ShadowDance

Тъй, покрай изненадващата ми (за мен) реакция на Let the Right One In си рекох да пусна една такава тема.

ВНИМАНИЕ! Идеята е тук да се пишат аргументирани мнения и ако (като) се стигне до спор, да стават ПО-аргументирани, а не по-малко. Коментари за зрителските качества на този или онзи юзър ще бъдат трити директно (вкл. и ако са мои бтв - бележка към модовете).


Та, надценените филми, които цял свят обожава, а вие не харесвате.


Освен преждеспоменатия, в момента се сещам за твърде актуалните The Hurt Locker и District 9, а също така Боен Клуб, който когато гледах в след-пубертетска възраст, ми се видя ужасно инфантилен и напънат да е Много Готин И Цитируем, при все, че си остава безспорно як. Предполагам, че ако се замисля, ще се сетя още неща.

Е, ти понеже си се аргументирал
Първото, което ми хрумва е 300. В смисъл, най-великият, най-епичният, омегата на старата филмова епоха и алфата на новата. А хайде сега сериозно.

Следващото е Дзифт, което беше събитието на годината в българското кино, ужасно стилен и новаторски и въпреки това на мен ми изглеждаше точно както на теб ти е изглеждал Боен клуб - ужасно напънат да е много Готин и Цитируем и в добавка към това - Стилен и Български. Обаче освен това беше снаден и биеше на кухо на доста места.

Бтв, може би зависи от кого е надценен, но мисля че тези филми се промотираха така в медиите.

Въх, сигурно често ще поствам тук, а и вероятно списъкът ще е дълъг.

American Beauty
The Assassination of Jesse James
Casablanca
Slumdog Millionaire
Juno
2001
Little Miss Sunshine
Mr. & Mrs. Smith
Sin City
Eternal Sunshine of the Spotless Mind (омерзяващо и аморално лош, бездушен и твърде плосък)
Brokeback Mountain
Crash
La Vita e Bella
Pretty Woman
The Incredibles
Chicago
Spider man 1 & 2
Braveheart
The English Patient
The Last Emperor


Отказвам да се аргументирам докато някой не пита конкретно за заглавие щото ме мързи...

Много ме вълнува да се аргументираш за Juno и Eternal Sunshine of the Spotless Mind. Втория аз го мразя със страст бтв.

Иначе, Морве, права си, то по-скоро го мислех в стила на Тони - при поискване.

За The Hurt Locker - кадърен военен филм и дотам. Всички изблици за гениалността му изначално бяха сложени с цел да му се даде Оскарът, а за мен сценарият страдаше от ОГРМНИЯ дефект главният му герой да не е това, което се твърди, че е, до степен да се налага филмът да ни "помага" с прав текст да разберем какъв е. Излагация тотална.

District 9 - извънземни клошари и разклатена камера! ЗОМГ ОРИГИНАЛНОСТТА! Не знам, аз съм традиционалист - дай ми добре направен "клиширан" филм ени дей пред неква претенциозна артси чикия, дето си няма идея нито в кой жанр е, нито що е в него.

А, също и Беоулф. Може би главно заради кошмарно грозното на моменти 3Д, което го докарваше до Шрек. От разстоянието на времето историята не ми се вижда толкова никаква, както някога, но просто изглеждаше ужасно неправдоподобно.

Ясно, не бях разбрала.

Е не, то в постове като твоя и моя е по-добре директно. Ма в списъци като на Тони става много играчка.

Съгласен за Беоулф. За мен беше финалната капка, която преля чашата и ми доказа, че Геймън трябва да стиква към кратката форма и комиксите.

Вив, ами... хм. Да ти имам и flame bait-а. Усмивка. Май.

Значи положението е такова: "American Beauty", "Jesse James", "Eternal Sunshine...", "Brokeback Mtn" и "The Last Emperor" не съм ги гледал. За "Spider Man"-овете (хубави, ама не чак брилянтни) и "The Incredibles" съм донякъде съгласен, за "Mr. & Mrs. Smith", честно казано, не знам защо го смяташ за надценен - според мен е добра комедия, даже доста добра, гледал съм го повече от веднъж, ама не съм забелязвал някакъв особен хайп около него, може и да съм пропуснал де.

Но за *всички останали* много ми се иска да разбера защо ги смяташ за надценени - защото аз определено ги смятам за много, много добри по някакви (различни за всичките) показатели и смятам славата им за заслужена.

Juno -дразнещо 'независима' ('indie' -то ненам как по друг начин да го преведа) се прави на ужасно зряла като нон-стоп привлича внимание върху факта колко е ужасно различна от другите. В края на филма става ясно, че тя всъщност е съвсем като другите, защото просто копнее да бъде обичана и да е щастлива. Ъъъъ. А да, между другото, имаме стандартната двойка нещастник и малко по тип мъжкарана комбинирани в двойка, което го има във ВСЕКИ тийн филм. Поставяне на проблемна ситуация -бременност, която уви, води след себе си дузина алогични решения в сценария. Двойка в САЩ принадлежаща към високата част на средната прослойка НЯМА да тръгне да търси бебета по вестниците, още по-малко да си пуска обяви там, защото хората са леко параноидни и не понасят privacy-то им да се нарушава. Но авторът няма как да знае това, защото допреди самия филм твърде рядко е обшувал с хора от тази класа...отваряйки въпроса за автора, е, като почнеш да привличаш върху филма си повече внимание като акламираш навсякъде, че си бивша стриптизьорка, а не да дискутираш текста си и да промотираш посредством скандал...това малко отнема от 'стойността' на скрипта и го превръща в това, което е -средностатистическа тийн ром-комка, не твърде различна от по-възрастния вариант Knocked Up.

Sunshine -боже, откъде да почна...Имаме ужасно кадърно режисиране на Гондри и...сценарий на Кауфман, който е бил в толкова адски комплексарско настроение докато го е писал, че просто се чудя как хората изтърпяват филма до края. Още в самото начало не спираше да ме гложди една мисъл -какво всъщност харесваше Джоъл у Клемънтайн? Наистина! А кои пък бяха качествата й, които да го накарат да я обича чак???????? Предполагаемо, Клемънтайн е тигрица в леглото и е вълнуваща мадама щото е устата...ма, зомг! Тва е едно от най-омразните филмови момичета правени някога. И се кълна, че авторът твърде често ми залита към тежък сексизъм. Абстрахирайки се от факта, че филмът съдържа един от най-непоносимите филмови образи евър заедно с друг скучноват вечно мрънкащ мъжки образ (жалък опит да се създаде Уди Алън типаж)...какво имаме???? Показване, че фикционна програма не работи и човек не може да сменя току-така минало и бъдеще...Малко размазано и арт-демонстрирано, разбира се, щото все пак иде реч за 'независим' филм и той трябва да КРЕЩИ на всеки 10 минути, че е такъв...Puh-lease.

@ Roamer:

Ок, малко по-вкратце:

Casablanca -бяха писала преди време някъде по въпроса, мисля, че Роланд даже сплитна в отделна тема, тъй че по-добре се разтърси из форума.

Slumdog -май-май ревюто ми от миналата година за филма си е изчерпателно, а аз не съм си сменяла мнението, така че нека пестим място тук.

2001 -мисля, че твърде често се тиражира като 'най-великия филм на Кубрик', поради простата причина, че е твърде важен като технически етап в развитието на киното. Намирам го за скучен на места, дори неравен на моменти и е единственият филм на Кубрик, който бих окачествила като такъв. Също го намирам за единственият му емоционално оставящ ме неангажирана, щото колкото и да се стреми да постигне клиничност и в другите, все пак не ме оставя равнодушна.

Little Miss Sunshine -ако не беше носител на толкова признания и награди, щях да го смятам за просто посредствен, но в случая го мразя с ярка страст. Освен това ненавиждам хлапето, съжалявам. Тя често играе манипулативни образи, които се държат незряло и с поведението си са дразнещи. Освен това и жанрът не ми помага особено -рядко си падам по семейни филми.

Sin City -твърде дълъг...ненужно дълъг...

Crash -расистки, но с обърнат знак. Някои от най-алогичните образи създавани някога (Райн Филипи изперкващ моментно, like WTF?); безумно смешни сцени -Сандра Бълок атакувана от собствения си расизъм по стълбите ; малко постен диалог за ансамблов филм; маса continuity errors при снимането...ся, вярно, че е дебют, ама! Преди всички награди да му се изсипят и да почнат да го цитират като лек против рака, дори го намирах за добър дебют...но е твърде манипулативен за моя вкус. А и имам особено мнение за нуждата от расизъм в Калифорния.

La Vita e Bella -Бенини ме изнервя. Намирам награждаването му с Оскар за най-добър актьор за...гавра. Намирам плагиатстването от друга творба с подобна тематика за некрасива. Намирам промоцията, която беше излята 1998 от Мирамакс и Харви Уайнстайн за долнопробна, дразнеща и твърде безвкусна. При други обстоятелства, щях да смятам, че филма е сладък, бтв. По умилителен начин, може би.

Pretty Woman -не ме кефи никой от двамата. Изпитвам трудности като гледам ром-комка, в чийто главен женски образ не се припознавам, щото както не съм фен и на жанра, ако ми липсва емоционално идентифициране, съвсем се е утрепала работата. Просто не е моят сорт ром-комка, но ярко съзнавам качествата му.

Chicago -твърде бледо копие за човек, който го е гледал на сцена.

Braveheart -слабо структуриране на сценария за мен. То трябваше да добавя и Танцуващия с вълци, като се замисля. Те двата ми вървят в комплект...Технически красив филм, доста лишен от емоционален заряд. Нищо не почувствах...освен като го гледах на 11, когато бях влюбена в Гибсън и исках да износя децата му...

The English Patient -предпочитам романа. Освен това, бях прочела романа преди да гледам филма и вече го имах режисиран в главата си. Като че ли повече си харесвам моята версия.

Зомг, на 11 си искала да носиш децата на Гибсън?!

We all have our skeletons in the closet...

Ами аз, такова, никога не успях да харесам Blade runner. Дори като го гледах, се чудих как инак кадърни актьори се навиват да играят в такива неща... Защо не го харесах? Ами не знам. Може в момента да не съм била в нужното за целта състояние, може нещо друго да ми е имало, но това е положението.

2001 - е докато ми е ясно кво им харесва на хората Блейд рънъра, те това така и не можах да вдяна за какво толкова го хвалят. Това е негледаем елитарен филм, който ако случайно си признаеш, че не харесваш, тутакси падаш от дръвцето на елита. Километри лента, през която примерно ядат. Прилича ми на безинтересна книга, която човек се насилва да прочете, но след стотина страници усеща, че в очите му не са осъществили контакт с мозъка. Та така. За мен това е силно надценен филм и това е положението.

X-man-ите, но аз рядко харесвам филми по комикси. 300 пък ми е толкова под нулата, че въобще не го класирам никъде.

Всички филми с Джим Кери, за които се сещам в момента, в това число и Шоуто на Труман. Набиваната с бухалка в глъвътъ идея за деградацията на обществото, което рупа пуканки и не отделя дебелия си гъз от дивана пред телевизора, докато зяпа поредното риалити, си я имам пред очите си накъдето и да се обърна. Дори да има нужда от такъв филм (а нужда има), то определено този филм не се нуждаеше от бездарен актьор с точно едно изражение на лицето и амплоа по-тясно от... от нещо много тясно.

Дзифт не можах да го изгледам, но не ме издавайте на Цецо Акулата - излъгах го, че съм го гледала и че много ми е харесал там. Просто повече от трийсет минути от филма не можах да си причиня и това е. А опитвах.

Сега се присещам за Елдорадо на Карлос Саура. Принципно съм на мнение, че неговите филми са скъпи, но тъпи, въпреки че тези с танците ги дишам, но онова тричасово мъчение едва ли ще забравя някога.

Навлизайки в Оскаровата и въобще в наградната територия, ще споделя, че Little Miss Sunshine го гледах без да знам, че бил толко награждаван и общо взето ми допадна на средно ниво. Нищо особено, ако ме разбирате, но не и нещо, по което да си хвърля чехъла. Нали не ги следя аз тез неща... Когато в последствие разбрах колко всъщност голям филм било това, гледах ей така: Ми... Филм. Телевизионен някакъв. Нищо, което да запомниш.

Виж, Monster's Ball го запомних и всъщност това е причината да не мога да понасям да деля една вселена с Холи Бери, гръмдаятреснедано. Никога няма да забравя най-лигаво получения Оскар в истЕрията. Получен неясно защо. Причината беше американската комплексарщина, поради която цветнокож актьор най-сетне трябваше да вземе тъпата статуетка (и да си я навре в... така), но защо тая?! Защо за тоя филм?! Че това е по-див битовизъм и от съвременна българска продукция тип "Шивачки" бре! Всички бяха някви такива облъскани и отрудени малки хорица с обикновени и традиционни професии като палачи в затвор... Бащата и сина, които ходеха при една и съща проститутка, която имаше някви обриви... Драмата, при която Той се оказа, че бил екзекутирал мъжа на Оная, вследствие на което тя вдовстваше съвместно с изключително си противно хлапе, което го пречукаха, но тя от мъка се изчука с Него, докато му разправяше покъртителната история за тристакилограмовия си син, който изяждал по цяло пиле, а тя все му повтаряла, че не можел да бъде дебел чернокож американец в Америка... Не знам защо този филм не е сниман в България. Толкова е местен, характерен, негледаем и безмозъчен, че трудно би могъл да бъде по-зле. Ако сценарият и режисурата му бяха дело на Долф Лундгрен, нивото му вероятно би се покачило стремително.

Тъй, охейтих квот можах. Ако се сетя за още нещо, ще си призная.

Morwen wrote:А, също и Беоулф. Може би главно заради кошмарно грозното на моменти 3Д, което го докарваше до Шрек.

?!?!?!

за разлика от Беоулф, Шрек беше невероятно красив (особено за времето си), поради простата причина, че е лайк.. нефотореалистичен и комиксов?

Беоулф беше тринайсет хиляди пъти по-дървен и това че бяха насложили личицата отгоре по не знам си каква точно известна на силвъра и скърджа технология, не го спаси никак даже.

п.п. егати ужасната хейтърска тема

Но все пак ще се включа - No country for old men - на фона на целия хайп по него - покъртително плосък като цяло, с послание лишено от всякаква арт-релевантност, с изключително неприятни сетъп, декори и сюжет, със силно репетативна структура, с безлични герои, като единственото (и безкрайно оувърхайпнато) изключение - Чигур, се изчерпва като характер още с първите си две прояви и единствено психопатската игра на Бардем го спасява. Същият Бардем прави милиони пъти по-добра, но далеч по-незабелязана роля в "Морето в мен".

Не предполагах, че "2001: Космическа одисея" (или както се превежда на български), за който вече двама души се изказаха не особено ласкателно, има толкова висока оценка в IMDB.
Откровено казано, и аз не разбирам защо е толкова велик. Има наистина изключително яки сцени и кадри - и някои от тях същевременно са излишни или поне ненужно дълги. И добре, бил техническо постижение - е, и?
По ирония точно достоверността на филма ми харесва най-много. Което не пречи да го намирам за протяжен и досаден, дотам, че да не желая да го гледам втори път. А пък иначе книжките на Артър Кларк по темата си ги харесвам.

А, и малко да се върна към постановката на темата. Какво значи "цял свят обожава"? Филмите с най-много приходи по целия свят? С най-много приходи в Щатите? (Естествено, за българските, пък и европейските това не може да се приложи, но те са достатъчно малко у нас.) С най-много награди? С най-сериозни награди? С най-висок рейтинг в IMDB?

Аз искам само да напиша, че ако си напиша точно каквото ми е на сърцето в тая тема ще ме баннат от форума и най-вероятно ще се стигне до физически саморазправи, така че няма да го направя, защото обичам още да си говорим с АлДим, Амикае и РРС за игри.

Моля това мнение да не се трие като спам или заяждане, защото мисля, че се вижда, че не е нито едно от двете. Мисля, че всички знаете, че мога да се аргументирам при достатъчно желание и време. Просто искам да знаете защо няма да участвам.

Също така искам да се възхищавате на самоконтрола ми, защото на 7 пъти се спрях да напиша какво мисля за някои хора и вкусовете им