Четвърти конкурс - Егоист

[Ръфлек]

За малко да пиша четири (от чиста солидарност към фен на Пратчет), но все пак черпенето ти се размина.

Не се притеснявай за трудностите при писане на начало и край - това е традиционен проблем. За начало аз обикновено пиша нещо бързо, колкото да вляза в ритъм, и после го режа - рядко се оказва фатално за развитието на разказа. Техниката за край не съм я овладяла, та там не мога да помогна.

Обаче, на мен първото ти изречение не ми хареса. Твърде дълго е. Плъзнах поглед по него и така и не осъзнах колко много време всъщност е минало. Върнах се чак като прочетох, че през това време не се е къпал и бръснал. И, по дяволите, 2 години не се е къпал? Ти представящ ли си миризмата? На мястото на Лия и аз бях влязла в криокамерата доброволно. Ако няма криокамера, бих се метнала в открития космос.

Освен това, моментът с чалгата е смешен. На някакъв вмирисан и брадясал тип в совалка, който от две години общува само с компютъра си, му пеят да се качи на масата и той танцува, докато държи снимка на замразената си приятелка. Просто си представи сценката - забавно е.

За критиката към непринудения изказ, струва ми се, не си разбрал. В диалозите това е хубаво. На места диалозите ти звучат естествено - страхотно! Ако смяташ, че междуметията са на място, значи вероятно са. Точно в момента, който си цитирал, обаче, компютърът повтаря два пъти "Както кажеш, Евгени" - аз бих се чувствала тъпо, ако започвам всяко изречение с "Както кажеш".

Отново влияние на сериалите. Да го прочетеш въобще не е толкова зловещо, колкото да го видиш да се случва, че и да пуснеш страшна музичка към него. Язък! Давайте ми съвети в такива случаи какво да правя, че да подсиля зловещото.

Не прави нищо! Така е идеално (попресилих, но - добро е). Фактът, че си служиш с ярки образи, без да обясняваш на читателите си като на идиоти колко всъщност са зловещи, е плюс, а не минус. Вярвай във въображението на читателите.

А когато обясняваш какво си имал предвид - разкарай учителката по литература от главата си, моля те. Подходът "какво биха написали в литературно-интерпретативно съчинение, ако ме изучават в училищата" е грешен. А също и "сега ще покажа колко не се правя на интересен и харесвам чалга".

Така. Четеш Пратчет. Какво друго си опитал, но не си успял да дочетеш? Мисля, че тук има достатъчно хора, които да ти препоръчат подходяща литература. (това прозвуча даскалски - имам предвид, която да ти е по вкуса, не списък със задължителни четива за през лятото)

[Roland]

@ Roland Ще се повторя - не се притеснявайте да сте критични, нали ако ми се накарате ще ви чуя най-добре. Но критиката ти ми се струва малко странна. Не ми се обиждай и ти на отговора, моля те Критиката за начина на писане, диалози ала бала, добре, ама ти ми критикуваш и идеите. И на много места ме критикуваш, че съм предал точно тези чувства и мисли, които съм искал. Но да карам по ред.

Критикувал съм всичко, което не работи. Има такова нещо като неработеща идея или идея/чувство, предадени по неработещ начин. Няма значение дали точно това си искал, а дали въздейтва на читателя. А то не въздейства.

1. Много добре знам, че изолацията води до лудост, много добре съм избрал и процента. Именно това е идеята - Евгени е егоист и не обича да поема рискове - по-добре да остане в изолация, но да е сигурен, че е избрал по-големите шансове да оцелее и че има някакъв контрол над ситуацията. Ти си правиш избора за себе си - смяташ, че този на Лия е дори по-добрият, аз пък може би бих избрал неговия. Още повече, той не е изцяло сам, той все пак води разговори с компютъра, който има все пак някаква личност.

Неубедително. Показва слабо познаване на човешката психология. Не въздейства. Три години сам с компютъра е психическо самоубийство. Прочети малко по въпроса, щото това състояние няма да го намериш по сериали (има го във филми обаче). Виж как е описано, съпреживей го и ми кажи после, че един егоист баш ще избере да си приказва с програма три години, вместо да заспи.

И да, много ми харесва как съм го направил егоистичен и неспособен да обича - има такива хора, да не кажем, че е пълно с тях. Точно това беше идеята да направя, изобщо не искам сълзлива любовна драма, въобще не ми е такава целта. Уж не искаш историята да ми е същата като останалите, ама точно това ми казваш, че е трябвало да направя.

Всъщност не. Просто казвам, че героят ти не работи. Не въздейства. Не знам кое точно много ти харесва как си направил, но Евгени не изглежда егоистичен и неспособен да обича. Изглежда ПРАЗЕН. Не е въпросът какво имаш в главата си, докато пишеш, въпросът е какво създаваш в главата на читателя с написаното. Никой не ти приказва за сълзлива любовна драма, макар че такава, прочее, е безкрайно трудно да се напише добре. В момента разказът ти си е пак като "останалите", просто е доста кофти група "останали"...

Колкото до детайли тип какви са извънземните, кое какво било - ми много ясно че е правено - всичко е правено и измислено вече.

Това не значи да скочиш в най-малоумното клише ИЗОБЩО и да го опишеш по възможно най-схематичния и безинтересен начин, нали така?

Но гледам все пак да се задълбоча в изследването на някакъв по-нестандартен тип личност, каквато е Евгени. Викаш Еми да мре тогава - ми да мре я, никой не е казал нищо друго Ти сам си избираш какви чувства имаш към героя, щом се радваш на смъртта му, значи все пак все нещо съм те накарал да помислиш и да си изградиш отношение към героя.

Не, всъщност ме остави безкрайно равнодушен. Коментарът с умирането идеше да покаже, че за героя не ми пука изобщо. Той е куха марионетка, която ти неумело люлееш на оплетени конци. Въпрос, който не е заяждане и отговорът ми е важен - КАК точно считаш, че си "изследвал" този по-нестандартен тип личност? Какви средства си използвал, къде смяташ, че си задълбочил?

А колкото до Лия - аз не съм я изследвал, тя остава непозната за читателя. Всичко е разказано от гледната точка на Евгени, това което той е мислил. Тя може и да е влюбена, но той тъй като е андроид, както сам го нарече, не го осъзнава и я отписва като малко по-луда.
Тук може евентуално и да се замисли читателят дали в бъдеще не ни очаква изобилие от такива хора, тоест дали в момента човечеството не е тръгнало натам.

Ъм, не, читателят изобщо не се е трогнал от нищо от написаното, че да се замисли. Не си му дал причина да се замисли, нито в разказа има някакви други индикации, че нещо в бъдещето би довело до подобен тип мислене. И отново бъркаш, струва ми се, това, което имаш в главата си, с това, което си написал де факто. Гледната точка на Евгени спрямо Лия е също толкова изпразнена от внушение, колкото е авторовата спрямо него. Ние не добиваме НИКАКВО впечатление за нея. А сега научавам, че е трябвало да добием евгениевото. Помисли какво точно си направил, за да постигнеш това, и защо евентуално не се е получило.

Промяната в отношението му - тук съм недоволен от себе си, че не съм го изразил достатъчно ясно - това не е никаква промяна в края. Точно това е идеята, че той си е същият, не се променя изобщо и всъщност избира по-лесният вариант да умре безболезнено, а не да поеме риска да се носи из космоса в криокамера, а като се събуди да осъзнае колко му е гаден живота и колко е гаден той, че е убил годеницата си. Но да, тук трябваше малко повече описание на това защо последната му постъпка е също егоистична.

Еми да, аз не усетих това, което описваш. В разказа изглежда просто като лигав катарзис, в който героят Осъзнава Грешките Си И Решава Да Се Пожертва, За Да Ги Изкупи. Хубаво е, че си имал друго предвид. Лошо е, че не си го написал така, че да се разбере.

Тоест да чета какво си написал по първата точка ме радва - да, Евгени е безчувствен картон, предал съм точно каквото съм искал. Дори имам чувството, че въобще не си се опитал да задълбаеш малко в разказа ми като читател, да поанализираш и да се замислиш. Но не мога и да очаквам такова нещо, при положение, че не ме познаваш и че преди моя си прочел още 10 такива или даже по-слаби разказа.

Ъм, всъщност доста сериозно съм задълбал, след като специално съм седнал да ти напиша критика, не мислиш ли? Това, което не разбираш, е че аз говоря за Евгени - литературната конструкция, а не за Евгени, героят. За мен това не е герой. Не го усещам като герой. Усещам го като нескопосана комбинация от думи, която няма живот. ТОВА имам предвид с "безчувствен картон", а не характера му. Той няма характер. Той не съществува. Защото не си му вдъхнал живот.

Хинт: Писането на психопат (какъвто явно си искал да опишеш) е много по-трудно от писането на по-стандартен персонаж. Иска много повече писателски опит и много по-тънко познаване на човешката психология. Ти не демонстрираш нито едното, нито другото. Трябва да си МНОГО наясно с всеки елемент от поведението на НОРМАЛЕН човек, за да можеш съзнателно да го изкривиш така, че да постигнеш НЕнормалния герой, който желаеш да опишеш.

2. Прав си, тук е абсолютно субективно. Аз пък си се радвам на тия препратки към нашето време. Има и нещо друго - никой не знае какво ще е бъдещето, нито аз, нито ти, това което правим като пишман-писатели е да създаваме наши собствени светове. В моят в совалката няма нищо за правене освен гледане на някакви сериали, игри и музика, които няма значение как са попаднали там.

Не ме разбираш. Субективно е дали ще дразни много, или малко Но винаги прави впечатление и в общия случай - недобро. Прочети пак причините, които съм ти изтъкнал там. Полазването на референции към епохата на автора е стар проблем, и добре известен в литературната теория. И навсякаде се счита за дефект, никога - за ефект.

Ако бяхме в час по литература, учителката щеше да зададе въпроса дали това не е пак препратка към нашето време, в което прекалено много "днешната младеж" се занимава само с това - сериали, игри и музика, никакви взаимоотношения, никакво излизане. Но това ми хрумна сега, признавам, че не ми е било идея докато съм го писал хаха

Да, точно, и аз си помислих за седми клас...

3. Приемам критиката, прав си, сигурно това е дето му викате инфодъмп - не беше от съществено значение за историята и можеше да го пропусна, въпреки че ми се стори интересно да го напиша.

О, не ме разбирай погрешно. То МОЖЕ да е интересно. И няма нищо лошо да го има (освен частта с унищожената природа, за нея ти писах защо не си е на мястото). Номерът е да го има така, че читателят да не се чувства хванат за носа и набутан с лицето в кофата с обяснения. Тоест, не директно разказване, а подмятания, които да доведат до изводи.

4. Честно казано, всички ме критикувате за това, но аз не виждам за кой момент ми говорите. Това, че компютърът му показва какво се е случило и спори с него, използвайки за аргументи случи, който той знае, това ли имате предвид?? Ми това е спор, вие като спорите с някого за нещо не използвате ли аргументи, които той вече знае? Компютърът му пуска тая сцена с убийството на предишния собственик не специално за разказа, пускал му я е 20 пъти преди това. Цел - компютърът продължава да се опитва да накара Евгени да чувства вина - ама той - йок (или факинг хел ноу, както явно е по-модерно да се казва). Пък и компютърът си е такъв - обича да натяква. Не знам, съжалявам, че ви е изглеждало като нескопосано написано. Но според мен е добре - хем се разказва историята, хем се води и новата, в която спорят. Аз казвам че е риба, затова си струва, ти казваш, че е цаца и не си струва. И двамата я виждаме и знаем за какво говорим, но си повтаряме едно и също - цаца, ама риба - риба, ама цаца. Ако някой напише разказ за нашия спор ще го обвинят в същото по тая логика? Или че самата история показва колко сме тъпи, или колко нямаме абсолютно нищо за правене, че спорим за такова нещо.
Ако не става дума конкретно за това, моля посочете ми...

Само че историята в художествено произведение не е аналогична на реалната действителност. Събитията в художественото произведение следват свой ритъм, подходящ за затворена рамка, а не за непрекъснатата линия, която представлява истинският ни живот. Това, че нещо е адекватно за реална ситуация, не значи, че ще стои добре в един разказ. Сега виждам, че точка 4 е частта за стила. Точно тук бях писал и за инфодъмповете. Отговаряш ми само за частта с тях, но не и за първия абзац - този за употребата ти на думи. Разбери, и най-великата идея и качествена концепция се СРИВАТ в момента, в който не намериш правилните думи да ги изразиш.

Що се отнася до сцената с компютъра и записа, вече го писах предния абзац, но ще повторя - в РЕАЛНИЯ живот може би би било ок да се случи. В един РАЗКАЗ обаче ефектът е "уф, авторът не е знаел как да я даде тая информация и я набутва в измислен запис". Не става. Не се получава. Колкото и да си мислиш, че би трябвало да е ок.

Прочее, ако те вълнуват КОНКРЕТНИ начини хем да предадеш някаква информация, хем да го направиш така, че да не подразниш читателя, кажи си и ще ти дам разни примери.

5. 10 века записана музика в базата данни на компютъра. Не мисля че има смисъл да наричаме думкането на пещерняците преди 60 века и на тези преди 70 вика музикална история. Но това е дребен детайл.

Това е дребен детайл, но дразни хора с елементарна обща култура. Можеш просто да го напишеш с други думи и няма да имаш никакъв проблем. Но като напишеш "намсиколковековната история на човечеството", това звучи твърде кардинално и всеобхватно - човек моментално го възприема като "всичко!", а ти нямаш това предвид. Прочее, музиката на древна Гърция също е изключително важна част от развитието на музикалната история.

6. Ноубади факинг кеърс (виж колко съм модерен - знам английски) ама аз се кеървам. Мен хлебарките ме кефят за гадни извънземни. То при такива кратки разкази има ли смисъл да измислям цял нов вид и да отделям цял абзац да ги описвам? Има ли конкретно значение точно какви са всъщност - гадни са и са зли. Насекомите вече ги познаваме, та ми спестиха думи, за да описвам колко са гадни. Можеше да сложа и намръщени зелени човечета, също ми харесват като идея, но щях да заслужа същата критика Това че и те са оувърабюзд (виж, мога и свои английски думи да слагам в речта си, не съм ли еба ти пича) не ме притеснява. Ако главният герой беше извънземно и действието се развиваше на неговата планета, може би щях да измисля нов вид, но в случай, че те са там, за да се появят колкото да застрелят някого, наистина не смятам за необходимо да се концентрирам толкова върху тях и да отнемам внимание от идеята и историята на човешкия главен герой.
Въпреки че *самокритика* отнел съм достатъчно внимание с описанието им, наистина има излишни неща. Ще го имам предвид да не се отплесвам в следващи разкази

Разсъждаваш погрешно. Не е въпросът дали нещо те кефи, или не те кефи. Тоест, въпросът разбира се е И това, понеже искаме да пишем нещо, което ни харесва. НО въпросът в основата си е какъв ефект постигаш. Неслучайно писах за трилиона долнопробни автори, той е важен. В литературата (че и в киното) насекомовидното извънземно вече е аналогично на долнопробие, слабо въображение и мързел от страна на автора. Особено пък ЗЛОТО такова (щото имаме примери за интересни инсектоиди, където авторите съзнателно са излезли от клишето и са развили концепцията така, че да казва нещо ново). Този ефект ли си искал да постигнеш? Съмнява ме. Ако искаше да пишеш комедия - чудесно, нека са насекоми. Или дори нека са зелени човечета. Но ти искаш да напишеш сериозен разказ. А Злите Марсиански Буболечки не отговарят на това изискване. Те те запращат в територията на пълпа - на евтината биткаджийска фантастика, където полуголи пичове спасяват полуголи пички с БЛАСТЕРИ. Ако това е ефектът, който си търсел - be my guest (английският го ползвам не за да съм готин, а защото на него мисля и ми пести време и излишни думи).

Друго - добрият автор НИКОГА не си пести усилията при описанието на кой да е елемент от разказа. Извънземните ти играят ОГРОМНА роля в историята - те са причина тя изобщо да съществува. Без тях героите ти не биха били на мястото, където са, в ситуацията, в която са попаднали. Съответно не можеш да си играеш на отбиване на номера с тях. Важно е какви са и какво правят, защото от това зависи как читателят ще възприеме изобщо ситуацията, описана в разказа. Не си пести усилията - ако ще го правиш, няма какво изобщо да се занимаваш с писане.

Благодаря ти за критиката, наистина прочел си ми разказа, написал си такъв дълъг пост, за да ми помогнеш, повече от благодарен съм и се извинявам за по-резките моменти в отговора ми Най-много се радвам, че си усетил повечето неща, които съм искал да предам, което за мен означава, че съм малко по-близо до целта, отколкото ме описваха първите коментари, всъщност включително и твоя. Трябва просто другия път да направя така, че да разберете, че всичко това е нарочно, а не идва от моята простотия

Боя се, че не си по-близо до целта. Повярвай ми, колкото и да ти се иска да извъртиш думите ми към идеите си (не го казвам с лошо, това е нормално), не тях имам предвид. Говоря за тъканта на литературата, не за идеите ти. Не съм усетил повечето неща, които си искал да предадеш. Мъгляво съм усетил, че ИСКАШ да ги предадеш, но не и самите тях. Няма да се изморя да ти го повтарям - седни и почети малко литература. В момента ми спориш за писане, а нямаш основата, върху която да стъпиш за такъв спор. Несериозно е. Писането е комбинация от умение и знания. Също както е композирането на музика. Смяташ ли, че е достатъчно да знаеш нотите, за да композираш добра музика? Не? А защо тогава си мислиш, че владеенето на буквите е достатъчно, за да пишеш?

Изкушен съм да ти пиша и за чалгата, но това не беше към мен, та айде стига толкова засега.

[Trip]

Скоро и аз ще пусна постец, по малко по-техническите елементи - Роланд добре се е аргументирал за психологията според мен (макар че и аз може да я зачекна тук-там).

[Trip]

Ще почна с отговори по моментите, които те кефят, в следващия пост ще нахвърлям общи впечатления.

2 години, 4 месеца, 30 дни, 12 часа, 52 минути и 47 секунди. Толкова беше времето, което Евгени беше прекарал сам в совалката,

Това, противно на собственото ти впечатление, акцентира най-вече върху това, че изминалото време е много точно. Добавката на часове, минути и секунди акцентира върху постепенно течащо време, което би могло да значи, че наблюдателят Евгени усеща остро и тежко дори натрупващите се секунди. По-нататък в разказа няма и помен от това; това време се оказва рандъм скука, която той е облекчил с филми и игри.

Лия винаги е била една идея по-луда от нормалните хора и последната й постъпка го доказваше. Но заради тази лудост я обичаше...
- Евгени, – чу се глас. Часовниците изчезнаха от екрана и на него се показа мъжко лице с равнодушно изражение, - усещам, че пулсът ти се покачи. Всичко наред ли е?
- Да, компютър. Просто се замислих за нещо – отговори той.

Това, че ни казваш, че Евгени обичал Лия, по никакъв начин не ни кара да ти вярваме, особено след абсолютно просташкото "любовта си е любов, но чувството за самосъхранение бла-бла-бла..." Сори, но едно произволно изречение не демонстрира потенциал за емоции; не демонстрира абсолютно нищо. Единственият размисъл, който ще предизвикаш у читателя така е "Вътъфъ, маняк? Прескачам го тоя разказ".

Шегите ти за съвремието не са лоши като идея. Просто са тъпи. Да не говорим, че наклонява разказа ти към ебавката, а ти доколкото съм разбрал искаш да постигнеш някакъв сериозен ефект? В 2700 думи нямаш място за дебилно-кретеноидни бъзици и сериозни послания.

После - не бъркай изказа, който на теб ти идва естествено като пишеш, с непринуденост. Дървен е. Много. Английските думички съм ги споменал в следващия пост, но искам само да изразя недоумение, че някакъв ИИ, при това с емоции, ще ми рецитира функции а ла Уиндоус 95. Смешно е, не по хубав начин.

И още - не можеш да държиш на това твоят герой-КОМПЮТЪР да е реален и земен. НЕ БИ ТРЯБВАЛО да е.

За компютъра съм писал в следващия пост. Само тук ще отбележа - ИИ-то в разказа страда от синдрома "Човече в кутийка". Това не е компютър, това е произволен не много приятен тип, който СЕ ПРАВИ на компютър. Черни точки в графа "фантастичност".

В небето проблясваха изстрели от биещи се космически кораби и експлозии, а по земята лежаха отломки и трупове на хора и хлебарки.

Никаква апокалиптичност не извиква у мен словосъчетанието "биещи се космически кораби". Като малък имах едни играчки-самолетчета и ги "биех" като ги блъсках едно в друго, докато не им падна боята от носовете. Та, освен тази образност, която ще се съгласиш не е твърде апокалиптична, нямаш никаква конкретика.

Изстрели бляскат. Бият се космически кораби. Лежат отломки и трупове. Как изглеждат тия космически кораби? Как звучат? Как миришат? Заеби описания на чувства. Липсват ти елементарни сетивни детайли.

- Махайте се, лешояди! – извика той, обръщайки се назад и забавяйки бяга си. – Ако ви взема с мен, всички умираме!
- Вземи ни поне в криокамерите, човек, моля те! – чу се и гласът на Евгени. Двамата с Лия се показаха иззад малко възвишение на около 100 метра от камерата.
Човекът поклати отрицателно глава.
- Съжалявам – каза той, макар недалечна експлозия да заглуши думата му.

Колко адекватно реагира човекът всъщност. Или какво, мислиш, че автоматично ще симпатизираме на главните герои, само щото са главни герои? При положение, че очевидно спасението и смъртта ги делят буквално секунди, а него го гонят двама души, от които поне единият е въоражен, а самият той е безкрайно уплашен по всяка вероятност, как да реагира този собственик на совалката?

- Ти каза, че са го убили, но всъщност никой не е убеден в това, ти така и не остави Лия да провери пулса му – анализира компютърът с укоряващ тон.
- Ти си компютърът, управляващ тази совалка и загрижен за собственика й. Да си беше използвал външните сензори за жизнени показатели.
- Те бяха повредени от неточен изстрел на човек, опитващ се да застреля хлебарка. Вие минахте покрай трупа му на идване. Приятелката ти щеше да провери пулса му, ако просто я беше оставил за 10 секунди.
- Нямаше време. Дори тези 10 секунди можеха да ни костват твърде много, а ако той се беше оказал жив и го бяхме довлачили, то щяхме да се забавим повече от минута, а ти сам ни показа как луната избухва минута след като излетяхме. Аз спасих когото можах.
- Най-вече себе си. Тогава нямаше как да знаеш точния момент на взривяване на колонията. Повярвай ми, Евгени, ако в изкуствения ми интелект не бяха заложени възможността да чувствам самота и нуждата от човешки контакт, нямаше да отговоря на нито една твоя команда.
- Тоест, тогава щеше да откажеш да излетиш и да ни оставиш на планетата, което не те прави по-малко убиец от мен, нали?

Не знам колко е страхотен спорът, но е безкрайно излишен. Защото е неправдоподобен. Защото не мога да повярвам, че за повече от 2 години не са го водили вече, и няма да повярвам, каквото и обяснение да ми дадеш.

Евгени се усмихна и потупа монитора с ръка.
- Спокойно, компютър. Ти си създаден, за да служиш на човека. Твоят инстинкт за самосъхранение е далеч по-малък от инстинкта за съхранение на човека, когото обичаш, в случая собственика ти. По това се различаваш от хората.

Безкрайно самодоволно и изтъркано. Има купища литература от 40-е години още, която осмива тази гледна точка. Твоето е просто скучно.

„Качвай се на масата” зазвуча за доброто настроение на Евгени

Не знам ти дали би получил оргазъм, аз получих силен привкус на манджа с грозде. Тонът на разказа е толкова неравномерен, толкова си няма представа дали иска да е нещо смешно или нещо драматично, така се лашка между двете, че освен вкуса на манджата на грозде получавам и морска болест.

Това важи за почти всички "бъзици". Представям си текста като начинаещ комик, който танцува пред публиката с октопод на главата и се цепи от смях, а хората през това време си излизат.

Червено кръгче се появи на монитора, премести се в горния ляв ъгъл, след което се уголеми, уголемявайки и показваната зона от космоса. Евгени изпусна снимката, закри устата си с ръце и отстъпи две крачки назад. Екранът показваше приближаващ се хлебарчест галеон

"Хлебарчест галеон"....... Иначе, ето ти изречение, което не звучи като еквивалент на самосвал с пиян шофьор. Без загуба на информация (на кого му пука за червеното кръгче, честно?)

"Мониторът изобрази/показа образа на хлебарчест галеон".

Реакцията на Евгени е мелодраматично клише, тип "Та-да-да-даааааам!!!!" Дори едно "О, фък" би стояло по на място.

Включи се и изкуствената гравитация, поради която Евгени се строполи на пода.
- Компютър? – каза той, надигайки се бавно.

По обяснението ти съдя, че освен октопод на главата на текста, си искал да му сложиш и гърмяща пура в устата. Що просто не написа някаква отявлена комедия от по-физическия вид? А, досега между другото читателят НЕ ЗНАЕ, че Евгени е в безтегловност. WTF?

- Къде ни удариха?
- В задната част. Двигателите ми са поразени. Което означава, че не мога да променя курса си, а както знаеш, ти го промени, когато се опита да избегнеш оръдието.

Никаква досетливост не показва. Компютърът е кретен, който натяква. Не е това начинът да демонстрираш колко е "загрижен" компютърът.

- Евгени, нима преди пет минути не ми говореше за силата на човешкия инстинкт за самосъхранение? Имаш възможност, Евгени, спаси се.
Евгени отново наведе глава със затворени очи. Но замислянето му не трая дълго.
- Не. Лия заслужава да живее също толкова, колкото и аз. Тя не е виновна с нищо. Тя се жертва за мен, а сега е мой ред.
- Евгени, стига. Извинявай за това, което казах преди малко. Исках да ти втълпя чувство за вина, но не бях прав. Прекарахме дълго и красиво време заедно. Ти си моят нов стопанин. Не мога да загубя и теб. Моля те, изхвърли жената и спаси себе си!
- Направи го, компютър, след което пусни нервнопаралитичния газ и се изключи. Бих искал да умра сам, ако нямаш нищо против.
Лицето на монитора заплака.

Това е жалко и смешно. Поради целия контекст до тоя момент. Октопод на главата, пура в устата, човече в кутия, мелодраматичните реплики (дълго и красиво време?! Какво, на хижа в планината ли са ходили?)

Леко провлаченото описание всъщност не е лошо, можеше да пробваш с повече от тях.

Накрая - За Евгени по-добрият вариант е да умре наясно с това колко е отвратителен всъщност? Не, не, не. Сори, това е просто набутан насила морализъм. НИКОЙ не би ИЗБРАЛ да умре с мисълта какъв е боклук. АКО искаш да покажеш правдоподобността на такъв човек, ще са ти нужни, пак, много повече от 2700 думи.

[Trip]

@ apocalexxnow

Първо, ти си НАПЪЛНО начинаещ писател, разбираемо е, че разказът ти е толкова незабележителен. Второ, потенциал за повече определено имаш, само че внимателно се наблюдавай – ако се стигне до момент, в който харесваш в разказите си повече неща, отколкото такива, в които се съмняваш: помисли много сериозно какво не е наред със собствената ти представа за самия теб.

Сега, разни технически неща. Ще ми се да ти покажа, че липсата ти на опит с четенето ТЕ спъва, при това сериозно.

2 години, 4 месеца, 30 дни, 12 часа, 52 минути и 47 секунди. Толкова беше времето, което Евгени беше прекарал сам в совалката, без възможност да се изкъпе или избръсне.

"2 години, 4 месеца, 30 дни, 12 часа, 52 минути и 47 секунди: сам в совалката, некъпан, небръснат."

Абсолютно същата информация, с изключение на името (което можеш да го вмъкнеш където си щеш така или иначе, така че не е проблем). 3 пъти по-малко думи. 30 пъти по-голям потенциал за хващане на интереса.

Една минута по-малко от това време беше количеството, изминало от унищожението на земната колония Гайл 3 от хлебарките.

Като зачитам това, имам чувството, че слушам как някой започва изречение, което си няма представа как да завърши. Тромаво, тромаво, тромаво.

"Минута по-малко бе времето откак хлебарките унищожиха земната колония Гайл 3." Почти 2 пъти по-малко думи. Почти 20 пъти по-голям шанс човек да иска да продължи.

Ако смяташ, че това са "дребни" поправки, имай следното предвид – двете горни изречения (Две от първите ти три изречения!) са демонстрация на некомпетентна проза. Ако пишеш тъпи истории компетентно, имаш шанс за публикация/репутация/каквототамцелиш. Ако пишеш каквито и да е истории с некомпетентна проза, нямаш никакви шансове за нищо.

Хлебарките всъщност наричаха себе си с твърде дълго и сложно име, трудно за произнасяне от човека. Бяха си спечелили този прякор поради две причини. Най-очевидната беше външният им вид, който наподобяваше земни черни хлебарки в човешки ръст, ходещи на четирите си задни крака и използващи предните си два като ръце. Другата беше издържливостта им на радиация, по която си приличаха с един от малкото видове оцелели земни насекоми. Истината е, че всъщност, технически погледнато, приличаха повече на бръмбари, но тъй като те бяха измрели заедно с 95% от фауната на земята, никой не ги помнеше, за да знае разликата и да даде правилното име на извънземните. Никой не знаеше и коя е родната им планета, никой не беше и питал, защото още от първия си контакт с хората, хлебарките започнаха война с цел екстерминиране на човечеството и завземане на земните територии.

Този абзац е катастрофа с бойни крайцери по поне 3 причини. Поред:

1. Структурно. Три изречения след началото ти замеряш читателя с лекция. За хлебарки. Написана зле. От неясна гледна точка.

2. Стилово. Хайде и тук да те поредактирам (макар че добрата редакция за мен би била този абзац просто да го няма):

"Самите създания се наричаха с твърде дълго и сложно име. Но "хлебарки" им отиваше, понеже приличаха на такива, само че с човешки размери. Предния си чифт крака използваха като ръце. Подобно на хлебарки, издържаха и на радиация. Всъщност приличаха повече на бръмбари, но тях никой вече не ги помнеше. Бяха изчезнали заедно с повечето земни животински видове. Никой не знаеше откъде идваха хлебарките, ала още от първата среща с хората, те започнаха безмилостна война."

Почти два пъти по-малко думи. Никаква загуба на информация.

3. Научно-фантастично.

Проблемите в тази част всъщност не биха били научно-фантастични проблеми, ако се окаже, че си имал предвид лекцията да е от гледна точка на всезнаещ разказвач (или в сериалите, които си гледал – войс-оувър) , а не от гледната точка на евгениевото съзнание. Тогава обаче е стилистична грешка, при това извънредно базова (вж. последното изречение на 1.)

Ако ОБАЧЕ си си мислел, че пишеш през ума на Евгени, нещата удрят вентилатора, дето се вика.

Хлебарките наричат себе си?!?! Нали знаеш какво потенциално значи това? А. Хлебарките имат език! Б. Хората са го идентифицирали като език. Което значи, че поне са опитали да го изучат. (Как???) Но не ги интересува коя е родната им планета... В. Хората ВСЪЩНОСТ са успели да го изучат, понеже знаят кои "думи" в него значат името на хлебарките. Г. Хората водили ли са разговори с хлебарките? Как? С пленници? Официална дипломация ли е имало? После – Хлебарките ползват крайниците си като ръце. Ми не. Не могат. Не и като човешки ръце. Както каза Роланд, това те праща в земята на долнопбробните истории с Дик Спейсмън и Барбара Буубески срещу злите Мрррр'зззззз'т'т'т от Планетата Звонг.

С един ден по-малко беше пък количеството време, което беше изминало откакто Лия легна в криокамерата. Евгени премести погледа си от часовника на монитора, който отброяваше отминалото време, на снимката й, която държеше в ръка. Спомни си как тя доброволно реши да се замрази, защото корабът не беше способен да произвежда достатъчно кислород достатъчно дълго и за двамата. Пътят им към Гайл 4 с мощността на совалката щеше да отнеме 3 години, а тя имаше техническата възможност да захранва вътрешното помещение с кислород за 1 човек в продължение на 4 години. Поне за този един оставаха още 13 секунди, 7 минути, 11 часа и 7 месеца докато навлязат в обхвата на другата колония, за която дори не знаеха дали още съществува. Толкова показваше и часовникът в долния десен ъгъл на екрана.

"Ден по-малко бе времето откак Лия заспа в криокамерата. Евгени погледна от часовника на монитора към снимката в ръката си. Кислородът нямаше да им стигне до Гайл 4. Бе достатъчен за четири години, ала за сам човек, а пътуването отнемаше три. Оставаше още почти една. Дори не знаеха дали Гайл 4 още съществува."

Около 3 пъти по-малко думи. Никаква загуба на информация. Предполагам, сещаш се, че бих могъл да продължавам така до края, и реалният ти разказ ще излезе около 700-800 думи. Това иде да покаже нещо много важно – историята ти всъщност е много кратка. НЕ МОЖЕШ да си позволиш разплута проза и излишности в толкова кратък разказ.

Евгени се замисли. Кой ли от двамата беше щастливецът? Той, който не посмя да поеме риска да влезе в криокамерата, защото при 8% от случаите, хората не се събуждаха от криосън, или тя, която ще проспи целият път и ако се събуди, няма да си спомня годините скука и бездействие.
Всъщност животът му не беше толкова лош. Компютърът имаше изкуствен интелект и можеше да поддържа що-годе интелигентен разговор. В базата му данни имаше достатъчно игри, музика, филми и сериали, за да запълнят цял един човешки живот. Самотата и бездействието пък му дадоха достатъчно време да изгледа всички тези сериали, да се запознае с огромно количество музика от десетвековната музикална история на човечеството, да играе от всички игри, за които времето на Гайл 3 все не му достигаше. Всъщност, ако не взимаше предвид обстоятелствата, това си беше почивка, за която някои хора плащаха луди пари. Разбира се, че той беше щастливецът – поне беше сигурен, че ще е буден, когато ги спасят от Гайл 4. Това обаче му докара нова нещастна мисъл – ами ако Лия така и не се събуди? Ами ако рискът, който тя беше поела заради него, доведе до нейната смърт? И все пак той не изпитваше вина – любовта си беше любов, но инстинктът за самосъхранение е по-силен от всички останали, поне при нормалните хора. Лия винаги е била една идея по-луда от нормалните хора и последната й постъпка го доказваше. Но заради тази лудост я обичаше...

Замислих се и аз. Две години без хигиена. Опасения, че там, накъдето са тръгнали, може да ги посрещнат "хлебарките". И на нашият проблемът му е СКУКАТА?!? @_@
Сори, но дори само липсата на хигиена е достатъчна да нанесе ужасни психологически травми у всекиго (освен ако не си указал изрично, че героят е човек, който може да понесе това). Човек може да ги преодолее, но не се знае на какво ще прилича съзнанието му след това. После – предвид отчаяната ситуация, която обрисуваш, шансът, че Гайл 4 да Е унищожена и/или завладяна, е доста повече от 8%. И нашият, понеже е егоист, е решил да пренебрегне този много по-голям от 8% шанс и всичките 3-годишни опасения и страхове, че кацнат ли, вероятно ще си вземат по бързата или по бавната (по-зле) процедура. И е решил да изтърпи липсата на хигиена и страховете от крайната дестинация, защото му пука за самия него. И си скучае с филми и игри. Еми, недоумяващо многоточие недоумяващо многоточие недоумяващо многоточие.

Всъщност животът му не беше толкова лош. Компютърът имаше изкуствен интелект и можеше да поддържа що-годе интелигентен разговор. В базата му данни имаше достатъчно игри, музика, филми и сериали, за да запълнят цял един човешки живот. Самотата и бездействието пък му дадоха достатъчно време да изгледа всички тези сериали, да се запознае с огромно количество музика от десетвековната музикална история на човечеството, да играе от всички игри, за които времето на Гайл 3 все не му достигаше. Всъщност, ако не взимаше предвид обстоятелствата, това си беше почивка, за която някои хора плащаха луди пари. Разбира се, че той беше щастливецът – поне беше сигурен, че ще е буден, когато ги спасят от Гайл 4. Това обаче му докара нова нещастна мисъл – ами ако Лия така и не се събуди? Ами ако рискът, който тя беше поела заради него, доведе до нейната смърт? И все пак той не изпитваше вина – любовта си беше любов, но инстинктът за самосъхранение е по-силен от всички останали, поне при нормалните хора. Лия винаги е била една идея по-луда от нормалните хора и последната й постъпка го доказваше. Но заради тази лудост я обичаше...

А, значи на произволна допотопна совалка има компютри с ИИ. Още един throwaway важен научнофантастичен елемент. Между другото, още тук Евгени става напълно неправдоподобен персонаж. Няма човек, който две години да играе игри и да гледа филми, и да се чувства добре от това, И който да е способен да обича по начина, по който описваш. А ако искаш да ни накараш да повярваме, че има такъв човек, ти е нужна обосновка, много по-дълга от 2700 думи.

- Евгени, – чу се глас. Часовниците изчезнаха от екрана и на него се показа мъжко лице с равнодушно изражение, - усещам, че пулсът ти се покачи. Всичко наред ли е?
- Да, компютър. Просто се замислих за нещо – отговори той.
- Може би не биваше да те оставям насаме с мислите ти. Да изиграем ли партия шах?
- Не, компютър, втръсна ми. Я ми припомни, кои сериали от базата ти данни все още не съм изгледал?
- Само „Стар Трек: Нова генерация”, Евгени. Да пусна ли първия му епизод?
- Не! Този не искам и да го гледам. Наистина ли няма други сериали?
- Съжалявам, Евгени, собственикът ми, от който ме открадна, предпочиташе да гледа филми. Затова базата ми данни от сериали е оскъдна.
- Не съм те откраднал. Собственикът ти беше убит пред очите ми.
- Евгени, моите външни камери заснеха всичко. Не е нужно да ми напомняш.
Лицето от екрана изчезна и нова картина се появи на негово място. Образ от черно-бяла камера показа каменист пейзаж и тичащ към нея човек. В небето проблясваха изстрели от биещи се космически кораби и експлозии, а по земята лежаха отломки и трупове на хора и хлебарки.
- Чакай! Нека се качим с теб! – чу се гласът на Лия в далечината, точно когато беглецът доближи входа.
- Махайте се, лешояди! – извика той, обръщайки се назад и забавяйки бяга си. – Ако ви взема с мен, всички умираме!
- Вземи ни поне в криокамерите, човек, моля те! – чу се и гласът на Евгени. Двамата с Лия се показаха иззад малко възвишение на около 100 метра от камерата.
Човекът поклати отрицателно глава.
- Съжалявам – каза той, макар недалечна експлозия да заглуши думата му.
Той се обърна и вкара кода в панела до вратата, което му попречи да види хлебарката, появила се около 200 метра назад. Вратата се отвори и той понечи да влезе, но лазерен изстрел го прониза в гърба. Собственикът се строполи точно под камерата. Лия изкрещя, а Евгени бързо вдигна автомата си и прониза хлебарката с продължителен лазерен лъч. Двамата след това изтичаха до входа и влязоха. Лия опита да коленичи над тялото на бившия собственик, за да провери дали не е останал жив, но Евгени я дръпна вътре и затвори вратата.

Прозата тук няма да се опитвам да я редактирам, понеже ще се уморя. Само ще отбележа, че хората НЕ МОГАТ да си викат от 100 метра разстояние и да се чуват, освен, ако нямат микрофон и бая яки тонколони. Което, встрани от другите стилистични грешки, е проблем с постановката на сцената – разположението на героите сред "декора" и едни сред други. При това е дори не е от по-тънките подобни грешки.
Освен това – в началото на сцената компютърът напомня на Евгени всичко като му пуска записа. Това е абсурдно. Както и репликата на ИИ-то току преди това. "Евгени, камерите ми заснеха всичко. Не е нужно да ми напомняш. ПОМНЯ какво направихте, копеленца недни!" Последното изречение го няма, но умът ми интуитивно го добави. ИИ-то, оказва се, е злопаметен кретен. И цялата последвала драма със спора около изоставянето на стария собственик, която този злопаметен кретен предизвиква и която вероятно трябва да постави ново ударение върху "егоизма" на нашия, е абсолютно компрометирана. Наивно, наивно, наивно. Да не говорим, че свежда цялата среда на разказа до "Двама неприятни типа си говорят в стая, наблъскана с музика и филми", което убива фантастичността му.

Моментът с чалгата е, мисля, дъното на разказа. Не защото чалгата смърди, пък аз съм много елитарен, а защото е детински, жалко-смешен и изсмуква всякакви претенции за задълбочено изследване на някаква психология. Превръща се в gross-out сатира, тип произволна американска комедия. Изписаните на български английски словосъчетания също са абсурдни.

Мисля да спра дотук. Да, знам, че звуча презрително и тук, и в горния пост. Презрението ми е единствено към текста, не към автора. А отговорът на "Презирам текста ти" не е "Презирам ТЕБ!!!!", а "защо го презираш?" Ако човекът си е казал защо го презира, както аз например, може да изложиш контрааргументи, както си го сторил в отговор на Роланд, или просто да кажеш, "Ок, не съм съгласен, да видим какво ще кажат другите". Само имай предвид, че едва ли имаш аргументи, които да ме разубедят, че разказът ти е много, много слаб, така че реално имаш два варианта - може да решиш, че в някои от казаните от мен неща има резон и да поискаш уточнение/обяснение/съвет, или просто да ги имаш предвид завбъдеще, или да се съгласиш да не сме съгласни. Аз с последното нямам проблем

[RRSunknown]

амо ще отбележа, че хората НЕ МОГАТ да си викат от 100 метра разстояние и да се чуват, освен, ако нямат микрофон и бая яки тонколони

Всъщост могат.

[Trip]

Не, не могат. Тествал съм С моя глас, който е бая мощен. При това съм тествал на около 60-70 метра. Трябваше да ревна 3 пъти, за да ме разберат какво искам да кажа Явно имаш неточна представа за това колко са 100 метра.

А в случая в небето се вихри някаква битка с експлозии и прочие.

[RRSunknown]

Не ми се иска да те поправям но в казармата редовно се отправяха команди на точно измерена 100 метрова отсечка на плаца.

Виж ако има експлозии - няма как да стане добри при благоприятни условия.

b.t.w. На мен като средностатистически читател лошо впечатление ми направи постоянното използване на неща от съвремието ни - музиката, епитетите и т.н. Шанса в бъдещето за гледат точно тези сериали и да слушат точно тази музика клони към минус безкрайност. Може би по-удачно щеше да е да се използват измислена музика и забавление от време което не е настъпило още при нас.

Друго нещо е че като прочетох хлебарки първата ми асоциация беше - и тоя е плагиаствал от Звездните рейнжъри. А реално за разказа няма никакво значение хлебарки ли са , зерги ли са или пррр."тани. от планетата чкррррмсдт.

[Trip]

Ок, може. Но тия, дето дават команди, не са ли специално обучени за това? А и да дадеш команда, струва ми се, е по-различно от това да водиш разговор с човек на 100 метра от теб.

[RRSunknown]

Необучен човек , с наличие на фонов шум - абсурд да се води нормален разговор.

[Morwen]

Аз само искам да отбележа, че Трип е мъж, все пак.

Иначе аз смятам, че има две неща, които непременно трябва да се променят и оправят (няма да пиша надълго, че само ще повтарям колегите).

Първото е това, че компютърът е по-пълнокръвен и характерен образ от Евгени. То бива ИИ, бива, ама чак такъв характер и емоционалност да развие... Та той дори се опитва да манипулира емоциите на Евгени! Още повече не можеш да си го позволиш като имаш недоописан главен герой.

Второто е това, че твоята идея е била, че Евгени всъщност накрая пак избирал лесното. Това по никакъв начин не си личи, напротив, всичко води към обратното заключение (не че има нещо чак толкова лошо ако беше така).

И наистина чалгата... ще трябва да приемеш думите ми на доверие, но просто е ужасно наивна.

[apocalexxnow]

Позамислих се и си обясних доста неща. Благодаря за коментарите ви най-вече защото ми помогнахте да осъзная и себе си. Мисля че както и да се развивам оттук нататък винаги ще имам слабост към абсурдните моменти и различните герои. Все пак като ми минат изпитите ще напиша друг разказ и ще го постна тук като много се надявам да коментирате и по него, както и да оценявате Ще го изпипам много повече от този, защото тук, признавам си, го написах набързо без ясна идея и структура от самото начало, после само го проверих за правопис и го пратих. Отделно, отначало си мислех, че ограничението е 9000 знака, а не 9000 думи, после като видях колко трябва да трия, погледнах сайта с последна надежда и слава богу, бях сбъркал. Но и поначало бях тръгнал с намерението да пиша краткто. Та новият разказ ще го изпипам отначалото с ясен план кое къде как ще се разбере, специално ще внимавам да не допускам нещата, за които ме насолихте най-много. Ще пиша и всичко ясно от самото начало, без да разчитам че ще разчетете някакви скрити послания, както и може би няма да се задълбавам толкова в психологията, тъй като явно имаме различни виждания с доста от вас. Да се надяваме, че няма да се забавя много и че той ще ви хареса повече Отново няма да има елфи, тролове, феи и тн, защото не се кефя на фентъзито, даже ще бъде по-малко фантастичен и от този, но се надявам да ви хареса

Колкото до това - не пиши, а чети - не става. Нито пък това - труди се докато всички ти пишат 6 - и това няма да стане. Един казва за двойка си, ама ти пиша тройка, щото ме кефят хлебарките, друг казва щях да пиша 4, ама заради хлебарките - 3... Та ясно е че идеите, героите се възприемат субективно, тоест различно от всеки. Но ще гледам структурно и стилово следващият ми разказ да е по-издържан, ще го направя според вашите съвети - въпреки че ме кефи да слагам шеги и абсурди в сериозните разкази, както и да слагам сериозни теми в комедиините, този ще го направя само сериозен, абсолютно издържан, направо все едно съм го писал за мейнстрийма Дано да ми се получи и да покажа някакъв прогрес, най-вече да не допусна основните критики оттук (инфодъмп, говорещи глави, неправилни асоциации, фактически грешки като с нервнопаралитичния газ и викането от 100 метра, на които признавам не обърнах внимание, защото ми се струваше, че е все тая, и тн, и тн) отново

До скоро и отново благодаря на всички за критиката Понеже съм мазохист, ще се върна за още

[Morwen]

Отново няма да има елфи, тролове, феи и тн, защото не се кефя на фентъзито, даже ще бъде по-малко фантастичен и от този, но се надявам да ви хареса

ма фентъзито въобще не е необходимо условие, за да ни хареса! Успех!

Колкото до това - не пиши, а чети - не става.

Никой не ти казва това. Само и да четеш освен да пишеш:)

Нито пък това - труди се докато всички ти пишат 6 - и това няма да стане. Един казва за двойка си, ама ти пиша тройка, щото ме кефят хлебарките, друг казва щях да пиша 4, ама заради хлебарките - 3...

И да напишеш най-големият шедьовър, пак не всички ще го харесат. Но все апк има неща, които в пъти повече се харесват от други и затова обикновено си има причини.

[Trip]

Колкото до това - не пиши, а чети - не става.

В смисъл? Няма да четеш? Или ще пишеш И четеш? Щото ако няма да четеш, писането няма да ти се получи. Така поне смятам.