ShadowDance

Причините, поради които ще го следя в моя случай са доста: често имам слабост към добре направени военни драми, иде реч за участие на Спилбърг/ Ханкс като изпълнителни продуценти, а и истински обожавам Band of Brothers, плюс, че имаме музика на Ханс Цимър (да, аз съм човек без вкус). А и в момента почти всеки един от приятелите ми е решил да го следи, което е напълно резонна причина и аз да се поддам.

Как да е, първият епизод беше някак...so-so. Като че ли има базата да е нещо добро, но засега ми изглежда по-кофти от Brothers, плюс, че някак нито един от младежите не ме грабна като образ кой знае колко. Но да видим...

Нямаме музика на Ханс Цимер тук. Това, че името му е най-отгоре в списъка не означава, че протежетата му не са свършили цялата работа.

Твърде рано е за оценки, но ме съмнява крайният резултат да е нещо различно от Generation Kill > Band of Brothers > The Pacific.

О, може. Не се наемам с предположения, макар че принципно музиката съдържаше някакви бая познати подтеми на Цимър...не че те не могат да си ги разработват.

Наистина ли Generation Kill те радва повече от Band of Brothers? За мен някои от епизодите някак не се получаваха.

Доколкото Цимер е машина за синтетично безобразие, никак не е трудно дори за прохождащ композитор да пише като него. Личното ми мнение е, че той е разкапал не един и два филма (изтръпвам при мисълта, че ще пипа по Inception) и е време да бъде изритан от индустрията.

В Generation Kill, въпреки че не ми харесва особено, някак липсва усещането за предъвканост и ненужност, каквото го има и в BB (след Райън) и в The Pacific (след Линията). Там въпросът е доколко ставащото на екран ти е интересно - на мен не ми беше, но не бих казал, че след Jarhead например няма нужда от Generation Kill. Няма спор обаче, че са компетентно направени минита.

Това е направо нездраво съмнение в случая с Inception, btw. В смисъл, ако не друго -Цимър и Нолън работиха достатъчно добре заедно по предходните проекти.

Реално, от самия Jarhead нямаше нужда.

От Jarhead имаше доста сериозна нужда, каквато примерно сега има и от Бонд 23 с Мендес, но да не отклоняваме темата.

Съмнението за Inception е твърде здраво, защото Нолан, освен че е режисьор без особено подчертан стил, не е и кой знае колко музикално ориентиран. Джеймс Нютън Хауърд БЕЗ Цимер щеше да направи от Батманите нещо наистина величествено. В този си вид звучат като с темп трак от Крал Артур.

Хм...новата серия като че ли я биваше малко повече, въпреки че откъм керъктър дивелъпмънт все още леко се клати, а и имаха ужасна грешка при монтажа.

Много зле.

Имайки предвид последния епизод, мисля, че оттук нататък може да става само по-добре. Той твърдо беше дъното.

Шегуваш се, нали? Третият епизод е най-добрия до момента, не само защото няма никаква битка в него, ами защото Подесуа е пич и слага камерата на кран дори когато не е задължително. Визуално тоя епизод беше с класи над останалите, сюжетно - с историята с гърците - също.

Твърдо не се шегувам. Радвам се, че спомена гърците - намираш ли поведението им въобще за...правдоподобно? Да не говорим, че мацката по приличаше на латиноамериканка отколкото на гъркиня. И да, съзнавам, че все пак беше епизод писан от Pelecanos, обаче за мен просто не сработи. Визуално съм склонна да се съглася, но играта на почти целия каст в комбинация с незадоволителния скрипт просто ми омъглява качествата на кадрите.

Иначе, безспорно, липсата на битка кат че ли е за добро...

На мен ми се ще да видя Йост какво е сътворил с идния епизод.

Не познавам кой знае колко гърци, така че не мога да ти кажа доколко са се държали като такива, ако това е въпросът - предполагам, че след като актьорите са гърци, би трябвало да са били адекватни. А ако става дума за това дали сюжетната нишка с приемането на Робърт по такъв начин в семейството ми се струва правдоподобна - не намирам никакъв проблем с нея, напротив дори - доста адекватна ми се стори и любовната-от-пръв-поглед история, и отношението на родителите към него като към сина, който нямат, и развитието нататък. Единствената грешка беше, че мацката накрая изпя директно мотивацията си да го разкара, нещо, което се досещахме и сами. Btw, въпросната мацка, доколкото виждам, няма грам латиноамериканско в кръвта си - австралийка с европейско (холандско, съдейки по фамилията) потекло.

Актьорите са ТВ ниво - нито блестят, нито пречат, просто героите им не са кой знае колко интересни. Мисля, че грешката на сериала е, че създателите му са прекалено фокусирани върху автентичността на средата и като че ли всички усилия са насочени натам, вместо към някакъв сериозен драматичен конфликт и развитие на персонажите. Успяват, личи си, че е скъп и пипнат сериал, но не е достатъчно.

А проблемът с битките идва от това, че се различават коренно от тези в Band of Brothers. Там акцентът определено беше върху планирането и справянето с комплексността, а режисурата позволяваше перфектно да се проследи тактиката и изпълнението. Горе-долу това беше основния плюс на иначе доста безинтересния сериал. Тук е някъв бой на негри в тъмна нощ, който освен, че е скучен, дори не изглежда кой знае колко добре (гледам, че снимат на филм, а защо тъмните сцени ми приличат на диджитъл нямам идея...).

Последно - въпреки всичко, смятам, че най-големият провал на Пасифика е музиката. Опитвам се всячески да я захаресам, но просто ми действа почти физически на отделителната система като зацвили героичното, помпозно, предъвкано, синтетично клише. Ясно е, че филмът не предполага подхода на Цимер (и четата му) от Тънка червена линия, който тогава още не беше толкова втръснал, колкото е сега но композиторите тук са минали по най-лесния път. Интересното е, че същият този отбор юнаци е композирал и за Call of Duty: Modern Warfare 2, но там положението беше коренно различно - имаше и хубави теми, и изобретателност, и много адреналин.