Моят първи опит

[СИЛАТА]

Фало лежеше в каютата си , дремваше и опитваше с всички сили да подтисне морската болест , от която той страдаше .Каютата беше на дирижабъла ,който от своя страна пътуваше към затънтeнo село.Поради своята незначителност селото нямаше почти никаква връзка с външният свят освен един разбит път и една нива ,на която не се сееше нищо ,но служеше за приземяване на дирижабли ,който идваха все по-рядко идваха.Преди този село имаше добро бъдеще заради една мина за добив на уран ,но поради факта ,че тя се оказа твърде бедна на уран я затвориха ,а гражданите останаха с разбити надежди и незавършена фабрика за преработка на уран.Единствените хора ,който идваха на това място са роднини и стари приятели ,но и дори те вече идваха рядко.Фало беше ублечен в черна униформа-черни ботуши ,който му стигаха до коленете, черен панталон с черен колан.Също така ризата му беше черна .На нея имаше три джоба.Два за ръцете му и един на лявата му гърда.Двете му ръце бяха в черни кожени ръкавици.

Когато дирижабълът добижи нивата той бавно започна да изпуска въздух и бавно започна да се снижава.След половин часово форсиране на двигателите и борба с вятъра той стоеше на около 10 метра над земята.Тогава той спусна 6 въжета ,3 от ляво и 3 от дясно.След около 2 минути дозина селяни се затичаха към дирижабъла и след като хванаха въжетата те започнаха да дърпат всеки в противоположна посока.Така след още 5-10 минутни усилия дирижабълат беше на земята ,а въжетата здраво завързани за железни колове забити в нивата.Тогава врата на малкият дирижабъл се отвори и пътниците му почнаха да излизат от него.След като Фало излезе от летателният апарат той се поразходи малко из нивата докато морската болест му отмина.През това време пътниците бяха слезли от дирижабъла и се бяха събрали до няколко къщи където те се прегръщаха с местните хора.След като и последните признаци на болестта преминаха той се насочи към селото в търсене на най-близкият хранителен магазин.Не му се наложи да търси много време.Магазинът беше малък и стените бяха боядисани в светло синьо.Те бяха голи с изключение един миналогодишен календар ,фризер и няколко козметични драскотини.
След като Фало застана пред касата той попита старата продавачка за посоката към мината.
Тогава продавачката смаяно го попита:
-Защо ти е да знаеш?
-Просото искам да я посетя.Нищо повече.-отговори Фало
-Но тя излъчва радиоактивност и не е добре окрепена.-продължаваше да недоумява продавачката.
-Просто искам да я посетя.-Настояваше Фало.
След още малко недоумяване продавачката го опъти към нея.
Пътят беше занемарен това на Фало по някаква причина много му допадна и реши някой път да дойде някой друг път ,когато пътят щеше да е обрасъл още повече.Когато стигна до мината тя беше заградена с дървена преграда и изтъркан знак за радиоактивност.Когато разби частично преградата и навлезе малко навътре го обгърна студ и страх от неизвестното в тази мрачна мина.Тя представляваше тунел ,който се губи някъде из тъмнината.Стените бяха груби и недодялани.Tой погледна назад.Входът не беше повече от 5 метра от него.Това му вдъхна увереност и смелост.Той продължи още 15 метра навътре догато намери едно място от където очевидо бяха копали него и бяха останали бая камъни.Той взе 2-3 по-солидни камъка и се запъти към изхода на мината с бърза крачка.Когато излезе от нея той погледна часовника си.Беше 4 следобяд.Това означаваше ,че той имаше време да поогледа фабриката.След 15 минути той беше там.Фабриката лесно се забелязваше от далече заради големият комин ,който беше боядисан в бяло-масленозелени ивици.Самата сграда беше висока 20 метра дълга 150 метра и широка 40.На 3 метра височина стените бяха заместени от стъкла ,който бяха покрити с не малък слой прах.Единственото нещо ,което крепеше таванът бяха 8-те масивни основи.На Фало му се стори странно ,че нямаше ограда и още по странно ,че главният вход беше частично отворен.Той представляваше две плъзгащи се врати с частично олющена боя.Когато той влезе вътре първото нещо ,което му направи впечетление беше факта ,че стените и основите бяха боядисани в цианово синьо.По стените бяха поставени електрически табла ,контакти и ключове макар ,че към фабриката не водиха никакви кабели и вътре нямаше големи таванни лампи.Другото нещо което му направи -впечатление беше ,че макар да се водеше фабрика за обработка на уран явно сградата беше използвана за слад съдейки по дървените кутии разположени в средата на сграта.“Но какво ли съдържаха те“питаше се Фало.Явно никой нямаше да му дръжи сметка ако той отворише едина две три кутии.Оставаше да намери кози крак.След кратко лутане из боклуците оставени до стената намери един малък и компактен.
Той също така взе и един чук.Когато отвори най-близката кутия той видя ,че вътре има камъни увити в парче плат и поставени в слама на няколко нива.Очевидно това беше уранова руда.Фало взе още малко камъни и от други кутии и се насочи към изхода.Преди да си тръгне той огледа сградата още един път сградата от вътре.Тогава той забеляза една стая залепена за един ъгъл между тавана и единствената стена ,която нямаше прозорци.До нея се стигаше чрез извита метална стълба.Фало се зачуди как не беше забелязал това. Той с бърз спринт пристигна при стълбата и започна бързо да се качва по нея.За негово щастие стълбата се оказа здрава макар и да беше ръждясала.Когато пристигна горе той видя едно бюро,стол и два метални шкафа разположени отляво.На бюрото имаше една настолна лампа , моливник пълен с химикали , моливи и няколко разхвърляни празни листове.Когато разби металните шкафове той остана разочарован ,защото не откри нищо освен един празен дневник.Той взе моливника с моливите ,листовете,дневника и всичко ,което е леко и що годе малко.Причи ната за това ,е че сега е един от малкото моменти ,в който той можеше да краде и да си взима на воля.По принцип Фало беше много стеснителен даже и когато му се предлага ,но в моментите ,който никой нямаше да му държи сметка за взетото той толкова се лакумеше ,че взимаше в пъти повече от колко може да носи.Поради тази причина той даже разби няколко електрически табла ,от който взе мрежовите трансформатори за от 280 волта до 140 ,от 280 до волта, от 280 до 64 ,от 280 до 28, от 280 до 16 ,от 280 до 8,5 и от 140 до 4 волта.Поради тази причина раницата му стана ДОСТА тежка ,но на него това не му правише впечатление ,защото той знаше какви ценности има вътре.Фало погледна часовника си , беше 6 часа.В този момент една мисъл прониза и разцепи мозъка му.Дирижабъла щеше да тръгва чак утре ,а той не помисли къде ще принощува.Селото беше наблизо ,но той непознаваше никой там.Дори и някой да го приемеше Фало нямаше да му има доверие.Също така той беше твърде срамежлив да попита капитана на дирижабъла за ключа ,но дори и да го
попита капитанът едва ли щеше да му даде ключа.След кратко мислене му хрумна идеята да се скита цяла нощ из селото и неговите околности ,а после да се наспи в дирижабъла.И без това пътят е цели 6 часа ,а и вътре нямаше с какво да занимава.Така той почна да обикаля селото.Той го обиколи за около 1 час.След това той почна да обикаля нивите от ,който селяните добиваха храна.Тогава той реши да се върне в недовършената фабрика ,за да разгледа подбробностите.Когато пристигна там беше почти тъмно.Затова той почна да търси
търси фенерче.След доста обстойно търсене той неоткри нищо.Това го отчая много ,защото щеше да прекара ноща без светлина.Това не стана ,защото без да иска Фало ритна едно изгубено фенерче ,което просветна във вече почти тъмната фабрика.Той му се зарадва толкова много ,че той почна да си тънаника любимата му мелодия.Фало взе фенерчето ,което беше метално ,имаше триъгълна, светеше с агроно-плазменна лампа в зеленикаво-бяла светлина.Той погледна индикатора за нивото на батерията.Беше високо.Тогава той се замисли преди колко време е било донесено и ,кога е било за последно заредено или кога е оставено тука.Знаеше ,че фабриката беше построенна преди около 5 години и изоставена след около 6 месеца.Но батерията на това фенерче не можеше да издържи пошече от 1 месец в изключен режим.Това го озадачи.Кой и за какво можеше да прави тука?А дали беше само един или имаше повече хора?Фало мислише известно време над тези въпроси.След което
той реши да разгледа и другите дървени кути дали има същите неща както и в другите ,който беше проверил по-рано.Той остана разочарован ,защото намери пак камъни и слама.След това той заби отново пироните ,за да си прикрие следите колкто се може повече макар ,че едвали някой щеше да дойде тука някога.Но заради зареденото фенерче той се притесни много дали някой няма да дойде и тази нощ и какво можеше да му направи.Въпреки това за сега той не усещаше никаква опасност.Фало разгледа боклуците ,който бяха оставени около стените.За съжаление нищо не му привлече вниманието.Когато обиколи така няколко пъти изведнъж той усети лек пристъп на страх.Погледна часовника си.Беше 4 часа.Беше прекарал толкова много време в разглеждане на тази фабрика ,че вече я запомни като петте си пръстта.
Фалорешо да се качи в стаята до покрива ,защото там щеше да се чуства по сигурно и щеше да вижда всичко.Като се качи горе той видя ,че всичко е замръзнало както беше го оставил.Фало седна на стола и потъна в размишления за това какво се беше случило през последният месец в тази фабрика.Така неусетно мина час и половина.Тогава той се запъти към нивата за излитане.Дирижабъла щеше да излети към 7 часа.Вече започна за се зазорява.Вичко беше в тъмно синя светлина.На Фало му се стори някак магически тази обстановка.Koгато пристигна при дирижабъла беше вече 6 часа.Нямаше никой.Фало знаеше ,че няма да има нйкой тука ,но просто обичаше да идва порано.През оставащото време той разгледа дирижабъла.Беше малък.25 метра в дължина.Изцяло метален корпус от румет-изключително лек и твърд метал с металено-виолетов отбласък .Единственият и огромен недостатък ,е че при по-значителен удар той се чупеше ,затова вече почти не се използва в практиката и можеше да се открие само в старомодните летателни апарати.Корпосът му перфектно се прилепяше в доната част на балона ,ако беше надут.Сега белият балон беше почти празен.Това се правеше поради факта да се натоварва колкото се може по-малко.Като цяло корпусът беше в заоблени форми.Единственото нещо ,което стърчеше от него бяха едно метровите перки за управление на полета.Те се задвижваха от машинното управление най-отзад в дирижабъла.В машинното отделение беше разположен един стар и много тежък магнитен двигател.По принцип този тип двигатели имаха 50000%
КПД ,обаче на този явно силите му се бяха изчерпали почти напълно.Едва ли щеше да изтрае
и тази година.Каютите бяха 2 на 2 метра.В тях имаше една по една малка маса , шкав и едно легло с твърд матрак и възглавница.
Вече беше 6:45 .Групата от роднини начело с капитана идваше към дирижабъла.Когато пристигнаха капитанът попита:
-Всички ли сме тука ,за да потегляме?
-Аз съм си тука за другите незнам-отговори Фало с тих глас.
Веднага след него от тълпата се чуха гласове ,който казваха ,че никой не чакат и е време за тръгване.След това въжетата бяха развързани ,за 5 минутки балонът се напълни и дирижабълът отлетя.Фало беше много изморен и макар неудобното легло той заспа почти веднага.


***
Силният вятър забави дирижабъла с още час и половина.
През това време нашият герой беше потъна в дъблок сън и неусети силните
турболенци.Макар и Фало да не знаеш на борда имаше един човек повече от
хората ,който бяха дошли.С изключение на тези неща пътуването мина
безпрепяствено.Така докато дирижабълът пристигна в ареогарата
на градът Нова светлина.
***
Фало усети съннено ,че някой го бута по рамото.Докато се чудеше дали това е в неговият сън или реалният свят леко бутането премина в грубо ръгане с него твърдо в неговият корем.
-Хайде ставай!Не си плартил за нощувка тука!-казваше на силен глас капитанът на кораба.
Фало бързо се разсъни ,грабна раницата си и излезе на бърз ход от дирижабъла.Пред него се откри голямата метална площадка на аерогарата за кацане на дирижабли.На площатката имаше около 5 модерни транспортни дирижабли и един огромен цепели ,за който Фало не знаеш нищо ,но него и интересуваше .Той потърка още един път очи нарами и другата презрамка на раницата си и се насочикъм един от входовете на сградата ,която обграждаше тази площадка.Срадата беше висока , метална и леко мръсна.Прозорците бяза затъмнени и от вънка не се виждаше нищо.След като Фало успя да излъже местната митница ,че не е ходил до мината за руда ,още по-малко ,че тези камъни са уранова руда.Той им обясни ,че това са проби от няколко планини и ги носеше в изследователският център ,където работише, за изследване.

Центърът беше в северната част на града.Градът сам по себе си не беше нищо особено – високи застарели сгради с улици само за пешеходци. Транспортът се осъществяваше само с малки дирижабли.Сградата на изследователският център беше метална със заоблени форми без прозорци.Главният вход беше широк и осветен въпреки яркият ден.Както обикновенно той беше перепълнен с хора ,който вървяха бързо към свойте работи и проблеми.Така изглеждаха и повечето улици.Кабинките на охраната бяха вградени в металният вход.Бяха 6 на брой – 3 от ляво и 3 от дясно.Тези кабинки бяха силно осветени ,а охраната носеше тъмно сини униформи.Фало не им беше обръщал внимание до в момента ,които охраната му направи проблем.Явно бяха засекли радиоактивният материал в багажа му.Докато се усети нашият герой беше заобиколен от дозина охранители и 5-6 бойни кучета.
-За изследване са!!!-Настояваше Фало като размахваше един изваден камък.
-Така ли?!-възмути един охранител-Тогава центърът е поръчал изследването.Ей сега ще проверя тая работа- и се запъти към най-близката кабинка.
След един кратък разговор по комуникатора.Пазачът погледна Фало с пронизващ поглед и започна да рови за нещо из купчинката документи на бюрото.Тогава Фало осъзна ,че няма да се измъкне от тази ситуация лесно.Обаче изведнъж той чу познат глас зад себе си:
-Фало какво си направил пък сега?-недоумяваше неговият приятел от сектора за биологични изследвания Ванаред.
-Имам леко недоразомение с охраната.-каза това и му подаде една малка кутиика-занеси ми химикалите в квартирата ако може.
Ванаред веднага се усети ,че той искаше да скрие нещо от охрата ,защото тази кутиика тежеше бая повече от обикновенно.
-Разбира се, после ще разкаваш-отговори неговият приятел и тръгна.
В следващият момент охранителят ,който беше отишъл до кабинката се върна с един лист в ръка.
-Така!!!Центърът не е поръчал това изследване Фало!!-генвеше се пазачът.
-Ама ти ми знаеш името!-изненада се Фало
-Естествено ,че го знам-сопна се охранителят-Това се списък с твойте гениални действия.Както виждаш те не са малко и ще станат още по-шарени с тази глупост ,която сега се опита да направиш!Ти да не би да колеционираш противообществени прояви?!?!-лютеше се пазачът.Лицето му беше станало толкова червено ,че ако наблизо минеше някой лекар то лекарят веднага щеше да се затича към пазачът ,защото на неговата възраст опасността от сърдечен арест е достатъчно голяма и без да се гневи толкова много.През цялото това време Фало се чудеше как щеше да отнесе тази ситуация.Изведнъж му хрумна една идея:
-Ама чакайте при първо провинение наказанието се опрощава.-съвсем спокойно говореше Фало.
-ПЪРВО ОБВИНЕНИЕ!?!?-изкрещя охранителят-Това първо обвинение ли ти е?-говореше вече със задъхан глас, размахвайки вече смачканият от силно държене лист.
-Е другите са малки пренебрежителни ако бях на вашо място нямаше да се гневя толкова.
Това допълнително разгневи пазачът и вече се забелязваше как силите го напускат.
-Добре стига-каза един млад висок русокос пазач и разпореди на други двама охранители да изпратят първият охранител в една от кабинките.Тогава той се обърна към Фало и изсъска:
-Тръгвай си и повече да не съм ти видял!!!
Нашият герой без да се замисля се обърна и на бръз ход тръгна.Той не се очуди ,че го бяха пуснали просто ей така.В този център имаше странни, екстретични и откровенно луди изследователи.Явно беше минал за един от тях.След като мина широкият коридор Фало се озова в партера.Това беше една широка и много шумна зала с фонтан по средата й.В центъра на басеина се извисяваше бюст на герба на страната. Подът беше изрисуван с тъмни маслени цветове ,който се пеливаха от виолетовосиньо в цианово синьо.По стените личаха метални врати ,който се отварят автоматично благодарение на датчиците раположени над тях.Таванът беше окрасен с няколко стъклени полилей ,който пръскаха студена лумисцетна светлина във всички посоки.Фало се насочи към една от вратите разположена в единият ъгъл на залата.Когато вратата се отвори пред него се разкри тъмен коридор ,който не беше дълъ повече от 10-15 метра където в дясно бяха разположени няколко стай без врати.Нашият герой влезе в него и след като вратата се затвори той се огледа и влезе във третата стая поред.Като влезе той светна лампата и пред него се разкри малка стая ,която явно служеше за съхранение на всякакви працали ,миещй препарати ,метли и тн.Явно не бяха използвани скоро време ,защото бяха покрити с не малко количество прах.На Фало това му хареса и реши да скрие един от радиоактивните камъни за всеки случай.Той се огледа и забеляза ръждясалата решетка на венталационната шахта ,която беше разположена в горният десен ъгъл на стаята.Той взе едно малко старо столче и го сложи директно под шахтата.Като се качи решетката му се озова директно пред очите.Той се вгледа във шахтата и видя ,че има място да сложи не малка част от камъните.Когато дръпна решетката за две от решетките й те се скъсаха в долната част .Когато Фало дръпна и останалите решетки ,който от своя страна също се скъсаха в долната си част той осъзна ,че самата решетка се е сраснала с касата й.
Тогава Фало взе 5-6 камъка и ги сложи в шахтата.След това той изкриви решетките такаче не им се беше случвало нищо.После върна стола на мястото му ,загаси лампата и излезе от стаята.Точно тогава през главата му хрумна друга идея.Той влезе в съседна стая ,светна лампата ,бутна няколко метли , разля малко препарати и взе един парцал и уви в него най-големият камък ,който беше си сложил в раницата.После го остави в единият ъгъл на стаята.
След това Фало излезе от стаята както и от коридора.Като се озова в залата той се запъти към
едни двойни врати разположени точно на другият край спрямо главният вход.Те стояха почти винаги отворени заради големият наплив от хора.Те водеха към повечето лаборатории и личните стай на изследователите.На Фало му трябваха няколко минути ,за да стигне до неговата стая ,защото стайте бяха разположени най-накрая на сградата на различни нива.Като минаваше покрай някоя отворена врата на лаборатория той с голямо любопитсво й хвърляше един поглед ,за да разбере какви чудесии се правят вътре.От самите лаборатории идваха най-различни миризми ,най-често на изгоряло. Като стигна своята стая неговата първа работа беше да заключи вратата и да се просне на леглото.Стаята беше малка боядисана до метър и половина над земята с тъмно сива боя.Директно до входната врата от ляво беше разположена врата на баня и тоалетна с почти същите размери както на стаята.Банята беше облецована с кафяво червени фаянсови плочки.Срещу леглото имаше дървена маса с шест шкавчета 3 от ляво и 3 от дясно.На нея бяха разположени химикали ,колби ,епроведки, петриеви чиниики ,листове и други дреболии.В ляво от масата беше разположен един голям бял хладилки.
Стрещу главният вход между хладилка и леглото стоеше един прозорец.От прозореца се разкриваше гледка към полето преди началото на градът и част от гората ,която се преливаше от светлозелени цветове и листа в тъмно червени стъбла на дъврета и храсти.Беше залез и слънцето докосваше хоризонта осветявайки полето ,градът и гората в силна оранжева светлина както и самото небе ,което по-назад си връщаше светло синият цвят.Самото слънце светеше в ослепително бял цвят.
Фало лежа на леглото около 15 минутки ,след което той стана и отвори хладилника.Там имаше най различни метални кутии пълни с най различни ястия.Той взе една и седна на бюрото си като разчисти малко място.Псле постави кутията на масата и я отвори.
Нейното съдържание не го изненада- бяла паста с черни едри зърна.По принцип пастата имаше съвършен неутрален вкус ,но в смесица със зърната цялото ястие ставаше доста апетитно.Фало извади вилица от едното шкавче и взе бутилка вода от същото.Като приключи с яденето той взе кутииката и вилицата и ги изми в банята и после ги прибра.
След това той излезе ,заключи и се насочи към апартамента на Ванаред.Като сигна там той почука на вратата и не след няколко секунди неговият прияте му отвори.
-Ах!Помислих си ,че няма да дойдеш днеска нищо влизай-покани го приятелят му.
-Как я караш как вървът опитите с йонен вятър?
-Сложно.Главният иска да извадим формули за всичко и то на момента.Ти пак ли правиш опити за направата на нов вид бактерии ,който да ти вършат мръсната работа?
-Не е мръсна ,а опасна!-сопна се Фало-Синтеза на мехолинар е сложен и изпълнен с отровни вещества от всякакъв род.Освен това е много бавен и на етапи някой вещества са много нестабилни и рискувам или да почна всичко отначало или колбата да експлодира и пак да почна отначало.А и невиждам ползата от него.
-Нали уш беше уникален катализатор?Те не бяха ли скъпи?
-Да така е ,но цената просто не си струва- половината вещества си отиват по време на самите процеси и трябват специални условия за неговото съхранение иначе може да стане МАЛКО експлозивен.
Тогава Ванаред се замисли за мъничко и попита:
-А самите бактерии няма ли да умрат докато се опитват да го синтезират?Нали ух се отделяха
отровни вещества?
-Да ,но само някой.Да не забравяме какви в-ва по принцип получаваме от растенията и въобще от живите организми.А и си намерих бактерии ,който устояват дори на 5% сярна киселина.
-А това много ли е?-зайнтерисова се Ванаред.
-Естествено ,че е много даже твърде много.Това количество спокойно може да се използва за почистващ препарат.От тази коцентрация измира дори и кристализираното ДНК.
Ванаред беше слушал за него-можеше да издържи до 4000 години без да се променя дори и една база!После естествено грешките почваха бавно да се натрупват докато те станат твърде много.
-А тогава защо тези бактерии не измират?-попита Ванаред.
-Заради клетъчната стена ,която постоянно буквално бълва фосфатна киселина и фосфатен буфер с пе-ха точно седем.
-А какво правят киселината и буфера?
-Неутрализират околоната среда- ако тя е с мъничко по-виско пе-ха те я снижават ,а при по-малко-обратното.Виж сега-фосфорният буфер е като магическо вещество-винаги подържа едно и също пе-ха.Затова е толкова широко използван.
След тази реплика Фало се почуства доста изморен от натежалата му храна в стомаха и се излегна на леглото ,а неговият приятел седна на стола в поза ездач.
-Забелязах ,че камънтие са леко радиоактивни.Да не би да смяташ да правиш радиоактивна мутагенеза?
-Ъхъм.Това е доста по-лесно от колкото да си играя с някакви мутагени.Остава да не разберат за това ,че контролът върху радиоактивните материали е голям.Както и санкциите.
След тази реплика Фало стана от леглото и се обърна към неговият приятел-
-Хайде дай ми кутията и да тръгвам ,че имам работа.
Ванаред отвори лявото най-долно чекмеже и от там извадй кутииката и му я подаде.
След това Фало излезе и почна да се шлае из коридорите и да наднича из вратите ,за да види какво се случва толкова там.В едни имаше оптични устройства ,в други за механика ,а в трети за електро магнетизъм и вечни двигарели.Естествено имаше други отворени лаборатории ,но той не искаше да ги гледа ,защото или от вътре извираше невероятна смрад или вътре хората се разхождаха с противогази ,което подсказваше ,че там нещата са опасни и сериозни.Накрая Фало влезе в една лаборатория въпреки ,че от там идваше остра сладникава
смрад.Фало беше свикнал с нея ,защото това беше лабораторията ,в която той работеше.Миризмата идваше от разнообразните гъби и дрожди разположени в петриевите чиниики.Той стигна до една маса отрупана с различни колби и епроведки.Като огледа малко масата той взе петриевата чиниика ,която за разлика от другите беше заселена с микроби-ешерихия коли.След това той взе едно малко стъклено шишенце пълно с безцветна течност ,което стоеше директно до чинииката.
-Да не се смесва с вода-това си повтаряше Фало докато втренчено гледаше шишенцето.Това беше научил то колегата ,които му го беше дал.Тогава той погледна часовника си-беше късно.Фало остави шишенцето ,излезе от стаята и се запъти към стаята си.Когато пристигна го унесе страшна умора.Тогава той заключи стаята си и се просна на леглото като медуза.
Като се намести малко по-удобно той потъна в дълбок сън.

На другата сутрин той стана рано в 6:30.Като стана беше много ормалушен.Слънчевата светлина ,която идваше от прозореца го заслепяваше макар и да беше сутрин.Тогава Фало отново се просна в леглото и почна да се разсънва и да пресмята всичко ,което беше станало до сега.Сега единствената негова цел беше да намери някой или нещо ,което да върши мръсната работа по синтеза на катализатора вместо него.След като се разсъни малко той закуси с бисквити и мялко от хладиника.После той излезе от стаята си и се запъти към лабораторията.По коридорите нямаше почти никой -само чистачи и някой други раднобудници като него.Изведнъж той чу някой с бързи крачи да се приближава зад него.Когато се обърна той видя познато лице -това беше Ванаред.
-Как си Фало?-попита Ванаред.
-Добре съм ,а ти как си?
-Леко притеснен , днеска ще почваме главните тестове по йоният двигател и ако има ще хвърчат глави.
-Нали пресметна точно всички формули без грешка.Тогава защо се притесняваш?-недоумяваше Фало.
-Зависи какво имат предвид.Колко точно , за какво и с какви параметри.А нали знаеш ,че шефовете не знаят какво искат ,но го искат и то веднага.
-Позната кратника.-въздъхна Фало-Сега аз отивам да синтезирам този пуст катализатор ,защото ще правим някакво ново лекарство за нещо си.Лошото ,е че този път искат по-голямо
количество от обикновенно и ще бъде доста напрегнато и изморително ,а те недават големи почивки.
-Добре аз трябва да тръгвам ,защото трябва да си проверя сметките.-каза това Ванаред и с още по-бърза крачка се изгуби някъде из коридорите.
След това Фало влезе в лабораторията си и взе една стъклена чаша и я наля малко с фосфатен буфер.След това взе един капкомер и отмери две капки от стъкленото шишенце с безцветна течност и ги разтвори в чашата.Всъщност това беше добре забравеният мутаген -ДМС(диметилов сулфат).По принцип мутагените бяха забранени за каквато и да е дейност ,но тука в изследователският център някой правила не се спазваха.Иначе ако се спазваха те щяха силно да забавят изследователският процес.Това не беше голяма тайна -всички си затваряха очите за такива работи.
След това той изля течността от чашата върху петриевата чиника с е. Коли и я постави в тежкият метален инкубатор ,който стоеше под масата.Той беше от толкова време там ,че вече беше пуснал ръжда по пода.Като свърши с това Фало си сложи лицевият кожен противогаз ,който беше оцветен в тъмно червено и се захвана със синтезирането на мехолинар.
През това време почнаха да идват неговите колеги ,който също бяха в черни униформи.И всеки веднага се заемаше със своята дейност.Някой правеха опити с различни вещества ,други ги изследваха нови лекарства върху мишки ,а трети откровенно нищо не правеха и то ,защото работата го изискваше – трябваше да синтезират някакви вещества чито изходни в-ва реагираха много бавно и затова те през повечето време стояха задрямали на стола си.
Tака нещата си вървяха докато не стана обяд. Тогава Фало се изправи и отиде в противоположният край на стаята там стоеше една негова колежка с дълга златиста коса.
-Готова е първата доза мехолинар.Аз отивам по други работи.Ще се върна по някое време.
-Разбрах.-отговори разсеяно тя.
Тогава Фало си махна предпазните средства и ги остави на мястото им.След това той изхвърча от лабораторията по възможно най-бързият начин.Когато се озова в коридора се повъртя малко докато прецени най-краткият път до партера.Когато намери най-краткият път се запъти с бърза крачка.Толкова бърза ,че еднва не се блъсна с двама души.Когато излезе в
залата с фонтана веднага се запъти наляво към едни метални врати.Когато влезе той се озова в бетонен коридор само с осветление по тавана.Фало без да се замисля затвори вратата зад себе си и тръгна по него.Коридорът беше пуст и криволичеше.Когато стигна неговият край Фало се озова пред едно не високо стълбище.Пред него стоеше една метлана врата , същата като тази от ,която той влезе.След като слезе и отвори вратата той се озова в един огромен хангар със всякакви кранове и жици по тавана , с ръдясали стени и чисти прозорци по тях.В ляво и дясно от него се намираха двойни врати.Подът беше направен от желязо-бетон ,а по него се виеха кабели и тръби с всякакви размери.В самият център бяха разположени недовършени кораби ,който бяха подредени в редица един след друг по продължение на хангара.Те бяха внушителни по размери и с всякакви причудливи форми.Зад тях в далечината едвам бробясваше светлината от прозорците на масивната метална врата нахангара.Тя имаше тройна заключваща система ,която ясно си личеше ,защото не беше покрита.В самият хангар се разхождаха техници ,инженери, проектанти,охрана ,изследователи и всякакви други хора.Фало тръга до едната стена където бяха разположени всякакви машини ,инструменти ,багаж и от там минаваше главната захранваща верига.
Когато тръга до стената Фало гледаше с изумение и страхопочитание тези недовършени кораби.Всеки ,от който го изумяваше още повече.Едни бяха очевидно военни- със сложени оръжия или стояха под тяхните гнезда , готови за монтиране.Други бяха транспортиори-
огромни с масивни ионни двигатели , големи товарни помещения и малки пилотски кабини.
Трети пък бяха с неясно предназначение.Така без да разбере стигна до мястото на където беше се запътил.На около два метра пред него стоеше Ванаред с гръб към него.Пред Ванаред
стояха една жена с залтиста коса и един мъж.И двамата бяха облечени в бели престилки.Те внимателно слушаха Ванаред с унесени физиономии.Той от своя страна им обясняваше нещо на сложен научен език.Когато приключи с обясненията мъжът почна да говори:
-Добре Ванаред ,но да знаеш ,че монтирането на допълнителни буфери никак няма да е лесно ,нали Иза.-обърна се към жената до него.
-Особено при тези обстоятелства.Да неговорим колко ще ни струва това.Да не си мислиш ,че кристалите растът по дърветата?
-Не -почна да се оправдава Ванаред- ,но ако не ги сложим целият кораб ще почне да се тресе по време на полет ,вибрациите ще станат много силни и не съм специалист по корпосовата ,но мисля ,че той ще почне леко да се разпада.
-На няма ли друг начин да се изчислят тези параметри?-попита мъжът.
-Естествено ,но така електрониката ще стане много сложна и подръжката му ще стане непоносимо трудна.Лесно ще се правят грешки...-недовърши изречението в очакване на одобрение.
Тогава мъжът наведе глава и каза:
-Добре ,но това е последната отсъпка!Вече корабът почна да става много скъп.
Когато каза това мъжът и жената заедно тръгнаха и почнаха някакъв разговор.
След това Ванаред се обърна и срещна усмихната физиономия на Фало.
-Та значи пак имаме проблеми с управата.-хилкаше се Фало.
-И то особено, при тези скорости нещата почват да стават сложни.-каза това и посочи един малък шест крилен кораб.
-Нали беше спец по двигатели?Защо тогава говориш за комютърни изчисления?
-Виж за да разбираш двигателите трябва и да разбираш нещата по край тях.Има си стандарти
на данните ,който се предават към бордовият компютър.Проблемът е когато ,за да се обработят се изсква повече изислителна мощност и някой допълнителни данни.Както ти казах нещата почват да стават сложни.
Фало погледна отново към кораба и после пак погледна към приятеля си.
-И за какво ще този кораб?
-Специален транспортен кораб.-отговори Ванаред.
-Да но те не са ли малко по-големи?
-Както ти казах този е специален.За експресна доставка на малки неща.
-Като например?
-Като например... лекарства , съобщения ,който не могат да се предадът по радиото заради тяхната секретност.Като спасителен кораб ,защото може да надбяга всички ракети.
-Стига бе!-изуми се Фало-Даже ония тип светкавица?
-Да дори и тях.Както ти казах тук нещата са сложни... и бързи.Та за какво си дошъл тука?
-За да видя какво правиш и причудливите форми на новите кораби.
-Да.-съгласи се Ванаред-А тяхната електроника е даже още по-впечетляваща.
-А защо никога не ги изпитвате ,а направо излизат без грешка?Как го правите?

[Roamer]

Едно съветче, което май дори е било споменавано друг път и в този форум Когато човек чете нещо, дори и да не иска да се хваща за дреболии, дори и да е решил, че ще направи усилие да вникне в идеята на разказа, все пак правописни и граматически грешки правят впечатление. Правят впечатление на едно много ранно ниво, още преди да осмислиш изречението; накъсват процеса на четене, на практика малко или повече пречат на осъзнаването. Това, независимо дали четящият иска или не, води до създаване на неприятно усещане и, за съжаление, оказва влияние на цялостното възприятие на разказа. Да, може би с усилие човек може да оцени добрия сюжет, оригиналните идеи и всякакви други благинки, но като цяло си остава едно неприятно усещане.

Та съветчето - все пак мини веднъж с една програмка за поправяне на правописни грешки, прочети си после разказа внимателно, изречение по изречение, поправи тук-там разни граматични неточности ("този село"? явно първоначално е бил град ), махни интервалите преди запетайките и го пусни пак

Не се хващам за дреболии - изписах всичко това просто за да ти кажа, че *не искам* да чета разказа във вида, в който е сега - искам да го прочета и да мога да възприема съдържанието му, без да се сепвам толкова често и да се намусвам неволно Като го пуснеш пак, ще го погледна

[beliefcontrol]

Аз ще бъда малко по-директен.
Без да имам претенции за каквито и да било познания в литературната критика, честно и откровено заявявам, че това нещо не става за четене.

А ако не бяха милионите правописни грешки, щях да заподозра автоматичен онлайн превод, което донякъде би оправдало тоталното непознаване на българската лексика и граматика.

ОМГ, току що видях думата "епроведки"....

[Yan]

Дублиращия се пост с разказа е затрит.

[Morwen]

Съжалявам, наистина не можеш да очакваш, че след като дори не си си направил/а труда да редактираш текста до четим вид, другите трябва да си правят труда да го четат.

С един спелчек на уърд щеше да хванеш първолашки грешки като

ублечен, дозина, дирижабълат, окрепена, опъти, впечетлена, отворише, правише, мислише, лакумеше, работише, принощова, непознаваше, неоткри, незнам, невиждаше, неусети, ноща, тънаника, построенна, порано, металено, корпосът, шкав, съннено, площатката, недоразомение, кутиика, чиниики, екстретични, окрасен, лумисцетна, венталационната, облецована, чекмеже, епроведки, вървът, уш, зайнтерисова...

И дори не съм на средата и не споменавам многобройно повечето пропуснати, добавени или разменени букви. Ти първо не знаеш как се пишат думите и второ явно не знаеш и как се произнасят много от тях. Българският роден език ли ти е? На колко си години? Питам съвсем сериозно, защото би било обяснимо, ако си живял/а в друга страна досега. Само че дори да е така, това не оправдава, че пускаш разказа, без дори да го погледнеш втори път. Бтв, доколкото виждам, дори не е разказ, а произволен откъс.
Извинявай, как можеш да имаш изречение като "Явно никой нямаше да му дръжи сметка ако той отворише едина две три кутии.", в което всяка трета дума е грешна? Думи като отворише и мислише няма, освен в някой особено буен диалект, а при теб се срещат многократно. За стилистичните грешки дори няма да говоря, имаш купища никому ненужни и лоши описания. Абсурдни словосъчетания, думи и понятия, чието значение явно не знаеш... Това не може да се чете в този вид. Наистина.
По-добре напиши нещо по-кратко, но по-добре замислено и осъществено.

[RRSunknown]

Съвсем сериозно отправям предложение да има правила в подфорума задължаващи автора да се представя преди да постне произведение във формат включващ : години, народност,образование, оценка по БЕЛ, предишен опит във литературата .

[СИЛАТА]

На 17 съм от България.5 по БЕЛ.11 клас(вече).Нямам предишни опити.Сега по-добре ли е?

[Roland]

По-скоро не

[bsb]

Стига де, вие съвсем ще го откажете човека. Просто трябва много да почете първо.

[Amelia]

Странно. По мое време, когато бях на 12-ина години, за произведение като това щяха да ми пишат двойка поради наличие на повече сгрешени думи, отколкото верни. Явно нещата са се изменили ужасно много и все в посока, която не ми харесва.

Аз други неща искам да знам и съответно ще задам въпроси към автора.

СИЛАТА, какво мислиш ти за текста си?
Кои са силните и слабите страни на това произведение?
Би ли променил нещо, от което не си доволен и как?
Мислиш ли, че текстът е готов за пускане във форум, където хората да го четат и анализират?

Не се заяждам - това са въпроси, които биха ти помогнали в писането, ако почнеш да си ги задаваш сам.

[tigermaster]

Това, което ще напиша сега, може би ще прозвучи доста грубо, а и не знам доколко точно аз имам право да се изразявам така, предвид факта, че не съм кой знае колко добър в творческото писане. Искрено се надявам СИЛАТА да не приеме думите ми лично, понеже не целя да го обиждам. Това, което целя, обаче, е да го засегна. В смисъл, не да наранявам чувствата му, а да го накарам да внимава какво поства и къде го поства.
СИЛАТА, мой човек, текстът ти е просто обиден за всеки читател над предучилищна възраст. При други обстоятелства бих се отказал от четенето още след първите две изречения. Само в тях имаш достатъчно стилови, граматични и правописни грешки, че да снижат АДСКИ много оценката на разказа ти в очите на читателя. Всъщност издържах първия абзац и половина, затова ще коментирам тях. Първо, след запетаята се поставя интервал. Винаги. Не преди нея, не и от двете й страни. След запетаята. Пример: "Аз съм този,_който ти чете творението." Пиша ти това, защото ми направи впечатление, че не си поставил никъде интервалите както трябва. Същото важи и за точки, удивителни, въпросителни, многоточия и двоеточия. Преди препинателния знак не се поставя интервал, а се поставя след него. Изключение правят тирето, което се огражда от двете страни с интервал, и разделителната чертица, около която не се поставят такива. Естествено, ако греша, нямам против да ме поправят.
Нещо друго, което ще те посъветвам, е да избягваш да пишеш в художествен текст числата с цифри. Не пиши "10 метра", а "десет метра". Не боли много.
Присъединявам се към останалите и те съветвам да овладееш правописа, преди отново да се замислиш за писане на разкази. Съжалявам, това, което прочетох, беше просто болезнено. "Подтисне", "ублечен", "епроведки"... Отпечатан на хартия, такъв разказ би имал стойност само накъсан на четири и закачен на ръждив пирон в тоалетната. Постнат във форум и за това не става.
Изказът ти е отвратително зле. Честно, абсолютно всяко изречение подлежи на толкова сериозна редакция, че вероятно след това и сам няма да си познаеш разказа. Пример:

Фало лежеше в каютата си , дремваше и опитваше с всички сили да подтисне морската болест , от която той страдаше .Каютата беше на дирижабъла ,който от своя страна пътуваше към затънтeнo село.Поради своята незначителност селото нямаше почти никаква връзка с външният свят освен един разбит път и една нива ,на която не се сееше нищо ,но служеше за приземяване на дирижабли ,който идваха все по-рядко идваха.

Това може да се преобразува, да речем, така:

Фало лежеше в каютата си в дирижабъла, дремваше и опитваше с всички сили да потисне морската си болест. Пътуваше към затънтено село, чиято единствена връзка със света бяха един разбит път и запустяла нива, на която все по-рядко кацаха дирижабли.

Със сигурност моята редакция е далеч от най-доброто възможно, но поне дразни по-малко. Съвсем отделен случай са безумни словосъчетания като "този село", които биха навели нормален читател на мисълта, че пред очите му е превод на чуждоезичен разказ, правен с "Google Translate" или както се казваше съответната услуга. Описанията ти също не ми допадат хич, но този път няма да ти предлагам редакция.
Мисля да привършвам. Само още няколко думи. Първо ще те посъветвам да прочетеш критиките, които хора от форума и екипа на списанието са постнали в този раздел и в "Writing Workshop", и коментарите към разказите от конкурсите.
Ще завърша с няколко въпроса.
Имаш ли любим писател и ако да, кой? Знаеш ли защо го харесваш?
Освен това, какво те подтикна да напишеш разказа? Колко пъти го прочете, преди да го изтипосаш тук? Редактира ли го? Показа ли го на някого, преди да го постнеш във форума? Ако да, на кого* и как го приеха?
Толкова от мен. Не приемай писанията ми навътре.

---
*Приятел ли, роднина ли и т.н., не искаме имена. Или поне аз не искам.

[Morwen]

Е, според мен няма значение дали разказът е бил показан на някой преди или първо на нас. Проблемът е, че той дори не е бил прочетен отново, преди да бъде постнат. И неграмотността му.

Иначе, Силата, каквото каза човека над мен. Без да се обиждаш, но ако аз правех тези грешки на диктовка в трети (не, не преувеличавам) клас, щяха да ми пишат двойка. Не знам дали така пишеш и на контролните по български и къде блее учителката ти, но това е минало на няколко километра от грамотност за петица. Може да ти се струвам злобна, между другото. Не съм. Просто рано или късно, някой за когото ти пука повече ще ти каже същото - човек от изпитна комисия за университет, работодател, дори приятел, на чието мнение държиш. И ще ти е по-гадно, ако не си го оправил. А има много за оправяне.

[RRSunknown]

А сега си представете как са тройкаджиите.

[beliefcontrol]

Стига де, вие съвсем ще го откажете човека. Просто трябва много да почете първо.

Аз ще се радвам ужасно много, ако го откажем да пише по този начин.
Подозирам, че ни е препсувал по 10-тина пъти всички наред, но текста горе е чиста обида към всеки грамотен човек.

Съгласен съм, че трябва много да почете - учебниците по български от първи до десети клас биха били добър старт, после може и художествена литература.

[Xellos]

Текст с спейс преди , по дефиниция не чета без заплащане, така че не мога да коментирам натам...