ShadowDance

Вчера го гледах...
Малко съм разочарован. Филма ми хареса от тази гледна точка, че е нещо различно спрямо съвременното ни кино. Атмосферата беше просто невероятна...
Разочарованието сякаш дойде от "Пикник край пътя". Повестта ме беше впечатлила с идеи, които във филма бяха променени и някак... твърде усложнени...
Като че ли липсваше основна концепция за която да се хвана... Или пък аз съм я изпуснал?

Не, но при Тарковски е безсмислено да очакваш адаптация. Той взима заглавията и някакви много общи концепции, но идеите във филмите са изцяло негови. Ако го гледаш пак без да очакваш "Пикник край пътя", а възприемайки *само* "Сталкер", мисля, че не само ще ти хареса, но и ще откриеш много неща, които не си забелязал първия път.

Аз лично го гледах преди да съм чел книгата. И после, когато я прочетох, не намерих кой знае каква прилика :)

Вероятно ще го изгледам пак, но това ще е след известно време. Искам малко да "отлежи" в съзнанието ми. Може би си прав за очакванията, но нали сценария все пак е на братя Стругацки...
Сигурно това ме е подвело...

Наистина това не е никаква адаптация, а свободна интерпретация по мотиви от книгата с очевидно типичните за Тарковски идеи. Как е принудил братята да се съгласят да му напишат такъв сценарий не е много ясно.
Иначе филмът си е много хубав, макар и твърде протяжен на места. Тази тема ми напомня, че е дошло време да го гледам пак, че и български субтитри гледам се появили в нета, което е добре, щото си е странно да гледаш руски филм с английски субтитри, които дори с моите микроскопични познания по руски усещам, че са тотално неадекватни.

мда, и аз го гледах по този вариант- на руски с английски субтитри с една приятелка. Само че аз си слушах руския, тя пък си четеше английския, луда работа . Но все пак като са се появили на бългаски субтитри, ще ги изтегля, че тъй все пак е по-добре.. А пък Пикник край пътя не съм го чел, сега тамън се каня. Така че ще сравня от обратната страна- първо филма, после книгата

Джайм, поздравления за темата - любим филм. Наистина няма много общо Сталкер с Пикника, даже съвсем няма... И аз съм гледала първо филма. Без почти никакви преварителни представи, и затова успях да го изживея, предполагам. Накрая бях зашеметена :)
Този филм се гледа много пъти и никога не е един и същ, винаги има нещо ново - идея или усещане. Така че не се страхувай да го гледаш пак :)

Гледах го за втори път, още по-добър е, особено с добри български субтитри. А и вече не очаквах почти нищо общо с "пикник край пътя" и си го възприемах сам по себе си.
Уникална атмосфера и усещане просто има този филм. Черно-белите кадри в града са толкова подтискащо мрачни, мръсни и отчайващи...
Но все още мисля, че "Огледало" е по-добър.
Сега смятам да пробвам и "Соларис" на Тарковски най-накрая.

BTW, някой друг иска ли му се някой наистина добър режисьор да направи по-близка екранизация на "Пикника", в която Зоната е представена такава, каквато е в книгата? То е ясно, че това си е невъзможна мечта, но такова нещо ще е просто страхотно. .

Като знам, че си фен на книгата, се надявам филмът да успее да ти хареса поне малко :)

Хм... Този "Соларис" съм го гледал и нямам много добри спомени, ама тогава бях малък. А да направят нова интерпретация на "Пикник...", звучи добре...

Какво да кажа за "Соларис", не ми хареса особено и това си е. Има добра атмосфера и визия, но като за Тарковски е може би най-слабия в това отношение негов филм, който съм гледал. Идеите на филма не ми допаднаха особено(доколкото ги разбрах), краят беше просто слаб за мен.
Както е видно от интервютата на Лем и Тарковски, двамата са имали ОГРОМНИ различия по сценария и в крайна сметка се е получила смесица от идеите за промяна на Тарковски и неотстъпчивостта на Лем. Затова и филмът не е нито добър като близка адаптация, нито като интерпретация на някой от мотивите в книгата. Очевидно Тарковски няма интерес към научнофантастичните елементи в историята и те стоят някак изкуствено в филма на фона на човешките проблеми на героите. Освен това поради нуждата от повече обяснения и реалистичност се губи "магическия" елемент, чувството, че човек се намира в красив сън, това, което прави примерно "Огледало" толкова добър филм, защото там нищо не се обяснява, просто зрителят се носи свободно из "магическата" реалност, създадена от въображението на режисьора.
И последното оплакване е, че актьорът, играеш Келвин, се представя доста слабо и да си го кажа честно, дървено. Другите бяха много добри, но той...
И за да не отчая съвсем Гибли, ще кажа, че все пак филмът е добър, но можеше да е много по-добър. Все пак Соларис + Тарковски...

Благодарна съм за забележката :)

Аз пък си го харесвам. Пък. За мен финалният кадър е откровение (бащата...). Именно човешката страна, останалото би стояло странно в този филм.