Немасовите игри, които мислите, че всеки трябва да изиграе
Moderator: AlDim
Немасовите игри, които мислите, че всеки трябва да изиграе
Това малко в стила на оная тема, дето Сашо я сплитна днес за неизиграните игри.
Всеки е играл разни заглавия, които счита за гениални, а хората не познават или заради некомерсиалността им, или защото са в нишов жанр, или по други причини.
Ето моите:
Silent Hill 2
Топ 3 на най-великите истории, които съм срещал в игра. При това с няколко различни финала, всеки от които (ок де, без UFO-ending) e смислен и вързан със сюжета. Като геймплей си е типичен сървайвъл хорър - кьопав екшън с три удара кръв, слаби оръжия и малко амуниции, смесен с куестаджийски пъзели. Играта е кратка - минава се за 6-7 часа (по-малко, ако се играе с FAQ, което не спойли сюжета) и е някакво неистово интензивно изживяване. Уникална в контекста на Silent Hill серията, защото вместо около демоничния култ, се върти около вътрешния свят на главния си герой и няколкото други случайно озовали се (дали?) жертви на града. Самият сетъп е велик - Джеймс отива в Сайлънт Хил, защото току що е получил писмо от жена си, която му казва, че го чака там... въпреки че е мъртва от три години.
Forbidden Siren 1 и 2
Двойката я изиграх първа, заради това, че някой ми я натресе за ревюиране в GW навремето. После изядох и единицата, която е още по-трудна (да се чете - КОШМАРНА), но и по-яка като атмосфера. Историите и на двете са в Мементо стил - в първата част действието се развива в три денонощия, във втората - в една нощ. И в двете иде реч за някакво изолирано място из Япония, което преди години е изчезнало от картата поради необяснима причина, и сега се връща со се разни неприятни неща, скрити в него. И в двете имаш контрол над голяма група герои, всеки от които се е оказал на мястото, в разпокъсани и темпорално размесени мисии из едни и същи локации. Имаш способността да виждаш през очите на противниците (зомбита в японски стил - истерично захилени и МНОГО бързи), а в двойката има и няколко героя със специални умения, свързани с това гледане. Винаги се иска много стратегия, за да минеш мисиите, а повечето имат и втора версия, която е с различна цел и отключва следващите нива. Освен това действията на един герой на дадена локация влияят на случващото се с друг на същото място по-късно... въпреки че понякога се случват в обратен ред!
Един от дефектите и на двете части е, че историите са доста трудни за сглобяване и често дори в самия край не ти е ясно какво всъщност става, защото инфото се събира и от "archive items", скрити из нивата. Обаче ужасните юзър-ънфрендли усилия си струват зверски, поне според мен. Като цяло сюжетът е нещо като Лъвкрафт, комбиниран с японски народни митове. И в двата случая имаш мита за морската нимфа, която дава вечен живот, ако се храниш от тялото й, но срещу жестока цена. Siren означава както сигнална сирена, така и русалка.
Syberia (САМО 1)
Тази повечето хора я знаят, но не мисля, че много са я играли. Класически куест, но със стряскащо зряла и смислена история. Вместо приключенски, сюжетът е по-скоро интровертно себеоткриване и в комбинация с разкошните самотни сетинги на псевдозападноевропейските градчета, където се развива действието, за мен навремето беше откровение.
Всеки е играл разни заглавия, които счита за гениални, а хората не познават или заради некомерсиалността им, или защото са в нишов жанр, или по други причини.
Ето моите:
Silent Hill 2
Топ 3 на най-великите истории, които съм срещал в игра. При това с няколко различни финала, всеки от които (ок де, без UFO-ending) e смислен и вързан със сюжета. Като геймплей си е типичен сървайвъл хорър - кьопав екшън с три удара кръв, слаби оръжия и малко амуниции, смесен с куестаджийски пъзели. Играта е кратка - минава се за 6-7 часа (по-малко, ако се играе с FAQ, което не спойли сюжета) и е някакво неистово интензивно изживяване. Уникална в контекста на Silent Hill серията, защото вместо около демоничния култ, се върти около вътрешния свят на главния си герой и няколкото други случайно озовали се (дали?) жертви на града. Самият сетъп е велик - Джеймс отива в Сайлънт Хил, защото току що е получил писмо от жена си, която му казва, че го чака там... въпреки че е мъртва от три години.
Forbidden Siren 1 и 2
Двойката я изиграх първа, заради това, че някой ми я натресе за ревюиране в GW навремето. После изядох и единицата, която е още по-трудна (да се чете - КОШМАРНА), но и по-яка като атмосфера. Историите и на двете са в Мементо стил - в първата част действието се развива в три денонощия, във втората - в една нощ. И в двете иде реч за някакво изолирано място из Япония, което преди години е изчезнало от картата поради необяснима причина, и сега се връща со се разни неприятни неща, скрити в него. И в двете имаш контрол над голяма група герои, всеки от които се е оказал на мястото, в разпокъсани и темпорално размесени мисии из едни и същи локации. Имаш способността да виждаш през очите на противниците (зомбита в японски стил - истерично захилени и МНОГО бързи), а в двойката има и няколко героя със специални умения, свързани с това гледане. Винаги се иска много стратегия, за да минеш мисиите, а повечето имат и втора версия, която е с различна цел и отключва следващите нива. Освен това действията на един герой на дадена локация влияят на случващото се с друг на същото място по-късно... въпреки че понякога се случват в обратен ред!
Един от дефектите и на двете части е, че историите са доста трудни за сглобяване и често дори в самия край не ти е ясно какво всъщност става, защото инфото се събира и от "archive items", скрити из нивата. Обаче ужасните юзър-ънфрендли усилия си струват зверски, поне според мен. Като цяло сюжетът е нещо като Лъвкрафт, комбиниран с японски народни митове. И в двата случая имаш мита за морската нимфа, която дава вечен живот, ако се храниш от тялото й, но срещу жестока цена. Siren означава както сигнална сирена, така и русалка.
Syberia (САМО 1)
Тази повечето хора я знаят, но не мисля, че много са я играли. Класически куест, но със стряскащо зряла и смислена история. Вместо приключенски, сюжетът е по-скоро интровертно себеоткриване и в комбинация с разкошните самотни сетинги на псевдозападноевропейските градчета, където се развива действието, за мен навремето беше откровение.
And you can't dance with a devil on your back...
НИКОЛА: Супер яка идея, утре дефинитивно ще прасна едно дълго мнение по темата.
Love & peace
The purpose of art is to make the imagined seem real, the impossible seem possible. Pornography has much the same purpose. ...
My Anime list
The purpose of art is to make the imagined seem real, the impossible seem possible. Pornography has much the same purpose. ...
My Anime list
Много добра идея за тема. Еми, от де да почна просто...
Vampire: Redemption - след може би най-титаничния патч в историята на гейминга, тази игра стана наистина огромна. Изключително кефещо дънджън кроул RPG с доста моткане из интересни места, яки персонажи и история, която прекалява с мелодраматизма, но в края на краищата не те пуска.
Vampire: Bloodlines - както всички знаем, половината хора, работили по Fallout 1 и 2 направиха Troika и тази игра е най-добрата им. С много. Кандидат за най-доброто RPG въобще, нищо че е и кандидат за най-бъгаво и недоошлайфано. Но пет години и няколко стотин фен патча по-късно следата й е все така голяма. Историята, диалозите, персонажите, поглъщащия свят, огромната свобода на действие - това са неща, които само бившите Black Isle могат. Да не говорим, че някои класове ти дават КОРЕННО различен геймплей. Какво ще кажеш да минеш играта с тотално ЛУД вампир, който не може да върже половин смислено изречение? Или с безумно грозен такъв, който не може да се покаже на повърхността? All there.
Dreamfall - това е безбожно красиво приключение с една от най-добрите истории въобще. Самият геймплей почти го няма, но учудващо това просто е без значение. Дано получим дългоочакваното продължение най-накрая!
Earth Defense Force 2017 - В първия момент тази игра ми се видя ужасно тъпа и грозна. И тя наистина е тъпа и грозна, но се оказа и ПРЕСТЪПНО забавна. Имаш пълчища от бъгове като извадени от Starship Troopers, роботи, и какво ли още не. Имаш огромно разнообразие от оръжия. Твоята мисия? Избий всичко!! По желание на спит-скрийн с приятел, което е още по-брутално. Туй чудо успя да бие Serious Sam at its own game, дет се вика.
Baldur's Gate: Dark Alliance - издънилия се финансово Baldur's Gate екшън-RPG спин-оф е невероятно зарибяващ, особено ако го играеш с приятел/и и създаде цяло ново течение в жанра, последвано от игри като Marvel Ultimate Alliance.
Grim Fandango - един от най-добрите куестове въобще, както и един от най-малко успешните покрай пръкването му в края на една култова ера. Невиждан където и да е стил, невероятна история, брутален хумор и вечни персонажи, които никога няма да забравя.
Chronicles of Riddick - един от най-бруталните миксове на жанрове от Deus Ex насам. Линейна, но създаваща доста автентично чувство за нелинейност, с доста "приключенско" усещане, изключителен стелт елемент, много добра стрелба и разнообразие на подходите към някои ситуации подобно на Deus Ex.
- Rez и Panzer Dragoon Orta - най-добрите релсови шуутъри в историята на историята. Но да ги наричаш "релсови шуутъри" е почти обидно. Rez има неподражаема атмосфера и стил, изключително зарибяващ геймплей с невероятни босове и идваща отникъде брутална история, които няма как да не те грабне в последното ниво. Panzer-а има подобен (и по-дълъг) геймплей и изключително красив свят, който всъщност ужасно наподобява Аватар в някои отношения.
И малко инди игрички в микса:
- Braid - за нея сте чували достатъчно, играйте!
- The Misadventures of PB Winterbottom - най-новото ми откритие. Леко напомня за Braid откъм геймплей, но в случая печели играча и със страхотен хумор. Меша уникален черно-бял стил, смахната музика и дори поезия.
Толкова засега. Има още много неща, за които ми се говори, но закуската ме зове.
Vampire: Redemption - след може би най-титаничния патч в историята на гейминга, тази игра стана наистина огромна. Изключително кефещо дънджън кроул RPG с доста моткане из интересни места, яки персонажи и история, която прекалява с мелодраматизма, но в края на краищата не те пуска.
Vampire: Bloodlines - както всички знаем, половината хора, работили по Fallout 1 и 2 направиха Troika и тази игра е най-добрата им. С много. Кандидат за най-доброто RPG въобще, нищо че е и кандидат за най-бъгаво и недоошлайфано. Но пет години и няколко стотин фен патча по-късно следата й е все така голяма. Историята, диалозите, персонажите, поглъщащия свят, огромната свобода на действие - това са неща, които само бившите Black Isle могат. Да не говорим, че някои класове ти дават КОРЕННО различен геймплей. Какво ще кажеш да минеш играта с тотално ЛУД вампир, който не може да върже половин смислено изречение? Или с безумно грозен такъв, който не може да се покаже на повърхността? All there.
Dreamfall - това е безбожно красиво приключение с една от най-добрите истории въобще. Самият геймплей почти го няма, но учудващо това просто е без значение. Дано получим дългоочакваното продължение най-накрая!
Earth Defense Force 2017 - В първия момент тази игра ми се видя ужасно тъпа и грозна. И тя наистина е тъпа и грозна, но се оказа и ПРЕСТЪПНО забавна. Имаш пълчища от бъгове като извадени от Starship Troopers, роботи, и какво ли още не. Имаш огромно разнообразие от оръжия. Твоята мисия? Избий всичко!! По желание на спит-скрийн с приятел, което е още по-брутално. Туй чудо успя да бие Serious Sam at its own game, дет се вика.
Baldur's Gate: Dark Alliance - издънилия се финансово Baldur's Gate екшън-RPG спин-оф е невероятно зарибяващ, особено ако го играеш с приятел/и и създаде цяло ново течение в жанра, последвано от игри като Marvel Ultimate Alliance.
Grim Fandango - един от най-добрите куестове въобще, както и един от най-малко успешните покрай пръкването му в края на една култова ера. Невиждан където и да е стил, невероятна история, брутален хумор и вечни персонажи, които никога няма да забравя.
Chronicles of Riddick - един от най-бруталните миксове на жанрове от Deus Ex насам. Линейна, но създаваща доста автентично чувство за нелинейност, с доста "приключенско" усещане, изключителен стелт елемент, много добра стрелба и разнообразие на подходите към някои ситуации подобно на Deus Ex.
- Rez и Panzer Dragoon Orta - най-добрите релсови шуутъри в историята на историята. Но да ги наричаш "релсови шуутъри" е почти обидно. Rez има неподражаема атмосфера и стил, изключително зарибяващ геймплей с невероятни босове и идваща отникъде брутална история, които няма как да не те грабне в последното ниво. Panzer-а има подобен (и по-дълъг) геймплей и изключително красив свят, който всъщност ужасно наподобява Аватар в някои отношения.
И малко инди игрички в микса:
- Braid - за нея сте чували достатъчно, играйте!
- The Misadventures of PB Winterbottom - най-новото ми откритие. Леко напомня за Braid откъм геймплей, но в случая печели играча и със страхотен хумор. Меша уникален черно-бял стил, смахната музика и дори поезия.
Толкова засега. Има още много неща, за които ми се говори, но закуската ме зове.
Между другото Redemption-a се продава за 5.99 $ в GOG, а Syberia-та за 9.99$. За който е пропуснал навремето това е добра възможност.
Иначе по темата:
The Longest Journey - за мен може би най-добрия адвенчър. Със страшно богата история. По някаква причина тия игри обаче не са особено популярни по нашите ширини. Иначе с огромен кеф съм я минавал 2 пъти. Dreamfall АлДим вече го е споменал. Крайно време е да го довърша.
Иначе по темата:
The Longest Journey - за мен може би най-добрия адвенчър. Със страшно богата история. По някаква причина тия игри обаче не са особено популярни по нашите ширини. Иначе с огромен кеф съм я минавал 2 пъти. Dreamfall АлДим вече го е споменал. Крайно време е да го довърша.
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
- RRSunknown
- Elder God
- Posts: 9513
- Joined: Thu Nov 01, 2007 9:54 am
Списъчета да има:)
Аз да си драсна моя мини-списък:)
1. Freedom Force + Freedom Force VS. The 3rd Reich - RPG-та с оригинални Супергерои (т.е. измислени специално за игрите), ситуирани в нещо като Америка от 60те години. Изключително приятен геймплей, страхотни герои, 60-тарският фийлинг и специално представянето на origin-ите на героите е просто толкова носталгично умилително, че си ги имам оригинални (Симеон ще се сети за една наша любима фраза - "I, the miraculuos Magneto, will...." - е тук е така ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ:))). Смисъл има герой, който се казва Мan-bot е баси:)
2. Nox- един от най-правилните Diablo-клонинги, оригинално сюжетно начало, три изцяло различни класа, готин мащаб на битките. Въобще играе се на един дъх и от по-правилните хак енд слашове.
3. X-Men Origins: Wolverine TeH Game - с уговорката, че играта по-скоро е неизвестна сред запалените геймъри, а не некомерсиална. Тайната тук е, че това е игра по нашумял блокбъстър, която въобще не смуче. Правена е от Raven, има добавени сцени спрямо филма, екшънът е екстремно корав, развитието на Wolverine рути, както и графиката. Въобще силно препоръчително за феновете на западните екпън-адвенчъри.
4. Majesty : The Fantasy Kingdom Sim - може би една от трите ми любими стратегии въобще. Уникална геймплейна концепция (само строиш кралството, никога не управляваш директно героите, само слагаш bounty-та насам-натам, за да ги мотивираш), страхотен за времето си арт и много хумор - именно заради тази носталгия бях разочарован от излязлото миналата година 3Д-продължение.
5. Myth: The Fallen Lords + Myth 2: Soulblighter - ака "с какво се занимаваха Bungie преди да направят една почти неизвестна поредица за един киборг". Великолепни тактически стратегии, буквално игрите, които за пръв път въведоха (може и да не са точно те, но аз оттук съм го запомнил) "тактическия" вид стратегии т.е. без строене на база, само управляваш фиксиран брой единици през определена мисия. Страхотно поднесена история (макар и банална), феноменално озвучение, адски зарибителен геймплей и възможност да си прехвърляш ветераните между мисиите:) За съжаление 3тата част беше леко разочароваща, затова и не съм я споменал.
6. MDK 2 - aka "малко известна игра на Bioware" - един адски правилен 3рд-пърсън екшън с 3ма различни герои, с които геймплея няма нищо общо и в пъти по-добра от първата част.
7. Duke Nukem: Manhattan Project - ето ще го кажа в прав текст: тази игричка ме кефи повече от Duke 3D:). Изключително приятен сайд-скролър с готина за времето си графика, простотиите на Дюк и готини босове и оръжия:)
8. Shadowman - 3рд пърсън екшън-адвенчър с оригинални герой + вселена, базиран на едноименния комикс.
9. The Lord of the Rings: The Return of the King - специално отбелязвам и още една игра, която не е неизвестна, но от сериозен геймър би била подмината заради rule of thumb-a, че играта по блокбъстъри са тъпи. Е тази също не е и всъщност е един адски правилен Beat Em UP, на чийто кооперативен режим просто съм се размазвал с приятели. Също и прехода от ига към филмова анимация е изкл. запомнящ се
10. Woodruff and the Schnibble of Azimuth - ако не ме лъже паметта - лебедовата песен на Sierra като разработчик на адски качествени и олигофренски куестове. Игричката има доста дискуърлд-дух и е адски забавен куест.
11. Sanity: Aiken's Artifact - ака "почти неизвесната игра на Монолит". Gauntlet-клонинг с култов главен герой и яко псионични споспобности (направени доста зрелищно като за такъв жанр игра).
12. Odium (Gorky 17) - буквално любимото ми тактическо RPG (да, повече ме кефи и от всичките X-Com-и и от Fallout: Tactics). Супер правилни битки, много благо управление на екипа, сравнително интересна история - великолепна игра, макар и крайно непозната на повечето ми познати геймъри.
13. Bully (особено Scholarship Edition за 360) - GTA само че с ученик-пакостник, много е олигофренско и същевременно доста оригинално като идея и зарибително като геймплей. От правилните заглавие на Рокстар, наред с ясните им класики.
14. Kameo: Elements of Power - супер правилен платформър за бокса, който няма шанс да ви доскучае. Особено идеята с различните трансформации на главната героиня много рути.
Толкоз от мен на прима виста:)
Аз да си драсна моя мини-списък:)
1. Freedom Force + Freedom Force VS. The 3rd Reich - RPG-та с оригинални Супергерои (т.е. измислени специално за игрите), ситуирани в нещо като Америка от 60те години. Изключително приятен геймплей, страхотни герои, 60-тарският фийлинг и специално представянето на origin-ите на героите е просто толкова носталгично умилително, че си ги имам оригинални (Симеон ще се сети за една наша любима фраза - "I, the miraculuos Magneto, will...." - е тук е така ПРЕЗ ЦЯЛОТО ВРЕМЕ:))). Смисъл има герой, който се казва Мan-bot е баси:)
2. Nox- един от най-правилните Diablo-клонинги, оригинално сюжетно начало, три изцяло различни класа, готин мащаб на битките. Въобще играе се на един дъх и от по-правилните хак енд слашове.
3. X-Men Origins: Wolverine TeH Game - с уговорката, че играта по-скоро е неизвестна сред запалените геймъри, а не некомерсиална. Тайната тук е, че това е игра по нашумял блокбъстър, която въобще не смуче. Правена е от Raven, има добавени сцени спрямо филма, екшънът е екстремно корав, развитието на Wolverine рути, както и графиката. Въобще силно препоръчително за феновете на западните екпън-адвенчъри.
4. Majesty : The Fantasy Kingdom Sim - може би една от трите ми любими стратегии въобще. Уникална геймплейна концепция (само строиш кралството, никога не управляваш директно героите, само слагаш bounty-та насам-натам, за да ги мотивираш), страхотен за времето си арт и много хумор - именно заради тази носталгия бях разочарован от излязлото миналата година 3Д-продължение.
5. Myth: The Fallen Lords + Myth 2: Soulblighter - ака "с какво се занимаваха Bungie преди да направят една почти неизвестна поредица за един киборг". Великолепни тактически стратегии, буквално игрите, които за пръв път въведоха (може и да не са точно те, но аз оттук съм го запомнил) "тактическия" вид стратегии т.е. без строене на база, само управляваш фиксиран брой единици през определена мисия. Страхотно поднесена история (макар и банална), феноменално озвучение, адски зарибителен геймплей и възможност да си прехвърляш ветераните между мисиите:) За съжаление 3тата част беше леко разочароваща, затова и не съм я споменал.
6. MDK 2 - aka "малко известна игра на Bioware" - един адски правилен 3рд-пърсън екшън с 3ма различни герои, с които геймплея няма нищо общо и в пъти по-добра от първата част.
7. Duke Nukem: Manhattan Project - ето ще го кажа в прав текст: тази игричка ме кефи повече от Duke 3D:). Изключително приятен сайд-скролър с готина за времето си графика, простотиите на Дюк и готини босове и оръжия:)
8. Shadowman - 3рд пърсън екшън-адвенчър с оригинални герой + вселена, базиран на едноименния комикс.
9. The Lord of the Rings: The Return of the King - специално отбелязвам и още една игра, която не е неизвестна, но от сериозен геймър би била подмината заради rule of thumb-a, че играта по блокбъстъри са тъпи. Е тази също не е и всъщност е един адски правилен Beat Em UP, на чийто кооперативен режим просто съм се размазвал с приятели. Също и прехода от ига към филмова анимация е изкл. запомнящ се
10. Woodruff and the Schnibble of Azimuth - ако не ме лъже паметта - лебедовата песен на Sierra като разработчик на адски качествени и олигофренски куестове. Игричката има доста дискуърлд-дух и е адски забавен куест.
11. Sanity: Aiken's Artifact - ака "почти неизвесната игра на Монолит". Gauntlet-клонинг с култов главен герой и яко псионични споспобности (направени доста зрелищно като за такъв жанр игра).
12. Odium (Gorky 17) - буквално любимото ми тактическо RPG (да, повече ме кефи и от всичките X-Com-и и от Fallout: Tactics). Супер правилни битки, много благо управление на екипа, сравнително интересна история - великолепна игра, макар и крайно непозната на повечето ми познати геймъри.
13. Bully (особено Scholarship Edition за 360) - GTA само че с ученик-пакостник, много е олигофренско и същевременно доста оригинално като идея и зарибително като геймплей. От правилните заглавие на Рокстар, наред с ясните им класики.
14. Kameo: Elements of Power - супер правилен платформър за бокса, който няма шанс да ви доскучае. Особено идеята с различните трансформации на главната героиня много рути.
Толкоз от мен на прима виста:)
няма връзка със стандартност. ти просто обичаш да играеш филми (няма лошо), а това е ултимативната игра.Roland wrote:If you say soScourge wrote:мне, дори тогава.
Az ne sym dostatychno nestandarten, za da q ocenq taq igra...
и да отбележим, че уудруф не е на сиера (те са само разпространител за америка), а на франсетата коктел вижън, от които е култовата поредица gobliiins. даже навремето уудруф минаваше за goblins 4 в геймърските среди заради сходния стил. но нищо не може да се сравни с осъмнеса на gobliins 2, ofc.
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 13 guests