И излиза, че в тази тема ще трябва да пишем трима,
RSS направи един постинг и отложи играта за GOTY –то.
В момента се чувствам като спамер, който пише и си отговаря сам. Но разбирам положението –
Roland няма интернет-разбрах от темата за Starcraft
– и съответно Live, откъдето може да си купи“
The Signal”
@
Muad_Dib при теб проблемът е или
Starcaft – достойно за извинение или пък, че ти липсват точки за DLC то, или пък място на HDD то на конзолата.
Както вече сте разбрали от мои предишни постинги – писането не ми е силната страна ( меко казано)
Но в случая не мога да се въздържа...
Да наистина
The Signal – продължава историята от там от където завърши шестия епизод. От дъното на океана от тъмнина и страдание. Не искам да спойлвам, така че спирам за сюжета на SE1 както го водят.
Прочетох двете страници от темата, преди да напиша това - основното оплакване е от играта – играта, която е част от Alan Wake – който е нещо повече от игра или пък това, което винаги сме си мечтали да бъде осмото изкуство .
Сега не бива да има оплаквания от геймплея – пуснах си и кредитите – не знам дали са били и преди, но сега има и имената на тези, които са създали дизайна на SE – първи и втори. Други хора са – и това се усеща..
Основната разлика е акцентът върху
Светлината и
Думите.
Съвсем по християнски –
Светлината е източник на съзидание и най- силното оръжие. Но
Светлината не може без
Словото – както беше в последния епизод от стандартното издание...
Сега следва малък спойлер.
- Spoiler: show
- Мисля, че този допълнителен епизод добави и ново парче към саундтрака, който е достъпен чрез Extras/Playback- Space Oddity на David Bowie. Само този който не го е слушал, ще се запита, какво отношение има това към The Signal. Ето и връзка с текста на парчето http://www.metrolyrics.com/space-oddity ... bowie.html .
За хората, които се оплакват от геймплея – включвам и се себе си , препоръчвам след като са видели историята на основното издание да изиграят играта на Nightmare – не е невъзможно – щом аз стигнах до втори епизод – btw – играта прави отделни автоматични сейвове за основната история и за допълнителните епизоди- на кошмарното ниво на трудност – никой не бива да се оплаква от повторяем геймплей.
Както и от потенциал за преиграваемост.
Не бяха споменати в темата – и за това искам да споделя – освен всичко друго – страхотно удоволствие ми доставят:
- Едни малки, почти натрапващи се отпратки към
MP – кучето, което превързва лесничея на парка, обезболяващите хапчета,
“Honey I’m Home” виелицата в NY или пък страниците от Sudden Stop, и много други.
- Цялото SK усещане – което не свършва с емблематичния фар - и това, че първите думи са
“SK once wrote ….” При второто ми преиграване обърнах специално внимание на страниците – това как са написани и как звучат. SL e изчел SK – “On Writing” , освен това сигурно го е изял и то е включил в DNA – то си. Стилът на писане е имитиран/ повторен едно към едно – къси изречения – с не повече от едно подчинено.
- Антонимите – Bright Falls - Night Springs
- и много други, които не съм забелязал, или пък нямам възможност да опиша сега.
За последно- впечатление от Д-р Хаус, или пък от някой статистик –
„ Обикновено нещата се случват в серии”
Така че, не мисля, че е случайно, че прочетох една от най добрите книги на SK и изиграх и все още играя едно от събитията на годината –
Alan Wake., а това не е само игра, както всички, които са се докоснали до нея са разбрали...
"The vulgar think the God by analogy to man and so worship Him in the form of the Gods. The learned think the God by analogy to principles and so worship Him in the form of Love or Truth. But the wise think the God not at all. They know that thought, which is finite, can only do violence to the God, who is infinite. It is enough, they say, that the God thinks them."