ShadowDance

Това малко в стила на оная тема, дето Сашо я сплитна днес за неизиграните игри.

Всеки е играл разни заглавия, които счита за гениални, а хората не познават или заради некомерсиалността им, или защото са в нишов жанр, или по други причини.

Ето моите:

Silent Hill 2




Топ 3 на най-великите истории, които съм срещал в игра. При това с няколко различни финала, всеки от които (ок де, без UFO-ending) e смислен и вързан със сюжета. Като геймплей си е типичен сървайвъл хорър - кьопав екшън с три удара кръв, слаби оръжия и малко амуниции, смесен с куестаджийски пъзели. Играта е кратка - минава се за 6-7 часа (по-малко, ако се играе с FAQ, което не спойли сюжета) и е някакво неистово интензивно изживяване. Уникална в контекста на Silent Hill серията, защото вместо около демоничния култ, се върти около вътрешния свят на главния си герой и няколкото други случайно озовали се (дали?) жертви на града. Самият сетъп е велик - Джеймс отива в Сайлънт Хил, защото току що е получил писмо от жена си, която му казва, че го чака там... въпреки че е мъртва от три години.


Forbidden Siren 1 и 2



Двойката я изиграх първа, заради това, че някой ми я натресе за ревюиране в GW навремето. После изядох и единицата, която е още по-трудна (да се чете - КОШМАРНА), но и по-яка като атмосфера. Историите и на двете са в Мементо стил - в първата част действието се развива в три денонощия, във втората - в една нощ. И в двете иде реч за някакво изолирано място из Япония, което преди години е изчезнало от картата поради необяснима причина, и сега се връща со се разни неприятни неща, скрити в него. И в двете имаш контрол над голяма група герои, всеки от които се е оказал на мястото, в разпокъсани и темпорално размесени мисии из едни и същи локации. Имаш способността да виждаш през очите на противниците (зомбита в японски стил - истерично захилени и МНОГО бързи), а в двойката има и няколко героя със специални умения, свързани с това гледане. Винаги се иска много стратегия, за да минеш мисиите, а повечето имат и втора версия, която е с различна цел и отключва следващите нива. Освен това действията на един герой на дадена локация влияят на случващото се с друг на същото място по-късно... въпреки че понякога се случват в обратен ред!
Един от дефектите и на двете части е, че историите са доста трудни за сглобяване и често дори в самия край не ти е ясно какво всъщност става, защото инфото се събира и от "archive items", скрити из нивата. Обаче ужасните юзър-ънфрендли усилия си струват зверски, поне според мен. Като цяло сюжетът е нещо като Лъвкрафт, комбиниран с японски народни митове. И в двата случая имаш мита за морската нимфа, която дава вечен живот, ако се храниш от тялото й, но срещу жестока цена. Siren означава както сигнална сирена, така и русалка.


Syberia (САМО 1)



Тази повечето хора я знаят, но не мисля, че много са я играли. Класически куест, но със стряскащо зряла и смислена история. Вместо приключенски, сюжетът е по-скоро интровертно себеоткриване и в комбинация с разкошните самотни сетинги на псевдозападноевропейските градчета, където се развива действието, за мен навремето беше откровение.

НИКОЛА: Супер яка идея, утре дефинитивно ще прасна едно дълго мнение по темата.

Много добра идея за тема. Еми, от де да почна просто...

Vampire: Redemption - след може би най-титаничния патч в историята на гейминга, тази игра стана наистина огромна. Изключително кефещо дънджън кроул RPG с доста моткане из интересни места, яки персонажи и история, която прекалява с мелодраматизма, но в края на краищата не те пуска.

Vampire: Bloodlines - както всички знаем, половината хора, работили по Fallout 1 и 2 направиха Troika и тази игра е най-добрата им. С много. Кандидат за най-доброто RPG въобще, нищо че е и кандидат за най-бъгаво и недоошлайфано. Но пет години и няколко стотин фен патча по-късно следата й е все така голяма. Историята, диалозите, персонажите, поглъщащия свят, огромната свобода на действие - това са неща, които само бившите Black Isle могат. Да не говорим, че някои класове ти дават КОРЕННО различен геймплей. Какво ще кажеш да минеш играта с тотално ЛУД вампир, който не може да върже половин смислено изречение? Или с безумно грозен такъв, който не може да се покаже на повърхността? All there.

Dreamfall - това е безбожно красиво приключение с една от най-добрите истории въобще. Самият геймплей почти го няма, но учудващо това просто е без значение. Дано получим дългоочакваното продължение най-накрая!

Earth Defense Force 2017 - В първия момент тази игра ми се видя ужасно тъпа и грозна. И тя наистина е тъпа и грозна, но се оказа и ПРЕСТЪПНО забавна. Имаш пълчища от бъгове като извадени от Starship Troopers, роботи, и какво ли още не. Имаш огромно разнообразие от оръжия. Твоята мисия? Избий всичко!! По желание на спит-скрийн с приятел, което е още по-брутално. Туй чудо успя да бие Serious Sam at its own game, дет се вика.

Baldur's Gate: Dark Alliance - издънилия се финансово Baldur's Gate екшън-RPG спин-оф е невероятно зарибяващ, особено ако го играеш с приятел/и и създаде цяло ново течение в жанра, последвано от игри като Marvel Ultimate Alliance.

Grim Fandango - един от най-добрите куестове въобще, както и един от най-малко успешните покрай пръкването му в края на една култова ера. Невиждан където и да е стил, невероятна история, брутален хумор и вечни персонажи, които никога няма да забравя.

Chronicles of Riddick - един от най-бруталните миксове на жанрове от Deus Ex насам. Линейна, но създаваща доста автентично чувство за нелинейност, с доста "приключенско" усещане, изключителен стелт елемент, много добра стрелба и разнообразие на подходите към някои ситуации подобно на Deus Ex.

- Rez и Panzer Dragoon Orta - най-добрите релсови шуутъри в историята на историята. Но да ги наричаш "релсови шуутъри" е почти обидно. Rez има неподражаема атмосфера и стил, изключително зарибяващ геймплей с невероятни босове и идваща отникъде брутална история, които няма как да не те грабне в последното ниво. Panzer-а има подобен (и по-дълъг) геймплей и изключително красив свят, който всъщност ужасно наподобява Аватар в някои отношения.

И малко инди игрички в микса:

- Braid - за нея сте чували достатъчно, играйте!
- The Misadventures of PB Winterbottom - най-новото ми откритие. Леко напомня за Braid откъм геймплей, но в случая печели играча и със страхотен хумор. Меша уникален черно-бял стил, смахната музика и дори поезия.

Толкова засега. Има още много неща, за които ми се говори, но закуската ме зове.

Никой няма да каже Шадоу ъф дъ Колосус, а тъкмо ме бяхте зарибили

Между другото Redemption-a се продава за 5.99 $ в GOG, а Syberia-та за 9.99$. За който е пропуснал навремето това е добра възможност.

Иначе по темата:

The Longest Journey - за мен може би най-добрия адвенчър. Със страшно богата история. По някаква причина тия игри обаче не са особено популярни по нашите ширини. Иначе с огромен кеф съм я минавал 2 пъти. Dreamfall АлДим вече го е споменал. Крайно време е да го довърша.

Моите 5 стинки, по азбучен ред:

Age of Wonders, Arx Fatalis, Discworld Noir, Divine Divinity, Hexen 1&2, Sanitarium, Simon The Sorcerer 1&2.

Мога да вкарам и още един куп игри тука, особено куестове.

Moridin wrote:Никой няма да каже Шадоу ъф дъ Колосус, а тъкмо ме бяхте зарибили

shadow of the colossus е най-добрата игра за последните 10 години, поне.
there.

Тва ако човек не скипне без да ще интрото и така да се окаже, че не знае кво да прави с коня насред празния храм, нали?

мне, дори тогава.

Интрото няма нищо общо с въздействието на играта освен че е красиво.

Scourge wrote:мне, дори тогава.

If you say so

Az ne sym dostatychno nestandarten, za da q ocenq taq igra...

Не, куме, просто не си я играл въобще. Само си пояздил малко насам-натам и толкоз, без дори да видиш първия колос.

Иначе и на мен не ми е някаква ултра-любима игра, но определено е изключително идейна и въздействаща с мащаба на колосите.

Списъчета да има:)

Аз да си драсна моя мини-списък:)

1. Freedom Force + Freedom Force VS. The 3rd Reich - RPG-та с оригинални Супергерои (т.е. измислени специално за игрите), ситуирани в нещо като Америка от 60те години. Изключително приятен геймплей, страхотни герои, 60-тарският фийлинг и специално представянето на origin-ите на героите е просто толкова носталгично умилително, че си ги имам оригинални (Симеон ще се сети за една наша любима фраза - "I, the miraculuos Magneto, will...." - е тук е така ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ:))). Смисъл има герой, който се казва Мan-bot е баси:)
2. Nox- един от най-правилните Diablo-клонинги, оригинално сюжетно начало, три изцяло различни класа, готин мащаб на битките. Въобще играе се на един дъх и от по-правилните хак енд слашове.
3. X-Men Origins: Wolverine TeH Game - с уговорката, че играта по-скоро е неизвестна сред запалените геймъри, а не некомерсиална. Тайната тук е, че това е игра по нашумял блокбъстър, която въобще не смуче. Правена е от Raven, има добавени сцени спрямо филма, екшънът е екстремно корав, развитието на Wolverine рути, както и графиката. Въобще силно препоръчително за феновете на западните екпън-адвенчъри.
4. Majesty : The Fantasy Kingdom Sim - може би една от трите ми любими стратегии въобще. Уникална геймплейна концепция (само строиш кралството, никога не управляваш директно героите, само слагаш bounty-та насам-натам, за да ги мотивираш), страхотен за времето си арт и много хумор - именно заради тази носталгия бях разочарован от излязлото миналата година 3Д-продължение.
5. Myth: The Fallen Lords + Myth 2: Soulblighter - ака "с какво се занимаваха Bungie преди да направят една почти неизвестна поредица за един киборг". Великолепни тактически стратегии, буквално игрите, които за пръв път въведоха (може и да не са точно те, но аз оттук съм го запомнил) "тактическия" вид стратегии т.е. без строене на база, само управляваш фиксиран брой единици през определена мисия. Страхотно поднесена история (макар и банална), феноменално озвучение, адски зарибителен геймплей и възможност да си прехвърляш ветераните между мисиите:) За съжаление 3тата част беше леко разочароваща, затова и не съм я споменал.
6. MDK 2 - aka "малко известна игра на Bioware" - един адски правилен 3рд-пърсън екшън с 3ма различни герои, с които геймплея няма нищо общо и в пъти по-добра от първата част.
7. Duke Nukem: Manhattan Project - ето ще го кажа в прав текст: тази игричка ме кефи повече от Duke 3D:). Изключително приятен сайд-скролър с готина за времето си графика, простотиите на Дюк и готини босове и оръжия:)
8. Shadowman - 3рд пърсън екшън-адвенчър с оригинални герой + вселена, базиран на едноименния комикс.
9. The Lord of the Rings: The Return of the King - специално отбелязвам и още една игра, която не е неизвестна, но от сериозен геймър би била подмината заради rule of thumb-a, че играта по блокбъстъри са тъпи. Е тази също не е и всъщност е един адски правилен Beat Em UP, на чийто кооперативен режим просто съм се размазвал с приятели. Също и прехода от ига към филмова анимация е изкл. запомнящ се
10. Woodruff and the Schnibble of Azimuth - ако не ме лъже паметта - лебедовата песен на Sierra като разработчик на адски качествени и олигофренски куестове. Игричката има доста дискуърлд-дух и е адски забавен куест.
11. Sanity: Aiken's Artifact - ака "почти неизвесната игра на Монолит". Gauntlet-клонинг с култов главен герой и яко псионични споспобности (направени доста зрелищно като за такъв жанр игра).
12. Odium (Gorky 17) - буквално любимото ми тактическо RPG (да, повече ме кефи и от всичките X-Com-и и от Fallout: Tactics). Супер правилни битки, много благо управление на екипа, сравнително интересна история - великолепна игра, макар и крайно непозната на повечето ми познати геймъри.
13. Bully (особено Scholarship Edition за 360) - GTA само че с ученик-пакостник, много е олигофренско и същевременно доста оригинално като идея и зарибително като геймплей. От правилните заглавие на Рокстар, наред с ясните им класики.
14. Kameo: Elements of Power - супер правилен платформър за бокса, който няма шанс да ви доскучае. Особено идеята с различните трансформации на главната героиня много рути.

Толкоз от мен на прима виста:)

Шнибъл ъф Азимута си го спомням с умиление от списание Компютър, от което имах няколко броя и бях изчел статиите им за игри около трийсет и осем пъти всяка

Roland wrote:

Scourge wrote:мне, дори тогава.

If you say so

Az ne sym dostatychno nestandarten, za da q ocenq taq igra...

няма връзка със стандартност. ти просто обичаш да играеш филми (няма лошо), а това е ултимативната игра.



и да отбележим, че уудруф не е на сиера (те са само разпространител за америка), а на франсетата коктел вижън, от които е култовата поредица gobliiins. даже навремето уудруф минаваше за goblins 4 в геймърските среди заради сходния стил. но нищо не може да се сравни с осъмнеса на gobliins 2, ofc.