ShadowDance

Morwen wrote:Вчера бяха разбити представите ми за хомеопатията, както и част от детската ми невинност. Значи, едно време като се бях интересувала, бях прочела в някаква статия, че идеята на хомеопатията е, че вещество предизвикващо някаква болест в малки количества може да накара организма да се активира срещу нея. Почти като ваксина, нали, и звучи логично, макар че за целта човек трябва да го приема преди, а не след разболяването...
Само че явно не бях дочела. Веществото не просто било малко, а се разреждало, докато не остане нищо от него, а за останалото се разчитало на паметта на водата! Ако се разтръсквал вертикално, разтворът дори бил по-лековит!
Значи, хомеопатите на практика те лекуват с бистра водица, която обаче трябвало да помни, че в нея е разтваряно нещо (но не и всичката гнус минала през нея преди пречиствателната станция, примерно).

т.нар. метод на “потенциране”, който се състои в последователни разреждания на изходната субстанция в алкохол и дестилирана вода и последващи сукусии (т.е. енергични разтръсквания). Смята се, че чрез тези разтръсквания веществото, от което искаме да приготвим хомеопатично лекарство предава енергията, която носи в себе си на разтвора, в който се намира. Ценното на този начин на обработка е, че дори много силни отрови се освобождават от своята токсичност и се превръщат в животоспасяващи лекарства. Това е така, защото най-ефикасните хомеопатични лекарства за животозастрашаващи тежки състояния се получават именно от силно токсични вещества и растения.

Широко използваните разреждания са стотичните (центизималните). Те се отбелязват така: СН. Какво означават те: имаме вещество, от което ще приготвим хомеопатично лекарство. Разтваряме го в спиртно-воден разтвор, като по този начин получаваме тинктура-майка. Вземаме от тази тинктура една част и я добавяме към 99 такива части нов спиртно-воден разтвор. Така получаваме 1СН разреждане (едно стотично разреждане). От това разреждане вземаме една част и я добавяме към 99 такива части нов спиртно-воден разтвор. Така получаваме 2СН разреждане – получаваме 2СН. И така продължаваме докато стигнем 5СН, 9СН, 15СН, 30СН – това са най-често използваните разреждания в практиката.

Ако продължим с разрежданията можем да достигнем до хилядократни и милионни степени на разреждане. Доказано е, че след около 15СН в хомеопатичното лекарство вече не съществува и една молекула от веществото, използвано за приготвяне на първоначалната тинктура-майка, т.е. в него не съществува никакъв материален носител на изходното вещество.

Тук е необходимо да направим разлика между лекарствата в алопатичната медицина, в които се цели точно обратното: ефектът на лекарството е доза-зависим, т.е. колкото повече химическо вещество има в лекарството - толкова то е по-силно и с по-категоричен ефект. Докато в Хомеопатията колкото по-голяма е степента на разреждането, толкова по-дълбок ефект има хомеопатичният медикамент.

Другият принцип е свързан с понятието “Жизнена енергия”! Нека да си зададем въпроса: по какво нашето тяло се различава от един предмет, например един стол. Ако подложим на химичен анализ и двете тела ще установим с огромно учудване, че качествено измерено човешкото тяло и столът са изградени от едни и същи химични елементи, дори с малка разлика в количеството на всеки от тях. Тогава какво дава тази огромна разлика? Кое ги прави различни? Това е енергията, която ги организира! Ами какво прави различията между хората? Всеки от нас има еднакви органи и тъкани, които функционират по подобен начин. Защо тогава всеки човек е уникален субект и неговите страхове, емоции, заболявания и външен вид са строго индивидуални и неповторими? Защо мислите са различни във всеки от нас? Именно енергията е тази, която ни прави уникални биологични същества! Нашето физическо тяло, нашите емоции, нашата психика и ум, нашият дух са обединени в уникално съзвучие от енергията, която за всеки от нас е уникална. Хомеопатичното лекарство стимулира именно тази енергия, която възстановява нарушенията, настъпили вследствие на болестния процес.