ShadowDance

Играя я - още от същото, хумора си е тук и Гладос рулира I am in love.

Така - по слаба е от предишната. С доста - засега играта върви към стаблина осмица.

Портал беше минималистичен, но беше изпипан перфектно - относително простата гейм механика беше разтеглена до максимума с това какво трябва да правиш. Тук пъзелите са по прости, а имаме 8-10 нови вида ефекти и механики с които да се заиграваме и никой от тях не е развит в пълнота. Черния хумор и тънкия сарказъм които ги имаше в първата част ги има и тук, но не винаги уцелват точния момент. И имаме леки проблеми в пейсинга. И няма нещо което да се превърне в новто "The cake is a lie".

Сега хубавите неща - играта е прекрасна и полирана. Когато напреднете малко ще видите някои от най-епичните и мащабни нива изобщо. Намерил съм само един бъг досега. Войс актинга е перфектен. Целия комплекс също. Като цяло струва си.

Edit: Това е review in progress. Още не съм я изиграл докрай.

Доиграх я. И финалната песничка е по слаба от Still Alive. Като цяло съвсем стабилно продължение. Но можеше и повече.

Бася има десятка в юрогеймър:

http://www.eurogamer.net/articles/2011- ... iew?page=2

Има едно единствено нещо което е за десетка в тази игра - а именно войс актинга и репликите на Cave Johnson. Както и дизайна на средната част на играта. Озвучава го пича дето игра редактора в Spirerman така че това не е изненадващо. Там сценаристите са хванали точно хумора от първия портал.

Всичко в играта е адски стабилно и полирано, но просто отделните парченца от играта не си пасват толкова перфектно колкото в единицата.

Излезе и рилийз на Skidrow за който се интересува.

мдаа, проявявам лек интерес
(oh, boy, oh boy, oh boy)

Доиграх я. Още си държа на мнението, че не беше нужно продължение, но след като го има, поне е направено както трябва.

Още от същото. По много. Хуморът може да не е вече толкова оригинален, но е на все така високо ниво. И докато Гладос мрънка повече от необходимото, то Уийтли е доста свежо попадение и държи високото си ниво до самия край. А гласът от средната част на играта(btw точно за редактора на спайдърмен се сетих, като го чух за първи път) малко попрекалява, и точно той е най-прекален.
Нивата са като в първата. Трудността е доста ниска, дори за лаик в пъзелите, като мен.
Соундтракът е прекалено техно за мен, но е перфектен за играта и пасва чудесно на атмосферата. Финалната песничка е с по-слаб текст от Still Alive, но пък е малко по-мелодична. Пак ще се сваля.
По графиката мога да похваля Valve за панелите, с които е изграден комплекса. Много добре измислено. И придават много по-епичен вид на нивата(е и планетарните размери помагат малко за епичността ).
Графиката не е впечатляваща, но пък играта е доста лека. Вървеше ми гладко на медиум и зареждаше много бързо.
Историята още повече от първата трябва да се разглежда отделно от Half-Life universe. Прекалено е несериозна и макар да се разбира, защо Apperture е в такова положение, все още не съм убеден, особено с интродукцията на създателя. Краят беше най-малкото подходящ.
8,5/10
Valve пак си направиха магията. Но са прихванали вредния навик да слагат кинематици в игрите си.
Чакам си episode 3, когато ще да излиза, само да е по-скоро.

http://www.escapistmagazine.com/videos/ ... 3-Portal-2

Мдам. Отново е прав

Единственият проблем на тази игра е, че музиката е просто отврат. Valve по принцип се славят с това, че слон им е стъпил на ушите, но разсипват атмосферата на поредна игра. Харесва ми как звуците от разни гелове се включват в общото звучене и сигурно ако кадърен композитор се беше захванал, би направил нещо прилично от 8-битовата концепция, обаче докато я играех не спирах да си мисля как с нормална музика това би било факин епик.

Финалната песничка наистина е много слаб рип-офф на първата и по-добра идея щеше да е след като са навили The National да им напишат нещо толкова добро, като Exile Vilify, да не го пускат само като кофти звук от радио, ако се завреш в миша дупка без да искаш, ами да го плеснат на кредитите както му си е редът.

Човече каква "поредна" игра от Валв, които правят игра веднъж на 4-5 години

Човече, нито предния Портал, нито Халфлайфовете (вкл. този дето датира от края на миналия век) имат дори remotely поносима музика. А тези игри можеха да бъдат съвсем различен експириънс, ако беше подходено като хората в този аспект. Дори недоклатените Remote Control изпълнения в COD и последната Криза са с класи над това безобразие.

Според мен предимно филмовата насоченост на ентъртейнмънт-предпочитанията ти (поне изглежда да имаш такава) взема връх над обективното възприемане на медиума и ти замъглява преценката. Най-важното при играта е тази почти неопределена категория, която наричаме "геймплей", а аз не мисля, че той е пострадал в което и да е от творенията на Валв заради калпава музика. Не че Валв, нито творенията им са ми сред любимите дивелъпъри/заглавия. Но да си кажа:)

Ти къде точно видя да казвам, че геймплеят страда заради музиката. Това, което страда е сингъл плейър експириънсът.

Silver wrote:Ти къде точно видя да казвам, че геймплеят страда заради музиката. Това, което страда е сингъл плейър експириънсът.

Сериозно? Не забелязваш че шибания сингълплейър експириънс не страда от това че е променен характера на Гладос, от това че има безумно много периоди в които не се случва нищо, от това че липсват интересни и вдъхновени пъзели, но ти пречи музиката. Т.е. от всички категории в които би могъл обективно да посочиш слабост или лошо дизайнерско решение ти реши да се заядеш за единствения елемент на който никой никога не му обръща много внимание.