Иначе повечето мейнстрийм сандбоксове са мозъчна смърт. Ass Creed-овете имат много добри моменти, които компенсират (с изключение на Unity и Syndicate, които бяха дъното), но примерно като пробвах Far Cry 4 преди две-три седмици, останах особено разочарован. Няма абсолютно нищо ново и интересно за правене в тоя огромен скучен свят и персонажите са суер никакви за разлика от 3-ката. Само жалко за пропиления сетинг. Най-добрият FC си остава първият на Crytek, който не беше open world, но
ти даваше огромни нива, през които можеш да минеш по много различни и интересни начини (нещо като Deus Ex минус RPG частта). Нямаше булшит колектъбъли, нямаше рециклиране на едни и същи ситуации.
RDR е само най-добрата игра, правена някога. No rushRed Dead Redemption и Witcher са ми на мушката от известно време, но не се сещам, какво да разкарам от плейлистата.
(малко преувеличавам, но наистина е невероятно преживяване)
Малък град с много съдържание винаги бие огромна вселена без каквото и да е съдържание.Deus Ex ти вярвам за свободата, но ми е странно как RPG елементите не ти идват досадно репетативни за гледане или викаш се понасят заради другите работи?
А RPG елементите не са повтаряеми въобще в Mankind Divided. Страничните мисии са невероятни, а уменията на Дженсън са забавни и за играещия, и за гледащия.
Как да е, обратно по темата - Uncharted 4 въобще не е толкова репетативна, колкото жената я изкарва. Близките срещи с пейзажа под формата на катерене не са някакъв геймплеен шедьовър, но са съвсем задоволително оправдание човек да погледа красоти от интересни гледни точки. Затова и не ми писнаха след 2 изигравания едно след друго. Това, което ми писна беже жена ми, която през 15 секунди повтаряше колко е отегчена и колко зле е всичко. И дори с този не геймплеен, а семеен дразнител, пак се забавлявах прекрасно втория път. Единственият проблем беше, че пришпорих през ландшафта по-бързо, отколкото ми се искаше. С тази нечовешка визия трябва малко повече съзерцание и моткане.