Re: Гръмотен ли е Балгърина ?
Posted: Mon May 17, 2021 10:10 pm
Ох, любимата ми тема 
!
Ще се повторя малко заради новодошлия Mat Cauton, но все пак, за разлика от него, аз считам стремежа към улеснение като благороден!
На първо време каква е ролята на езика? Може да прозвучи малко тавтологично, но това е инструмент изцяло насочен към улесняване на комуникацията между хората. Поради тази причина, аз лично съм за един много по-описателен подход към езикознанието, отколкото прескриптивен, и когато трябва да имам позиция, въпросът, който си задавам, е "какво всъщност би улеснило комуникацията максимално"?
Да ползвам за пример "двете/многото видео". И да се върнем малко назад към това как ние сме научили български. Не сме го направили чрез учебници - научили сме родния си език слушайки и комуникирайки с родители, роднини и т.н. Има няколко стадия на този процес, като в началото се научаваме кои са важните разграничения между звуците (и какво не е важно и съответно можем да забравим - много българи не правят разлика между зъбните преградни "т" и "д" и съответстващите им зъбни африкативни съгласни - за аспирирани варианти да не говорим...). После научават някои думи, а много по-късно започват да схващат за наличието на това, на което големите викат "граматика".
Как научават граматиката? Не е с учебници, ами правейки паралели с това, което вече знаят. Разбира се, в началото правят грешки - на ябълка, многото са ябълки, ама като видиш един стол и още един до него и кажеш "столи", големите се смеят и те поправят на столове. Ще повторя още веднъж - до този момент още не са се появили учебници и граматически разбори на съществителните по видове, родове и т.н. Хората говорим по интуиция. Ако, говорейки, постоянно си мислиш за граматиката на езика, че да разбереш дали да кажеш "столи", "столеса", "столове" или "столевци", значи не си научил езика разговорно.
И, за да се върнем на примера за многото "видео" - хубаво, изправяме се пред целия български народ и му казваме, че правилното е да не се слага никаква морфема на края и че в бъдеще трябва да правят етимологичен разбор на всяка дума, когато я казват в множествено число. Какво постигаме? В общи линии само където ще хвърлим всички в тъча. Нищо друго. И, между другото, по-рано щях да членувам това не-морфемно недоразомение, но... кажи, кой определителен член да сложа - за единствено число? "Видеото, за които ти говорех, ще ти ги пратя по Фейса"?? Или за множествено число: "Видеота, за които..."?!?
И ще се очудиш колко много се променят езиците. Разликата между "американски английски" и "американски английски" (защото на континента не говорят само по един и същи начин, не зависимо какво ни учат в училище, на частните уроци, по алиански и прочие) може да е огромна. Произношение, лексика, че дори и граматика - напоследък се появява "Y'all" като местоимение за множествено число във второ лице, и допълнително имаме неща от рода на "habitual be", което някои англоговорящи дори не зацепват. Дори на Острова се появяват такива разлики - в Шотландия, местоимението за второ лице, множествено число е "Yous". Знам, защото един от Глазгоу искаше да ме учи да говоря правилно.
Въобще, много силно препоръчвам да хванеш някой сериозен труд на тази тема. Явно имаш желание и имаш възможност да научиш как езиците се променят не само по политически, но и напълно прагматични причини. Как например само нашия и македонския език от всички славянски е придобил определителен член. Как се е загубил инфинитива. Как се е появило бъдещето време (много интересна граматическа конструкция, за която знаем толкова много, именно защото се е появила в много езици много наскоро) и т.н....
!Ще се повторя малко заради новодошлия Mat Cauton, но все пак, за разлика от него, аз считам стремежа към улеснение като благороден!
На първо време каква е ролята на езика? Може да прозвучи малко тавтологично, но това е инструмент изцяло насочен към улесняване на комуникацията между хората. Поради тази причина, аз лично съм за един много по-описателен подход към езикознанието, отколкото прескриптивен, и когато трябва да имам позиция, въпросът, който си задавам, е "какво всъщност би улеснило комуникацията максимално"?
Да ползвам за пример "двете/многото видео". И да се върнем малко назад към това как ние сме научили български. Не сме го направили чрез учебници - научили сме родния си език слушайки и комуникирайки с родители, роднини и т.н. Има няколко стадия на този процес, като в началото се научаваме кои са важните разграничения между звуците (и какво не е важно и съответно можем да забравим - много българи не правят разлика между зъбните преградни "т" и "д" и съответстващите им зъбни африкативни съгласни - за аспирирани варианти да не говорим...). После научават някои думи, а много по-късно започват да схващат за наличието на това, на което големите викат "граматика".
Как научават граматиката? Не е с учебници, ами правейки паралели с това, което вече знаят. Разбира се, в началото правят грешки - на ябълка, многото са ябълки, ама като видиш един стол и още един до него и кажеш "столи", големите се смеят и те поправят на столове. Ще повторя още веднъж - до този момент още не са се появили учебници и граматически разбори на съществителните по видове, родове и т.н. Хората говорим по интуиция. Ако, говорейки, постоянно си мислиш за граматиката на езика, че да разбереш дали да кажеш "столи", "столеса", "столове" или "столевци", значи не си научил езика разговорно.
И, за да се върнем на примера за многото "видео" - хубаво, изправяме се пред целия български народ и му казваме, че правилното е да не се слага никаква морфема на края и че в бъдеще трябва да правят етимологичен разбор на всяка дума, когато я казват в множествено число. Какво постигаме? В общи линии само където ще хвърлим всички в тъча. Нищо друго. И, между другото, по-рано щях да членувам това не-морфемно недоразомение, но... кажи, кой определителен член да сложа - за единствено число? "Видеото, за които ти говорех, ще ти ги пратя по Фейса"?? Или за множествено число: "Видеота, за които..."?!?
И ще се очудиш колко много се променят езиците. Разликата между "американски английски" и "американски английски" (защото на континента не говорят само по един и същи начин, не зависимо какво ни учат в училище, на частните уроци, по алиански и прочие) може да е огромна. Произношение, лексика, че дори и граматика - напоследък се появява "Y'all" като местоимение за множествено число във второ лице, и допълнително имаме неща от рода на "habitual be", което някои англоговорящи дори не зацепват. Дори на Острова се появяват такива разлики - в Шотландия, местоимението за второ лице, множествено число е "Yous". Знам, защото един от Глазгоу искаше да ме учи да говоря правилно.
Въобще, много силно препоръчвам да хванеш някой сериозен труд на тази тема. Явно имаш желание и имаш възможност да научиш как езиците се променят не само по политически, но и напълно прагматични причини. Как например само нашия и македонския език от всички славянски е придобил определителен член. Как се е загубил инфинитива. Как се е появило бъдещето време (много интересна граматическа конструкция, за която знаем толкова много, именно защото се е появила в много езици много наскоро) и т.н....
