И излиза, че в тази тема ще трябва да пишем трима,
RSS направи един постинг и отложи играта за GOTY –то.
В момента се чувствам като спамер, който пише и си отговаря сам. Но разбирам положението –
Roland няма интернет-разбрах от темата за Starcraft
– и съответно Live, откъдето може да си купи“
The Signal”
@
Muad_Dib при теб проблемът е или
Starcaft – достойно за извинение или пък, че ти липсват точки за DLC то, или пък място на HDD то на конзолата.
Както вече сте разбрали от мои предишни постинги – писането не ми е силната страна ( меко казано)
Но в случая не мога да се въздържа...
Да наистина
The Signal – продължава историята от там от където завърши шестия епизод. От дъното на океана от тъмнина и страдание. Не искам да спойлвам, така че спирам за сюжета на SE1 както го водят.
Прочетох двете страници от темата, преди да напиша това - основното оплакване е от играта – играта, която е част от Alan Wake – който е нещо повече от игра или пък това, което винаги сме си мечтали да бъде осмото изкуство .
Сега не бива да има оплаквания от геймплея – пуснах си и кредитите – не знам дали са били и преди, но сега има и имената на тези, които са създали дизайна на SE – първи и втори. Други хора са – и това се усеща..
Основната разлика е акцентът върху
Светлината и
Думите.
Съвсем по християнски –
Светлината е източник на съзидание и най- силното оръжие. Но
Светлината не може без
Словото – както беше в последния епизод от стандартното издание...
Сега следва малък спойлер.
- Spoiler: show
- Мисля, че този допълнителен епизод добави и ново парче към саундтрака, който е достъпен чрез Extras/Playback- Space Oddity на David Bowie. Само този който не го е слушал, ще се запита, какво отношение има това към The Signal. Ето и връзка с текста на парчето http://www.metrolyrics.com/space-oddity ... bowie.html .
За хората, които се оплакват от геймплея – включвам и се себе си , препоръчвам след като са видели историята на основното издание да изиграят играта на Nightmare – не е невъзможно – щом аз стигнах до втори епизод – btw – играта прави отделни автоматични сейвове за основната история и за допълнителните епизоди- на кошмарното ниво на трудност – никой не бива да се оплаква от повторяем геймплей.
Както и от потенциал за преиграваемост.
Не бяха споменати в темата – и за това искам да споделя – освен всичко друго – страхотно удоволствие ми доставят:
- Едни малки, почти натрапващи се отпратки към
MP – кучето, което превързва лесничея на парка, обезболяващите хапчета,
“Honey I’m Home” виелицата в NY или пък страниците от Sudden Stop, и много други.
- Цялото SK усещане – което не свършва с емблематичния фар - и това, че първите думи са
“SK once wrote ….” При второто ми преиграване обърнах специално внимание на страниците – това как са написани и как звучат. SL e изчел SK – “On Writing” , освен това сигурно го е изял и то е включил в DNA – то си. Стилът на писане е имитиран/ повторен едно към едно – къси изречения – с не повече от едно подчинено.
- Антонимите – Bright Falls - Night Springs
- и много други, които не съм забелязал, или пък нямам възможност да опиша сега.
За последно- впечатление от Д-р Хаус, или пък от някой статистик –
„ Обикновено нещата се случват в серии”
Така че, не мисля, че е случайно, че прочетох една от най добрите книги на SK и изиграх и все още играя едно от събитията на годината –
Alan Wake., а това не е само игра, както всички, които са се докоснали до нея са разбрали...