ShadowDance

Amikae wrote:

Claymore47_Fen wrote:

The Dragon wrote:@Amelia - еничарските корпуси влизат много добре в която си избереш дефиниция за робство.

Те са били само първите два века.

Викаш само два века. Някви си 200 години.

Ами да само 200 години. От това вайкане по песни и разкази и не знам още къде за тоя кръвен данък оставаш с чувството че всеки ден от робството са взимали деца. Друго е че така на тия деца им се е давало някакъв шанс да се издигнат, а не да орат и копат цял живот.

@Amelia- Още не съм проверил но не е робство или потисничество във всеки случай.

@zeiss_optik- Сега ти видях целият пост и че всъщност си написал това което аз... А това за Добри Желязков не го знаех.

А, подтисничество си е било отвсякъде! Махмуд ІІ прави тези реформи не от любов към християните, а от желание да запази Османската империя. Страната, която е наследил, е изтощена от войни, натрупала е сериозни дългове а като капак: народите, живеещи в нея, не могат да се понасят един друг - от северна Африка до източна Европа. Без значение каква религия изповядват. На такава империя не й остава дълго. И Махмуд ІІ се захваща първо да помири поданиците си. И християните получават доста лични права. За да имат обаче своя земя поданиците - пречи му тимарската система. Премахва я. Което му навлича проблем с еничарите - защото тъкмо по тази тимарска система те управляват земите на падишаха. Ликвидира ги. И девширмето премахва (ангарията, джизието и диш хакъ обаче остават) - вече не му трябват толкова много войници. Създава редовна армия. И в нея постепено започват да служат всякакви - в т. ч. и българи. Даже в Ботевата чета е имало бивши турски низами (християни в състава на редовния аскер).
Махмуд ІІ е действал доста умно - защото в резултат на реформите му започва интеграция на християнското население. А арабите започват да се турчеят. Гърците усещат накъде духа вятъра, организират завери, намират си западни съюзници, вдигат въстание и се освобождават. Ние обаче сме се ориентирали към не толкова ефективен за случая съюзник - Русия. От една страна - да имаш на своя страна Руската империя е голяма работа, но имперските й амбиции не свършват с Балканите. Тя също иска пай от неовладените напълно територии в Африка, Америките и Океания (има и руски мореплаватели - Семьон Дежньов, Иван Крузенщерн, Юрий Лисянски и др.). И също иска да сложи ръка върху бъдещия Суецки канал. И именно заради заплахата от Русия западните държави подкрепят Османската империя. Тя им трябва - като източник на нестабилност. Затова не жалят сили и средства да й помагат във всички руско-турски войни. И нашето освобождение се забавя. И докато се бави - българските възрожденци тръгват с фесове.
Но темата е за робството. Да - било е робство. Не толкова явно след Махмуд ІІ, но изключително тежко и унизително до този момент.

П. П. Съвсем не всички деца, взети като кръвен данък, са ставали еничари. Негодните са били продавани като роби.

Е то е ясно че не го е правил защото много му пука за християните, те са били толкова изцоцани вече от Русия, Англия и Франция че няма накъде.
Те руснаците направо са си управлявали на Балканите по време на режима на капитулациите.

Османската империя в късния си период много е приличала на сегашна България - на хартия е имало права и свободи за всички малцинства, но на практика законите не се прилагат, а корупцията е била повсеместна. Всеки мюсюлманин е можел да си прави каквото иска с всеки Християнин, и ако другият не е имал пари да подкупи съда да е честен, шансът за справедливост е бил нищожен. Реформите са били на хартия, за да успокоят Европа.

Е то така става със всички империи в периодите на упадъка им. А ние не сме и империя.

Claymore47_Fen wrote:Е то така става със всички империи в периодите на упадъка им. А ние не сме и империя.

До 1944-а сме били във възход, макар и не като империя

То пък и един възход- преврат след преврат... В истински възход сме били при Стефан Стамболов.

Правилният термин е "османско владичество". Който иска да му разясня защо, нека да е на лично съобщение, за да не спамим.

И според мен това е най-добрият термин.

Moridin wrote:И според мен това е най-добрият термин.

Научно правилният - да. Оttoman rule. Но въпросът не е само в термина, а и в правното положение на българите, поданици на Османската империя през различните периоди. Защото ако вземем да сравним оttoman rule тук и british rule в Ирландия - няма много прилики. А и владичество се използва най-вече за територията. Народът обаче поставиш ли го в нечие владичество - работата става съвсем друга.

Като изключим силно наложилата се в самия език устойчивост на словосъчетанието турско робство - може би и поради различната семантика на думата "роб" тогава и сега, - определено говорим за "владичество" (или rule), сходно с това, което например холандците са имали в Индонезия, англичаните в Индия, руснаците в Прибалтика и т.н. Разбира се всеки случай си е сам за себе си. Има безброй много фактори, които определят доколко точно е потиснато населението, какви права има - де юре и де факто, и т.н. - това зависи и от култури, и от време на развиване на действието, и от цели на владението, и от конкретен владетел, изобщо твърде много променливи, за да можем да изразим комбинациите с не чак толкова богата лексика по въпроса. Най-общият термин си остава владичество - властта е била на Османската империя. Как точно ще тълкуваме "робство" и "роб" - дали изобщо като човек, лишен от свобода, или в смисъла на Чичо Том - това създава амбивалентност, която очевидно създава проблем.

Терминът владичество е безусловно верен и поради това, най-подходящ, поради липса на по-конкретен термин, който да среща универсално одобрение. Това, че имало по-тежки (Вавилон-Израел) или по-леки (Англия-Ирландия) примери за владичество, е страничен въпрос - и двете са владичество по дефиниция.

E, да - ама един ирландец за много по-леко владичество може много повече да мрази англичаните, отколкото българин - турците, за много по-тежко.
А между чичо Том и домашния роб в Древен Рим няма много общи неща. Робството в Америките се основава на расистката теза, че това - черното - виждаш ли, не е човек. Затова господар да освободи черния си роб е било голяма рядкост там. В Рим обаче е имало цяла правна процедура за освобождаване на робите и през І - ІІ в. вече даже опитват да създават пречки за освобождаването им, защото е станало масово явление и давало лош пример. Да не говорим, че и човек е можел да стане роб само са определен срок - когато попада в робство заради дългове, например. А и статуса на домашния роб в никакъв случай не може да се мери с този на роба в Америките.
А ние сме някъде по средата. Не само територията - целият народ е бил под владичество. Народът ни е бил владян от друг народ. Поне до някои реформи.

Whatever, нищо от поста ти не противоречи на казаното от мен

Чудесна тема! Ето какво казва един от най-влиятелните български историци:
http://www.focus-news.net/?id=f14384
Ето още един по същия въпрос:
http://www.bulgari-istoria-2010.com/boo ... obstvo.pdf

Малко топик некромантия, попадна ми една изпълнена с патос, но много интересна статия:

http://www.librev.com/index.php/--/1795 ... 6-09-10-59