Ридли Скот - за и против

[Vivian]

Ъъъ, благодаря ти на драго сърце, че ми разясни точно каква е идеята на Black Hawk Down, но страхувам се, че именно съставките, които съставляват продукцията й пречат да е това, което има за цел. Първо, за твое сведение, филм, който иска да бъде ‘полу-документален’ не се натъпква с лесно разпознаваеми мутри на доста известни актьори. Прави се така, както постъпиха с United 93, примерно. Това те дистанцира от идеята да имаш някакви очаквания от образите и поставя вниманието ти върху историята.

Второ, ефект на представяне на военен конфликт или размирици се представя превъзходно и с добре-развити образи (и с наличието на централни също) –Paths of Glory, Apocalypse Now, Salvador, Rules of Engagement, Gallipoli, The Battle of Algiers. Разгръщането на образите не е необходимо да превърне филма в емоционално парче като Хотел Руанда, например. Твърде често основната идея на киното е да поражда чувства, не просто да показва. Това в частност е целта на документалното кино, но и то също цели емоционално въздействие. Когато емоционалният заряд е сведен до минимум, е твърде трудно да се разчита на голи кадри да бръкнат в зрителя. Не казвам, че не може да се получи, казвам, че тук те не разполагат с необходимите съставки да го постигнат.

Което ни води към третото – Ридли Скот е ужасно емоционален режисьор. Никога не е умеел да е хирургически безпристрастен, така че подходът тук е лишен от логика за мен. Ако беше Пол Грийнграс, предполагам, щеше да сработи в пъти по-добре. Но той едва ли щеше да се съгласи да работи точно с този каст де. Защото, бога ми, това не са ‘случайни лица’! Те са вече емоционално натоварени и обременени поради многото други продукции, от които са известни.

Кавичките ги сложих, тъй като абсолютно формулативно филмът употребява от техническа гледна точка всички модерни за началото на 00s хватки, за да създаде усещане за ‘действителност’. (Приравняването на Райън с Врага е доста…грозно, бтв, а и ще се изумиш колко по-оригинален в представянето на реалност Райън беше за 98).

The Thin Red Line & Bloody Sunday са филми, които показват ‘конфликта на едро, в мащаб’, които ми въздействат и ме ангажират. Първият съдържа огромен ансамблов каст, в който всеки герой е развит дори да се появи за 2 минути. Вторият е безпристрастен, фокусиран поглед върху моментен изблик на неприязън, в който нямаме сложни образи, но сложната ситуация увлича. Black Hawk Down категорично не може да се похвали с нужното темпо и вътрешен ритъм, който да не провокира отегчение у публиката.

Също, мисля, че героят на Хартнет беше пълен с достатъчно много ‘размисли’ споделени твърде често на глас, за да претендираме, че има липса на опити за вкарване на емоционален елемент. Имаше там някакви Platoon въжделения относно необходимостта от война, етц, доколкото си спомням.

Африканската песен си беше тотално окей, както и самият саундтрак, който притежавам, тъй като обожавам Цимър.

‘Военен филм’ беше използван, за да специфицира жанра на филма, тъй като засега не ми е известно да има ‘военно мисионнен филм’, всичко подобно си се води ‘war’. Сега, имаме, обаче някаква завидна разлика между ‘war’ и ‘combat’ или поне аз се надявам да има (отново като филмови категории тва). Тук са употребени твърде много сцени от чистак военни филми, за да претендираме, че не попада в тази категория.

Бтв, показването ‘от първо лице’ не провокира отчуждаване и обективност, а напротив –силно субективизира.

Относно P.S. – наистина твърде често се дразня от поучителен, даскалски тон практикуван върху личността ми, така че този път аз ще те помоля да не се изкушаваш често да прибягваш до него като дискутираме нещо. Относно сравнението –виж какво съм написала по-горе.

[Muad_Dib]

Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър.

[Gunslinger]

Първо, за твое сведение, филм, който иска да бъде ‘полу-документален’ не се натъпква с лесно разпознаваеми мутри на доста известни актьори. Прави се така, както постъпиха с United 93, примерно. Това те дистанцира от идеята да имаш някакви очаквания от образите и поставя вниманието ти върху историята.

Aз не мисля, че има значение дали актьорите са известни или не.Ако гледаш филма само за актьорите боли те фара за историята.Ако те интересува историята известните лица няма да ти попречат да я оцениш.

[Roland]

Ти прочете ли изобщо контекста, в който беше сложен тоя коментар?

[Gunslinger]

Ти прочете ли изобщо контекста, в който беше сложен тоя коментар?

Коментара си седи достатъчно и самостоятелен, че да е нужен контекст.Демек не, не го прочетох.

[RRSunknown]

Трябва да се чете - иначе прелиташ без да разбереш за какво се говори по темата .
Аз още мисля какво да отговоря защото не съм съгласен с всичките и изводи но не мога да си представя аргументите убедително и затова не бързам да поствам.

[Roland]

Ти прочете ли изобщо контекста, в който беше сложен тоя коментар?

Коментара си седи достатъчно и самостоятелен, че да е нужен контекст.Демек не, не го прочетох.

Демек затваряй си устата, когато не си прочел постове, от които вадиш цитати. Като модератор ти го казвам, не като юзър.

[Gunslinger]

Демек затваряй си устата, когато не си прочел постове, от които вадиш цитати. Като модератор ти го казвам, не като юзър.

Ем като отговаряш без да цитираш така се получва.

[Vivian]

Напомнете ми да не споря с Вивиан. Лайк евър.

Този коментар неминуемо става част от siggie-то ми!!!!

(for the record -ние тук сме все още на етап прилично дискутиране, а не спор )

[AlDim]

Вивиан, ти гледам си ги колекционираш тия сигнатури като спойлс ъф уор

[AlDim]

Дръпнах си тия дни Director's Cut-а на Kingdom of Heaven с мисълта, че все пак може да е по-добра от тази, която гледах навремето и може пък да заслужава още един шанс. Само дето след час и половина позната скука и глупости се усъмних, че нещо не е съвсем наред... Оказва се, че всъщност съм гледал абсолютно същата бозава версия и преди. Ебати кофти пейснатият филм е това. Някои неща се случват прекалено бързо, други прекалено бавно, фрашкано е с откровени тъпотии от най-евтин вид (комично злия брат на наш'то момче; нелогичната и бая дървена битка в началото; оцеляването на една бройка наш пич, един брой меч на наш пич и един брой кон, с който нашият пич да стигне до крайната си дестинация след корабокрушението; цялата любовна история; още поне двама комични злосторници; абсурда с предаването на проказата на малкия Анакин, при положение че това е супер незаразна болест, и майчината драма (тм); издигането на нашия пич до ебати героя; деус екс машината с арабския пич, който се оказа, че е пълководец на Саладин; всички приказки за "перфектния рицар"; и така нататък, ама до нататъка не стигнах, защото ми дойде в повече).

В края на краищата на туй чудо повече от 6 не му давам (все е по-добре от Робин Худ де)... и ми се догледа пак Gladiator, че да получа един качествен Ридли Скот фикс.

[Vivian]

В тоя ред на мисли -говорих си с един приятел относно Скот и той ми каза: 'Виж, пичът прави ужасни глупости, но всяко десетилетие ми показва по един шедьовър, така че не мога да не си го обичам'.

[RRSunknown]

Сашо я раздуй като историк доколко е достоверна цялата история показана от филма.

[AlDim]

Аз не съм спец по този период, но общо взето тъпотиите във филма са почти директно съпоставими с измишльотините в него.
Вчера почетох малко от любопитство - нашият пич всъщност е бил сравнително дърт и издигнат в рицарските кръгове (камо ли да е френски ковач...), любофни истории с оназ пача не е имало, малкият Анакин не се знае от какво е умрял (и е бил коронясан като втори владетел и директен приемник още докато предишния Балдуин е бил жив), но е бил много болнав и се е гътнал след една година управление. А героят на Блуумчо е уредил условията за предаването (при които е пуснат по живо по здраво със семейството си и който друг е успял да си откупи кожицата) като е заплашил, че ще избие всичкото няколкохилядно мюсюлманско население в града (туй относно "перфектното" му рицарство). Иначе Балдуин си е бил прокажен и по-едрите събития (които бяха примерно две-три в целия филм) са умерено достоверни. Абе с две думи - не е историческа безумица като Робин Худ, но холивудщините не са допринесли кой знае колко за превръщането на филма в качествена продукция, даже напротив. В Gladiator пък не са се самозаблуждавали и просто са направили една готина, въздействаща и епична измислица, само леко вдъхновена от истински събития.

[RRSunknown]

мда така и подозирах че по американски са изкривили историята
Интересно ми е каква е била историческата съдба на Ги дьо Лусион (или както там се казваше).