ShadowDance

Леле третата книга (или първият роман) на Вещерът - Кръвта на елфите е потресаващо изживяване. Такова нещо заслужава да се види, дори заради катастрофалната си липса на качества. Почти целият роман е само диалози, но в тях не си общуват хора, а само се замерят с инфодъмпове и заключения. И до един звучат еднакво. Не знам какво е вдъхновило пичовете от сиди проджект, но те реално вадят всичкия потенциал от добрата идея на сапковски, щото сам по себе си нашенецът си праска каквато тема сега му е била в главата и я върти през устите на героите си и накрая в прав текст им казва какви са и напълно не вижда как съсипва всичко. Уникално е.

Хубавото е, че си е свършил работата със света и наистина звучи като реален. А и самата му история е достатъчно богата и добре вървяща. Политическите интриги биват и като цяло вторият сезон на Нетфликс се дъни като стой та гледай , вместо да вземе доброто и вместо това разчитат на фенфикшън. Екшън сцените биват. Освен това е някак мило чисто да виждаш славянските подмятания.

Убачи... дебилно мило е да се подлагаш постоянно на соц тип разговорите, наблъскани до тавана с научни термини, ама разиграващи се във фентъзи средновековен сетинг. Те и игрите не могат да го избегнат това, в днк-то е на книжлето. Липсата на каквато и да е атмосфера, еднакво звучащите герои (без сири), използващи еднакви начини на изразяване и елементарното авторово спасяване с подмятания да не се напъват, да не издевателстват на езика, няма време да слушам такива неща или просто с авторова реч да ни казва как някой се изразява. То и затова масово разговорите са между малка група хора, че да не се оплеска някой читател. Освен отварящата сцена, където се нищи философия и история на света по най-грубия възможен начин - че са на сбор, след представление, демек може да се отпуснат хората и да личи автора зад всяка реплика, нищо че са 50 човека. То и по-късно с кралете не е по-добре, но поне има една жена и един по-тихичък, та влиза малко разнообразие.

Като цяло е безобразна книга. Добре че е супер кратка.

трубадур wrote: ↑

Fri Jan 14, 2022 3:06 pm

Леле третата книга (или първият роман) на Вещерът - Кръвта на елфите е потресаващо изживяване. Такова нещо заслужава да се види, дори заради катастрофалната си липса на качества. Почти целият роман е само диалози, но в тях не си общуват хора, а само се замерят с инфодъмпове и заключения.

Диалозите на Сапковски наистина са покъртителни, което прави решението му повечето от текста на творбите му да е точно диалози доста нелепо.

По бегли спомени, защото са минали повече от десетина години, едвам дочетох третия роман "Огнено кръщение" - влачеше безобразно. И от двете неангажиращи томчета с разказите да попаднеш на "Кръвта на елфите" бе леко разочарование. Така де, с увеличаване номерацията на романите, качеството стремглаво пада. Поне (мисля ), че в последната книга "Господарката на езерото" чилякът хубаво си завърши историята, заедно с преплитането с легендата.

Мен от цялата сага навремето май най ми хареса Кулата на лястовицата, щото имаше НЯКАКЪВ character development от някои персонажи, както и бая повече действие спрямо все още големите количества диалог

Местя ви тука, стига с тоя мързел да се търсят стари теми!

По непредвидени стечения на обстоятелствата се наложи да изчета книгите за Вещера. Признавам си, че съм изненадан колко много от духа на книгите са уловили CD Project Red, предвид че игрите са по-добри във всяко отношение. Очаквах едва ли не да няма нищо общо и само да са ползвали имената на героите и кралствата, а то си е същото, само с по-малко Witcher-стване от страна на Гералт и повече brood-ване и Цири.

Не знам дали, щото превода е от полски, или просто Сапковски си има и силни страни, но прозата при описанията ми хареса доста. Всичко е кратко, образно и звънко, ако мога така да се изразя. За сметка на това диалозите са крака, всички герои, независимо дали са крал, магьосник, Гералт, Лютичето, или случаен селянин, говорят и разсъждават еднакво и са чели всичките древни книги по расизъм и знаят елфически. Отделно, че Сапковски е отявлен цицоман, и повечето женски персонажи са сведени до това с каква рокля са облечени, и колко им е дълбоко деколтето, особено първите книги са си направо като от златната епоха на меча и магията в това отношение. Свиква се де, момченце съм все пак, представям си ако бях женска колко щеше да е криндж да го чета това. Има и още сто неща, които ме подразниха, ама няма да изписвам 100 страници пост, и без това съм последния човек на планетата, който не е чел тая поредица.

Не са лоши книжлетата, поради че бързо се четат, и готините политически интриги - твърде малко фентъзита успяват в това направление, дори когато се опитват, а Мартин май няма да ни огрее с asoiaf 6, тъй че ще взимам каквото ми се даде. Май от всичките томове ми харесаха баз много уговорки само Време на Презрение - най-добрата книга от петологията, и Сезона на бурите, като по-добрия ендинг и фенсървиз (но специално всичко свързано с Лита Найд и нейните бойни кораби, можехме да си го спестим).

6.5/10

Нищо странно за осемдесетарско фентъзи - първите разкази са от 1985.

Оо да, нищо странно няма в книгите като за осемдесетарско фентъзи, то и за модерно фентъзи няма нищо странно (последната книга е от 2013, а не е чак толкова различна), просто са ми малко инфантилни, но тук използвам думата малко буквално и без ирония.
Това са дребни кахъри. Ако поредицата има наистина сериозен недостатък, то това е, че основната сюжетна линия е пълна глупост, а най-интересните моменти които осмислят четенето, са разните там разсейвания на автора, когато реши да описва политическата ситуация в някое кралство например. Просто му личи на Сапковски, че го влече историята, и половината елементи в книгите ги е слагал, само колкото да може да се нарекат технически фентъзи романи и да му ги издадат.

Всичко е кратко, образно и звънко, ако мога така да се изразя. За сметка на това диалозите са крака, всички герои, независимо дали са крал, магьосник, Гералт, Лютичето, или случаен селянин, говорят и разсъждават еднакво и са чели всичките древни книги по расизъм и знаят елфически.

Чел съм част от поредицата и по мои спомени диалогът беше около 70% от съдържанието на книгите и наистина е крака. Заради това я зарязах.

!!! НЯМА СПОЙЛЕРИ !!!

В пенталогията (или иначе казано -- Сагата) имаше един епизод, чийто дори само прочит ме въодушеви ТОЛКОВА много,
че съм си наумил, че ако някой ден го видя пресъздаден адекватно във филм (бил той анимационен или жив),
то моментално бих провъзгласил съответната сцена за топ 5 на най-добрите сцени във филм ЕВЪР.
(за протокола -- останалите 4 места всички ще бъдат държани от разни сцени от Game of Thrones... Да -- ФЕНБОЙЧЕ съм. )

Става дума за едно преследване с кънки върху заледената и замъглена повърхност на езеро...
От последната четвъртина (мисля... някъде там...) на четвъртата книга -- Кулата на Лястовицата -- е сцената.

Това докато го четох, дори и с вече тоновете читателски стаж зад ми, настръхнах по начин, от който после бях като в шок.
Дори и Дж. Р.Р. Мартин, и Кинг, с техните много тънки психологически дразнения и изневиделични шокови атаки,
не са ме карали да се чувствам така.

Ако поантите на екшъна и психологията на шока в тях стигат 10/10, то тази сцена от Вещерът си е направо 11/10.
(бележка -- чел съм книгите единствено в български превод.)

Поздрав:

.

Spoiler: show

.

=======================

.

Martix wrote: ↑

Mon Jul 04, 2022 7:46 pm

[...] прозата [...] ми хареса доста. Всичко е кратко, образно и звънко, ако мога така да се изразя.

.

Да, можеш да се изразиш така, защото това е много правилно окачествяване и е именно начинът, етикетът,
по който силата на книгите е най-акуратно предадена!

Въпреки цялостната тематика, има нещо изключително неангажиращо и плавно в стила на писане на Сапковски,
(чел съм б-я превод, не знам за други...)
което прави цялата работа изключително вглъбяваща, и наистина да ти ПУКА за героите и поелите ги вихри от събития,
И едновременно с това забавна.
ДОРИ и да знаеш предварително че, в контраст с Мартин, тук всички ще останат живи накрая.

Що се касае до World-building-а и background Lore-a, Сапковски има една много отявлена характеристика,
която според мен го издига далеееч над други светила в жанра:

Това че успява да втъкава в повествованието си изключително интересни и завладяващи елементи от страничния Lore,
без "flow"-а да страда по някакъв начин.
И същевременно, тези елементи не са просто някоя троха, която да е подхвърлена там само за да се отчете авторът че :
"Абе има там още нещо... По-дълбоко е отколкото изглежда!!! Честно!!!"
А са наистина значими и глобални, и крайно уместни и пасващи си.
(впрочем, това важи И за игрите.)

КОНТРАСТ с хора като Мартин, който като се отплесне да говори за
"еди-коя-си издънка на еди-коя-си династия отпреди еди-колко-си -стотин години",
направо ти иде да прелистиш с няколко страници напред.
ПЛЮС че при Мартин е очевидно, че целият този страничен WorldBuilding се прави с цел "да има мат'рял",
за "захранване" на другите книги/поредици от Света на Планетос, които е написал / ще напише.

За 90% от фентъзито пък -- съвсем да не говорим -- там страничен/бекграунд Lore или изобщо НЯМА,
или е вкаран само "ей така", да има там нещо, да не е голо...

В този ред на мисли... :

.

Martix wrote: ↑

Tue Jul 05, 2022 4:56 pm

Ако поредицата има наистина сериозен недостатък, то това е, че основната сюжетна линия е пълна глупост, а най-интересните моменти които осмислят четенето, са разните там разсейвания на автора, когато реши да описва политическата ситуация в някое кралство например. Просто му личи на Сапковски, че го влече историята[...]

.

Всъщност съм напълно съгласен... НО...
...но според мен това не е "недостатък", а е по-скоро един от факторите, които правят поредицата уникална и изпъкваща.

Всеки автор на многотомно четиво, който претендира то да е "сериозно" винаги е поставен пред същата дилема:
Как да балансира основната сюжетна нишка със страничните "разсейвания".

Дори и да се съгласявам като цяло с теб че при Сапковски "разсейванията" са по-интересни от "основата",
според мен все пак двата аспекта са добре балансирани и конструирани, така че единият да не може без другия и обратното.

.

Martix wrote: ↑

Mon Jul 04, 2022 7:46 pm

За сметка на това диалозите са крака.

.

Ако диалозите не бяха именно, ама на 100% ТОЧНО такива каквито са,
за мен това щеше да бъде съвсеееем друга Вселена.

Всичко си е точно така както трябва да бъде.

.

Martix wrote: ↑

Mon Jul 04, 2022 7:46 pm

Време на Презрение - най-добрата книга от петологията.

.

Почти съгласен.
Аз по-скоро бих градирал книгите така -- отварящата и затварящата (1 и 5) -- най-слаби.
Средните три -- втора, трета и четвърта -- много по-добри. А вече коя от тях точно е НАЙ, всеки сам си преценя.

Бележка: На български 5тата книга -- Господарката на Езерото -- е издадена като две отделни части.
По този начин физическите книги от сагата са ШЕСТ, в българското им издание.


---


А дали може няколко въпроса?

.

Martix wrote: ↑

Mon Jul 04, 2022 7:46 pm

По непредвидени стечения на обстоятелствата се наложи да изчета книгите за Вещера.

.

А защо се е "наложило" ? Насилиха ли те?

.

Martix wrote: ↑

Mon Jul 04, 2022 7:46 pm

Признавам си, че съм изненадан колко много от духа на книгите са уловили CD Project Red, предвид че игрите са по-добри във всяко отношение. Очаквах едва ли не да няма нищо общо и само да са ползвали имената на героите и кралствата, а то си е същото, само с по-малко Witcher-стване от страна на Гералт и повече brood-ване и Цири.

.

Нищо от това не връзва семантичен смисъл.
Мисля че си искал да кажеш че КНИГИТЕ са по-добри от игрите?
Така се връзва, но пък накрая не става ясно къде е по-малко уичърстването и къде е прекалено бруудването --
-- в книгите или в игрите?

Тука не целя да сравнявам книги и игри, или да изтъквам или да се заяждам кое е по-добро или по-слабо --
-- ПРОСТО НАИСТИНА НЕ СЕ РАЗБИРА КАКВО ТОЧНО ИСКАШ ДА КАЖЕШ !!

Иначе едното нещо, което разбрах от този абзац --
-- мнението ти че игрите на CD Projekt RED улавят отлично духа на вселената на Сапковски --
-- си е напълно и на 101% вярно.
Дори нещо повече -- дообогатяват го.


.

Martix wrote: ↑

Mon Jul 04, 2022 7:46 pm

Отделно, че Сапковски е отявлен цицоман, и повечето женски персонажи са сведени до това с каква рокля са облечени, и колко им е дълбоко деколтето.

.

Ако Сапковски е "цицоман", то 95% от фентъзи авторите са порнографски експлоататори.


===============

.

RRSunknown wrote: ↑

Tue Jul 05, 2022 12:18 am

Нищо странно за осемдесетарско фентъзи - първите разкази са от 1985.

.

Не точно...

Да, първият разказ на Сапковски касаещ Вещерът е от 1986*, но не е бил нещо, което е намерило издание,
а е бил събмишън за писателски конкурс.

Вече първите издадени творби касаещи Вещерът са от 1990-1991.

Това е значима разлика, която е необходимо да бъде уточнена.
Когато става дума за Източна Европа това са едва ли не различни епохи.


====================


Цялостно и в контекст, абстрахирайки се от вглежданията и забиванията в детайлите --
-- тяхното критикарско нищене със самоцелта да се изтъкнат пропуски --
според мен има един много сериозен фактор, който доказва че Вещерът все пак е заслужила творба и стойностна занимавка:


В моите очи това е една от малкото творби, които минават "Тестът на Песента".


"Какво е 'Тестът на Песента' ? " -- ще попитате.
Ами, това е явлението/ефектът при който след като веднъж си прочел Песен за Огън и Лед на Мартин,
всяко. едно. фентъзи. с което се захванеш ти е като детска работа -- инфантилно, простовато и... загуба на време.

Вещерът, с който се запознах мноооого след Песента, минава този Тест, без дори ни най-малка запънка.

(Впрочем, акo търсите нещо мноооого подобно на Вещера, то най-горещо ви насочвам към Джо Абъркромби!
Той също минава Теста! )

П.П. Мразете ме -- от моя гледна точка Малазанът НЕ го минава, въпреки че е "за малко".

.

А дали може няколко въпроса?

Може, аз най-обичам да разпръсквам истината над необразованите люде.

Martix wrote: ↑

Mon Jul 04, 2022 7:46 pm

По непредвидени стечения на обстоятелствата се наложи да изчета книгите за Вещера.

А защо се е "наложило" ? Насилиха ли те?

Подариха ми за рд-то цялата поредица на български, и не вървеше да я метна най-отзад на беклога ми от буквално стотици книги. Приоритизирах я леко и я изчетох наведнъж. Ако не друго, поне върви бързо.

Martix wrote: ↑

Mon Jul 04, 2022 7:46 pm

Признавам си, че съм изненадан колко много от духа на книгите са уловили CD Project Red, предвид че игрите са по-добри във всяко отношение. Очаквах едва ли не да няма нищо общо и само да са ползвали имената на героите и кралствата, а то си е същото, само с по-малко Witcher-стване от страна на Гералт и повече brood-ване и Цири.

Нищо от това не връзва семантичен смисъл.
Мисля че си искал да кажеш че КНИГИТЕ са по-добри от игрите?
Така се връзва, но пък накрая не става ясно къде е по-малко уичърстването и къде е прекалено бруудването --
-- в книгите или в игрите?

Епа аз си се разбирам, само трябва да знаеш, че съм използвал "очаквах" вместо "би трябвало да се окаже че". Обяснявам какво е искал да каже автора:
игри >>>> книги
Следователно бих очаквал, че игрите са оправили множество проблеми от книгите
Оказва се обаче че разликите не са толкова много (т.е не са оправили безчет проблеми, а само няколко, основния - в книгите няма много witcher-стване, докато в игрите основно това правиш). Съответно в книгите има доста повече бруудване, и повече Сири (което само по себе си не е кусур, освен в смисъла, че книжната Сири е доста неприятна, но това си е мое мнение).
Надявам се обяснението да не е прекалено неразбираемо и то, ама се тая, параграфа в цитата не ми е от най-силните анализи, нз що го нищим толкова.

Martix wrote: ↑

Mon Jul 04, 2022 7:46 pm

Отделно, че Сапковски е отявлен цицоман, и повечето женски персонажи са сведени до това с каква рокля са облечени, и колко им е дълбоко деколтето.

Ако Сапковски е "цицоман", то 95% от фентъзи авторите са порнографски експлоататори.

Да, а горките им героини дори не могат да се защитят от острата писалка на автора.
Anyway, с критиката към Сапковски имах предвид съвсем конкретна черта на стила му. А именно, описанията му на женските персонажи (основно магьосничките, щото то други с екранно време няма много) почти винаги включват следните два важни за него атрибута - колко е дълбоко и как е оформено деколтето, и каква рокля носи (цвят, колко е дръзка, как подчертава цвета на очите). На практика липсват описания на задни части, крака, даже рядко се срещат лица и прически. Затова и tongue in cheek го нарекох цицоман. Все пак, дали това е Сапковски или Гералт не е ясно.

-------------
А за диалозите lets agree to disagree, за мен са стабилно инфантилни и неестествени, но то аз не харесвам повечето диалози в литературата... Точно заради тях и книгата не ми минава твоя тест на песента, при Мартин няма такива old school sword and sorcery простотии а си говорят както си трябва.
Аз също имам един подобен тест, няма име, но може да му викаме поредицата от събития изграждаща основната сюжетна линия изглежда ли, все едно е автора я е взел назаем от derail-натата D&D кампания, която играе с аверчетата си. Повечето фентъзита не преминават теста. Не съм чел малазана, но сигурно и той ще се провали на теста като се има предвид че света му буквално е взет от кампания, която двамата автори са играли.
пп. Абъркромби никак не е лош, но и той пише по-скоро derivative на ASoIaF и е далеч от нивото на Мартин.

.

Martix wrote: ↑

Fri Nov 25, 2022 2:40 am

пп. Абъркромби никак не е лош, но и той пише по-скоро derivative на ASoIaF и е далеч от нивото на Мартин.

.


Твърдо НЕ.


За мен единствената допирна точка между Мартин и Абъркромби, която привиква някакво сравнение между двамата,
са доста угодническите описания на бруталните актове на насилие / разчленяване / обезобразяване / осакатяване и т.н..

Плюс евентуално изненадващите обрати, с които двамата ни шокират от време на време...

...Но това второто е само условно, поради изконната разлика между двамата автори:
Фантастичността и магичността в Светът на Абъркромби са мноооого по-непосредствени.
Докато при Мартин те са само притурка към един всъщност крайно ЧОВЕШКИ свят.

Затова и когато се случи "обратът" при Абъркромби, той е по-скоро нещо нормално и очаквано,
докато при Мартин е толкова смазващо неочакван... дори и да е очакван.

Сложно е за разбиране и осмисляне, знам.... :S

---

Инак Абъркромби изобщо дори не върви да бъде сравняван с Мартин, поради един-едничък определящ фактор:
Съответната Мащабност към която двамата си поставят за цел да се стремят.

Докато Мартин винаги е искал да бъде ларж, универсалистки, всеобхватен,
то Абъркромби се е задоволявал напълно с това да бъде по-компактен и минималистичен.

---

Ако творчеството на Абъркромби "трябва" да бъде сравнявано с нечие друго,
независимо от това дали той действително е бил повлияван от него,
то това ще да са имена като Глен Кук и Робин Хоб.

...

А колкото до съвременен еквивалент -- съратник, сътеченик, сходственик -- то това ще да е... Патрик Ротфъс.

=====

А понеже темата все пак е за Сапковски, нека все пак да се върнем и към него, и как се връзва точно ТОЙ в цялата работа:

Бидейки Европеец, и то Източно-такъв, аз винаги съм си го тълкувал като нещо изцяло... негово си --
-- самобитно и самородно...

...ЗАСЕГА !!! >=D

Предвид абсолютната масова хитовост на игрите, а оттам и на книгите, и в значително по-мизерна степен на ... ъгх... сериала... ~_~
то в скоро време очаквам едно ново поколение автори, неколцина от които безспорно ще привикат сравнения с Анджей.

За Кромби си прав, че underlying ядрото на романите им са различни, аз визирах по-скоро surface level прилики. Светостроенето му е стандартното англосаксонско краство заключено между героични, свободолюбиви варвари викинги от север, и империя на перси от юго-изток, даже май си имаше и негова Валирия ако правилно помня (отдавна съм ги чел). Глокта е зле прикрит опит да се повтори успеха на Тирион (успешен, при това). Има известни прилики, не твърдя че е директно плагиатство, по-скоро Мартин вкара метата на гримдарк сериозните фентъзита с еджи герои и Абъркромби се движи по течението - самият той цитира точно Игра на Тронове като основно вдъхновение за написването на Първия Закон (заедно с Тарантино, The Wire и др., но откъм книги е фенче на Мартин, а не на Хоб).

А на Сапковски нещата ясно че са си негови, не е толкова ясно обаче че ще започнат те някакво течение (регресия към sword and sorcery-то?). Книгите са успешни, но не чак толкова много, а и успехът им е предизвикан до голяма степен от успеха на игрите и сериала, а не обратното.

.

Martix wrote: ↑

Fri Nov 25, 2022 6:21 pm

Абъркромби се движи по течението - самият той цитира точно Игра на Тронове като основно вдъхновение за написването на Първия Закон (заедно с Тарантино, The Wire и др., но откъм книги е фенче на Мартин, а не на Хоб).

.

Да, това е така. Факт!

.

Martix wrote: ↑

Fri Nov 25, 2022 6:21 pm

Светостроенето му е стандартното англосаксонско краство заключено между героични, свободолюбиви варвари викинги от север, и империя на перси от юго-изток, даже май си имаше и негова Валирия ако правилно помня (отдавна съм ги чел). Глокта е зле прикрит опит да се повтори успеха на Тирион (успешен, при това).

.

Ъ-ъ-ъ...
Никога, ни най-малко не съм виждал нещата по дори доближаващ се до това начин... :/

А дори и това да беше точно така както ти казваш, не виждам как то би могло да се категоризира като, цитирам...
..."стандартното". О_о

Но... няма да споря, защото все пак тук вече навлизаме в полето на личната интерпретация и тълкуване.

А моите такива са че, при все толкова много книги, които съм изчел през живота си,
Абъркромби все пак изпъква като нещо рядко срещано, ангажиращо и ново,
и което не ме обременява с препратки тип "оф, това вече съм го чел...".

---

Впрочем тук ми хрумва че има един тънък момент в стила на Абъркромби, който навява леееки препратки към...
...да кажем нещо като... "The Once and Future King" на T. H. White.

Става дума за един особен вид интроспекция, която POV-героите си вкарват нерядко,
която излага на показ, в почти засрамващ детайл, изродеността и деформацията на менталното им състояние.

Това е изключително НЕпривично за фентъзи жанра.

Мартин го прави понякога, но не му е баш "почеркно", освен може би при крайни случаи като например:
Трансформациите на Теон, Аря, Тирион и др. герои претърпяли умоизкривяващи обрати.

(Прави го и Кинг -- нека е споменат за протокола, тъй като някои негови твърби също могат да бъдат тълкувани като "фентъзи".)

.

Martix wrote: ↑

Fri Nov 25, 2022 6:21 pm

А на Сапковски [...] книгите са успешни, но не чак толкова много, а и успехът им е предизвикан до голяма степен от успеха на игрите и сериала, а не обратното.

.

Словоредът на написаното от мен изтъкна същото:

.

LaughingSkull wrote: ↑

Fri Nov 25, 2022 4:39 am

Предвид абсолютната масова хитовост на игрите, а оттам и на книгите, и в значително по-мизерна степен на ... ъгх... сериала... ~_~

.
.

.

LaughingSkull wrote: ↑

Sat Nov 26, 2022 3:38 am

Впрочем тук ми хрумва че има един тънък момент в стила на Абъркромби, който навява леееки препратки към...
...да кажем нещо като... "The Once and Future King" на T. H. White.

Става дума за един особен вид интроспекция, която POV-героите си вкарват нерядко,
която излага на показ, в почти засрамващ детайл, изродеността и деформацията на менталното им състояние.

Това е изключително НЕпривично за фентъзи жанра.

Мартин го прави понякога, но не му е баш "почеркно", освен може би при крайни случаи като например:
Трансформациите на Теон, Аря, Тирион и др. герои претърпяли умоизкривяващи обрати.

(Прави го и Кинг -- нека е споменат за протокола, тъй като някои негови твърби също могат да бъдат тълкувани като "фентъзи".)

.

Прекалено късно стана за едит, така че нов пост... СОРИ ! :

Дейвид Гемел също го прави, но не знам дали там мога да го определя като "почеркно", тъй като съм му чел само... "Троя".
...което пък е спорно дали изобщо е "фентъзи". (по-скоро НЕ.)

(edit: А сега се замислям че описанията на баталните сцени в "Троя" и тези в работите на Абъркромби също ми приличат...
Хмм... )