INCEPTION (Генезис)
- Lubimetz13
- Mistborn
- Posts: 1307
- Joined: Sun Feb 01, 2004 1:37 pm
- Location: Sofia, BUL / Baltimore, MD
Една рецензия, която окончателно ме убеди да отида да го видя:
http://www.cinefish.bg/Recenziya-Genezis-news4399.html
http://www.cinefish.bg/Recenziya-Genezis-news4399.html
VMITW!
Не съм се изразила правилно - убеди ме да не чакам дълго. По принцип за филми, за които очаквам сериозен наплив в кината предпочитам да изчакам до втора-трета седмица - така хем не се налага да кисна 100 години пред киното за добри места, хем има по-добър шанс гмежта в залата да е пооредялаSilver wrote:О, ти планираше да го пропуснеш преди тази рецензия?
VMITW!
Гледах го пак и все повече се убеждавам в резонността на теорията, която съм си харесал. В спойлера пиша за нея и факторите, които ме насочват натам, МНОГО е препоръчително който не е гледал филма, да не се полакомява да клика.
- Spoiler: show
And you can't dance with a devil on your back...
И от мен още малко (след 4 гледания ), тъй като и аз си падам достатъчно много по тази теория, въпреки че на този етап не ми е водеща:
- Spoiler: show
- Spoiler: show
Абе да спориш с Вивиан за филми е като да ловиш пираня с патката си - нито много риба ще наловиш нито члена ти ще става за нещо след това .... --The Dragon
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
Не схващам връзката между репликата и финала. Която и релевантна теория за финала да приемем,
- Spoiler: show
And you can't dance with a devil on your back...
- tigermaster
- Elder God
- Posts: 6459
- Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am
http://www.youtube.com/watch?v=q4XxaWXs ... =topvideos
Поздрав за всички, които не мразят Цимер.
Поздрав за всички, които не мразят Цимер.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
Най-хубавото е безспорният усет на Нолън към умен ентъртейнмънт. Inception е академичен Ocean’s Eleven и при Нолън това някак съумява да не е кичозно. Ако трябва някакъв елемент да определя като почерк при него, ще е това, колкото и да е абстрактно. Не начин на снимане, някакви характерни визуални или идейни естетики, а балансът, който постига между поп и интелектуален подход.
Иначе филмът ми беше изключително клиничен в атмосферата си. Доста субективен недостатък, признавам. Емоционалната дистанцираност не е лошо нещо сама по себе си. Имаше я и в The Prestige, но там усещането беше толкова имплицитно, че и досега не съм сигурна дали идваше от Кристофър Нолън, от Джонатан Нолън, или от Кристофър Прийст. А това го прави да изглежда като елемент на филма, не като липса на елемент, какъвто е случаят с Inception. Тук концентрацията върху формата е толкова осезаема, че можеш да я пипнеш. Нолън толкова много се е старал да не допусне структурна грешка, всичко да е обмислено, подредено, че е допуснал грешката всичко да е прекалено обмислено и подредено. (Псевдо)реалностите на Инсепшън са толкова прецизни и… преднамерени, че може да са изсънувани от подсъзнанието на компютър, но не и на човек.
Липсваше ми, не знам защо го очаквах… вероятно от трейлърите и дори от таглайна, психеделичното напрежение, което една истинска dream-like атмосфера можеше да създаде. Но пък ми хареса идеята за почти напълно лишен от футуризъм сетинг.
И непрекъснатите артикулации на събитията - „случва се това, защото така, правим така, за да стане това…”, за които вече е станало дума по-напред в темата, наистина са крайно не на място в общ филмов механизъм, който изисква два часа и половина бясно препускане на мозъка на зрителя. Вместо да ни кара да решаваме диференциални уравнения и като вижда, че не се справяме, да ни пише отговорите на дъската, можеше просто задачата да не е чак толкова сложна, но пък да си я решим постепенно сами. Както беше в The Prestige и Мементо.
Всъщност филмът ми хареса повече, отколкото изглежда от нещата, които написах. Но след второ гледане, когато вече го няма ефектът на ошеметяване от историята в историята в историята, недостатъците личат доста по-ясно. Аз също явно ще съм от малцинството и не само че не бих го оценила със сто и петнайсет милиона от десет, но дори и до 10 от 10 не ми е твърде близо.
Иначе филмът ми беше изключително клиничен в атмосферата си. Доста субективен недостатък, признавам. Емоционалната дистанцираност не е лошо нещо сама по себе си. Имаше я и в The Prestige, но там усещането беше толкова имплицитно, че и досега не съм сигурна дали идваше от Кристофър Нолън, от Джонатан Нолън, или от Кристофър Прийст. А това го прави да изглежда като елемент на филма, не като липса на елемент, какъвто е случаят с Inception. Тук концентрацията върху формата е толкова осезаема, че можеш да я пипнеш. Нолън толкова много се е старал да не допусне структурна грешка, всичко да е обмислено, подредено, че е допуснал грешката всичко да е прекалено обмислено и подредено. (Псевдо)реалностите на Инсепшън са толкова прецизни и… преднамерени, че може да са изсънувани от подсъзнанието на компютър, но не и на човек.
Липсваше ми, не знам защо го очаквах… вероятно от трейлърите и дори от таглайна, психеделичното напрежение, което една истинска dream-like атмосфера можеше да създаде. Но пък ми хареса идеята за почти напълно лишен от футуризъм сетинг.
И непрекъснатите артикулации на събитията - „случва се това, защото така, правим така, за да стане това…”, за които вече е станало дума по-напред в темата, наистина са крайно не на място в общ филмов механизъм, който изисква два часа и половина бясно препускане на мозъка на зрителя. Вместо да ни кара да решаваме диференциални уравнения и като вижда, че не се справяме, да ни пише отговорите на дъската, можеше просто задачата да не е чак толкова сложна, но пък да си я решим постепенно сами. Както беше в The Prestige и Мементо.
Всъщност филмът ми хареса повече, отколкото изглежда от нещата, които написах. Но след второ гледане, когато вече го няма ефектът на ошеметяване от историята в историята в историята, недостатъците личат доста по-ясно. Аз също явно ще съм от малцинството и не само че не бих го оценила със сто и петнайсет милиона от десет, но дори и до 10 от 10 не ми е твърде близо.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
@ Рол:
Доста от познатите ми се оплакват от същата 'клиничност' (малко стил Майкъл Мен всъщност), но помоему Нолън вървеше отдавна към такъв изказ и колкото по-навътре стига в кариерата си, толкова по-драстично ще се усеща. Това ми го доближава значително до Кубрик. А относно подредеността -все пак имаме налична концепцията за 'архитектура' на съзнаннието и сънищата, мисля, че е достатъчна предпоставка за изрядно подреждане на елементи, а не на хаотичност.
- Spoiler: show
Доста от познатите ми се оплакват от същата 'клиничност' (малко стил Майкъл Мен всъщност), но помоему Нолън вървеше отдавна към такъв изказ и колкото по-навътре стига в кариерата си, толкова по-драстично ще се усеща. Това ми го доближава значително до Кубрик. А относно подредеността -все пак имаме налична концепцията за 'архитектура' на съзнаннието и сънищата, мисля, че е достатъчна предпоставка за изрядно подреждане на елементи, а не на хаотичност.
Абе да спориш с Вивиан за филми е като да ловиш пираня с патката си - нито много риба ще наловиш нито члена ти ще става за нещо след това .... --The Dragon
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър. -- Muad_Dib
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 22 guests