ShadowDance

Става дума за следното - прочели сте дадена книга на 10 до 15 (детско тинейджъски ) години и съответно тя ви е направила дадено впечатление (силно негативно или силно позитивно).
След много време (условно да приемем 10 години) , през което сте изказвали мнението в различни объждания същата книга я прочитате пак за втори път и установявате че впечатленията ви от новото четене нямат нищо общо със спомените ви. Култовата книга се е превърнала в наивна и простичка, а скучната изведнъж се оказва гениална и интересна.
Интересно ми е да разбера доколко го има този фактор и изобщо доколко ви се е случвало подобно нещо.

Повода е следния - наскоро си взех Хиперион която бях чел още като излезе някъде 94 година когато бях на 13-14 години. И макар че очаквах сега да видя неща които не съм разбирал тогава не очаквах толкова голяма разлика от спомени и сегашно впечатление. Имам дълбокото усещане че книги които съм запомнил с добро сега ако ги прочета ще ми се сторят долнопробни а обратно - книги към които имам негативно и отношение ще ми сторят много по-качествени.

Преди няколко години аз препрочетох "Среща с Рама", която не бях чел от детските си години и втория път ми хареса повече от първия. Предполагам, че зависи от конкретната книга.

Подобно нещо се получава и при филмите и сериалите. Когато за първи път гледах "Вавилон 5" на 10-11 години, интересът ми беше насочен предимно към екшъна и космическите битки. Когато го гледах като възрастен осъзнах, че съжетът и диалозите всъщност са истинските достойнства на сериала.

И с порното е така. В началото само Биг титс, а после установяваш, че сюжетните са по яки за разпивка.


Бтв по темата, определено с повечето книги е така. Аз само като се замисля колко се кефех на Белгариадата и как не бих я пипнал са. Но след една възраст май спира да му се променя на човек мнението. Ако не обърне резбата де.

Според мен зависи доста и какво в книгата предизвиква добрите или лошите спомени за нея. Има книги, които впечатляват/отблъскват с качества, независими от възрастта на читателите. Има и такива, които са си насочени към специфична аудитория.
Според мен е неизбежно да не получиш различно усещане за дадена книга, четейки я след "порастването". Понякога причината за разочарование може да не е в книгата, а в детския спомен за нея, който е прекалено захаросан. Случвало ми се е дори настроението ми по време на чете на дадена книга да ми повлияе на впечатленията.
Мисля че не е лошо да имаш такива различни впечатления, иначе би изчезнал смисъла да препрочиташ дадена книга.

В случая по скоро говоря за първоначално негативно впечатление и в последствие обръщане на 180 градуса във впечатленията.

Ами с първоначално негативното май е по-лесно - винаги е по-просто да отхвърлиш нещо...
А и май авторите способни да трогнат младежка/тийн аудитория са по-малко от чисто adult писателите, да не говорим пък за детските писатели.
Но пак много си зависи, какво точно не си харесал в книгите и доколко си се променил с времето. Много е вероятно сега да ти се харесат, но има и възможност отново да те издразнят, дори и по нови причини
Аз лично в момента се опитвам с Пратчет, който някак не ме грабна, когато бях на 12... В същото време преоткривам любими детски книжки, четейки ги на дъщеря ми

Честно казано, малко са книгите, които не са ми харесали в по-крехка възраст, в смисъл, аз си ги избирах да ми харесват Единствената книга, която буквално ми идеше да хвърля, беше Спасителят в ръжта Прочетох я 5-6 години по-късно и все така ме дразнеше. Така че промяна няма. А детските книги, които съм харесвала преди, ги харесвам и сега. Умирам си за приказки и разни такива. Например Приказка без край съм я чела през няколко години сигурно 5 пъти и всеки път се кефя, макар да я знам наизуст

Аз много рядко препрочитам и все пак, когато се е случвало, не съм ми се е случвало да намирам толкова огромна разлика.

На мен ми се е случвало да се чудя какво съм харесвала в любима книга от детството, но обратното - от негативно към положително мнение - засега не.

Мен и двете са ми се случвали многократно. Общо взето има книги, които просто си искат определена възраст.

Според мен някои книги, четени от юношеския период е задължително да се прочетат повторно след 10 години, особено от литературната класика. Аз тогава изядох руските автори заради баба ми (русист, малко по - старашно от расист ), но ще ми трябва втори прочит, който планирам след като свърша препрочитането на поредиците от фентъзита. Има и много други книги, които в ранна възраст няма как да разбереш, нямаш нито понятията в главата си, нито си готов да разбереш някои по - фини послания, а и сериозните книги имат нужда от няколко четения, за да се осмислят в дълбочина. Аз така мисля

ТОЛКОВА много книги има за четене, кой има време за препрочитане винаги ме е удивлявало... аз дори пратчети съм препрочитал единствено в най-крехка възраст.

Moridin wrote:ТОЛКОВА много книги има за четене, кой има време за препрочитане винаги ме е удивлявало... аз дори пратчети съм препрочитал единствено в най-крехка възраст.

Мен ме кефи да препрочитам. Има яки книги, които си заслужава да ги прочетеш втори път, че и повече. Особено ако не си я чел скоро

А какво става с тез, които са потенциално яки, но никога няма да ги прочетеш и няма да те обогатят по начина, по който вече препрочитаните са го направили?

В смисъл да препрочетеш Престъпление и наказание, или дори Под Игото (за който е толкоз луд) - ОК. Но ДЖОРДАН, бате...

Не мисля че трябва да се гони бройка защотот колкото и да си бърз пак не е възможно да прочетеш всичко.