНИ ВАЛИРИЯ И ДРЕВНА ИСТОРИЯ, ГАДОВЕ! Самият Сам бих го скипнал, де.

Аря определено ще получи задача на Вестерос, въпрос на време е. Няма да си зареже обучението, това й е героят до края на поредицата. Санса и Кутрето - никва идея какво ще стане там, особено когато Рикон се върне и плановете на Кутрето се провалят.

Рикон/Давос/Оша - НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ, това ще е най-яката част от книгата.

Уинтърфел - не знам колко ще е възможно Давос да се върне навреме (таймлайнът ми се губи), но чакам да видим как Мандърли ще изиграе Рууз. И двамата ме кефят мощно. Малкият Болтън се надявам да го изнасили гигантът от Стражата. Сигурен съм, че Мартин го планира.

Виктарион - ха дано си прав. Ще е доста интересен туист и ще натегне още повече интригата около последният ездач - силно ще се смалят шансовете Тирион все пак да е Таргариен.

Разчитам да има повечеко Бран/Чеда/Блъдрейвън. Малко наникъде свърши тая линия в пета.

[LUIGI]

Споделям мнението на Моридин, но има обаче още две неща, които очаквам да се случат в следващата книга:

Spoiler: show

Най-после да се появи Хоуланд Рийд. Със сигурност има какво да каже, най-малкото, че след смъртта на Нед Старк той е последният жив свидетел на случилото се при Кулата на Радостта, смъртта на Лиана Старк и може би ще даде и информация за това, кои наистина са родителите на Джон.

Да се разбере съдбата на Бен Старк. Сигурен съм, че ако още е жив ще има съществена информация за произхода и целта на белите бродници, нужна за да бъдат отблъснати.