Значи си играл супер зле явно - само това мога да ти кажа. Ако трябва да бъда съвсем точен времето за превъртане на сюжета е - 34 часа и 15 минути.
Ако си точиш битките с обикновени противници неоптимизрано , ако гриндиш излишно и биеш всичко наред ненужно - може и сто часа да навъртиш.
След това се почва 11 чаптър за експлоринг като се отвори десето ниво на кристариума.
Ако искаш още повече да се размееш приготви една каса бира, ела на гости и ще ти покажа часовника на сейва пред последния бос за да се увериш сам.
И не знам за какви "фактологични безумия" може да става дума, тук няма особено много място за спорове. Нещата, които на теб са ти харесали, на мен ме отблъснаха от играта, а именно "комплексната" Laughing бойна система.
Спокойно сега ще ти кажа - виждам че пак затъваш още повече. Защото мисля че има огромно място за спорове относно твърдението
първите 2 часа, когато ми се представяха геймплей механиките на играта. От там нататък и давах шанс около 40-тина часа сигурно, но не видях нищо ново. Играта каквато беше първите 2 часа, такава е и до самия си край.
Къде са ти глупостите - ами просто е - първите два часа помпиш бутона за авоатака- нямаш кристариум, нямаш ъпгрейди, нямаш парадигми, нямаш избор за състава на отбора, нямаш абилитис -> ако наистина си вярваш че играта е била една и съща в 40 -тия си час значи не разбрал с кой бутон се пуска менюто явно.
Един много стабилен гринд, в който битките, като се грухнеш стават повече от елементарни
Първо така и не ми каза докъде си стигнал, второ басирам се че не си срещал наистина трудните бисове, защото колкото и да ми обясняваш за грухането - някак не си убедителен при наличие на босове които убиват от РАЗ и може да ги биеш само ако много добре знаеш кога и с какво да абилити да ги цакаш. Дори да си макснат.
а итемизацията е колкото да я има, а и това, което го има е просто досадно, а не интересно.
Наричаш колкото да има система в която комбинации на четирите ти аксесоара с оръжието създава перманентни умения, бонуси или еднократни бъфове . Система в която всяко оръжие или аксесоар може да се ъпгрейтва превръщайски се в нещо съвсем друго и в зависимост от стартовия предмет крайния резултат е коренно различен. Система в която може да разглобиш високо ниво предмет и от това да падне уникален предмет който иначе няма как да се вземе. Например Sprint Shoes - Auto-Haste в началото на битката, и като екстра ATB Rate +10%, тоест макар и с малко помага за по-бързото запълване на ATB бара, което значи по-малко чакане за следващия удар. Създават се през еволюция от Hermes Sandals, които пък се вземат при Dismantle на напълно upgrade-ната Tetradic Crown.
Ролеви елементи пък изобщо няма, затова ми е и трудно да я нарека и ролева игра, каквито са МЕ1, 2, DA1,2, Skyrim и т.н.
Тоест развитието на кристариума който става ужасно разклонен от 8 ниво нататък (съжалявам ако не сте виждал за какво става дума в 9 и 10 ниво където), итемизацията, избора и композиция на парти и парадигми не са ролеви елементи така ли ? Щото аз смятам че са и че тук избора е много по сложен от Мас Ефекта където класът ти винаги е точно определен а уменията няма как да сбъркаш защото са ясни.
И като каза драгън ейдж - точно за нея си мислех. Драгън Ейдж е класова игра - трябват ти танк, лечител, DPS. И толкоз - дотук свършва сложността. Защото всичките ти хора са фиксирани. Във ФФ13 обаче се мисли комплексно - не ти трябва само лечител а трябва да прецениш същия този лечител и воин ли да е едновременно с това, саботьор ли е да е или да е бъфър. Във FF13 се мисля комбинация. Докато в драгън ейдж в един момент партито е фиксирано и обикновено няма нужда изобщо да го сменяш цялата игра защото си набарал ИМБА тактиката която действа безотказно то във FF13 във всеки един момент може да имаш десетки, дори стотици комбинации на отбора и ТРЯБВА да ги ползваш иначе си обречен да прекараш 50 часа в безплоден гринд вместо да мачкаш победоносно.
Ако битката ви с НЕбосове на FF13 продължи повече от 2 минути - лоша новина не играете както трябва. Тайминга и бързата реакция са също толкова важни колкото предварителната стратегия. Честа грешка е и някои хора да държат "Оптимално" парти и да играят само него мислейки че като играят сравнително на сигурно са набарали на прасето гъдела. Играта неслучайно ви кара да играете задължително със всички за да видите какво могат (много як похват за разлика от БИО където оптималното е да да играеш с избрани 2-3 човека и всички останали само да си удряш лаф с тях в лагера или да ги пробваш за по една мисия ей така за спорта).
Ако искате един тест да ви задам - с излизането на голямата поляна е напълно възможно да се убие за една минута Behemot King - ако не можете да го направите - това е като да играеш Драгън Ейдж и да не си разбрал до хъб че ти трябва Уини за лечител и още караш на поушъни и псуваш играта.
Мас Ефекта двойката изобщо няма да я коментирам - това е ШУТЪР при това много як, нито има какво да мислиш за предмети (то няма предмети) нито има реално развитие. Целия геймплей е стил Ънчартед или Гиърс + използване на магиите.
На мен ми беше крайно мазохистично да играя еднообразния и геймплей толкова много време, и сигурно никоя друга игра не е получавала толкова щедър шанс да се докаже пред мен. Пълен гринд фест.
Геймплея който с лека ръка наричаш еднообразен е поредица от битки които са така направени че да стават все по сложни с напредването, а тъй като постоянно заучаваш нови умения и комбинации - съответно със напредването на играта стават по сложни за водене и по интересни.
За разлика от тази концепция НЕеднообразния геймплей на Мас Ефект 2 представлява едно и също шутване от първата минута по последния бос - с едно и също умение и по един и същи начин, просто почваш да вземаш повече щета а враговете почват да идват на по големи тумби.
Гринд фест не съм прилагал никъде- вървял съм само напред.
Да си губиш времето да гриндиш в тази игра е също толкова безумно колкото да си циклиш скилове в Скайрим оставяйки се на easy да те бие някъкъв рак или пък да жънеш 20 часа слаби душички на Дарк Соулс.
Единствените неща, които ми харесаха бяха визията, синематиците и войс актинга.
Войс актинга пък на мен лично ми беше посредствен и затова играх с изключен звук половината игра.
Между другото аз друго Файнъл Фентъзи така и не съм завършвал - главно заради скучните рандъм битки и нуждата от гринд които ме отвращаваха в един момент.
Един мнение на познат който играе FF по принцип.
Между другото - официално, няма FF (че дори и RPG от последните) години, което по-бавно да набира скорост от FF XIII. Разликата от геймплея в 24-тия час и този в 4-тия е просто фундаментална.
Това ми напомни адкси много на първите заглавия от серията, понеее от 1-4 (без 3, който не съм бацала поради явната липса на ДС).
Включително и на Дърджа, който си беше зле като цяло (БЕЗ Дисията, което за мен е пъъълен булшит!! То не е фф.....)
Сигурен ли си, че говориш за FF13? Да не става дума за FF13-2?