ShadowDance

Определено е най-слабото на Коените до момента, просто защото тая straightforward история им е доста под нивото, но това не пречи пак да са направили филм и половина, пак със страшен диалог и персонажи, а за това как изглежда мисля, че не е нужно да се разпъват кой знае какви локуми (е не издържам - отварящият шот с трупа на бащата и хвърчащия сняг е... 'баси - почти успя да достигне интрото на Сериозния; + това Дийкинс пак свети в прозорците ) . Картър Бъруел е доста приличен в основната тема, макар и леко да губи контрол в 1-2 ключови момента. Като цяло, много сносен представител на твърде неприятен за мен жанр, дано и следващото на братята да е на една година разстояние.

по-слабо от burn after reading и intolerable cruelty?

той оригиналът е забележително скучен, дори вътре в един рядко скучен жанр, къвто е хамериканският уестърн. немалка заслуга за което имат и трите дървета в главните роли - комбинацията им е друго забележително постижение. не е само черни точки, де - дювал беше добре в малката си роличка и има разни хубави картинки courtesy of mamma nature.

Абе около тези е някъде, но пуста му жанрова непоносимост...

burn after reading намирам за доста сносен, но пък е трудно запомнящ се, особено в сравнение с intolerable cruelty, който е най-непоносимото.

Нека да се разберем отсега: при Коен няма непоносимост, има само жестокост. Т.е. имат по-плитки от средното за тях ниво филми, но те пак си носят чертите им и са плитки само като част от тяхната филмография.

Btw, пропуснах да спомена, че True Grit е рейтнат като за деца, обаче не се залъгвайте. Не знам как дупки в главата и отрязани пръсти в кадър с всички екстри са минали незабелязани от MPAA, но явно Спилбърг като изпълнителен продуцент си е казал думата. (Между другото, не е лоша идея точно той да вземе под внимание с какво се захващат истинските пичове, когато искат просто да разпуснат след No Country и A Serious Man.)

Абсолютно подкрепям горното обобщение.

Понеже не съм гледала филма, искам само да спомена напълно офф (просто защото отдавна му търся контекст на това прозрение ), че Картър Бъруел е прекалено як композитор, когото никой не смята за нужно да забелязва и възвеличава, но пък от самото осъзнаване на този факт (че е наистина прекалено як) ти става едно такова по-умно и по-разбиращо.

Още си спомням как като бях... пубер и гледах "Генерално пълномощно" по телевизията, се бях заклел, че това е най-гениалната музика писана за филм евър. Тогава още не знаех, че повечето от нея е "Спартак" на Хачатурян, но пък през 1997 ходих 3 пъти на кино на "Теория на конспирацията" само заради Бъруел по време на отварящите надписи. И въпреки, че филмите на Коен имат вече точно толкова бъруелово звучене, колкото тези на Бъртън имат елфманово или на Спилбърг - уилямсово, мисля, че това му е върхът в кариерата, ей така, чисто като музика. Разбира се, леко дразнещо е като идеш на last.fm и видиш, че най-слушаното му е Bella's Lullaby, но от друга страна и това - писането на музика, която филмът не заслужава - може да мине като як контраст.

ок, това стана вече прекалено нърдско, но аз след като гледах Howl, го гледах след това още веднъж... същия ден, защото не можах да си намеря откъде да изпиратствам само музиката (e, малко и заради Джеймс Франко де).

Откриването на Теорията е страхотно по всички параграфи. А тая lullaby е много приятна всъщност.

е вие го изкарахте върха на сладоледа тва.
не че е лошо, даже си е добре - приятно джазче с oркестрацийки и псевдоимпровизирано пиано - what's not to like, ама е очевидна вариация на тема алекс норт, джон бари и хенри манчини, закъсняла с 30-40 години.
то вероятно тва закъснение го прави и да звучи интересно, де.

Твърде Бъруел си е, за да го омаловажаваш така нагло.

ти пък.
няма нищо омаловажително да трибютва човек на трима филмови композитори с общо 40-50 оскарови номинации.

След като вчера си припомних Intolerable Cruelty - да, True Grit е по-добър. Но дори с толкова неприятно карикатурен Джордж Клуни, пак е по-здрава комедия от всичко смешно, което Холивуд бълва, защото къде другаде може да се види подобен opening (Джефри Ръш си снима разранения задник и крещи "курво!" в небесата) + сбъркване на инхалатор с пистолет.

P.S. Естествено, че влияние има във всичко - Джон Уилямс вече 60 и кусур години трибютва на представители на късния романтизъм (само Цимер е едната неподправена оригиналност - той изобрети музикалния неогрозотизъм, щот никога не е посещавал музикално училище ). Обаче като му видиш еволюцията на музиката на Бъруел от опънинга нататък в саундтрака, вече поразсъблечена, просто няма кой друг да я е писал.

За мен пък се оказа филмът на 2010, но пък аз съм яко пристрастна в случая. Просто обожавам купчина любими актьори и членове на екип да се съберат и да заснемат нещо, от което лъха добро настроение в стил 'Прекарахме си толкова яко докато го снимахме тоя филм'.

Обективно погледнато, не бих му дала Оскар за филм/ режисура, но ми е личният фаворит за нещо от 2010, което ще гледам много пъти през идните години.

На мен пък Тру Грит ми се струва като най логичното развитие на филмографията на Коен. В почти всеки техен филм има един такъв уестърн привкус, а определено най-доброто им попадение е силно напоено и чак прелива с него.
Аз го чакам за на кино, но на ниво трейлър + общи познания за филма наистина историята ми се вижда една идея по-плоска... ще видим.

Не, тя историята си е плоска, а и съм съгласна, че е под нивото им, но ако човек си ги обича и си пада точно по този уестърн привкус, смятам, че ще се забавлява чудесно. Да не говорим, че Стайнфелд прави страхотна роля.