ShadowDance

Тц, тц, Коле, ти да не се пречупи да станеш FFanboy?

AlDim wrote:Тц, тц, Коле, ти да не се пречупи да станеш FFanboy?

Няма лошо...
Никога не е късно да .... си непредубеден

Абе те последните няколко FF-та доста лесно могат да направят човек ъъъ... убеден, ама да не навлизаме в подробности...

Последните кои няколко точно? X е най-добрата изобщо. XII има феноменален свят и супер качествена бойна система. Ае спести си плс РПГ-елитаризма for a place where it matters и не се набутвай тук с критичността си, освен ако нямаш нещо за самата игра да кажеш.

За убедеността или обратното.

Именно FF e мястото където предварителните спомени са абсолютно излишни. Всеки от номерата си е различна вселена, с донякъде различна бойна система и уникален (не че и тук няма клишета) сюжет.
Не случайно в този или другия форум беше обяснено, че тези игри могат да се играят и по отделно.
Това не е D&D, не е и АDD, нито пък е Forgotten Realms или пък Planescape.
Основното, което, за мен , ги обединява това е едно трудно уловимо, невъзможно да се опише с думи, усещане за красота и за завършеност.

Заглавието е сполучливо - Final Fantasy

Не, АлДим принципно не се разбира с геймплейните им механики. Той е хардкор...

Аз принципно съм изринал голямо количество JRPG-та, достатъчно за да знам, че новите FF-та са ми отвратителни на ниво свят, персонажи и особено геймплей, като всяка игра от поредицата успява да наебе ландшафта по свой собствен начин.
X-ката е най-добра в твоя личен свят, Рольо. За мен беше една почти поносима, макар и престъпно грайндеща, откъм геймплей игра с едни от най-ужасяващите персонажи, създавани (и особено озвучавани) в историята на човечеството. FF XII пък вкара по-отворен геймплей с Bioware битки, ръгнати в Square менюта, но от персонажите и историята ми се додрайфа много здраво.

Това, което ме дразни най-много в повечето сегашни игри от жанра (сред които FF все още управлява, просто защото цялостното ниво е паднало на дъното с разните Blue Dragon-и, Infinite Undiscovery-та и Last Remnant-и), са излишните претенции и липсата на стремежът към развитие, който все още съществуваше през 90-те и дори PS2 ерата с разните Персони, но тази генерация конзоли съвсем изчезна. Междувременно на запад ни сервират неща като ME, Fable 2 и Fallout 3, които са светлинни години напред в идейно отношение и реализация. Единственият валиден аргумент в защита на JRPG-тата в момента е фокусът им върху централната история, но това си е въпрос на личен вкус.

За мене тва са два тотално отделни и нямащи почти нищо общо жанра, че да се сравняват. А за мнението ти за десятката не е истина колко няма да се захвана да споря. Кефи си се там на западните т.нар. "сюжети" на рпг-тата и ни остави гийкчетата да се кефим на наебания ландшафт.

Преди превъртане със сигурност няма.

Към АлДим за коментара за фенбоя: чак да стана фенбой на жанр, който не мога да дищам заради една игра - едва ли. Но фактът си е факт - дали защото съм преситен вече със западните ролеви игри (пресен пример - малко под 100 часа драгън Ейдж) или защото играта наистина е великолепна - FF13 си ме кефи и то адски много, и след 17 часа с нея всъщност ме кефи и още ПОВЕЧЕ:). Историята е доволно прилична, героите са силно лайкабъл (да, мен дори Ванил си ме кефи), а геймплейната механика на битки е страшно иновативна и адски зарибяваща.

По повода на горния спор за западните срещу японските ролеви игри: принципно съм на мнението на Сашко, захващал съм и съм оставял за 30 минути до час и половина следните заглавия: FFX, FFX-2, FFXII, Eternal Sonata (3 часа тук), Lost odyssey, Blue Dragon, още поне 3 игри за ПС2, чиито имена не мога да се сетя сега.....Всички тези заглавия тотално са ме отчаяли с тъпите си истории, персонажи, геймплей, БАВНОТА(!!!) и цялостна незарибителност.

Но не бих стигнал дотам, че да наричам Фейбъл 2, МЕ1 и Фолаут 3 "светлинни години напред в идейно отношение", особено имайки предвид, че последната игра по скромното ми лично мнение и след 15 часа с нея е пълна пръчка все още. Каква по дяволите е иновацията в МЕ1: да смесиш гиърс с котор? Мммм, наистина трудно за досещане. Във Фейбъл 2? Куче и още симс-емотикони, наистина това вече няма нужда от коментар.

Толкоз от мен, спирам, че да не събудя жената с това тракане:)

Не твърдя, че тия три игри са най-иновативните неща, някога грейсвали менкайнд или че на запад няма назаднали заглавия (кх-Драгън-Ейдж-кх). Става въпрос, че западните ролевки са силно напред в геймплейно и идейно отношение. Имаме невероятни отворени светове като Fallout 3, миксове с екшън с изключително развити диалози като ME, уникални методи за интереакция със света като във Fable и т.н. В Япония последно време (с малки изключения) имаме коридори с кътсцени, които кой знае защо все още се водят "RPG-та". Току плеснат някоя леко модифицирана бойна система, но дотам.

Но да, реакцията ти е нормална, предвид че никога не си изигравал JRPG и че си изтрещел с пустия Dragon Age.

И защо трябва да е иновативна дадена игра за да хубава ? FF е силна в две-три неща и съответно в тях е силна новата игра. Аз лично силно се радвам че са окоридорчили най-накрая че преди ми беше мега досадно да обикалям като малоумен да търся тайници. Или ще правят свят като Обливиън и Райзън или да правят коридори .

Сашенце, скрий си неаргументирания псевдо-хейт по няколко от дупките, че вече става прекалено много.

Само съвсем набързо ще елаборейтна върху отговора си към Сашко, че преди това нямах възможност.

Кратка версия: моля ти се спри да пишеш абсурди, човече, имаш висока гейм-култура, а като ти чета "размислите" ме досмешава

По-дълга версия: Да разгледаме трите игри-защичтнички на западния свят, в които така отчаяно си се вкопчил и в частност доста абсурдните ти доводи за това колко точно са били заблежителни. Няма да ги карам поред с цел съспенс в повествованието:)

1. Мас Ефект 1 и неговите ненадминати "изключително развити диалози" - човече, наистина не знам защо продължаваш да секретираш на тази игра толкова много, не си играл Котор и Гиърс ли що ли...Първо в геймплейно отношение реално нещо наистина сцепващо кефометъра няма, тъй като просто ти предлагат едно заглавие под капака на друго. Второ искам да видя дори един човек, който в първата част на Мас Ефект да е използвал активно каквито и да било от т.нар. "умения", които бяха сложени само за да имитират "ролевост" на битките. Трето - убийствено мега-смазващата и удивителна система за диалози беше такава точно докато излезе играта, където аз лично се натъкнах само на двата вида парагон/ренегейд отговори, безброй въпросчета, които водят до инфодъмпови уърлдбилдинг отговори за света и ЕСТЕСТВЕНО точно трите куеста на кръст, които можеш мирно да минеш с диалог....

2. Фейбъл 2 с "уникалните си методи за интеракция за света". Човече, играл ли си някога симс? 100%. Поросто сложи механиките от симс в ролево заглавие с трудност за 6-годишни бавноразвиващи се и ще получиш втория (а донякъде и първия) Фейбъл. Не, сериозно. Човечето ти пърди и хората на улицата около него се възмущават и се хващат за носовете, това е т.нар. интеркация със света във фейбъл. Говориш с жена, избираш иконката със сърчицето и тя се засрамва. Какво се променя обаче? Нищо, всички тези забавни нещица за 14-годишни не променят баналния комиксов свят и на милимунда, няма никаква интеракция per se. Само ще добавя нещо, заради което играта никога не супя да ме спечели напълно - НИКОГА НЕ МОЖЕШ ДА УМРЕШ. Никога, дори да си абсолютен дебил. Къде е интригата в това?

3. Fallout 3 си го оставих умишлено за последен понеже тук за мен съвсем не си прав. След уау-ефекта като излизаш от Vault-a в началото и виждаш за пръв път лайняно-кафевия свят в цялата му огромност и прелест има ли нещо, което да те трогва? Освен единия небостъргач и белия дом? И това е светът (съставен от трите цвят - зелено, бледозелено и кафяво), който на теб ти скрива шапката?

Толкоз от мен засега, че жената вече ме гледа критично.