Доста meh беше всъщност. Както нямахме нужда от още Спасяване на редник Райън едно време, така и сега нямахме нужда от още Тънка червена линия.
OK, Muad_dib, изброявам най-сериозните от тези, които съм гледал с причините да са най-*гениалните* евър:
1. "The Sopranos" (1999-2007), 6 сезона, завършен.
Мразя филми за мафията, за дебели чичковци с грозни жени и смотани деца. Това обаче е върхът на телевизията, който не виждам как може да бъде стигнат. Джеймс Гандолфини, освен че като цяло е много кадърен актьор, тука прави ролята на живота си. Също така, сценаристите не свиват в нито един евтин или погрешен завой. Почти за всеки епизод може да се направи тема във форум и да се дискутира като отделен филм. Най-оригиналният завършек на тема психиатър-пациент, който съм виждал на екран, при това тези взаимоотношения продължават 6 сезона (7 дефакто, защото последният е 2х) и в нито един момент не тъпчат на едно място. Значи, ако човек наистина се отдаде на тоя сериал, към финалните епизоди има толкова брутално поднесени смърти на главни герои, че буквално може да ти се дореве. За десерт - страхотно заснет с толкова автентичен cinematic feel, че ако хване случайни кадри първото, което човек може да си помисли е, че гледа филм на Копола или Скросезе.
2. "The Wire" (2002-2008), 5 сезона, завършен.
Нулеви рейтинги, но HBO го добутаха до финала. Това може би е най-добре ревюирания сериал, който се харесва дори от пълен есхол като Алан Мур. Всеки от 5-те сезона е концентриран върху определена проблемна зона в Балтимор, а цялостната сюжетна нишка на всеки сезон се свежда до играта на котка и мишка между добрите полицаи и лошите дилъри на наркотици + непрестания кеч с бюрокрацията и властта. Така на хартия изглежда поредната неприятна тема, но: 1) съсипващ реализъм и познаване на материята от страна на Саймън - въобще, почти от всеки кадър и всяка дума си личи как това нещо са го правили някви крайно умни хора; 2) филмът е не само интерпретация на проблемите в гетото, съдебната система, училищата, медиите... но и предлага нетривиални, но функционални решения, което е рядкост за филм, а какво да говорим за сериал; 3) страхотни образи - от шефовете по етажите на властта до последната отрепка, дето продава дрога по ъглите, с един куп иконични персонажи като Омар или циганина Бъбс; 4) няма и помен от подценяване на зрителя, особено от емоционална гледна точка - в момента не мога да се сетя за пукнат момент, в който имаше дори полъх от неадекватна захаросаност; 5) освен това, The Wire е сериалът до момента, който иска най-сериозна инвестиция от страна на зрителя и пълна концентрация - ако смятате да го гледате с едното око, докато вечеряте, забравете - тук няма удобни флашбеци, нито пък героите учтиво ще повтарят ква им е мисията; човек буквално трябва да следи всяка дума и всеки жест, за да изпита истински кеф от оставеното между редовете. И т.н. - труден за гледане сериал, но много отблагодаряващ се.
3. "Deadwood" (2004-2006) 3 сезона, спрян.
Пак ще изброявам: 1) най-добре написаният диалог евър, в който прашни селяни говорят като излезли от английски театър, но през ред казват cocksucker и motherfucker; 2) Ал Суеринджън бих го сложил на първо място в класацията за най-жесток ТВ герой, ако не беше Тони Сопрано (във всеки случай и двамата са написани и изиграни по-близо до съвършенството, отколкото един от друг); 3) на повърхността е прашен, мърляв, миризлив уестърн (отново жанр, който не харесвам), но ако чакате престрелки - има да чакате. Тук всеки куршум е като всяка дума - няма празно. Под повърхността е страхотен поглед върху изграждането на цивилизация буквално от нищото (всъщност, Милч е искал първоначално да ситуира действието в древен Рим, което показва колко нелепо е Deadwood да се разглежда просто като уестърн). Много, много жалко, че не стигнахме по една или друга причина до истинския финал (причината е ясна де, сериалът е бил адски скъп). Въпреки всичко е задължителен - отново, както в The Wire, иска много сериозно отношение и внимание от страна на зрителя, но пък и връща страшно много в замяна.
4. "Carnivale" (2003-2005) 2 сезона, спрян.
Пътуващ цирк по време на прашна pre-WW2 Америка и битка между Доброто и Злото в библейски пропорции. Можеше да е и в по-големи, ако не го бяха резнали на 1/3 по пътя. Сериалът е бил планиран като 3 "книги", всяка по 2 сезона и е трябвало да свърши с целувка на фона на ядрена гъба в Невада, но не стана - отново причината е нисък рейтинг и най-вече космически бюджет. Тва спиране е нещото, което няма да им простя на HBO, ако ще Game of Thrones да се окаже на нивото на LOTR. Финалната сцена е убийствена по всякакъв начин и е перфектният горчив завършек на първата книга. Излишно е да казвам, че при 5 милиона бюджет на епизод (Изгубени карат с по 2) сериалът изглежда и звучи невероятно.
5. "Six Feet Under" (2001-2005) 5 сезона, завършен.
Това ми беше отварянето на очите за ХБО. Почнах го на въпреки (както всеки сериал между другото), обаче го свърших със свит стомах. Тук има повече грешки отколкото в предните 4, заради мелодраматичността на Алан Бол, но пък сериалът по-скоро би загубил от липсата й. Както е характерно за HBO, няма нито един герой, който да е с всичкия си и отношението на зрителя към тях е някаква накъдрена синусоида, дори в рамките на няколко епизода. В перспектива обаче, когато човек вече е минал през цялата месомелачка, почва да осъзнава колко умен и истински е подхода към всеки от централните персонажи като развитие през всеки един от сезоните, а дори някои "недостатъци" (тежки за преглъщане сценарни решения - например отношенията между Нейт и Лиза в трети сезон) в крайна сметка се оказват практически неизбежни. В добавка, всички второстепенни персонажи - от чалнатия Артър, до откачалката Анджела... от цапнатата в устата Мици до олигофрена Оливие - са някакви внезапни класики още от първото си отваряне на уста. Много, много силен сценарен екип, който нагледно показва как склонността към предраматизиране и захаросаност може да се канализира в нещо, което истински да ти въздейства (когато този екип е слаб, за съжаление се получава True Blood). Ако човек се добере до последните 4 епизода на последния сезон, го очаква такъв нокаут, че после трябват седмици за свестяване.
6. "Rome" (2005-2006) 2 сезона, ръшнат.
Беше най-скъпият сериал в историята (вече не е де, на Boardwalk Empire само пилотът струва колкото половината Рим) и му личи. Повечето хора му се радват, защото го разглеждат като няква ТВ версия на Гладиатор, но това е много повече Бъч Касиди и Сънданс Кид - бъди-муви, в което химията между героите е на порядъци по-важна от някви си там баталии (отваряйки дума за кютек - сцените с масовки са зле, въпреки космическия бюджет, но уан-он-уан патакламите просто изкъртват с бруталността си). Отваряйки пък дума за бруталност - това е най-очевидният пример от репертоара на ХБО за нещо твърде характерно за почти всичките им драматични сериали: зрителят буквално усеща физически идеята за нищожността на човешкия живот. Както и да е, повечето тук са го гледали, че и го възхваляват до полуда (не че не заслужава, но е от най-достъпните на ХБО), затова вместо обяснения, малко тривия с горчив вкус. Всичко, което видяхме във втория сезон е било планирано да заеме 3 сезона, а петият е трябвало да се занимае с истериите в Юдея около раждането на Христос. Правилно, това можеше да бъде епохален псевдоисторически епос, дето да троши глави, сега ще си останем с филма дето се активираха да го правят.
Значи тези 6 неща отгоре ги имам за някви еталонни, дето всеки човек, който по принцип гледа сериали трябва да ги е изгледал и харесал. Ся нямам време, а и не знам дали има смисъл за още, но може евентуално да продължа.
Декстъра е неориентиран льохман, Тони Сопрано е върхът, който може да предложи телевизията въобще, ако минеш повече от 2-3 епизода.