Първият е сексизъм, вторият е хм, как да го нарека... може би нещо като жанров гетоизъм
Сексизъм е, защото, ако и несъзнателно, рисуваш феновете на фантастиката като надървени момчетии.
Гетоизъм е, защото, ако и вероятно несъзнателно, рисуваш същите тия надървени момчетии като съставляващи едва ли не Хората, Дето се Интересуват от Фантастика, а филми като тоя - като основния им интерес. Което заключва всички фенове на тоя жанр зад едни решетки и ги превръща в маймуни в зоопарк, мастурбиращи, докато почитателите на други типове естетика им се смеят отвън и им подхвърлят фъстъци. После иди обяснявай, че нямаш сестра и че Джийн Улф те кефи безкрайно повече от рандъм шлокбъстър, който всъщност дори не е насочен към феновете на фантастиката, а към феновете на шаренкото, които искат да изключат мозъка си и да се позабавляват vicariously с долната си глава за два часа.
Между другото, това че се връзва визията с историята, мен примерно не ме грее, когато и двете са ослепителна безвкусица (според мен). Факт, че може да има някакво очарование в безсрамното прекаляване с всичко във ВСЕКИ филм на Снайдър, но в един момент на човек му идва просто вповече. При мен това се случи нейде по средата на Уочмен.