ShadowDance

Тук журито ще коментира разказите на автори, които поискат индивидуална оценка за творбите си.
Нужно ни е само името на разказа Ви.

Здравейте, може ли да чуя оценка/критика/откровена псувня и все неща в този дух. Произведението е "Аз/То"

Между другото, бях забравил да го направя на файл и го изпратих ей така. Ако това ви е издразнило или нещо съм прецакал-Сори

И последно-думите на всеки Шадоуденсец са добре дошли, но особено ме интересува мнението на Alexis и Morwen

Кажете нещичко за "Лъвицата и ловеца" - струва ми се, че малко съм изпуснала нишката на фантастиката и направо съм го опредашила на фентъзи

Здравейте и от мен! Ще се радвам да чуя мнението на журито за "Легенда за спящата красавица". Благодаря ви предварително... и не ме щадете

Сложил съм си мнението в спойлър-таг, за да не се влияят от него други журиращи, които искат да кажат нещо.

Аз/То:

Spoiler: show

Слаб разказ. Пародия на хорър. В лошия смисъл. Накъсана, блуждаеща мисъл. Тавтологии. Къси. Изречения.

По-сериозно:

Още някъде на петия ред си написал словосъчетанието "стандардно село", а правописните грешки не ми действат предразполагащо, независимо дали са от незнание или от бързане (има и от двата вида); особено ако са придружени с пунктуационни и граматически грешки в почти всяко изречение. Няма повече да приказвам за тях, но да си знаеш, че това е изключително сериозен базов пропуск.

Оттам нататък:

Логиката на изреченията на места е трудно разбираема, на други отстъства изцяло.

...И не съвсем вярно. Но е истина. Буквите ме привличаха. Много повече от музиката.

Не е вярно, но е истина?

Казвала ми е, че когато съм бил на 2-3 години, и по телевизията са давали оперни певци, съм се втрещявал в екрана, като в транс. Лично мен това винаги ме е подсещало за начина, по който котките се взират в телевизора. Като че всичко разбират

Щом *теб* те е подсещало, е ясно, че е "лично". Думата е излишна. Всъщност цялото изречение е излишно, както и "втрещяването" в екрана, което освен че е излишно, съдържа и неправилно използвана дума.

"Казвала ми е, че като съвсем малък съм зяпал като в транс оперните певци по телевизора. Като котка, все едно всичко съм разбирал."

Това пак е нелогично - нашият гледа телевизора в транс, като котка, сякаш разбира всичко? Значи човек/котка в транс разбира всичко, което вижда пред себе си? В повечето случаи е обратното. Но поне изказът е по-стегнат така.

Няма да давам други примери конкретно за този проблем, понеже го има навсякъде. По-общо казано, почти цялата ти 1/3 от разказа е словесно мотане, докато стигнеш до началото на някаква история. Съответно е излишна.

Когато историята почва пък, е толкова схематична, че все едно я няма. Нашият безименник се запалва по окултизма, убива котката си, бяга от вкъщи, живее като клошар, край на тази гледна точка. Описано е почти толкова сухо, колкото го описвам и аз. И с влудяващи кратки изречения, които всъщност не са кратки изречения, а разпочупени по-дълги изречения. Освен ако не целиш някой много интензивен кулминационен КРАТЪК ефект, не използвай разпочупени изречения. Слагай им подлога, слагай им и сказуемото. Те и така може да са кратки, но поне ще са цели.

Смяната на гледната точка към Жалката Жертва е клише и кара целият разказ да изглежда като сцената преди надписите на някой долнопробен хорър. Кулминацията беше извънредно невъздействаща.

Хареса ми единствено един ред:

Метаморфоза. Възможно ли е човек да се превърне в...каквото той иска? А не каквото се иска от него.

Тази мисъл има много интересен потенциал.

Може ли нещо и за "Безименната сянка"...

"Истинските герои на Империята.По записките на императорски миротворец"

Ще съм много благодарен на една обстойна критика

Безименната сянка:

Spoiler: show

...почти ме удави в мелодрама. Разказът започва с прочувствено описание на "хората-пеперуди". Описанието започва така:

"Приличаха на хора, но на гърбовете им сияеха пъстри, вълшебни пеперудени крила."

Това е излишно. Освен ако твоите хора-пеперуди са необичайни, всеки ще си ги представи като хора с криле на пеперуди. Оттук се почват и проблемите с описанията, от които има много. Крилете им били вълшебни. Не видях никъде с какво. Или имаш предвид просто вълшебно-красиви? Описанията преливат от разни епитети и словоизлияния, в които постоянно се казва колко красиво, приказно, топло, вълшебно, нежно, прекрасно е всичко; или обратното - как всичко е обгърнато в тъга, страх, скръб, болка, отрова и ужас.

Ето едно важно нещо за писането - не можеш да накараш читателя да усети красотата като му напишеш: "Беше ТООООЛКОВА КРАСИВО!" Нужна е конкретика. Ето, хората пеперуди садели цветя. Опиши едно такова засаждане - БЕЗ да го давиш в прилагателни като "красив, нежен, топъл, ефирен" и тем подобни. Опитай да го опишеш както го чувстваш БЕЗ НИКАКВИ прилагателни. Или с МНОГО, МНОГО малко. Ще бъде много по-силно. Същото важи за целия стил на разказа.

Друг, по-сериозен проблем:

" Но за да ги опази от злите погледи на хората, на обикновените хора, Тя им отредила специално място..."

Обикновените хора не са зли. Просто не са. Трябва да научиш това и да научиш по колко много начини един "обикновен човек" може да бъде добър. Или да бъде просто човек. Ако не се научиш да вкарваш елемент на "обикновен човек" дори в най-фантастичното създание, никога няма да напишеш нещо, което някой да иска да прочете. В момента хората ти пеперуди са ми интересни точно колкото са ми интересни и пеперудите, дето не са хора. Пърхат в небето красиви и шаренки и подлитат от цвят на цвят. Не искам да чета такова нещо. Искам да чета за хора! Не за пеперуди.

Накрая, нещо за сюжета. Абсурден е.

Сянката, който явно е някакво прокълнато създание, се намърдва в някакъв важен храм и Оракулът му дава съвет, само защото Сянката е изминал дълъг път?! После Сянката с доволна усмивка прострелва пеперудата и после й се извинява?! С обяснението, че нямал избор?! Ами какво стана с "поговори с тях"?!?!? Даже пеперудата в самия разказ го пита същото, а той нещо почва да се тюхка. Следват още 3-4 реплики и Сянката изведнъж е убеден колко грешно е постъпил и пренася душата на пеперудата в храст. Край. Чел съм такива приказки на 6 и тогава не ми бяха интересни.

Разбирам емоцията зад написаното, наистина. Но не мога да я усетя, когато чета. Не мисля, че някой би могъл, освен ако не направиш описанията по-сдържани и премахнеш мелодрамата.

А може ли да кажете нещо и за "Напред! Науката е слънце. Дали? " Очаквам конструктивна критика А ако ми теглите една майна, че съм ви загубил времето няма да се сърдя

Мога ли да помоля за коментар на трите ми разказа? Това са Войник, Приказка за времето и Странните случаи в Амун Сити. Благодаря предварително.
Поздрави и честито на победителите!

Айде и аз да питам, макар и вече да чух критики Водни кончета се казва разказа.

Здравейте,
аз също бих желала мнение за моите разкази- " Островът" и "Фермата". Регистрирах се наскоро, но въпреки това от около 2 месеца следя дискусиите във форума. Лаик съм в тази област и затова досега не съм изразявала мнение. Не смятам,че съм компетентен опонент. Желая конструктивна критика. В случай, че за обществото е по- добре да се откажа имате пълна свобода да убиете всяко желание за творчество в мен

Мерси!!!

Trip,

Мерси

Очаквам двете дами, чието мнение съм поискал да ме смачкат от критика, защото това може само да ми бъде от полза. Вие поне сте искрени

А пунктуационните и граматически грешки са от бързане и недоглеждане.

Както и да е, догодина пак

Нека и аз се намъкна, за да видя дали само в моите очи някои моменти са откровено слаби, но други - силни.

Разказът ми е "Кирен".

Аз ще помоля за коментари по разказа "Призракът от имението Суон Лейк". Имам доста сериозни подозрения кои са му слабостите, но много ще се радвам да прочета вашето мнение.