Естествено, оценката ти няма и отсянка на лично отношение, още от самото началоMarfa wrote:Е, аз за да не се бутам в навалицата сред стотиците читатели, смятам да запазя статукво, държейки се дистанцирано и настрани, таковата. Щото да не правим тълпа и да не създаваме безредици, понеже, нали...
Пърхутният войн и Кралицата с Диамантената глава
Moderators: Trip, Random, Marfa
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
Тук винаги има и обективно отношение. Все пак никоя творба не се харесва на всички хора. Неприятното е, че не останах изненадан от реакциитеMorwen wrote:Въпросът за теб би трябвало да е дали няма и отсянка на обективно отношение. Иначе отсенки - с лопата да ги ринеш.
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
В оценката ми, всъщност, действително няма никакъв нюанс на лично отношение. Дори да имах някакво лично отношение към теб персонално, не виждам това какво би засегнало творчеството ти. За да илюстрирам мисълта си ще посоча, че определено имам лично отношение към вечно хленчещия Недялко Йорданов, който бидейки достатъчно публична личност, е успял да привлече вниманието ми към себе си и аз да си направя някои изводи за него. При все това той е авторът на някои любими мои стихотворения и не знам какъв гьонсурат трябва да съм, за да отрека очевидния му талант и способността му да разплаква само с два простички стиха.
Проблемът ми с твоя разказ е... Е, Трип по-напред добре го е обобщил в общо четири думи.
Проблемът ми с твоя разказ е... Е, Трип по-напред добре го е обобщил в общо четири думи.
Много бих се радвал, да е само до текста ми, иска ми се да общувам свободно с вас, защото сме от една порода
А за текста - получих положителни оценки от важни за мен хора, навътре в литературата, така, че съм умерено реалист за разказа си, след събиране на информацията в темата. Все пак тук са най - догматичните оценки, които съм чел, а аз прочетох голяма част от форума ви
А за текста - получих положителни оценки от важни за мен хора, навътре в литературата, така, че съм умерено реалист за разказа си, след събиране на информацията в темата. Все пак тук са най - догматичните оценки, които съм чел, а аз прочетох голяма част от форума ви
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
Те са важни за мен не по приятелска линия и от тях само един ме познава.Morwen wrote:Какво разбираш под догматични? И не мислиш ли, че и важните за теб хора влагат лично отношение?
Догматични - това е много, много дълго писание. Ще си ина увод, първа глава, втора глава, референции...
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
Ами тъжно е, че хора навътре в литературата оценяват високо такива неща. Това показва докъде е паднала книжовността на нацията ни - нещо, в което се уверявам всеки ден.
Текстът е доста неграмотен и стилистически неиздържан. Откъм идеи - напомня ми на една простотия, която писах някога за Виле Вало (вокалът на ХИМ) - как се събужда сутринта и отива да сере. В детайли. Направих го, за да се гавря с пищящите му тийн-фенки в някакъв метъл форум и го харесаха много хора, но аз никога не съм го смятала за достоен за стотици фенове връх в сатиричната литература. Хуморът в разказа ти е наивен, елементарен и безинтересен, препратките не са особено интригуващи, където изобщо се разпознават, нали. Само имената успяха да ме позабавляват донякъде, но не много. Изобщо, това е едно от ония неща, за които се чудя за чий е писано - толкова тотално безпредметно е.
Текстът е доста неграмотен и стилистически неиздържан. Откъм идеи - напомня ми на една простотия, която писах някога за Виле Вало (вокалът на ХИМ) - как се събужда сутринта и отива да сере. В детайли. Направих го, за да се гавря с пищящите му тийн-фенки в някакъв метъл форум и го харесаха много хора, но аз никога не съм го смятала за достоен за стотици фенове връх в сатиричната литература. Хуморът в разказа ти е наивен, елементарен и безинтересен, препратките не са особено интригуващи, където изобщо се разпознават, нали. Само имената успяха да ме позабавляват донякъде, но не много. Изобщо, това е едно от ония неща, за които се чудя за чий е писано - толкова тотално безпредметно е.
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Имаш една бира от мен в ХалбитеRRSunknown wrote:Имам чувството че човека си прави майтап умишлено предвиждайки как ще се реагира
В традициите вграждаме себе си – ценностите си, светогледа си, паметта си, мъдростта си, себе си жертваме, за да предадем своите познания, но и страхове на бъдещите поколения през хилядолетията.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 0 guests