Коментари на журито за разказите от Четвъртия конкурс

[Myers]

Alexis,

банално, но Мерси за отделеното внимание

[Trinkie]

Бебето, което не плаче (из Истории от Прашния таван) и Също Кръвта По ръцете ми.

Благодаря!

[Nicksson]

Може ли малко критика и за следните три разказа: "Отвъд Безкрайните пущинаци", "Момичето с червената рокля" и "Време във времето".
Благодаря предварително.

[Peter Pan]

Плиииииз, ако може "Аномалия в системата" и "Втори шанс". Поне няколко думи. Моля,моля!
Ще си взема кърпички ако трябва.

[Morwen]

Преди да вземеш кърпички (и да стигнем до разказите, защото гледаме да караме хронологично) искам да ти кажа, че всъщност "Втори шанс" ни беше доста високо в класацията.

[Peter Pan]

Обичам ви! Наистина.
Чудесно е да го чуя, щото много се скапах от резултатите. Нали знаете, когато човек влага сърцето си в нещо и после - нъцки!Благодаря все пак,че сте ме оценили.Не искам да нахалствам,ще си изчакам критиките когато ми дойде реда.
Толкова ми стана готино след думите на Morwen,че само си представям как се чувстват победителите.Поздравления за тях още веднъж!

[Morwen]

Така, тъй като разказите са много ще пропусна такива, по които са се изказали колегите (оф, това прозвуча претенциозно) и евентуално после ще се върна на тях, за да може по-бързо всеки да има поне по едно мнение.

Напред! Науката е слънце. Дали?

Spoiler: show

Като начало, завръзката на историята ми хареса. Идеята с изченалите хора си я бива.

Само че...
-Историята е някак схематична. Знам, че това го повтарям често, но разказът не кара читателя да съпреживява, а само да наблюдава.

-СЪВСЕМ И НАПЪЛНО се откажи да правиш диалозите си като в пиеса от типа;

Стоян:
-Откъде се взехте? Обикалям страната с месеци и не можах да намеря жив човек.
Жената:
-Ами дойдохме да напазаруваме, но в магазина нямаше никой и ...
Стоян:
-В магазина ли? Огледайте се бе хора! Не само в магазина няма никой. Никъде НЯМА НИКОЙ! – разкрещя се Стоян. Очите му блестяха с особена искра, искра, която се забелязва в очите на лудите хора.
Мъжът:
-Човече, какво ти става? Навън гъмжи от хора. Току що влязохме в магазина, а преди малко бяхме на кино.

Просто изглежда много скалъпено и неописателно.

-Ритъмът на разказа е малко неравен. Описваш един месец в едно изречение. Можеш да допринесеш за атмосферата, ако го опишеш по-обстойно.

-Хубаво е един разказ да задава въпроси, без непременно да дава отговори, но при твоя като че ли това е доведено до крайност. Имаш само едно мъгляво обяснение, което не идва от никъде и не води до никъде. В смисъл, нещата могат да са необясними или несъвместими с науката, но трябва да имат някаква вътрешна логика, а не просто да стават, ей така, от нищото.

-Героите също са някак схематични и повърхностно описани, може би само Иван е малко по-добре обрисуван.

-Избягвай преките поуки в заглавие или във финал на разказ. Вместо ученият да си скубе косите показно, можеше да отделиш повече време да опишеш колко сломен изглежда.

И няколко несъответствия в сюжета:

- Как така двамата гърци с години и години са били в едно измерение, а щом се появява Стоян, изведнъж всички биват преместени в други? Точно тогава и точно в онзи момент, при това?

-Как така телевизията и радиото предават, след като времето е спряло? Ок, то не е точно спряло, но...
Когато Стоян се пренася, той вижда емисията от 5 октомври. Тогава Агрион трябва да е прекарал вече 10 години в това измерение... Какво, той е гледал всеки ден едни и същи емисии или?

- Защо Маги и Иван тъпчат храна (каквато им падне, по твои думи), която няма кой да им продаде, въпреки че не знаят, че няма никой никъде? Не е ли по-логично да теглят майната на магазинера и да отидат в следващия магазин, където да си купят храна?

Та... идеята има потенциал за много атмосфера. Направи разказа по-малко схематичен, по-бъркащ в душата и измисли някаква макар и псевдонаучна теория какво точно е станало. Защото сега имаме разказ, построен около идеята за това какво се случва ако разкъсаш пространството и времето, само дето... не става ясно какво се случва ако разкъсаш пространството и времето.
А ако идеята е само да покажеш, че играта с наука е опасна... ми добре. Но не стига само това.

Заглавието е забавно, ако е казано с ирония, но въобще не се връзва със самия разказ. В смисъл към този разказ то не звучи иронично, а назидателно. Предполагам, че си го харесваш, но просто според мен не е за тази история.

[cordelia]

Чудех се дали и аз да си поискам критика и в крайна сметка се реших. Човек трябва да се смъкне от пиедестала на самомнението си, а пиедесталът да се натроши на чакъл, за да продължи напред.
"Последната изгубена душа" и "Алиса в Долната земя".
Предварително благодаря.

[pavlik]

Благодаря за изчерпателната критика

[presly3]

Здравейте!
Мнения за "Кошче за спомени" и "Книгата", по възможност от всички журиращи.
Някои главни недостатъци си ги знам, но ми е интересно какво още се вижда от страни. Благодаря!

[Dark-_-Witch]

Здравейте,

а за "Елизабет Джоунс и Сестрите харпии" какво ще кажете ..?? Мерсаж...

[apocalexxnow]

Абе хора, пуснете си разказите в секция Imaginations from the other side, и на мен ми е интересно да ги видя, що само журито да може да се изказва

[presly3]

Готово, пуснах ги там, така че давайте.

[Nicksson]

И аз пуснах единия от моите. Приятно четене.

[Untitled]

Ок, и аз се нареждам на опашката. Критика за "Меломан", моля. Всъщност не знам дали се получи, изпратих го съвсем в последния момент.

Мерси предварително.