ShadowDance

И мен ме пропуснахте .. ... ;( ;(

Ам, ти си на четвърта страница, ние сме на първа или втора... не е като да е пропускане все още

Извинете, хора, почивни дни малко, не съм у нас, ще има лека пауза.

За Фермата, без да се разпростирам

Spoiler: show

За мен разказът беше много странен като усещане. Общо взето вървеше така "Отидох на бригада в Англия. Бях много изплашена, раздвоена, въодушевена и любопитна. Там работихме. Хората ни гледаха лошо, така че аз нямаха мира, бях притеснена, изплашена, ужасена, изпитвах чувство за злокобност, бях ужасно депресирана и се обезчовечавах. Някакво свръхестествено момче ми каза, че пръскат с лоши пестициди, които обезчовечават хората.Продължих да работя, опитвайки се да запазя човешкото в мен, върнах се и сънувах кошмари за Англия."

Като начало имаш научно-фантастичен елемент (психотропният пестицид) и мистичен елемент (момчето). Това е твърде много нереалистичност за 5 страници. Ако искаш разказът ти да е достоверен, фантастичността му трябва да идва от един фантастичен елемент, а не от появяващи се на случаен принцип такива всеки път, когато ти трябва обрат.

Освен това описателността е наистина много повърхностна. Общо взето използваш подхода да казваш "Героят беше смел" вместо да видим смелите му постъпки. Героинята нон-стоп е уплашена, но аз така и не успях да открия нещо страшно в държанието на другите към нея. Гледали я лошо, някои били пияни и не отстъпили легло в статята си. Ми хубаво, виждала съм далеч по-нелюбезни и груби напълно нормални хора.

И добре, идва момчето и я предупреждава. Какво е това момче, защо тя може да го види? Защо просто не си хваща багажа и не се връща в България като чува за пестицидите? Адски много нелогични неща, натрупани в малко текст.

И аз така и не разбрах какво е правила героинятата ти в Англия - ягоди ли е брала, крави ли е доила или е подрязвала е лози? Това няма значение, да, но е абсурдо в един разказ, през почти цялото действие на който тя работи, да не се разбира какво е работила.

Идеята може да се развие в разказ, но просто така не става. Единствените по-описателни пасажи са тези на чувствата на героинята, които изглеждат главно като да са плод на някаква параноя, защото нищо в окръжаващата среда не изглежда чак толкова страшно.

А краят... защо точно тази мазохистка отива пак в Англия? Това е абсурдно. Или това е сън? Ако е така, не си личи.

Кирен

Spoiler: show

Разказът е доста добре написан. Хареса ми първо това, че имаше собствена атмосфера на някакъв собствен свят, а не беше просто сложен в някакъв добре познат сетинг - келтски или кой знае... Хареса ми и че в началото имаше едно сюреалистично усещане, докато човек си напасне историята и света. Хареса ми идеята с новите богове и кръговрата.

Не мога да кажа, че някое от нещата, които ще изброя е било особено фрапиращо като недостатък, но просто ги имаше.

Има го моментът с това, че образите биха могли да са малко по-развити (примерно аз почти не мога да разбера какво чуства Фаланей) и че любовната история би могла да показва и по-дълбоки чувства, а не само че се гледат изчервено (да, правят си и бебе, но това става някак изведнъж). Кажи ми защо този мъж е бил важен за Фаланей, покажи ми как тя се осланя на него. Така и трагедията накрая би била по-силна емоционално.

Според мен главният проблем на разказа е, че много често се връща на описания на неща, които вече знаем и затова като че ли накрая губи от заряда си. Става излишно обстоятелствен, без да дава по-добра представа. Примерно няма нужда всеки път да се описва как Атрандир протестира срещу новите богове, ние вече знаем вижданията и доводите му.

В някои случаи и езикът на героите ти е малко високопарен. Примерно "Новите имат собствени виждания, различни от тези, на които сме свикнали. Един човек, без значение от какъв пол е, може да служи. " звучи по-скоро като част от политическо предаване, отколкото като спонтанни думи.

Имаш и дълги поредици само от пряка реч, което не е непремнно лошо, но така лесно се губи и сметката кой говори, и описателността.

На няколко места имаш дребни правописни грешки и разменен словоред от рода на "който да послужи за греди за нечия къща новоизградена". Непремнно прочитай разказа си след завършването му. Предполагам, че това е причината и за смислови неточности като : "Беше го виждала няколко пъти, повечето от които той крещеше безсмислици или бягаше от нещо невидимо. Нищо чудно, че баща й не искаше да се оженят, макар и преди да виждаше в ратая си хубав и достатъчно покорен младеж." Ако е бил ратай на баща й едва ли тя щеше да го е виждала само няколко пъти и определено в тях той няма е крещял безсмислици.

И последно - за лудостта на Кирен. Нещата, които той говори докарват комичен ефект, който не стои на място в разказа.

Просто разказът не е лош, но като го четеш виждаш пропуснат потенциал.

Бтв, ще пускам лични на тези, които са поискали коментари, че докато изкоментираме всичко, нищо чудно половината хора въобще да са забравили за тази тема.

.

А, няма такова нещо. Как бихме могли да забравим! Просто изчакваме стоически .
Аз чета с интерес и коментарите за другите произведения, особено когато давате и цитати.

Мерси за коментара,
идея имаше, просто нямаше чак такава муза и на места наистина се получи претупано :Р

Мерси и за уведомяващото ЛС. ^^

Имай предвид, че аз се разпростирам върху лошото, просто защото на другото няма какво да кажа, освен да продължаваш така. Пак казвам - на мен разказът ми хареса.

Адски много ви благодаря за това, което правите, наистина. За начинаещите автори като мен тези рецензии са страшно полезни и насочващи, пък и щом посочвате и доброто - и мотивиращи. Аз съм със "Залезът на боговете". Това ми беше първият фентъзи разказ, написан след неуспешен опит за книжка (идеята всъщност е много добра, мисля лятото да я пренапиша, защото изпълнението не стана, както си го представях. За книжката става въпрос.). Знам, че не е кой знае колко хубав, темата е експлоатирана, макар да го разбрах по-късно - тогава не се интересувах кой знае колко от митологии, сега започнах. Все пак, извинявам се, ако излиза, че ви юркам или нещо такова, просто с такова нетърпение си чакам рецензията и проверявам 2-3 пъти дневно, че направо ... Надявах се да стане до концерта на Ди Си, ама... Просто да ви напомня за това. Извинявам се, ако по някакъв начин си спечеля неблагоразположението на Morwen или на някой от другите

Надявах се нещата с коментарите да потръгнат, но уви! Ентусиазма на Morwen се изчерпа.

Аз лично много бих се радвал да получа коментар, но предвид факта, че не знам дори дали съм участвал би било твърде самонадеяно. Не получих отговор от журито дали разказите ми са получени и дали са одобрени (а може и наистина да не сте ги получили).

Все пак бих искал да направя едно съвсем приятелско и добронамерено предложение. След като ще давате парични награди, редно е да има и паричен вход - на разказ. Такава е световната практика. Наивно е да се очаква организацията да е на ниво само в резултат от добра воля. Такъв конкурс има разходи и те трябва най-малкото да бъдат покрити. Освен това по този начин ще си осигурите един предварителен подбор на произведенията от самите автори, което според мен си е голямо улеснение. И на трето, но не последно смятам, че това ще покачи рейтинга на самия конкурс и ще имате участници сред доказалите се вече пишещи.

Надявам се критиката ми да е приета позитивно.

И двете ти истории са получени. Ентусиазмът не е свършил, но времето ни е ограничено. Ще има коментари на всички.

След голяма пауза, продиктувана от това, че имах една доста крива седмица

Призракът от имението Суон Лейк

Spoiler: show

Разказът е добре написан. Има някаква поетичност в него, която ми допадна.
Проблемът му е, че в него не става почти нищо. През половината разказ подробно се описва историята на единствения главен герой. Това, разбира се, е неизбежно, но на моменти прекаляваш с подробности като например "Дали съм бил алчен и перверзен римски сенатор, който е съсипвал човешки съдби сред лъскавото мраморно великолепие на Вечния град? Дали съм бил безпощаден жрец-воин, който е кръстосвал влажните джунгли на Амазония и дивите чукари на Андите в търсене на невинни туптящи сърца, за да утоли кървавата жажда на божествата си? Дали съм бил опиянен от всевластие и потънал в разкош аристократ от Древен Китай, който е бил жесток и несправедлив към стотиците си окаяни роби? Сигурно съм проявил дързост към Създателя на Вселената или тайнствените сили, властващи над земята в онези дни? Не помня" и "Сигурен съм, че някога, когато съм бил в оковите на тленното си тяло, съм искал да летя. Не помня дали съм гледал с копнеж висините от сухата каменна твърд на Колизеума. Дали съм се взирал към начумерените, натежали от влага облаци, готови да удавят настръхналата амазонска джунгла. Дали съм се втурвал, размахвайки ръце, сред високите треви на китайската степ с наивната надежда краката ми да се изтръгнат от грубата твърда пръст. Но знам, че съм го искал тогава и го мога сега. ". Твърде много думи само за да натвърднеш, че героят не помни живота си. Пак казвам, поетични, но трябва да съчеташ и поезията с нещо. По-нататък имаш и "Виждал съм много невиждани гледки. Познавам скованите от вечен лед върхове, в чиито кухини вятърът се промъква и разказва приказки, когато е усмихнат и тих или надава страховит кънтящ рев, когато е сърдит е необуздан. Познавам дълбоките усои на горите, където през гъстите корони на високите дървета, светлината пада на ярки снопове, а сред нея прашинките блестят като малки светулки. Познавам саваните с техните съскащи морета от остра жълта трева, сред които гордо стърчат жадни за влага дървета единаци. Познавам финия пустинен пясък, лудо подмятан от горещите ветрове, който на неумолими сухи талази поглъща вода, трева, кухи скелети и древни храмове от напукан жълт камък." - някак твърде повтарящо се става това изброяване на различни места, просто за да опишеш изчерпателно някаква ситуация.

После имаме героя, който отказва предложения от рая и ада (доколкото разбирам) и избира да остане на земятакато дух. Хубаво, но предложението всъщност не е чак толкова изкушаващо. Няма особено вътрешно противоречие - той е свикнал така и промяната ще му донесе несигурност. А това да приеме да стане човек - и смъртен живот. Някак самият вътрешен конфликт, около който се върти разказът ти не е чак толкова конфликт. Разказът е по-скоро описание на статукво, отколкото на нещо случващо се. Но пак казвам - грамотно написан, като се изключи повторяемостта. А това си е добра основа.

И аз ще помоля за оценка и коментар относно разказа "Неометей". Благодаря предварително!

С риск да досадя на журито - не сте ни забравили, нали?

Сори. Не сме. Просто и в работата и около новия брой беше малко напечено. Ще пишем още.

аз искам да ви улесня и затова ще помоля да не вземате предвид поста ми от 3-та стр. ...погледнах си текста и си знам грешките