ShadowDance

Винаги съм виждал гейминга като разглезенето детенце, което иска вниманието на всички, въпреки че не го заслужава повече от останалите.

Безспорно геймингът се развива в неестествено бързи ходове, еволюира едва ли не всяка година. Понякога ще копира чуждите ходове (3D), други пъти сам ще се обновява (моушън контролерите).


Нищо не променя факта обаче, че геймингът е един изтърсак, който има да предложи много, но не колкото останалите индустрии. Думата ми е за няколко неща.


Липсата на принадлежност. Геймърите ще те убеждават как тяхното е изкуство, без да знаят какво е изкуство и без да познават другите изкуства. Те просто използват думата, за да придадат на хобито си значимост, която то няма.

Сюжетът. Това е последното нещо, което се уважава в игрите. Хората мрънкат на Коджима или Кейдж, че са сбъркали индустрията, предпочитат да скипват и просто да преминат към екшъна. Това е толкова глупаво, колкото да си пуснеш една песен и директно да преминеш на 1:30, щото тогава ти почвало хубавото. Или да започнеш от 15та сцена на Х филм. А отделно в по-голямата част това са хора, които или не дават шанс, или любимите им филми са Трансформърс 1 и 2. Изкуствоведите, т'ва.

Геймърите, независимо от възрастта, са ужасни събеседници. Форумите на GameTrailers примерно не са нищо повече от арена на фенбойщина и идиотизъм, на разделение между урунгели.

От напълно ненужние хардуерни сравнения (XBOX имаше по-добър хардуер, но какво от това; те не разбраха, че хардуерът не е от значение, защото дори от PSP може да излезе страхотна графика) до една от великите тъпни- сравняване на графиките на разните версии на екран, разделен на две части. Каква е истината: да, повечето пъти разлика има, но е такава, че не би могъл да я отчетеш сам, предвид настройките на телевизора ти и куп други малки неща.

Също така, за мен мултиплеърът винаги е бил една Глупост. От сингъл-плеъра поне имаш рамка, имаш сюжет, персонажи, събития, имаш нещо, което би си заслужавало времето за коментиране. Мултиплеърът е просто губи-времка, нещо, което с което часовете се изнизват, а би могъл да ги оползотвориш за нещо ценно.

Играта в мултиплеър така или иначе най-често е кошмар. Заради крещящите деца, заради псуващите момиченца, заради цялото чувство на емоционална беднотия. Дори едно време като почнах WoW- като сгафиш нещо, почват да ти викат n00b, epic fail и тн. Реално ти няма как да им обясниш, че просто си си платил таксата, искаш някакво приятно развлечение и не желаеш да ти създават напрежение за това, че не си кастнал шибаната магия правилно.

Изиграл съм всичко по-голямо в това поколение досега, имам и доста заглавия, които очаквам за тази година за PS3. Но от време на време поглеждам към онези майки домакини и баби, цъкащи си Super Mario Galaxy с наслада- те не рантват в Интернет, не говорят шит за останалите конзоли и ексклузиви, а просто си правят кефа, нещо, което останалите забравят да правят.

И всъщност Nintendo са най-често тия, които бутат тая индустрия напред, те са тия, които залагат на новаторството. Щото бяха уж голям майтап с техния контролер, а сега Сони, че и М$, ги следват и се стремят към тяхната политика, за да гепят тяхната публика, която е най-голяма.

Не искам да завършвам с думите, че геймингът е просто някакъв етап от живота на съременния човек, защото това не е вярно за всички, някои продължават и до 30, 40. Но искам да кажа, че геймърът прекарва много повече време в хайп, фенбойщина, ненужни спорове и препирни, четене на ревюта и много по-малко време в enjoyment. Което лишава възможността на индустрията да забавлява.

поне да беше разбрал що е то "игра", преди да сипваш.
не за друго, ами и верните неща, дето си писал, отиват по дяволите покрай глупостите.

За мен играта е вид симулация с елементи на компетитивност, целяща да забавлява.

За други е естество от живот и смърт, в което трябва да доказват превъзходството си всекидневно, често напук на житейските си провали.

Липсата на принадлежност. Геймърите ще те убеждават как тяхното е изкуство, без да знаят какво е изкуство и без да познават другите изкуства. Те просто използват думата, за да придадат на хобито си значимост, която то няма.

Да бе, щото геймърите не пипват други "изкуства" и принципно нямат други хобита... Еми не стои на място, още по-малко във форум като настоящия, където хората имат доста разнообразни интереси. А и въобще не ми е ясно какво се опитваш да постигнеш с целото стереотипизиране тук. Някои от нещата, които казваш важат за някои хора и толкова. Точно форумите на GameTrailers (или N4G, или някое от другите фенбойски свърталища) няма никакъв смисъл да ги цитираш. Да не говорим, че интернетът като цяло е фрашкан с подобни места за всякаква тематика и безцелният хейт, фенбойщина и неадекватност преобладават в по-масовите места. Независимо дали става въпрос за филми, книги или бг-мама.

сравняване на графиките на разните версии на екран, разделен на две части. Каква е истината: да, повечето пъти разлика има, но е такава, че не би могъл да я отчетеш сам, предвид настройките на телевизора ти и куп други малки неща

Погледни DigitalFounry на Eurogamer - там винаги има изключително полезни, обективни, а и интересни от техническа гледна точка сравнения. Като човек, разполагащ с всичките платформи, аз винаги хвърлям един поглед там, когато избирам за коя версия да си дам парите.

Също така, за мен мултиплеърът винаги е бил една Глупост. От сингъл-плеъра поне имаш рамка, имаш сюжет, персонажи, събития, имаш нещо, което би си заслужавало времето за коментиране. Мултиплеърът е просто губи-времка, нещо, което с което часовете се изнизват, а би могъл да ги оползотвориш за нещо ценно.

Добре де, пишеш вече няколко параграфа, в които плюеш по ограничеността на индустрията, и после самия ти гръмко захейтваш един от най-големите и важни аспекти на гейминга. И аз не съм голям фен на мултиплейъра, но това не значи, че трябва да тръгна да го отричам принципно, потъпквайки хобито на адски много хора с различен вкус от моя. Като те притесняват момченцата в предпубертета, играй с приятели, било то на канапето или с парти на бокса, да речем.
Въобще в тоя пост ставаш като някой от "Не съм от тях" на Чудомир...

За мен играта е вид симулация с елементи на компетитивност, целяща да забавлява.

Миииии... не. Дори не се доближаваш до приемлива дефиниция.

Gondry wrote:За мен играта е вид симулация с елементи на компетитивност, целяща да забавлява.

За други е естество от живот и смърт, в което трябва да доказват превъзходството си всекидневно, често напук на житейските си провали.

шахът е симулация на какво?

Scourge wrote:
шахът е симулация на какво?

Мислех си, че е ясно, че говоря за съвременните виртуални игри. Извинявам се



С'я, какво значи "игра". Какво значи "стол". Така или иначе говоря не за игрите по принцип и не за това дали аз изпитвам удоволствие от игрите, а за това по какъв начин се възприемат, който често е фанатизиран и ограничен.

Ще се опитам да обясня мнението за мултиплеъра. След дни и дни мултиплеър единственото, което получаваш, е моментна първична наслада, че побеждаваш. Може да става по най-различни начини и ситуация, но пак е лишено от някакъв контекст. Не води до нещо, което да те промени, да остави някакви трайни впечатления.

Па, доста често не пипват други изкуства е моето впечатление. В смисъл, елементарната агресия, когато някой ще прави филм по игра ме навява на мисълта, че геймърите изпитват неописуем ужас, че им взимат материала и го поднасят на масовата аудитория. Да, филмите се получават боклучави, да, Ънчартед на Ръсел ще съква, но това са други медии, други закони, други начини на поднасяне на информацията. И в крайна сметка, игрите им си остават недокоснати. И?

Друга инфантилност- когато ексклузивна игра се превърне в мултиплатформена. Вместо да се изкефиш, че по-голям брой хора ще могат да experience-нат играта, ти се чудиш за какво да се заядеш. Както беше сега с МЕ2 и хилядите сравнения, че PS3 версията има кусури.

Е, добре, ти като ги гледаш тия сравнения, докато играеш, даваш ли си сметка- "Ууу, да, тия текстурки хубаво са ми направени на моята версия, иначе голем ад щеше да е, ако бяха с мини-идея по-тъмни". Което пък ме отпраща към graphics whore, които очевидно не са малцинство, след като ненужни поредици като Killzone съществуват. В пъти по-правилен намирам подхода на R* с RDR примерно- правилен подбор на цветове, кинематографичност, красив дизайн.

Демек, след дни и дни шах единственото, което получаваш, е моментна първична наслада, че побеждаваш. Може да става по най-различни начини и ситуация, но пак е лишено от някакъв контекст. Не води до нещо, което да те промени, да остави някакви трайни впечатления.

right?

Scourge wrote:Демек, след дни и дни шах единственото, което получаваш, е моментна първична наслада, че побеждаваш. Може да става по най-различни начини и ситуация, но пак е лишено от някакъв контекст. Не води до нещо, което да те промени, да остави някакви трайни впечатления.

right?

Бре. Искаш да ми кажеш, че да блъскаш Halo в мулти, развива акъля ти по начин, подобен от шаха?

искам да кажа, че в мултиплейър игрите играеш другите играчи. независимо дали е шах, хало, старкрафт.

ключовата дума за игра е "интерактивност", а не "симулация". по-добра интерактивност от тази между хората няма измислена засега. нито любимият ти сюжет, нито любимата ти симулация са необходимо условие, за да има "игра". интерактивността обаче е.

основното за всяка една състезателна игра е борбата на умения. и тя се подчинява на едни и същи елементи, независимо дали става дума за шах или куейк: адаптивност, изобретателност, разчитане на противника. разбира се, за да можеш да приложиш тези елементи, трябва да имаш минимално количество технически знания за правилата и взаимовръзките на конкретната игра. управляването и прилагането на споменатите елементи, обаче, се отнася за всички състезателни игри, а понякога и за реалния живот. неслучайно хората, които са добри в една състезателна игра, обикновено са добри и в други такива.

С много лека ръка раздаваш определения Gondry което не ми харесва като начин на разговор. Много месиански ми звучиш нещо а Исус умря преди 1000 години.
Държа да ти кажа че си лесно оборим по почти всяка точка на размислите ти но просто не виждам смисъл да загубя половин час да пиша нещо което ще потигна моментно удоволствие че съм те оборил. Не води до нищо което да промени ситуацията нито ще остави впечатления.

Gondry, ти май си станал накриво днеска... За всеки случай тия дразнещи генерализации, които ръсиш толкова щедро, стават все по-дебилни и безсмислени.

Иначе видео игрите по дефиниция са чисто и просто електронно интерактивно забавление, със или без компетитивност. Твоето определение е пълна измишльотина, но допускам че просто дотам ти стига игралният опит.

Scourge wrote:

шахът е симулация на какво?

Образно- на войната.

Scourge wrote:
основното за всяка една състезателна игра е борбата на умения. и тя се подчинява на едни и същи елементи, независимо дали става дума за шах или куейк: адаптивност, изобретателност, разчитане на противника.

За да превъртиш една игра в сингъл не означава ли, че всичко това вече си го усъвършенствал sufficiently?

AlDim wrote: Точно форумите на GameTrailers (или N4G, или някое от другите фенбойски свърталища) няма никакъв смисъл да ги цитираш.

Добре, кажи ми къде са задълбочените дискусии върху игри, за да ходя и аз там.

Не разбирам защо всички се обиждате лично, на някакво елементарно ниво. Не говоря за това общество тук конкретно, не е и била целта ми да обидя някого, а просто да провокирам дискусия за проблемите, с които поне аз се срещам често. Това беше и смисълът от генерализацията. Определението за "игра" в случая няма и значение, защото не съм анти-геймър, не мразя игрите и не е за това темата.


А ето я и една от любимите ми интернет-поредици в момента:

http://www.youtube.com/watch?v=DExT3ZWs ... re=channel


Plain hilarious.

Образно- на войната.

Пълни глупости - явно не си запознат що е война и що е битка за да даваш толкова нелепи определения.

За да превъртиш една игра в сингъл не означава ли, че всичко това вече си го усъвършенствал sufficiently?

Пълни глупости - в самостоятелните режими победата се постига предимно със механично зазубряне на ситуации, повторения докато се постигне успех и експлоатиране на слабостите на компютъра и специфичните условия които се различават коренно от условята на състезателния режим.

RRSunknown wrote:

Образно- на войната.

Пълни глупости - явно не си запознат що е война и що е битка за да даваш толкова нелепи определения.

"Chess is war over the board. The object is to crush the opponent's mind." Боби Фишер.

RRSunknown wrote: Пълни глупости - в самостоятелните режими победата се постига предимно със механично зазубряне на ситуации, повторения докато се постигне успех и експлоатиране на слабостите на компютъра и специфичните условия които се различават коренно от условята на състезателния режим.

Аха. А в мултиплеър няма зазубряне на ситуации, повторения, докато се постигне успех и експлоатиране слабостите в зависимост от специфичните условия.



Във всеки случай темата беше криворазбрана и няма да доведе до полезни дискуси. Винаги става така, когато едната страна си е сложила розовите очила.

Малко размисъл щеше да те доведе до мисълта че контекста в който мистър Фишер употребява думата война няма нищо общо със симулацията за която говориш.

Аха. А в мултиплеър няма зазубряне на ситуации, повторения, докато се постигне успех и експлоатиране слабостите в зависимост от специфичните условия.

Не, защото в мултиплеър не можеш да повториш дословно ситуация знаейки как ще се развие тя по начина по който го правиш в самостоятелна игра. В мултиплеъра никога не знаеш точно какво да очакваш от противника - можеш само да гададеш. Специфични условия в мултиплеъра НЕ МОЖЕ да има защото участниците започват при равни условия докато в самостоятелната игра условията никога не са равни.

Във всеки случай темата беше криворазбрана и няма да доведе до полезни дискуси. Винаги става така, когато едната страна си е сложила розовите очила.

Както си я написал така сме я разбрали. Какво очакваш когато дори заглавието на темата не е дискусионно насочено а директно натяква твърдение при това обидно за аудиторията която ще го чете? Още на ниво заглавие си еквивалентен на темата озаглавена "Кой глупак чете книги като има филми" постната във форум за литература. Оттам продължаваш в същия дух - разсъждаваш си за нещо, вадейки си Избрани аргументи и ни спускаш истини твърде категорично за да оставиш впечатление за човек търсещ дискусия.