Amikae wrote:The Dragon wrote:RRSunknown wrote:Има ли смислено насилие?
Всяко насилие, защо?
Не е вярно.
coldie, ти не си геймър, почти нищо общо нямаш с геймърите.
А това за възпитанието... Игрите не възпитават хора, мама и тате, и средата, в която живеят, възпитават и създават навиците. Даже е по-вероятно да си една идея по-качествен човек, ако имаш такова хоби, особено в България, където алтернативата е денонощно ходене по кафета и кръчми.
Ами аз по принцип не съм против игрите, нито против почти нищо в този Свят (колкото ми е известен), аз съм против начина по който се прилага всеки един
инструмент. И така разговора вече е спор (както обикновено) а аз нямам особено желание да влизам в спорове. В спора може и да се роди някаква истина, но по-вероятно да се народят много други неща.
И така с една дума, приеми го като телеграма:)
И игрите, и филмите и чопленето в носа, че даже мама и тате са част от
средата.
И да, наистина в момента не съм никакъв геймър, но аз бях !
Като ги почнеш от Змията и "Лоде Рунер" както ги наричахме тогава, през Мортал Комбати-те, супер артилерии, Hellfire, Хероес 3,4,5, Диабло 2, Колин Макрий, Стар Крафт, ЦС, Принцове и какво ли, още не, та до УОУ.
Аз като знам от какви дървени игри съм си промивал мозъка само мога да си представя днес, когато всички PC игри са 100 пъти по хващащи и окото и съзнанието, 100 пъти по въздействащи на егото и 1 милиард пъти по затъпяващи
за каква промивка може става въпрос.
Това разбира се не се отнася за всички игри, няма и откъде да знам, но при по-голямата част от масовите заглавия е точно така.
Доведи ми един който прекарва 5-6 часа на ден във УОУ ( а това е игра към която все пак имам някакви добри чувства), а за уоу това си е направо минимум и ми кажи, че не живее с играта. кажи ми че не му изгражда средата.
Значи миналата година есента започнах да играя уоу за пореден път и преди 1-2 месеца успях да се откача отново. Освен това, съм гледал да не завързвам приятелства в играта, а и гилдия имах на всичкото отгоре:) И като цяло има и свестни хора, повечето са свестни, но пък и е пълно с олигота и мизерници.
И въпреки всичко се хващам в някакви моменти в които играта и случващото се вътре ми липсва, колкото и еднообразно да е вече то след всички тези години.
И пак натъртвам и удебелявам, че уоу е все пак игра в която има и стойностни неща, и като цяло не е създадена да възпитава в деградация, само че самото киснене нон стоп пред нея е деградация.
И сега само мога да си представя за какво става въпрос в игри в които се разправя предимно за нищо повече от повече и възможно най-противни убийства.
И тва е някакъв тийн който прекарва примерно 5-6 години от живота си екстремно в игри. А няма нищо по-вярно от това, че човек изгражда голяма част от основите на личността си именно в детските и тийн годините си.
За мен не може да става и дума за това, че игрите не влият на личността ти. И това, че влияят по-същество не е нещо задължително лошо. Стига игрите да бяха наистина нещо смислено и добро. Само че те предимно не са.