ShadowDance

Почвам с цитат от Преводача:

Ми, задай тема, де. "Бисери на интерпретацията" или нещо такова. Имам принос и аз в анекдотиката, тъй че няма да се сърдя
Всъщност, темата дискретно я зададе по друг повод Марфа в блога си, с онова "I rest my case" и бележката под линия. Евала, Марфе Прозвуча ми като "бръмм" в ухото и внимавам с идиомите.
Но го направи обективно, пусни и някой собствен гаф за баланс.
Помня как веднъж редактирах някакво любовно романче и прочетох "Хубавата Мери се усмихна под мустак."
От друга страна, това с фразеологизмите, дето до един момент ги няма в даден език, а след това ги заимва, е факт.
Един колега преди време ми обясняваше как до 70-те в български изразът "вземи се в ръце" изобщо не е съществувал, но след появата на една песен на "Щурците" заработва като стой, та гледай. Идва от руски: "возьми себя в руках".

Относно "вземи се в ръце" - това е идиом, който работи добре на български, все пак, за разлика от онова с мозъка на полицата. Понякога буквалното превеждане на идиоми (но рядко, де) всъщност ражда ярък и адекватен образ.

Ето, например българският превод на No Pockets in a Shroud, преведен тук като "Уморените коне ги убиват, нали?" Сега, питам се аз, за чий му е на някого да си напъва мозъка, за да роди тоя превод (който сигурно има нещо общо с нещо в книгата, надявам се), вместо да преведе заглавието буквално "Саванът/Покровът няма джобове". Моментално става ясен смисълът, образът е ярък и въобще работи във всяко направление.

Иначе бих пускал и собствени изцепки, но не съм си играл да си препроверявам издадени мои неща за такива. Може и да почна

При заглавия на книги и филми често пъти е даже препоръчително да се намери друг вариант, който, разбира се, да е свързан с идеята на творбата.

При заглавия на филми я разбирам тая практика, по маркетингови причини. Книгите го нямат тоя аспект и никога не са го имали като правило - не и що се отнася до преводача. Но това заглавие може издателят да си го е избрал. От друга страна, не виждам файда от това.

Бисерите, господа. Отплеснахте се от темата още в началото
Колкото до заглавията - сложна работа. Помня как на времето STAR WARS (TM) щяха да съдят българските киноразпространители затова, че са го променили на МЕЖДУЗВЕДНИ ВОЙНИ.
От друга страна всеки разпространител си има съображенията, разбира се.
С Антов спорихме дали да е "Песен за лед и огън" или "Песен за огън и лед". Настоявах, че е първото, защото разказът върви от север на юг, от лед - към огън. Но той има по-музикален усет, така че се наложи. И, както разбирам, така наистина се харесва повече от читателя.
За "Влад Талтош" той държеше да е "Талтос", понеже така изглеждало по-добре на корицата. Упорито настоях, че грозното "Ш" ЩЕ стои на корицата, понеже героят е маджарин, и Данчо се преклони пред желязната ми воля
И примерът с превода на жена ми на Лаура Ескивел. Тя държеше да си е оригиналното "Бърза като желанието". Защо? Коя е "бърза като желанието"? Не любовта. Комуникацията. За комуникацията между хората става въпрос в цялата книга. Вербална и невербална. Умира, заглъхва, когато желанието угасне. А "Колибрито" просто прочете на задната корица на БАРД, че "любовта винаги пътува със скоростта на желанието..." и взеха, че го лепнаха на "новия" си превод.

За Песента съм съгласен с Антов, по-добър ритъм се получава.

Между другото, аз съм ужасно против да се сменят заглавията, ако имат нормален еквивалент на превеждания език. Първата книжка, дето я преведох, на теория се казваше "Предпоследния сън", като при това в самата книга много ясно и детайлно беше обяснено защо сънят е именно предпоследен, а не последен. И хоп - появи се със заглавие "Отвъд последния сън". И то при условие, че главната героиня настоятелно държеше сънят да е предпоследен. Ами по-добре звучало... Само че ако авторката искаше да се казва "Отвъд последния сън", е щяла да си кръсти творбата именно така. Но това иди-дойди. Примерът на Емо с уморените коне е показателен. Същият е въпросът и с "Дъх на канела". Ами поетично звучало, не като простичкото Скъпи Джон. Искрено вярвам, че авторът е бил напълно в състояние да си кръсти книгата както му е угодно - ако ще и "С цвят на ванилия" да е, но след като й е измислил друго заглавие, си е имал причината да го прави.

За бисерите - "Пощоряване" е гигантски бисер от началото та до края. Няма нужда да цитирам. Но се сещам за някакъв фантастичен роман, в който представителите на някаква извънземна раса имаха по шест цифри на ръцете си...

За "Скъпи Джон" - на английски to get a Dear John (letter) значи да получиш писмо за раздяла от гаджето. Така че на български не носи същата тежест.

И не говорех за малоумни промени на заглавията, а за такива, които са по-смислени на другия език и пак са свързани със съдържанието.

Да, знам какво значи, Ице. А сладкарските препратки каква точно тежест носят? Това си е просто едно измислено заглавие, дето после хората, които гледаха филма, наречен по същия начин, за да има приемственост, пък не бяха чели книгата, недоумяваха каква е тая канела и за какво се бори. Не че имаше някаква логика и книгата да се казва така де...

А иначе, много ясно, че ако заглавието няма начин да бъде преведено точно по някаква причина - примерно изхожда от някакъв идиом или нещо такова, не трябва да бъде превеждано буквално. Тоест, хипотетична книга под надслов "I rest my case" не би трябвало да бъде преведена "Оставям си куфара", все пак.

Trip wrote:Ето, например българският превод на No Pockets in a Shroud, преведен тук като "Уморените коне ги убиват, нали?" Сега, питам се аз, за чий му е на някого да си напъва мозъка, за да роди тоя превод (който сигурно има нещо общо с нещо в книгата, надявам се)...

Книгата не съм чел, но помня много добре, че към края на филма (с Джейн Фонда, ако не се лъжа) имаше ключова реплика: "They kill horses, don't they?" Тъй че тук е имало някакво основание все пак

Бисери дал бог, ама все пак...
Превода на г-жа Пенкова на романа на Джон Конъли - Шепнещите кърти - 13.50, 14.10 часа след полунощ???
А книгата има уж и редактор и коректор ...

Trip wrote:............
Ето, например българският превод на No Pockets in a Shroud, преведен тук като "Уморените коне ги убиват, нали?" Сега, питам се аз, за чий му е на някого да си напъва мозъка, за да роди тоя превод (който сигурно има нещо общо с нещо в книгата, надявам се), вместо да преведе заглавието буквално "Саванът/Покровът няма джобове". ........

Нещо си се объркал. След бърза проверка в интернет видях, че романът е "They Shoot Horses, Don't They?", а "No Pockets in a Shroud" е друг роман от същия автор.

И отделно "Моментално става ясен смисълът, образът е ярък и въобще работи във всяко направление" поне за мен не важи. Оказа се, че изразът shrouds have no pockets означава "You cannot take any material goods with you when you die" - http://idioms.thefreedictionary.com/Shr ... no+pockets . За което на български се използват други изрази, в момента не ми идва точна формулировка, но примерно "не можеш да си отнесеш нещо/нищо в гроба" и подобни.

Да и аз тотално не загрях смисъла на покрова с джобовете на прима виста, та чак да е моментално и ярко.............. и определено не е устойчив израз в българския

Тези два романа, плюс някакви разкази май са издадени под споменатото общо заглавие на български.

Следващият път като гледам нещо по AXN ще пиша.

"I wish that The Queen's Blessing* were still open. Gill always had tidbits to share." (това го копирах от сайта на Брандън Сандерсън с глава 8 от Среднощни кули)

- Жалко, че благословията на кралицата не е в сила. Джил винаги имаше да сподели новини. (стр. 141 от българското издание)

*известна на български като "Кралски благослов", ханът на Джил.