(500) Days of Summer

[Pugsley]

Аз гледах Julie&Julia и 500 days of Summer и съвсем ми се затвърди мнението, че миналата година е една от най-силните откъм филми, за мен, на това десетилетие. Първия ми хареса щото съм си готварско джънки, а и от първите десет минути всякакъв вид усещания за всичко останало освен хубавото изчезнаха от мен. А 500 дни е една от най-прирутващите романтични комедии, при все че този жанр не го дишам иначе.

[Muad_Dib]

За първия филм съм горе-долу съгласен, че си заслужава и за мен също беше съвсем приятна изненада. За 500те дни - макар и с оригинален сценарий мен лично не ме грабна толкова, особено след концентрираните хвалби на Вивиан, който ме бяха нахайпили много. Джоузеф Гордън-Левит ме изненада приятно с това, че доста се е развил като акьор от времето на Третата Планета, но толкоз.
За твърдението ти, че била най-силната година от мн време насам - хайде моля те не ставай абсурден. Един Аватар и едни Копилета (+ МАКС още две заглавия) не са показателни за една година, в която се нагледахме на огромно количество плява.

[Roland]

Е то ако погледнем назад, повечето години са така - много плява и няколко бисера - и се оценяват по качеството на бисерите си

А и тая далеч не са само тези двата според мен.

Как да е, за 500-те дена не мога да не отбележа, че има и най-силния музикален номер на годината

[AlDim]

Изгледах 500 Days of Summer и... абе добре направено филмче е, но не е нещо чак толкоз. При всички положения беше далеч по-малко интересен и забавен (но за сметка на това далеч по-претенциозен) от The Hangover. През цялото време имах чувството че съм го гледал вече във всяка втора романтична емо-комедийка, нищо че почна с лъжливото обещание "аз не съм от тия". Май не беше наясно с това какво точно се опитва да каже - прийчва ти нещо, после прави точно обратното (примерно липсата на фейт, ала-бала). Май единственото нещо от цялата работа, което ме израдва беше речта за картичките, която споделям с пълна сила - тук са някакво безумие с предварително написаните си текстове. Мисълта е някакъв комон сенс де, но си трябва да се каже.

Как да е, осмичка. Струваше се гледането, но не е никакъв връх в жанра си, та съм съвсем съгласен с Глобусите. Далече е от нивото на Swingers, The Apartment, Eternal Sunshine, Amelie и т.н.

п.п. Между другото мацката беше отвратително омразна застреляна пача, точно от типа американски путки, които не мога да понасям, а пичът - много гей.

[Roland]

Не само е по-малко забавен и по-претенциозен от The Hangover, ами и ефектите са му по-скапани от на Avatar и екшънът ИЗОБЩО не може да се мери с тоя в 300. Въобще, къде са тръгнали, чудя се

[Vivian]

Аз, чувствайки се МОЩНО отговорна за подвеждането, бтв, съм длъжна да се извиня дълбоко и сърцераздирателно...ако си очаквал buddy comedy, btw, придържай се към на Judd Apatow филмите и няма да сбъркаш. Аз все пак навсякъде дето съм драскала по повод заглавието бях споменала изрично УДИ АЛЪН!

[AlDim]

Mnogo dobre vijdate s koi filmi go sravnqvam po-gore, taka che ne se pravete na zastrelqni. Summer-a nito e tolkova dulbok i smislen, kolkoto si vuobrazqva, nito e osobeno otlichavasht se.

Inache spor nqma, che v okolnite temi filmut chesto beshe slagan v ednon izrechenie s The Hangover, vupreki che sa v razlichni podjanrove na komediqta.

[Roland]

Всъщност сравнението беше единствено в темата за Глобусите, понеже само там бяха сложени в една категория.

Иначе лично за мен (500) Days of Summer е точно толкова романтичен и комедиен, колкото Where the Wild Things Are е детски. Нито пък мисля, че се пъне да е "смислен". И определено се отличава, лично за мен. Ся, не съм го гледал търсейки Злата Конкуренция на The Hangover, та не знам - от тая гледна точка може и да се проваля.

[Dr. Horrible]

В интерес на истината и на мен не ми хареса 500 Days of Summer и то до такава степен, че на 50-тата минута го спрях, защото не бях в особено толерантно настроение.
Ясно е, че не мога сериозно да критикувам филм, който дори не съм изгледал, но от минутите, които видях, ми се стори скучен, еднообразен и малко фалшив, някак си. Чувството, което струеше от него ми изглеждаше изкуствено, лично на мен, затова го и спрях.

[AlDim]

Da, falshiv e mnogo dobra duma za tozi film i moga da ti kaja, che do samiq si krai ostana takuv, ako ne i poveche.

Simeone, bqh trugnal da gledam sveja romantichna komediq, ne The Other Hangover. I poluchih neshto uchudvashto prazno i nevzrachno predvid celiq hype vdigan ot teb i drugi hora vuv foruma.Daleche e ot vurhovete na janra (nezavisimo kolko romantichni ili komediini sa te).

Ne tvurdq, che filmut e losh ili dori srednqshki. Mnogo dobre e napraven otkum gledna tochka na filmoviq zanaqt. No za men beshe izkluchitelno nepriqten i nevduhnoven kato cqlostno useshtane.

[Roland]

Fair enough. Според мен проблемът е горе-долу същият, какъвто имаха разни хора с Where the Wild Things Are. Който е филм за дете, но определено не е детски филм. По същият начин и сега имаме филм за романтиката, който обаче подчертано не е романтичен филм през повечето време. Пък комедията му си е доста на мястото според мен, но той все пак няма за цел да те рофлира през кадър.

[AlDim]

Spoiler: show

I kak tochno ne e romantichen spored teb? Loser meets girl, loser stalks girl, loser dates girl, girl dumps loser, sulking happens, all to the tune of mild hints of comedy and general pretenciousness. The end. I vsichko tova e predstaveno omeshano, za da ni se struva, che gledame neshto razlichno i svejo.

Tui che v introto nqkakuv chichko obqvqva, che ne gledame "love story", e menta za korem, ne znam zashto mu se vruzvash.

[Roland]

Spoiler: show

За да имаш романтика, трябва да имаш любов и от двете страни. Такава няма. Дори "лузъра" (който е минал покрай лузър, ма дай да сме агресивни докрай) не е толкова влюбен в Съмър, колкото в идеята, че е влюбен в Съмър. Тя така и не се влюбва в него. Това, че можеш да опростиш нещата до някакъв елементарен модел, не значи, че те толкова лесно ще влязат в него.

[Jen]

Според мен проблемът е горе-долу същият, какъвто имаха разни хора с Where the Wild Things Are. Който е филм за дете, но определено не е детски филм. По същият начин и сега имаме филм за романтиката, който обаче подчертано не е романтичен филм през повечето време. Пък комедията му си е доста на мястото според мен, но той все пак няма за цел да те рофлира през кадър.

За мен корените на проблемите и в двата случая са съвсем другаде.

И аз смятам, че 500 Days подчертано е и романтична, и комедия, съвсем в рамките на канона (с първото изречение от спойлера изобщо не съм съгласна ) . В същото време обаче подходът му към въпросния канон и таргета му е доста демонстративно арогантен, в стил: „ето как се прави романтична комедия, предназначена не за недогушкани пуканкоядци, а за пичове, които си припяват The Smiths и разпознават препратките към Рене Магрит .” Струва ми се, че това е, което дразни в него, а може би оттук и "фалшивото" усещане, нищо, че мен тоя тип декларативна претенция ме печели на мига. Само да не беше си изгубила така могъществено цялата смелост и амбиция точно на финала.

При Where the Wild Things Are според мен нещата са по-надълбоко. Там посегателството върху ангелизацията на детето в изкуството, която всеки знае, че е неприкосновена, е основното, дето изхвърля много зрители от зоната им на комфорт. Проблемът не е, че се оказва детски филм за възрастни, а че отказва да бъде типичен такъв, с всичките там удобни генератори на манипулативна драма и „семейни поуки”.

[AlDim]

За да имаш романтика, трябва да имаш любов и от двете страни.

Това е тотален абсурд. Някакъв реален аргумент имаш ли?


Jen, според мен проблемът не е, че филмът страни от долнопробни бози като Sweet Home Alabala и The Proposal, да речем. Проблемът е, че ги заменя с претенциозна боза за един друг доста преобладаващ и все толкова гнусен стереотип в американската "култура" - тийн и туийнейджърите, мислещи се за дълбоки и уникални. Които честно казано ги харесвам по-малко и от средностатистическите простаци. Този филм всъщност е същия като таргет-групата си - мисли се за дълбок и уникален, въпреки че е доста далече и от двете качества.

Аз лично винаги бих предпочел смислена кочовска романтична комедия като Zack & Miri пред такава, която и въобразява, че е специална. И няма смисъл да се правим, че не съществуват филми в жанра различни от долнопробните романтични комедии за масовата американска публика. Примери колкото щеш, дори ако забравим класиките: Chasing Amy, Eternal Sunshine, че дори и High Fidelity to name a few.