КОСТА СИВОВ-"Време във времето" - нова книга

[Nicksson]

На следния адрес можете да си закупите книгата на Коста Сивов - "Време във времето": http://e-books.knigite.bg/ebook.php?pid=59
Тя съдържа 1 роман и 12 разказа в жанровете фантастика, фентъзи и хорър.

[Roland]

Не, че нещо, но ако ще пускаш отделна тема за книга, която никой не е чувал, минимум трябва да сложиш корица и някаква по-подробна информация за нея.

[hellside]

А ако нямам фейсбук акаунт и искам да си я купя все пак, какво правим? Мда, нямам и не искам да имам фейсбук .

[Nicksson]

За корица не мога да се оправя с качването, малко съм бос в тези неща, но ето малко информация:
"Време във времето" се състои от 1 роман ("Божие дело") и 12 разказа. Всички произведения са в жанровете фантастика, фентъзи и хорър. Книгата е току-що публикувана. Единият от разказите ("Човекът, който няма да умре") е публикуван в списание "8", но тук е в оригиналния си вариант. Обемът е 470 стр.
Ето и няколко откъса от някои произведения:

Spoiler: show

БОЖИЕ ДЕЛО

Корупцията, мързелът и сексуалните извращения са основните причини за прогреса

Помещението беше тъмно. Асмодей усещаше как се трошат плочките под краката му като бисквити. Отнякъде подухваше хладен ветрец и донасяше мирис на свежест. Иначе в тази помийна дупка миришеше на тиня и мухъл, примесени с аромата на фекалии. От време на време се чуваха сподавени писъци - животински или човешки не беше ясно. Мечът тежеше в канията, окачена на колана на кръстта му. Беше останал по панталони и риза. Не искаше да се поти. Не харесваше тази миризма, която му напомняше, че не е перфектно създание, за каквото го смятаха простосмъртните. Харесваше му да е тук, но не му харесваше да е потен.
За демонът обстановката беше непозната. Той току-що бе проникнал в метрото и даже очите му не бяха свикнали още с тъмнината. Принципно нямаше такъв проблем, защото бе създание на мрака, но когато прекарваш половината от времето си на светло, зрението ти става чувствително дори и към буквите в литературните произведения. Този престой на Земята му се отразяваше зле, макар да се забавляваше доста. Демонът започна да осъзнава това, но вече бе късно.
В началото разсъждаваше по този начин: Луцифер му бе дал така дълго желаната отпуска от службата и Асмодей реши да я прекара на Земята. На предните си посети Рая, Чистилището и дори Марс, но на нито едно от тях не намери забавленията, които търсеше. В Рая само си развали метаболизма и настроението. Имаше чувството, че там никой не се интересува от това, което се случва във Вселената, Времето и Пространството. Някакви си тиквеници по цял ден ходеха напред-назад, хранеха се с плодове и зеленчуци, и дрънкаха колко е прекрасно всичко това.
СКУКА!!! СКУКА!!! СКУКА!!!
Отдавна бяха минали времената, когато самият той бе ангел и бе живял в този свят на сегашен погром. Тогава нещата стояха по друг начин и принципите бяха железни.
В Чистилището – нищо ново под слънцето. Най-интересните моменти в историята бяха отдавна ясни на Асмодей. Добре, че имаха хубав бар и добра кухня. В противен случай би изчел на един дъх справочника на Хеминг „Деветдесет и девет начина да се самоубием” и след това би приложил наученото на практика. Донякъде щеше да му е забавно деветдесет и девет пъти да се увери, че не може да умре.
Вижте, на Марс всичко беше нещо ново и непонятно, но това чувство трая точно един ден. След като демонът се увери, че няма жива душа в тая комунистическа пустиня (червената планета!), реши да прекъсне отпуската си и да се върне на служба, па макар и зад бюро. Даваше безплатни съвети на младите зли и на старите изкуфели зли, и на някои закъсали демони. Работата не беше лоша, от девет до пет, с две почивки по половин час и социален пакет. Нищо особено всъщност, но се радваше на компанията на себеподобните си.
За тази отпуска реши, че по-зле няма накъде и посети Земята. Добрата стара Земя. Още от първият ден на нея разбра, че не е сгрешил. Тук имаше от всяко зрелище по малко (по малко според неговите стандарти): убийства, изнасилвания, наркомания, алкохолизъм, побои, оргии, сексуални извращения, философия, социология и още куп приятни неща за проследяване.
Навремето най-много го влечеше сексуалността. Не напразно го оприличаваха като демонът на покварата и разврата. Не друг, а той самият си заслужи изгонването от Рая благодарение на „буйния си нрав и добрите си сексуални обноски”. Заедна с голяма шайка ангели последователи погнаха земните жени и създадоха един куп хибриди, изроди, абоминации. Той бе горд с постъпката си, но за жалост шефа му не бе. И както се случваше във всички добри стари сериали, когато главният герой е изгонен от едно място, той отива при конкуренцията. Така беше и с Асмодей и приятели. Изгонени от Рая, те бяха топло приети (наблягаме на прилагателното „топло”) в Ада и се трансформираха в демони.
Трансформацията не беше нищо особено. Пускаш си по-дълга коса, боядисваш я в черно, оставяш си брада и мустаци, сменяш си белите пера на крилата с черни и си готов. С течение на времето климата в Ада и напредването на възрастта те превръщат в истинско чудовище. Демон достоен за уважение и възхищение.
Разбира се не всички съумяваха да станат добри демони. Някои се пречупваха прекалено рано. Както хората казват, че от всяко дърво свирка не става, така и от всеки трансформиран ангел демон не става.
Търсейки нещо интересно, с което да се занимава, Асмодей съвсем случайно попадна на една реклама, в която млада жена на около двадесет години, с руса коса, тънка талия и страхотен бюст рецитираше:
- Писнало ви е от всичко?
¬- Да! – във възторг отговори Асмодей.
- Не можете да намерите забавлението, което е точно за вас?
- Да!
- Искате да изпитате удоволствието, но не знаете как да го намерите?
- Да!
- Тогава сте попаднали на правилното място. Елате веднага в офисите на „Дайхард”, за да „поживеете истински”. Адресът е...
Асмодей бързо надраска с нокътя си улицата и номера й. Заглади косата си назад и се усмихна доволно. Това можеше да бъде и поредната добре позната маркетингова стратегия, но си струваше да опита. Отдавна му беше омръзнало да яде, да пие, да убива, да изнасилва, да прави каквото и да е, независимо колко е гнусно и забранено от закона. Нова възможност се откриваше пред него и той не смяташе да я изпуска.
Не му отне много време, за да стигне до най-близкия офис на „Дайхард”, където млад мъж се отегчаваше до смърт зад голям монитор. Той поздрави вяло и попита какво обича клиента. Клиентът се надвеси над него и мощния му глас прогърмя:
- Какво предлагате, млади момко? – Асмодей беше невярващо учтив. Въпреки, че на външен вид не бе на повече от тридесет и пет, се обърна към чиновника с „млади момко”. Това накара оня да вдигне наведения си поглед. – Гледах рекламата ви и дойдох за информация.
Служителят, който се бе разположил във въртящ се стол, се намираше в офис пет на пет, преграден на две от решетка, с малък отвор точно посредата. Във вътрешната страна освен стола имаше малко бюро, компютър, рафтове и мивка с тоалетна. Така, че ако на служителят му се наложеше да пикае или да „разтоварва”, трябваше да го прави пред клиентите. От другата страна беше празно пространство, предназначено за посетителите. Нямаше столове, маси, камо ли пък диванче, на което те да изчакват реда си. Но за сметка на тези липси, нямаше и опашка. Явно желаещите не бяха много.
- Казвайте, млади момко! – настоя Асмодей. Изгаряше от нетърпение да научи подробности.
Чиновникът свали очилата с метални рамки от носа си и с механичен, почти роботизиран глас занарежда:
- Нашето предприятие се състои в това: ако искате да изпитате силни усещания, ако обичате да ловувате, ако ви е писнало да водите застоял живот...
- Моля пропуснете заучените речи – прекъсна го демонът. – Давайте по същество.
Служителят така и направи:
- Организираме Лов. С две думи не е нищо особено. Няколко мутанта, няколко бикона или други зверове, имаме и истински ловци, но досега не се е налагало да ги ангажираме. Пускаме ви в някое забравено от бога място или пък някъде по ваш избор – в метрото например, или около блатото; и всички закони и правила отпадат. Правете каквото ви е присърце. Ако искате ги трепете, ако искате ги чукайте, режете ги на парчета...на никой не му пука какво се случва. Разбира се трябва да подпишете формуляр, че ако ви убият, ни освобождавате от отговорност. Както казах, не е нищо трудно, но при нас идват предимно лигльовци.
Асмодей за пръв път промени благото си изражение с кръвожаден поглед.
- Не казвам, че това се отнася и за вас. Просто подчертавам фактите. – Служителят постави очилата си обратно на носа и продължи с обясненията: - Трябва да сме застраховани, знаете как е. Сигурността преди всичко. Също така – продължи мъжът, - таксата трябва да се плати преди започването на Лова, иначе рискуваме да се овътрим.
Демонът разтърка брадичката си.
- Но за какво се организира всичко това? – запита той. – Това не е нищо ново, камо ли пък интересно. Такива преследвания се организират от както е създаден света. Защо смятате, че е нещо различно и би привлякло хората?
- Защото, господине, има няколко причини. Първата е, че разните лигльовци се надъхват доста и си вдигат самочувствието по този начин. А смятам ще се съгласите, че това е особено добро попадение в днешно време. Не е лесно човек да си създаде самоуважение. Втората причина е забавлението. Бедна ви е фантазията, колко луди и извратени копелета има на този свят. Някои биха нарязали дори и майка си, а след това биха я изяли сурова. И идва последната, но най-важна причина – Статистиката. Това е най-новото и модерно състезание. Много хора биха желали да поставят рекорд. Засега няма такъв, понеже едно от условията е да има убит Ловец, а на нас дори не ни се е налагало да ги пускаме в действие.
Жестокото изражение на Асмодей се промени в блага гримаса и той само изрече:
- Къде трябва да се подпиша?

МОМИЧЕТО С ЧЕРВЕНАТА РОКЛЯ

Локо навлезе навътре по пътечката. Около него постепенно се разкриваха много забележителности направени от камък, мрамор, гранит, дърво, пластмаса... Надгробните плочи бяха забити в пръстта сякаш казвайки на посетителите: “Хей, мръсник, недей да ми тъпчеш цветята”. На тях бяха окачени фотографии на тези, които бяха напуснали тази земя и се бяха отправили на пътешествие до друга, различна. Едни снимки показваха усмихнати лица, други сериозни, трети – строги, а на някои ликовете бяха толкова избелели от климатичните условия, че нищо не можеше да се различи. Обичните хора, на тези които почиваха в мир тук, бяха засадили попарени от студа грудки, които през топлите сезони разцъфтяваха и оцветяваха интериора във всевъзможни краски.
Локо бе изкаран от унеса от нова доза писък и проследявайки посоката, от която се разнесе, той побягна натам. Беше стиснал фенерчето в лявата си ръка, а в дясната щангата. Бе готов дори и да убие човек, ако се наложеше. Адреналинът напираше устремено, сърцето биеше като лудо, а тялото трепереше – изключително недобра комбинация.
Бягайки по пътеката той свърна вдясно по една по-малка пътечка и спря рязко, когато видя на около десетина метра от мястото, на което се намираше в момента, запалена свещ, забита в твърдата пръст. Той се огледа във всички посоки, нервно насочвайки фенерчето и здраво стискайки щангата.
Нямаше никой.
Плахо и неуверено той запристъпва към свещта. Вятър подухна, заплашвайки да изгаси пламъка. За щастие не успя. Няколкото секунди се сториха часове на Локо. Той дишаше учестено и студеният въздух нахлуваше доволно в дробовете му. Застана зад свещта, пред дървен масивен кръст, забит стабилно в земята. Локо коленичи. Страхът беше изчезнал, уплахата бе напуснала този свят в момента. Опитваше се да си спомни някоя молитва, но единственото, което се процеди през надутите му от студа устни, беше плахото: “Боже Господи”.
Фенерчето беше паднало в пръстта и осветяваше задната част на съседен гроб, щангата лежеше вдясно от ръката на Локо, а устата му беше зинала като огромна паст, канеща чакащите в бойна готовност микроби. На светлината на свещта мъжът видя, забитата с четири пирона, в дървения кръст рамка, на малка кръгла фотография. Момичето усмихващо се от нея бе същото това момиче, което бе качил в таксито си и бе докарал дотук.
Искала е да се прибере – бе първата мисъл, която изплува в ума му. Той трепереше, но не от студа.
Искала е да си отиде у дома – това искаше да стори и той сега. Но толкова много трепереше, че се страхуваше да помръдне.

ОТВЪД БЕЗКРАЙНИТЕ ПУЩИНАЦИ

Харолд беше обезпокоен от нещо. Гледаше разлагащото се тяло и сякаш не можеше да повярва, че това се случва.
- По дяволите! – изруга той.
- Какво има? – попита Корвин и в погледа му се прокрадна безпокойство.
- Това не е Белфигор.
- Как така не е Белфигор? – учуди се Перихелий.
- Човек не може да убие един от Седемте демони на мрака чрез обезглавяване. Това не той. Това е някой от криптоните му.
- Това пък какво е? – отново се зачуди лилиецът.
- Слуги. Демони, стоящи ниско в йерархията. Хайде, не се...
- На колене роби! – чу се мощен глас. – Посрещнете господаря си и му се преклонете.
Голямата дървена врата на църквата се отвори от силен вятър и през нея влезе изключително красив мъж, в кожени ботуши с метални токове, черни прилепнали по мускулестите му бедра панталони, а на гърба си носеше палто от меча кожа. Косата му беше дълга до раменете, около кафявите му очи имаше черен грим, придаващ му допълнителен чар. Пръстите на ръцете му бяха в големи пръстени, навярно изработени от човешки кости.
- Преклонете се пред мен!

КЛОАКАТА НА ОТПАДЪЧНИТЕ МИСЛИ

Безликия не можеше да понесе повече от този ужасен товар, който заплашваше да разруши логиката. Главата му като че ли искаше да се пръсне като презряла диня, мислите го нападаха като пирани. Черни, грозни, безлични, отпадъчни... Тялото му отказваше повече да се подчинява на безполезните напъни, губещи се в прометеева безметежност. Устата му се разкриви само, за да му докаже, че е безпомощен.
А някога бяха други времена.
Всъщност той не бе сам в този побъркан свят, в това блато от насекоми и преизподни твари. ТЕ бяха милиарди и с всеки изминал ден се множаха като едноклетъчни. Гората погълна и спаси колкото успя, но това не бе достатъчно. ТЕ бяха милиарди. Никой бог, висш или полусъществуващ нямаше тази власт – да ги спаси.
Главата му беше прикрита зад маска. Метална обшивка, която се опитваше да заличи срама от някога младите и красиви черти на Безликия. Той вярваше, но и знаеше, че вярата е само за слабите мекотели, които ден и нощ се надяват да дойде месия, който да ги избави от мъките. Но месия не идваше.
Безликия виждаше нещата под различен ъгъл. Той не беше атеист, но не беше и отдаден на религиите. За него те бяха една върволица от добре скалъпени истории. Също като „Хиляда и една нощ”, които представляваха низ от добре написана проза, с елементи на митично и фантастично.
Хлоппп...
Маскираният бе изваден от унеса.

[tigermaster]

Много силно подозирам, че ти си авторът на книгата, затова директно ще те попитам нещо. Нали знаеш какво е перихелий? Справка:
http://www.google.bg/search?client=oper ... 8&oe=utf-8
Или Криптон?
Питам, понеже и двете думи, използвани по този начин, са достатъчно силни предпоставки да се откажа от четенето на книгата, камо ли пък за купуването й, а ги мернах съвсем случайно в един няколкоредов откъс от един-единствен разказ. Другите не ги прочетох.

[Nicksson]

Да, аз съм автора на книгата, не го крия.
Знам какво е и Перихелий и Криптон. Не знам само какъв е проблема. Никой никого не задължава да чете нещо. Ако все пак пък имаш някакъв интерес има свободни мои разкази в Читанка, във този форум и на още няколко места. Така че сам прецени.
P.S. В този форум е качен точно този разказ, в който участва Перихелий - "Отвъд Безкрайните пущинаци".

[Георги Евтимов]

Книгата не е минавала през редактор и коректор, нали?

Стигнах до шеста страница от Асмодей и трябваше да си почина от граматическите грешки. Може би ще продължа, защото искам да си изградя представа встрани от граматическия момент, но сериозно съветвам автора да си припомни правописа на някои думи като "кръст", както и употребата на запетая и пълен член.

[Nicksson]

Георги Евтимов, това с "кръст" не го разбрах. Доколкото си спомням тази дума не фигурира в откъсите и мисля, че в цялата книга се явява само веднъж. Благодаря предварително за пояснението.
Единствените грешки, които са до 6 стр. са две неправилни пренасяния, но това се дължи на обработката на книгата и не мисля, че могат да се отнесат в графата "сериозни граматически грешки".
За запетаите и пълния член не виждам някакъв проблем.
И все пак книгата е преминала през редакция и коректура. Не от мен, а от професионалист.
Ако искаш на лично съобщение ми покажи грешките, ще им обърна внимание.
Наистина има няколко технически грешки в цялата книга, но това е нормално. Просто са пропуснати.
Благодаря за вниманието Георги и се надявам все пак да ти харесат нещата.

[Morwen]

Подозирам, че за кръст, има предвид членуването "кръстта му" в първия ти разказ, където има и сбъркан пълен член. Иначе проблем с Перихелий има (съжалявам, че ще го кажа пак, бях го казала и в статията по повод на конкурса) - на всеки, който малко се е занимавал физика и астрономия звучи смешно, все едно да имаш героиня Хидравлика примерно. Проблем е да решиш, че за теб една дума ще означава нещо различно и да предефинираш речника, особено, когато няма нужда от това.
Това, разбира се, не означава нищо за цялата книга, просто коментирам настоящите критики.

[bsb]

........
И все пак книгата е преминала през редакция и коректура. Не от мен, а от професионалист.
........

Не знам дали текста, който си пуснал тук, съвпада с отпечатания в книгата. Ако е така, този "професионалист" професионално те е заблудил относно уменията си.

[Георги Евтимов]

"От време на време се чуваха сподавени писъци - животински или човешки не беше ясно."

Липсва запетая между "човешки" и "не". Отделно от това, ако писъкът е сподавен, то той по дефиниция не се чува.

"За демонът обстановката беше непозната".

Сгрешен пълен член.

"На предните си (отпуски) посети Рая, Чистилището и дори Марс, но на нито едно от тях не намери забавленията, които търсеше."

Първо, имам проблеми с израза "на предната си отпуска". Звучи ми определено некнижовно. Второ, става дума за отпуски, но след това се говори за "нито едно от тях". Нещата не са съгласувани по род - трябва да е "нито една".

"Някакви си тиквеници по цял ден ходеха напред-назад, хранеха се с плодове и зеленчуци, и дрънкаха колко е прекрасно всичко това."

Излишна запетая пред последното "и".

"За тази отпуска реши, че по-зле няма накъде и посети Земята."

Пропусната затваряща запетая след "накъде".

"Още от първият ден на нея разбра, че не е сгрешил."

Сгрешен пълен член.

"Не напразно го оприличаваха като демонът на покварата и разврата."

"Ненапразно" е една дума. Още един сгрешен пълен член.

"С течение на времето климата в Ада и напредването на възрастта те превръщат в истинско чудовище."

Пропуснат пълен член - климатът.

"Демон достоен за уважение и възхищение."

Липсва запетая преди "достоен".

Грешките продължават със същата честота и по-нататък.

[bsb]

Всъщност "на нито едно от тях" трябва да бъде "на нито едно от тези места". Така че не е сгрешено съгласуването, а е сгрешен самият израз :)

[Георги Евтимов]

Да, май че е така
Но, във всеки случай, трудно се разбира. Аз трябваше да препрочета два пъти тази част преди да мога да продължа.

[Nicksson]

Евтимов, някои от нещата, които си отбелязал са поправени в самата книга, други не са. Моето мнение е, че си прав и ако имаш време и желание, занапред може да работим заедно.
Много хора в този форум имат много високи изисквания. Все пак да не забравяме, че сме в БГ и бял свят виждат 2-3 български книги на година. Издал съм тази книга със собствени средства и не очаквам да забогатея от нея. Направил съм го повече заради любов към писането и усещането да бъдеш четен. Приемам всякакви критики и съвети, и макар да ми откриете още 1000 кусура съм доволен от себе си, защото съм имал смелостта да "опитам" в едно "позамряло" изкуство.
Относно "Перихелий" - не знам какво толкова ви дразни това име. Има цели култури, чиито имена означават нещо. Както и широкоразпространеното име ДИК. На мен ми харесва звученето на Перихелий. И Хидравлика бих го кръстил, но все пак е мъж

[tigermaster]

Не знам дали текста, който си пуснал тук, съвпада с отпечатания в книгата. Ако е така, този "професионалист" професионално те е заблудил относно уменията си.

+1
Прочее, наистина виждам проблем в това да си кръстиш главния герой на астрономически термин, който няма нищо общо с разказаната история, особено в разказ, който се взима насериозно. Ако беше пародия, може би...
А разказът до там, до където го прочетох, има и немалко други проблеми - инфодъмпове, граматични грешки, стилови проблеми и т.н. А след като е бил редактиран от професионалист, съвсем...