ShadowDance

Здравейте!

Поздравявам отново победителите в конкурса. Също и всички останали участници!

Бих искал да получа критика/бележки/оценки за разказа "Ябълката".


За хората извън журито, ето го и него:

ЯБЪЛКАТА

Път отдавна нямаше. Само стари следи от коловози в по-меката земя. Опитваше се да ги следва. Вървеше бавно, дори движението в далечината не промени походката му. Някаква група хора се щураха от храст на храст. Бяха далече и нямаше да се намесят. Скоро и шумът от гласовете им заглъхна.
Спря за миг. Беше стигнал на кръстопът. Продължи, без да се замисля в дясно. Посоката не бе избор. Намести изтъркания си шлифер. Нещо обло в джоба удари бедрото му. Бръкна вътре. Извади ябълка – хубава, червена и сочна. Но не беше за него. Прибра я обратно. Ускори. Нямаше право на закъснение.
- Хеееей, тииии. – обади се вятърът.
Направи крачка. Нямаше как да разбере вятъра тук и сега. Направи още една и се обърна, нещо го теглеше назад. Звукът дойде от дясно. Приближи се. Погледът му обходи малко дере, пълно със сухи трънаци. Тук там се белееха разпръснати камъни. Сви очи и се взря. Единият имаше странна форма. Да, беше по-бял и от козината на полярно зайче, но не беше камък. Човешко тяло. Наведе се напред. Две трескави и изпъкнали очи се вторачиха през него. Около три годишно момиченце беше полегнало неестествено с главата надолу сред изсъхналите растения.
- ...хм... – задачата беше по-важна.
- Скрих се от мама. – едва го чу – Видях бляскавата гривна. Искам я, но тя избяга...
- ...ухффф... – рязко изпусна въздух той. Задачата! Спомни си всичко, но дори и вековният му опит не беше достатъчен за срещата с дете. Нищо никога нямаше да е достатъчно. – Разбира се, Слънчице. Ето ти тази ябълка. Тя е ....
- Гривната... Искам мама... – чу се от трънаците.
- Ябълката е твоя. И е по-хубава от сребърната гривна! – продължи той.
- Ама аз не обичам ябълки.
- Така ли? Тази не е обикновена. Знаеш ли каква сила има в нея. – наведе се той и я постави в ръцете на детето.
- Ама... – момиченцето едва сви ръчичка. После затвори очи и вдиша дълбоко. Усмихна се, отвори ги и го погледна живо. Внимателно седна. – Кой си ти?
- Хората ме знаят като Михаил. За теб съм Мишо. – усмихна се и той, намигна й и се наведе, за да й помогне. – Виждаш ли светлината пред нас, за там сме ние. А мама ще ни настигне някъде по пътя.
- Аз пък съм Радости! – отвърна то, докато хапваше от ябълката.

Това Архангел Михаил ли трябва да е? Струва ми се, че в разказа има доста символика. Ще се радвам да я разтълкуваш

Така, няколко правила

1. Даден автор има право да иска мнение по само един от изпратените му разкази (поне за начало, ако се изчерпят бързо, може и повече)
2. Няма да коментираме разкази, които са били дисквалифицирани. Има няколко, които жанрово не отговарят, както и доста, които бяха вече публикувани.
3. Всеки ще получи коментар само от един от журиращите, докато не се покрият всички заявки
4. Не можем да обещаем, че ще успеем да коментираме всички разкази - и ние имаме живот, и на нас ни се случват разни неща, които са ни твърде важни. Но ще се постараем.

Дам, честито на спечелилите, ще ми е интересно да ги прочета, ако ще ги давате в идущ брой

Аз бих искал мнение по "Равновесието", когато имате свободното лично време за това. (:

Аз пък ще искам мнение за "Цигуларят", моля.

И аз ако може да поискам за "Циганката"

За desivo - Ябълката

desivo wrote:Само стари следи от коловози в по-меката земя.

По-мека от какво? Когато ползваш сравнителна степен, тя предполага именно сравнение поне между 2 неща. Това тук липсва.

desivo wrote:Продължи без да се замисля вдясно.

Тук имаш неправилен словоред. Както си го написал излиза че мисленето е вдясно, а не завоят. Би следвало да е:

Продължи вдясно без да се замисля.

desivo wrote:- Хеееей, тииии. – обади се вятърът.
Направи крачка. Нямаше как да разбере речта на вятъра тук и сега.

Отново некоректно използване на думи. Ако чува "речта" на вятъра във вид на думи, значи той изначално я разбира. Това, което вероятно си визирал, е, че не е моментът да обръща внимание на думите на вятъра. Уви, поднесено по този начин, който ти си избрал, не успяваш да предадеш на читателя това, което искаш. Помни, че читателят ти не знае, какво си мислиш. Той разбира идеята ти само, ако я изложиш така, че да му стане близка.

Другия момент: "Направи крачка"... той не е спирал да крачи (или поне ти не си ми казал, че е ), както го описваш. В този аспект 1 допълнителна крачка не носи смисъл. Целата ти е да кажеш, че той "продължава да крачи" или "не спря своя ход". Може да се е забавил, разколебал или каквото и да било друго.

desivo wrote:Тук там се виждаха разпръснати камъни. Сви очи и се взря. Единият имаше странна форма. Да, беше по-бял и от козината на полярно зайче, но не беше камък. Човешко тяло. Наведе се апред. Две изпъкнали очи се вторачиха през него. Около три годишно момиченце беше полегнало с главата надолу сред изсъхналите растения. Дишаше трудно.

Ако е толкова далеч, че да му се привижда тялото като камък и да присвива очи, за да види какво е точно, как изведнъж видя очите на детето, вторачени и изпъкнали. Да не говорим да отгатне възраст или да види, че диша, камо ли пък дали лесно или трудно.

И частта с камъка, който бил тяло? Не знам, виждал ли си труп или легнало измъчено тяло, но трудно се бърка с камък, особено ако имаш опит (а има намек, че героят ти има опит, дори по-лошо става ясно, че едва ли не, това е била целта му). А ако момиченцето не е било голо, съвсем не виждам как това сревнение би сработило. В цялата ти творба няма нищо, което би намекнало, че детето е голо.

Като цяло имаш идея, която започваш да предаваш, но явно ти е проблем да намериш точните думи, за да я прехвърлиш на листа. Ти знаеш какво искаш да кажеш и явно в бързината си да го казеш, забравяш ключови неща. Или обратното, хвърляш се в сравнения, които не си домислил наистина. Дали един архангел (ако съм разбрала правилно идеята ти) би използвал сравнение с полярен заек? Никога не забравяй през чии очи разказваш историята си. Не мисли, какво би използвал за сравнение ти. Винаги мисли, кое е типично/обичайно/очаквано (или противоположните на тези) за твоя герой. Сравнението би прилягало повече, ако беше бяло като криле на ангел или нещо друго от сорта.

Друго - избягвай този тип изненади накрая, където обръщаш всичко. Те работят само, ако преди това си оставял деликатни намеци и си подхвърлял трохи информация, които всъщност през цялото време са водили в тази насока, но читателят не е имал всички парчета на пъзела. В твоя случай, парченца от пъзела липсват; вместо това, ти в един момент тръсваш решения пъзел пред читателя ти, който не е и подозирал, че е трябвало да има такъв.

Разказът ти има 2 големи слабости: Едната е споменото вече не особено адекватно подбиране на думите за предаване на идеите ти. Другото е рязкото преминаване от момент в момент, без да подготвиш читателя, направо от едно изречение към следващото.

desivo wrote:Направи крачка. Нямаше как да разбере речта на вятъра тук и сега. Направи още една и се обърна, нещо го теглеше назад. Звукът дойде отдясно. Приближи се. Погледът му обходи малко дере, пълно със сухи трънаци.

Тук конкретно е доста рязка смяната на центъра на внимание от изречение в изречение.

Имаш добра граматика, но това е като да знаеш, как да държиш четката - не те прави художник - за това трябва да се учиш и да се упражняваш.

Съветът ми е да се опитваш да описваш предмети, действия или пейзажи - прости и ежедневни в началото, по-нататък и по-комплексни. Описвай ги, докато си сигурен, че читателят ти ще разпознае, за какво говориш само по описанието.

Alexis the Serpent Holder.

Много благодаря за изчерпателния коментар и насоките - ще помогнат.

Успех и вдъхновение
за теб, екипа и всички читатели!

''Sunliva realnost' моля

Здравейте!
Моля, изпратете ми на лично съобщение мнението си за разказа "Мисия болница":)

Мнение за "На вечеря със Смъртта", когато и ако може

Здравейте,
Много бих се радвала, ако публикувате мнение за "Скъпи Азраел"

Здравейте,
Бих искал мнение за разказа "Последният кошмар: Смъртта е спасението"

Здравейте,

Един от разказите ми е "Италианска буря". Може ли коментар по него?

Този път и аз участвах, макар че разказът, който изпратих, не беше писан за конкурса. Просто видях, че отговаря на условията, и реших да си пробвам късмета.
Бих се зарадвал на коментар на "Червената китара". Дано не ви е подразнил много.