Roland wrote:Тъй и тъй си ме цитирал, барем да беше отговорил на въпроса защо. Защо е проблем еднополови двойки да сключват брак и да осиновяват деца? Вече два много дълги поста го внасяш като някакво такова априори схващане, което просто Е и няма как да НЕ Е, но аз не видях рационализацията зад него. Не искам да си подробен, а конкретен.
Прочее, аз имам 15-годишна сестра. На която лично аз трябваше да й обяснявам за птичките и пчеличките някъде на 12-13 като беше. Някакси оцеля. Че и хомофобче не е, някакси. Аберация, подозирам.
Рол, не знам какво да обяснявам... Така са се сложили еволюционно нещата, че да се роди дете, са необходими двама - мъж и жена. Този еволюционен резултат е бил санкциониран културно, с табута, обичаи, норми и прочие. Може да ми е много мъчно, но колкото и да се обичат двама с тестиси, колкото и да опитват, независимо от броя на оргазмите, които си причинят, резултата не е дете. Дали това е справедливо?! Не знам. Доверявам се на природата, която е решила, че не е естествено любовта им да има "продължение". Сега хората могат много да опитват със социална инженерия да "поправят" природата, но това не променя въпроса с "естествеността".
Пак ще повторя, че ако става въпрос за privacy, не мога да имам никави претенции и ... мнение. Всеки си е господар у дома и на тялото. Но когато става дума за брак и осиновяване, това вече е от съвсем друга сфера, става дума за "общи" правила, които засягат всеки, и всеки е свободен да има мнение по въпроса. Извеждането им от някакви теоретични принципи и абстрактни права, част от социалната инженерия, по никакъв начин не могат да ангажират вътрешното ми свободно убеждение, че тая работа е извратена. Ако някой има непреодолимата необходимост да стане баща или майка, да си намери половинка, и да се сдобие с дете. Това е естествения ход на нещата. Когато е избрал да се отдаде на хомосексуалния си мерак, да му се радва колкото си иска, но да бъде така добър да ми спести маймуноподобната имитация на сватба, и играта на мама с тестиси.
Когато казвам, че нещата не са прости, имам предвид, че играта никога не спира. Преди две години тук писахме пак по тая тема, и въпроса за децата изобщо не стоеше. Няма край... щото "естественото", такава му е природата, е такова, докато усеща "границата" на другото. Когато го усвои и "другото" стане "естествено", се явява друга "граница" с ново "друго", което е "неестествено". Това е приказка без край.
Миналият месец прочетох една весела книга.
http://www.book.store.bg/p49343/otvyd-t ... braun.html
поиграх си да препиша едно малко
" Междувременно гласовете на тези, които се съмняваха както в егалитарните,, тако и в еманципиращите аспекти на правото на брак – било то от феминистки, хомосексуалистки, леви и антиетатиски перспекниви, - бяха до голяма степен заглушени. Дотолкова, че споменаването, как бракът исторически е функционирал, за да подсигуряваподчинението на жените и привилегиите на мъжете, за да трупа богатство и да предава собственост, за да регулира сексуалността, етничността, расата, класата и нацията, беше все едно да сипеш лъжица катран в гърнето с меда. Точно толкова неупоменим бе и фактът, че като един държавно и религиозно давон „статус” самият брак заздравява взаимопреплетените власт и авторитет на църквата и държавата, които заедно подсигуряват и регулират брака като легитимирана модалност за любов, за секс и за отглеждане на деца. По същия начин неизречимо беше и предположението, че гейовете и лесбийките, провъзгласяващи брака за върховното освещаване на любовта между двама души, делят един и същи мито-исторически мегдан с антигей консерваторите, обявявайки брака за безвремеви и трансцендентен по значение. Ако това беше битка за граждански права, то в нея нямаше място да се поставя под съмнение или се очерня ценността или значението на отстояваното право. Ето защо въобще не е изненадващо, че когато една тройка неуспешно се опита да получи брачно свидетелство от градските власти на Сан Франциско, беше осмяна от обратните си събратя: „Проваляте всички ни”, ревеше увлечената по сватби тълпа, докато триото девианти се изнизваше от общината."
Уенди Браун
Отвъд толерантността и оскръблението
Жанет 45 П’2011 стр11
Сега смяташ ли, че на "тройката" трябва да се разреши да се бракуват?! А трябва ли да могат да осиновяват?!
Както виждаш нещата наистина не са прости. или са?! но на мен не ми изглеждат така.
П.П. Амелия, трябва да призная, че не съм чел линкове, стигнах до цитатите... почнах ги и ги... оставих недочетени. Наистина ще е забележително, как ли такива едни цитати могат да бъдат "извадени от контекст"?! Но чудеса всякакви!