ShadowDance

Копирам си поста от 20 май от темата на НВО, понеже така и никой друг не отвори тема, въпреки че някои хора тук са го изгледали целия (отново - срамота).

Сопранос навремето го почвах на два пъти и все запецвах още на първи епизод (предубеден съм към мафиотски истории и това ме блокираше). В последно време обаче, покрай Boardwalk Empire реших да му дам трети шанс (за пръв път при сериал).

Изгледах първите три епизода и май съм спечелен за каузата. Определено човек трябва да го почва в подходящо настроение за нещо много концентрирано и постепенно разгръщащо се (като The Wire в известен смисъл), но в един или друг момент просто трябва да го почне.

Съчетанието между семеен и професионален живот у Тони Сопрано е страхотно, плюс сесиите му с психиатърката (не знам защо, но малко ми напомнят на коментари за публиката от участници в риалити шоу - като структура, не като обмен на мисли, разбира се).

Например сцената, в която майка му си подпали котлона, Серж го търсеше по другата линия и същевременно подчинените мафиоти го питаха за номера на откраднатата кола на учителя на сина му беше адски ценна - терзанията на бизнесмена-глава на семейство.

Или подмятания като в диалога между евреина и Тони с аверите му:
- Where are the Romans now, eh?
- You're looking at them, asshole!



И добавка към днешна дата:

The Sopranos Първи Сезон



Те това се казва телевизионен шедьовър. Във всяко отношение - режисура, сценарий, актьорска игра, музика, монтаж.

Обобщение на сезона в едно изречение - "Cunnilingus and psychiatry brought us to this." АМА ТОЛКОВА Е ВЯРНО.

Всичките персонажи са егати образите. На мама Ливия специално пожелавам

Spoiler: show

да пукне максимално бързо.

И адски се изкефих, когато Тони каза на Арти:

Spoiler: show

"Не съм ти подпалил ресторанта. Кълна се в майка си."

Който не е гледал сериала, да намери време да го тества. Това не е мафиотска история. Казвам го като човек, който не си пада по тях (затова и спирах Сопранос на първия епизод при първите два опита да го подхвана и се зарибих чак на третия - мислех погрешно, че това е телевизионен вариант на Кръстника). Тук мафиотските елементи са споменавани едва ли не между другото.

Това е сериал за човешкото поведение, човешките отношения, възгледи за живота, семейството и комбинацията му с... това, с което Тони си изкарва хляба.

След като изгледах един друг сериал на НВО бях казал: "За мен сериалите вече се делят на The Wire и други." Сега The Sopranos застава редом до него на личния ми пиедестал на телевизионното качество.

Подкрепям абсолютно. Не съм гледал The Wire, но The Sopranos определено е най-качественият сериал, който ми е попадал. Както съм писал и преди, има сериали, които обичам наравно или малко повече, но най-вече заради силно личния начин, по който ми действат. В Сопранос просто няма хлабаво. Всичко е на най-високо ниво - история, персонажи, заснемане, музика, актьорска игра, особено актьорската игра. Джеймс Гандолфини в ролята на Тони Сопрано е просто едно от най-великите неща, случвали се в телевизията изобщо, тоя човек изпълва всеки милиметър от екрана само с присъствието си. Да не говорим, че през всичките 70+ епизода няма никакъв спад в качеството, даже напротив. В шести сезон човек започва малко по малко да осъзнава колко навързано е всичко, от началото на 1 сезон до края на историята. Всичко е толкова добре мотивирано, разказано, загатнато и обмислено, а героите са толкова плътни, че чак боли. А на всичкото отгоре в този сериал освен всичко има и невероятно ценни мисли на теми, толкова дълбоки, че малцина творци изобщо се опитват да ги подхванат. Последната сцена на последния епизод пък представлява може би най-смазващите няколко минути, които са ми минавали пред очите по време на телевизионно шоу.

Еми, Ице, какво да ти кажа - винаги по-добре късно отколкото никога. Радвам се, че успях да те зарибя за Сопранос, няма да съжаляваш и в следващите 60тина серии, които ти остават. Да не кажа, че те са още по-хубави и от тези и наистина - спад в качеството няма до последните надписи на последния епизод.

Много ми е трудно да класирам между Сопранос и Жицата кой ми е най-любимият сериал на ХБО (а всъщност и въобще), така че ще се въздържа. Прекалено различни са.

Пасър, не ми се мисли какво ще пишеш като стигнеш 4-5-6 сезон...

Това ми е в лятната план програма. Само да ми се махне от главата една конференция сега в началото на юни и го подхващам.

Стигнах до мястото, където шринкът на д-р Мелфи иска да й ИЗмедикира "компулсията" с флувоксамин. Много добре, много добре. Вижда се ясно как е практика за американците да се опитат да препрограмират черти на характера с медикаменти - в случая влечение към едно определено активити се счита OCD, което незабавно трябва да се лекува с SSRIs damn

Интересно как ще развие това понататък

Любима изцепка на Джанис:

http://www.youtube.com/watch?v=b3N8EnlkAuc

Обожавам я...

Почнах го и аз. Влиза точно като Бибопа - няколко епизода поред се чудиш за кво го гледаш, а после внезапно осъзнаваш, че ти пука за ВСИЧКО и ВСИЧКИ и не можеш да спреш.

Сега съм в началото на втори сезон и съм неспасяемо зарибен...

Аз съм го източила преди повече от година и ненам що все не сядам да го гледам...

И аз не знам, ти ше скуъртваш на всеки епизод според мен... Аз не мога да спра да го гледам..

Евала, че наваксваш, надявам се да ти хареса, особено при условие, че сезоните стават още по-силни занапред ))

И аз си правя риуотч в момента със съквартирантите. Гениален е

Аз дали да не си доизгледам единия епизод и половина, които ми остават

Ti pyk tochno toia serial da go ostavish na predposlednia epizod, deto finalnata scena na seriala sigurno e naj-genialnata v televiziata ever

Бтв, най-якият герой дотук - майката на Тони