ShadowDance

Ако все още не сте приключили с темата и не сте изтрили разказите от компютрите си-бих се радвал да получа кратък отзив за единствения ми разказ БЕЗСЪННОСТИ.

И така, за "Залезът на боговете" на Рейвън. Пиша го преди реда му, защото вече много се отече и не знам кой проверява форума и кой не, а за Рейвън поне знам, че ще го прочете.

Spoiler: show

Това, което ми хареса в разказа е използването на скандинавската митология и грамотното му написване. Като под грамотно нямам предвид само граматика, а и това че са ползвани правилни описания и т.н.

Традиционно обаче ще се спра по-широко на нещата, които според мен са недостатъци. Това не значи, че са повече.

Като начало аз не съм сигурна, че разбрах идеята на разказа -дали тя е, че Матилда загива в своята приказка или че наистина наблюдава края на света? Или и нещо трето и обединено, което не успявам да усетя?

Ако е първото, краят е подвеждащ и изглежда в реалността. Въобще това, че битката на боговете не става в реалността е само намекнато, но човек не е сигурен.
Ако е второто, не разбирам частта с "Матилда, събуди се".

Все пак ще приема, че е второто и ще го обсъждам от тази гледна точка.

Идеята е хубава и има потенциал. Въпросът е, че е представена малко разхвърляно.

Странно ми е и това, че главната героиня на практика няма никакъв избор в този разказ. Тя прави една погрешна крачка и пада като камък в скандинавската митология. Не може да се измъкне, не може дори да го осъзнае. Твърде голямо наказание ми се вижда. А причината да го чувствам като наказание е и онзи монолог на Вардер за това колко са лоши хората. Мъдростта, която той осъдително сипва с фуния в главата на Матилда за мен е изключително сбъркана като концепция. Да, всеки човек е малко егоист, така оцелява. Но и повечето хора са малко алтруисти, така оцелява човечеството. Не знам доколко това е продиктувано от самата митология, но някак просто звучи прекалено като морализаторстване.

Въобще по някакъв начин началото и краят на разказа не си вървят. Началото е леко и идилично, после има дори хумористична част с Вардер и накрая изведнъж то трябва да е трагично, но човек не е настроен за това. Всъщност това има голям потенциал да се превърне в една мрачна приказка, но просто преходът между щастливите празници и злокобността трябва да е по-плавен.


Иначе хумористичната част с "а сега остава само да ме представи на катерицата" беше много сладка. Както и простичката истина, че когато отчано си се хванал с две ръце имаш двойно по-голям шанс.

Вардер се проявява напълно нехарактерно. На няколко места е наречен "мълчаливият", но не създава това впечатление, би трябвало да е бог на отмъщението, но в началото се държи почти като Дядо Коледа и я запознава с елените. Не става ясно и защо й разказва историята, освен за да е "говореща глава", която да обясни ситуацията на читателя.


И няколко конкретни забележки:
Коректорска забележка - не прави пряката реч с булети. Т.е. първият ред трябва да е отместен надясно, но следващите - не.

Утрешният празник всяваше спокойствие и някакво щастливо очакване в сърцата на хората. Заснеженият град беше като в приказка, а никой не искаше да избяга от нея.

Според мен последната част трябва да стане на "и никой не искаше да избяга от нея". Съюзът "а" се използва при противопоставяне, а тук такова няма. Избягвай да използваш крайни обобщения като никой/всички за големи групи от хора, освен ако ясно не личи, че показваш субективно мнение или е някакъв лиричен елемент. Тук може да се каже, че "никой" е по-скоро емоционална форма на изразяване, но е на границата.
От друга страна в

Всичко ставаше за секунди, не беше предназначено за нейните очи и тя се чувстваше странно на място.

по-добре да се използва "но"или "а", тук има противопоставяне. "Всичко ставаше за секунди, не беше предназначено за нейните очи, но/а тя се чувстваше странно на място."

Играчката беше почти реална

Неподходящ подбор на думи. Така звучи като че ли играчката е била имагинерна, но за малко да придобие материалност. "Играчката изглеждаше като истинска" пак е двузначно, но тъй като е добре познато клише е ясно.

Имаш хубав стил, но се изкушаваш да изпадаш в излишна обстоятелственост и да повтаряш по няколко различни начина вече казани неща, от което разказът само се утежнява.

И накрая освен да кажа - успех с книгата:)

Аз проверявам

А, оказа се, че разказът дори е бил пореден, аз не съм видяла един пост.
Утре ще пиша и за твоя, ако не ми се изсипе светът на главата.

Morwen wrote:А, оказа се, че разказът дори е бил пореден, аз не съм видяла един пост.
Утре ще пиша и за твоя, ако не ми се изсипе светът на главата.

И аз проверявам...
И, ъъъ, съм малко по-напред в списъка с чакащите

Благодаря за критиката!

мрън

elle_fr0st wrote:мрън

Мрън, я.

Това е безобразие, минаха седем месеца от пускането на тази тема, а "височайшите" особи организирали конкурса явно не искат да споделят благоволението си с нас, понеже не им се занимава или просто ги мързи. Все да не намирахте време и да бяхте заети! Па ха засрамете се де, като пораснете и имате деца и половинки как ще намирате време? Не забравяйте, че тук има хора които очакват оценката ви, колкото и да се надявате, че темата е замряла...

Натали, на "височайшите особи" не им се плаща за тая работа, за разлика от ситуацията в работата им. И колкото и да им се иска по цял ден да си пишат критики на воля, знаеш ли, не могат, защото, изненада, имат и друга работа. Лично за мен писането на една критика не отнема понякога буквално часове, защото включва две прочитания на разказа, после прочитания на ключови пасажи и накрая анализ. Сигурно има хора, които могат да правят това между миенето на зъби и кафето си, но от повечето от тях не искаш мнение. Още нещо - този конкурс е безплатен - на запад се плаща дори за участието в много конкурси. Вадим парите за наградите от джоба си, колкото и да не са главозамайващи. За капак също така и отделяме от времето си за четене оценяване и критикуване. И ти идваш тук и ми държиш този тон като че ли съм местната продавачка в бакалница, която ти е надписала сметката??? К.а.к. с.м.е.е.ш.

Бтв, много е забавно как се появи само за да подкрепиш човек, опитал се да саботира правилата на конкурса и сега. Как да вярвам, че е непредубедено, кажи...

Иначе, извинявам се, колкото и да съм потънала в работа последните месеци, имаше поне няколко момента, в които можех да отделя време, но ми беше излязло от ума. Ще се опитам поне това да не става. и ще отделя от почивните си дни за каузата.

Ахааа, значи все пак следите темата! Това поне е добре.
Милата, искала заплащане за труда си.
Интересно как в България всички искат заплащане на труда си - преводачи, редактори, коректори, оценяващи, журита, печатари, издатели и прочее, само някакси се подразбира, че за труда на автора никой не плаща. Подразбира се, че той трябва да плаща на другите, за да го четат. Ако случайно поиска пари, ще да му се присмеят и възмутят как може такова нещо! Та той трябва да пише на ползу роду! За родину, за Ленину, за Сталину! Браво на вас, че вадите наградите от джоба си, колкото и да не са главозамайващи. Иначе нямаше да се води конкурс, нали така? Оценявам, че отделяш от времето си, за да пишеш критиките - е, ние също сме отделили от времето си, за да напишем разказите, все пак. Благодаря ти за труда, който ще положиш и се надявам темата поне малко да живне, да се включат и останалите автори, които чакат.

@Nathalie Не с този тон. Не в този форум. И не е лошо първо да прочиташ и осмисляш мненията, преди да ги коментираш.

Nathalie wrote:Ахааа, значи все пак следите темата! Това поне е добре.
Милата, искала заплащане за труда си.
Интересно как в България всички искат заплащане на труда си - преводачи, редактори, коректори, оценяващи, журита, печатари, издатели и прочее, само някакси се подразбира, че за труда на автора никой не плаща. Подразбира се, че той трябва да плаща на другите, за да го четат. Ако случайно поиска пари, ще да му се присмеят и възмутят как може такова нещо! Та той трябва да пише на ползу роду! За родину, за Ленину, за Сталину! Браво на вас, че вадите наградите от джоба си, колкото и да не са главозамайващи. Иначе нямаше да се води конкурс, нали така? Оценявам, че отделяш от времето си, за да пишеш критиките - е, ние също сме отделили от времето си, за да напишем разказите, все пак. Благодаря ти за труда, който ще положиш и се надявам темата поне малко да живне, да се включат и останалите автори, които чакат.

Никой не става богат на гърба на писателите по простата причина че никой не може да предвиди как ще се продаде дадена книга. Дори във Великия Запад авторите не получават повече от десет процента от продажбите, защото трябва да се плащат данъци (и то доста големи, имайки предвид че сам си си шеф), плаща се на издателите, които са се изтърсили за печат, редакция, реклама и оформление, плаща се и на агентът, който те е представял през цялото време. Трябва да си изключително талантлив, или изключително добър в маркетинга, за да можеш да се изхранваш само с писанията си.

Така че да, ние чисто и просто нямаме друга причина да пишем освен за себе си и за роду. Точно както организаторите нямат друга причина да провеждат конкурса освен да дадат стимул на хората да пишат. Ако мислиш, че си изгубила толкова много за да напишеш историята, помисли си колко време те са прекарали да оценяват всичко в конкурса, и после превърни това в работни часове.

Nathalie wrote:Ахааа, значи все пак следите темата! Това поне е добре.
Милата, искала заплащане за труда си.
Интересно как в България всички искат заплащане на труда си - преводачи, редактори, коректори, оценяващи, журита, печатари, издатели и прочее, само някакси се подразбира, че за труда на автора никой не плаща. Подразбира се, че той трябва да плаща на другите, за да го четат. Ако случайно поиска пари, ще да му се присмеят и възмутят как може такова нещо! Та той трябва да пише на ползу роду! За родину, за Ленину, за Сталину! Браво на вас, че вадите наградите от джоба си, колкото и да не са главозамайващи. Иначе нямаше да се води конкурс, нали така? Оценявам, че отделяш от времето си, за да пишеш критиките - е, ние също сме отделили от времето си, за да напишем разказите, все пак. Благодаря ти за труда, който ще положиш и се надявам темата поне малко да живне, да се включат и останалите автори, които чакат.

Ъъъ... Сега, ако споделя, че като ти прочетох поста, реших, че го е писал Ивайло Иванов, ще бъда ли разбран? Чак след това видях, че си използвала женски ник и т.н.
Просто... Знам ли... Кракотропането не е готино. Никак даже. Да не говорим, че не виждам ти, конкретно, да си поискала критика за своя разказ. Или недоволстваш на принципно ниво? Недей така...

Nathalie wrote:Ахааа, значи все пак следите темата! Това поне е добре.
Милата, искала заплащане за труда си.
Интересно как в България всички искат заплащане на труда си - преводачи, редактори, коректори, оценяващи, журита, печатари, издатели и прочее, само някакси се подразбира, че за труда на автора никой не плаща. Подразбира се, че той трябва да плаща на другите, за да го четат. Ако случайно поиска пари, ще да му се присмеят и възмутят как може такова нещо! Та той трябва да пише на ползу роду! За родину, за Ленину, за Сталину! Браво на вас, че вадите наградите от джоба си, колкото и да не са главозамайващи. Иначе нямаше да се води конкурс, нали така? Оценявам, че отделяш от времето си, за да пишеш критиките - е, ние също сме отделили от времето си, за да напишем разказите, все пак. Благодаря ти за труда, който ще положиш и се надявам темата поне малко да живне, да се включат и останалите автори, които чакат.

Натали.

Аз съм прекарала десетки часове в четене на тези разкази, в оценяването им и в анализи.

Ти очевидно, милата, не си прекарала и десет секунди в четене на поста ми. Благодаря ти.

Не искам заплащане на този си труд, обяснявам и защо не мога да го полагам непрекъснато.

И изисквам поне елементарно уважение за него. Очаквам при размера на безплатния труд, който съм вложила да не се отнасят с мен като с много сгафил и неизпълнил предплатена поръчка обслужващ персонал. Защото аз не съм твой обслужващ персонал, макар че явно ти смяташ, че съм задължена да бъда.

Сарказмът и намеците ти и в двата поста са освен обидни и нахални. Дори това да беше платен труд, това не е тонът с който да говориш на подчинените си, а камо ли на равни или на хора, от които искаш нещо.

Кой е твоят разказ, в който си вложила толкова труд? Виждам само три твои поста с обвинения, но не и разказ. Кажи, ти в какво вложи толкова труд, че сега обвиняваш нас, че сме вложили по-малко?

С какво се занимавам в полунощ...